Почти 4% събра опцията Не подкрепям никого, т.е. 87 634

Почти 4% събра опцията " Не поддържам никого ", т.е. 87 634 гласоподаватели наказаха политическите партии, пускайки специфичната бюлетина.

" Беше въведено наложително гласоподаване. То означаваше да се дадат разнородни благоприятни условия, по този начин през 2017 година се появи опцията " Не поддържам никого ". Докато има наложително гласоподаване, законодателят е дал тази алтернатива. Тъй като беше анулирано наказването за безучастие в избори, тя към този момент е непотребна като опция ", разяснява пред " България он ер " специалистът по конституционно право доцент Наталия Киселова.
-->
" Възприе се разбирането, че поощряването (отстъпки в налози и такси) не е допустимо да бъде алтернатива, тъй като може да провокира привилегия. Една от глобите беше изключване от изборните описи, което може да лиши жителя от изборни права. Конституционният съд го разгласи за противоконституционно. В Изборния кодекс остана, че гласуването е персонален дълг ", изясни тя.

По думите ѝ казусът с ниската изборна интензивност не може да бъде решен с правни средства. Въпрос е на качество на политическите партии, а не на наредбата, посочи доцент Киселова.

Ако няма добра събираемост на глобите, има ли смисъл да бъде въведена глоба за негласуване, попита риторично специалистът по конституционно право. Според нея това ще бъде следващият девиз.

" Колко законни са изборите? Нито Конституцията, нито Изборният кодекс е сложил такова условие. Проблемът на последните избори е в друго - неналичието на акция и умората у гласоподавателите и претендентите. Близостта до 4-те % на гласувалите с " Не поддържам никого " демонстрира, че се отваря нова ниша и може да се приказва за нов политически план ", акцентира доцент Киселова.

Социологът Елена Дариева е на мнение, че " Не поддържам никого " не е хвърлен напразно глас.

" Това е глас, който споделя: " Вече няма да пасувам ". Но е глас, който е сигнал за рецесия на представителството, на водачеството и на доверието. Гласовете на гласувалите с " Не поддържам никого " не вземат участие в общото систематизиране на гласувалите. Само като безспорна численост се оповестяват. Тези хора не желаят гласовете им да бъдат преразпределени. Това е много огромна група, която би трябвало да накара политиците да се замислят. Профилът на постъпилите по този начин са най-вече младежи, които на предходните избори са дали своят вот за първи път или са дали гласа си за дефинираните партии на смяната, сподели тя.

Според Дариева партиите би трябвало да постъпят отговорно към жителите и да предложат вероятност.

" Не може едно право - правото да гласуваш, да се обръща в обвързване. В европейската процедура има доста случаи, в които наложителното гласоподаване е било въведено и след това страните са се отказали. Невинаги наложителното гласоподаване води до повишение на изборната интензивност ", настоя социологът.

" Преференциалната алтернатива позволява, в случай че не одобряваш цялостното държание на партията, най-малко да посочиш човек от листата, за който смяташ, че би могъл да нанесе корекции. Но даже това не се случва. Добре е политиците да се вслушат в гласа на тази група - това са младежи. Да се замислят за какво тези хора не виждат посланичество на техните ползи ", подчертава Дариева.