В Глаголицата е закодирано свещено послание към хората
Почит за светите братя първоучители, оповестени за съпокровители на Европа Мощи на св. Кирил от светогорски манастир идват за поклонение у нас
" Бог не изпраща ли дъжд еднообразно за всички? Също така отново слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднообразно всички въздух? И по какъв начин вие не се срамувате, като признавате единствено три езика и като повелявате, щото всички други нации и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безпомощен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за злорад, та не желае? Че ние познаваме доста нации, които схващат книги и които славят Бога, всеки със собствен език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и доста други. "
Това са думи на св. Константин-Кирил Философ, казани по време на неговия спор с триезичниците и достигнали до през днешния ден посредством житието му, написано от св. Климент Охридски. Тези думи най-често се цитират, когато би трябвало да се изясни смисъла на делото на двамата свети братя Кирил и Методий. Свещените облици на първоучителите живеят в съзнанието на всеки българин. Повечето от нас са възприели тези облици от окичените им с цветя портрети, които всяка година на 24 май предвождат празничните дефилетата за Деня българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. На този ден почитаме и паметта на светите солунски братя, въпреки Църквата да е приела 11 май като празник в възхвала на тяхното дело. Календарното разминаване на тези празници е особена тематика, останала в завещание както от църковната календарна промяна, по този начин и от годините на войнстващ атеизъм, когато не беше демонстрация на добър усет да се акцентират нито тяхната святост и равноапослоност, нито това, че са приети за Небесни настойници на Европа, наред със св. Бенедикт Нурсийски. Но и в това несъмнено има Божия промисъл, тъй като по този начин Всеподателят Бог ни е дал опция два пъти през май да склоним глави и с най-съкровените трепети на сърцата си да почетем тяхната памет и делото им и да им засвидетелстваме признателност за техния въодушевен труд, посредством който ние през днешния ден можем да четем и пишем и да познаваме евангелската Христова религия на наш роден език.За формален празник на България 24 май е разгласен на 30 март 1990 година В другите православни страни паметта на светите братята се отбелязва поотделно, на св. Кирил - на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април - дните на тяхната гибел или както в Църквата се споделя - успение.Св. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари през 869 година в Рим. Погребан е в базилката Сан Клементе. Известно е, че през есента на 863 година император Михаил III изпраща Философа Константин и брат му Методий при Великоморавския княз Ростислав по негово предпочитание. Мисията им е да проповядват словото Божие на език, прочут за живеещите по тези места и да основат нова книжовност за новопокръстените нации. При приемането на тази поредна задача, Кирил Философ се отдръпва за 72 дни в усамотение, пост и молитва. Бог чува неговите молебствия и му открива по какъв начин да сформира новите букви, с които двамата с брат му Методий ще напишат превода на свещеното Писание. Произходът на новата писменост, наречена Глаголица, е заветен. Основните форми, които сформират буквите, са триъгълникът, кръстът и кръгът - знаци на Светия Дух, вярата и обединяването. Днес в тези букви, всяка от които има свое име, се разчита скрито обръщение на светите братя към народа. На актуален български език то звучи по този начин: " Помни буквите. Учи да приказваш. Добре е да живееш крепко на земята и още, бивайки хора, мислете за нашия Бог, чиято същина е покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети самоуверено и него червеи няма да го ядат ".Солунските братя Кирил и Методий са канонизирани като светци поради разпространение на християнството измежду разнообразни нации през ранното Средновековие и най-много поради превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. Те са провъзгласени за равноапостоли (равни на учениците на Иисус Христос, определени да проповядват Христовото обучение и наричани апостоли). Наричат солунските братя и " Славянски апостоли ". На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги афишира за съпокровители на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Светите възпитаници имат заслугата за появяването на буквите, с които пишем през днешния ден. Кирилицата е основана в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Смята се, че новата писменост, основана въз основата на Глаголицата, е дело на св. Климент Охридски, а името й е в чест на св. Константин-Кирил Философ. В наши дни с кирилица пишат в Русия и доста от страните, които бяха част от Съюз на съветските социалистически републики, в Сърбия и страните от някогашна Югославия, в Монголия, а до края на 70-те години на ХIХ век - и в Румъния.Имената на светите братя Кирил и Методий носят учебни заведения, улици и площади. Вдигат се монументи в тяхна възхвала. Един от най-импозантните е в София пред Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". В България съществува феномен, който няма аналог другаде в Европа и по света - ние имаме ария, която не отстъпва на националния химн като подстрекателство, мощ и израз на националното възприятие. Това е " Химнът на светите Кирил и Методий ", който стартира с думите: " Върви, народе възродени! ".Съградени са и доста храмове, отдадени на двамата равноапостоли. В столицата са два - в кв. " Красно село " и на Женския пазар. Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " също е носила името " Св. св. Кирил и Методий ". След като съветската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 година, държавното управление на Васил Радославов взема решение за преименуването на храм-паметника. След плевел спор Народното събрание утвърждава решението на 4 март 1916 година Твърди се, че даже писателят Иван Вазов, който е русофил, приветства преименуването. Името на най-представителния български храм още веднъж е върнато през 1920 година на първичното " Св. Александър Невски ", само че и до през днешния ден се чуват гласове храмът да бъде отдаден на Кирил и Методий.Почти няма православен храм в България, в който облиците на светите братя да не са изписани. Преди няколко години манастирът " Св. 40 мъченици " в трънското село Лева река стана медийно известен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като облик на единият от основателите на Глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се трансформира в сензация поради неправилното изказване, че зографът е оповестил за светии двамата братя преди те да бъдат публично канонизирани. Но още през 1989 година професор доктор архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.) беше коригирал това изказване на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, разгласила в детайли изложение на манастирската черква в Лева река в книгата си " Археологическите монументи в Пернишки окръг " (1982). Според нейното, представено в медиите изказване, зографът, който ги рисува, в действителност пръв афишира братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век. Но това е неправилно пояснение, тъй като солунските просветители са били причислени към светите мъже на Църквата и дори като равноапостоли доста по-рано. " Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветник, а св. Кирил Александрийски, който съгласно ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на доста кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил в никакъв случай не е бил свещеник, а вторият е архиепископ ", прецизира проф. архимандрит Павел Стефанов в своята публикация " Надписи към стенописите в Лева река ", оповестена в брой 1 от 1989 година на списание " Български език ". Особено забавна и евентуално единствена по рода си е иконата от Желязната черква " Св. Стефан " в Цариград с облиците на Пресвета Богородица с Младенеца и светите братя Кирил и Методий. В храма " Възнесение Господне " в пернишкото Старо село светите Кирил и Методий са изписани дружно със св. Иван Рилски. Една от най-популярните икони на свети Кирил и Методий е стенна живопис от 1848 година на Захарий Зограф (1810 - 1853) в Троянски манастир " Успение Богородично ".И една вест в задатък. Подготвя се даване за поклонение у нас след отпадането на изключителните ограничения поради ковид на парченце от мощите на св. Кирил, която се палати в светогорския манастир Есфигмен (каноничен).
" Бог не изпраща ли дъжд еднообразно за всички? Също така отново слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднообразно всички въздух? И по какъв начин вие не се срамувате, като признавате единствено три езика и като повелявате, щото всички други нации и племена да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безпомощен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за злорад, та не желае? Че ние познаваме доста нации, които схващат книги и които славят Бога, всеки със собствен език. Известни са следните: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и доста други. "
Това са думи на св. Константин-Кирил Философ, казани по време на неговия спор с триезичниците и достигнали до през днешния ден посредством житието му, написано от св. Климент Охридски. Тези думи най-често се цитират, когато би трябвало да се изясни смисъла на делото на двамата свети братя Кирил и Методий. Свещените облици на първоучителите живеят в съзнанието на всеки българин. Повечето от нас са възприели тези облици от окичените им с цветя портрети, които всяка година на 24 май предвождат празничните дефилетата за Деня българската писменост, култура и просвета и на славянската словесност. На този ден почитаме и паметта на светите солунски братя, въпреки Църквата да е приела 11 май като празник в възхвала на тяхното дело. Календарното разминаване на тези празници е особена тематика, останала в завещание както от църковната календарна промяна, по този начин и от годините на войнстващ атеизъм, когато не беше демонстрация на добър усет да се акцентират нито тяхната святост и равноапослоност, нито това, че са приети за Небесни настойници на Европа, наред със св. Бенедикт Нурсийски. Но и в това несъмнено има Божия промисъл, тъй като по този начин Всеподателят Бог ни е дал опция два пъти през май да склоним глави и с най-съкровените трепети на сърцата си да почетем тяхната памет и делото им и да им засвидетелстваме признателност за техния въодушевен труд, посредством който ние през днешния ден можем да четем и пишем и да познаваме евангелската Христова религия на наш роден език.За формален празник на България 24 май е разгласен на 30 март 1990 година В другите православни страни паметта на светите братята се отбелязва поотделно, на св. Кирил - на 14 февруари, а на св. Методий - на 6 април - дните на тяхната гибел или както в Църквата се споделя - успение.Св. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари през 869 година в Рим. Погребан е в базилката Сан Клементе. Известно е, че през есента на 863 година император Михаил III изпраща Философа Константин и брат му Методий при Великоморавския княз Ростислав по негово предпочитание. Мисията им е да проповядват словото Божие на език, прочут за живеещите по тези места и да основат нова книжовност за новопокръстените нации. При приемането на тази поредна задача, Кирил Философ се отдръпва за 72 дни в усамотение, пост и молитва. Бог чува неговите молебствия и му открива по какъв начин да сформира новите букви, с които двамата с брат му Методий ще напишат превода на свещеното Писание. Произходът на новата писменост, наречена Глаголица, е заветен. Основните форми, които сформират буквите, са триъгълникът, кръстът и кръгът - знаци на Светия Дух, вярата и обединяването. Днес в тези букви, всяка от които има свое име, се разчита скрито обръщение на светите братя към народа. На актуален български език то звучи по този начин: " Помни буквите. Учи да приказваш. Добре е да живееш крепко на земята и още, бивайки хора, мислете за нашия Бог, чиято същина е покоят. Божието слово твърдо който произнася, ще лети самоуверено и него червеи няма да го ядат ".Солунските братя Кирил и Методий са канонизирани като светци поради разпространение на християнството измежду разнообразни нации през ранното Средновековие и най-много поради превода и популяризирането на Библията на старобългарски език. Те са провъзгласени за равноапостоли (равни на учениците на Иисус Христос, определени да проповядват Христовото обучение и наричани апостоли). Наричат солунските братя и " Славянски апостоли ". На 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги афишира за съпокровители на Европа. Православната черква ги уважава и като едни от светите Седмочисленици дружно с техните възпитаници и почитатели Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Светите възпитаници имат заслугата за появяването на буквите, с които пишем през днешния ден. Кирилицата е основана в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Смята се, че новата писменост, основана въз основата на Глаголицата, е дело на св. Климент Охридски, а името й е в чест на св. Константин-Кирил Философ. В наши дни с кирилица пишат в Русия и доста от страните, които бяха част от Съюз на съветските социалистически републики, в Сърбия и страните от някогашна Югославия, в Монголия, а до края на 70-те години на ХIХ век - и в Румъния.Имената на светите братя Кирил и Методий носят учебни заведения, улици и площади. Вдигат се монументи в тяхна възхвала. Един от най-импозантните е в София пред Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". В България съществува феномен, който няма аналог другаде в Европа и по света - ние имаме ария, която не отстъпва на националния химн като подстрекателство, мощ и израз на националното възприятие. Това е " Химнът на светите Кирил и Методий ", който стартира с думите: " Върви, народе възродени! ".Съградени са и доста храмове, отдадени на двамата равноапостоли. В столицата са два - в кв. " Красно село " и на Женския пазар. Патриаршеската катедрала " Св. Александър Невски " също е носила името " Св. св. Кирил и Методий ". След като съветската флота бомбардира Варна на 14 октомври 1915 година, държавното управление на Васил Радославов взема решение за преименуването на храм-паметника. След плевел спор Народното събрание утвърждава решението на 4 март 1916 година Твърди се, че даже писателят Иван Вазов, който е русофил, приветства преименуването. Името на най-представителния български храм още веднъж е върнато през 1920 година на първичното " Св. Александър Невски ", само че и до през днешния ден се чуват гласове храмът да бъде отдаден на Кирил и Методий.Почти няма православен храм в България, в който облиците на светите братя да не са изписани. Преди няколко години манастирът " Св. 40 мъченици " в трънското село Лева река стана медийно известен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като облик на единият от основателите на Глаголицата - св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се трансформира в сензация поради неправилното изказване, че зографът е оповестил за светии двамата братя преди те да бъдат публично канонизирани. Но още през 1989 година професор доктор архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.) беше коригирал това изказване на историка и археолог Димитрина Митова - Джонова, разгласила в детайли изложение на манастирската черква в Лева река в книгата си " Археологическите монументи в Пернишки окръг " (1982). Според нейното, представено в медиите изказване, зографът, който ги рисува, в действителност пръв афишира братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век. Но това е неправилно пояснение, тъй като солунските просветители са били причислени към светите мъже на Църквата и дори като равноапостоли доста по-рано. " Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветник, а св. Кирил Александрийски, който съгласно ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на доста кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил в никакъв случай не е бил свещеник, а вторият е архиепископ ", прецизира проф. архимандрит Павел Стефанов в своята публикация " Надписи към стенописите в Лева река ", оповестена в брой 1 от 1989 година на списание " Български език ". Особено забавна и евентуално единствена по рода си е иконата от Желязната черква " Св. Стефан " в Цариград с облиците на Пресвета Богородица с Младенеца и светите братя Кирил и Методий. В храма " Възнесение Господне " в пернишкото Старо село светите Кирил и Методий са изписани дружно със св. Иван Рилски. Една от най-популярните икони на свети Кирил и Методий е стенна живопис от 1848 година на Захарий Зограф (1810 - 1853) в Троянски манастир " Успение Богородично ".И една вест в задатък. Подготвя се даване за поклонение у нас след отпадането на изключителните ограничения поради ковид на парченце от мощите на св. Кирил, която се палати в светогорския манастир Есфигмен (каноничен).
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ