Отиде си поетесата и преводачка Рада Панчовска
Почина огромната българска поетеса и преводачка Рада Панчовска (1949 - 2022), оповестяват от издателство " Сонм ".
Рада Панчовска е родена в Оборище през 1949 година Завършва гимназия в Панагюрище и българска лингвистика в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, с втора компетентност съветски и факултативно испански език.
Работила е във вестник „ Оборище “ – Панагюрище, в Института за български език към Българска академия на науките – София, шеф е на частно издателство „ Проксима-РП “, София. Член е на Сдружението на българските писатели (секретар по поезия) и на Съюза на преводачите в България и е член-основател на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България. Участвала е в интернационалната писателска среща-круиз „ Вълни на три морета “, в поетични четения и фестивали у нас и в Родос (Гърция), Берлин (Германия), Куртеа де Арджеш (Румъния), Струга (Македония), Сан Роке, Веруела, Мадрид, Гранада и Приего (Испания) и в интернационалните преводачески и издателски срещи в Тарасона и Албарасин (Испания) и Мексико (Мексико). Живее в София.
Поетичният ѝ дебют е в сборника " Смяна ’81 " (1981), последван от стихосбирките " Всеки ден " (1984), " На белия свят " (1992), " Кратки срещи " (1993), " Убягващи усещания " (1994), " Аритмии " (1996) и " Приписки към антологията на модерна испанска лирика ‘Гласове на жени’ " (1997, двуезична – на български и испански), " 50 стихотворения " (избрано, 1999) и " 50 стихотворения " (2001, двуезична – на български и испански), " Анонимният триумф " (2001), " Обратно преброяване " (2007), " Стени и мостове " (2011). Стихотворенията ѝ са превеждани на испански, британски, немски, словенски, румънски, македонски, съветски, гръцки, босненски, маджарски и персийски.
Рада Панчовска е притежател на премия за превод на Съюза на преводачите и Център за изкуства Сорос (1996), премия " Христо Г. Данов " (2001). Последната ѝ стихосбирка е " Космически елегии " (изд. Сонм, 2018), за която взема премията на името на Николай Кънчев.
" Рада беше от малцината български създатели, за които насладата идваше от самия акт на творчеството, а не от почестите, рецензиите, премиите и тръбните звуци. Пишеше метафизична, комплицирана лирика, съзвучна с най-хубавите мостри на испаноезичната лирика, на която беше посветила преводаческото си майсторство.
Издателство " Сонм " губи освен незаместим помощник, само че и непосредствен другар и съидейник. Сбогом, Раде, светлина на душата ти! " Оглеждам безнадеждните пространства
на галактичните мъглявини.
Добре си бяхме тук, само че ето вече…
Ще би трябвало отново да поизтупам куфара за края на света.
Човечеството е застъпило планетата си
като за последно
и под чии ли висини чака да осъмне.Из " Навечерие " (Рада Панчовска, " Космически елегии ", Сонм, 2018)Поклонението е на 29 април в родното ѝ село Оборище, Пловдивска област.
Рада Панчовска е родена в Оборище през 1949 година Завършва гимназия в Панагюрище и българска лингвистика в Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, с втора компетентност съветски и факултативно испански език.
Работила е във вестник „ Оборище “ – Панагюрище, в Института за български език към Българска академия на науките – София, шеф е на частно издателство „ Проксима-РП “, София. Член е на Сдружението на българските писатели (секретар по поезия) и на Съюза на преводачите в България и е член-основател на Свободното поетическо общество и на Асоциацията на испанистите в България. Участвала е в интернационалната писателска среща-круиз „ Вълни на три морета “, в поетични четения и фестивали у нас и в Родос (Гърция), Берлин (Германия), Куртеа де Арджеш (Румъния), Струга (Македония), Сан Роке, Веруела, Мадрид, Гранада и Приего (Испания) и в интернационалните преводачески и издателски срещи в Тарасона и Албарасин (Испания) и Мексико (Мексико). Живее в София.
Поетичният ѝ дебют е в сборника " Смяна ’81 " (1981), последван от стихосбирките " Всеки ден " (1984), " На белия свят " (1992), " Кратки срещи " (1993), " Убягващи усещания " (1994), " Аритмии " (1996) и " Приписки към антологията на модерна испанска лирика ‘Гласове на жени’ " (1997, двуезична – на български и испански), " 50 стихотворения " (избрано, 1999) и " 50 стихотворения " (2001, двуезична – на български и испански), " Анонимният триумф " (2001), " Обратно преброяване " (2007), " Стени и мостове " (2011). Стихотворенията ѝ са превеждани на испански, британски, немски, словенски, румънски, македонски, съветски, гръцки, босненски, маджарски и персийски.
Рада Панчовска е притежател на премия за превод на Съюза на преводачите и Център за изкуства Сорос (1996), премия " Христо Г. Данов " (2001). Последната ѝ стихосбирка е " Космически елегии " (изд. Сонм, 2018), за която взема премията на името на Николай Кънчев.
" Рада беше от малцината български създатели, за които насладата идваше от самия акт на творчеството, а не от почестите, рецензиите, премиите и тръбните звуци. Пишеше метафизична, комплицирана лирика, съзвучна с най-хубавите мостри на испаноезичната лирика, на която беше посветила преводаческото си майсторство.
Издателство " Сонм " губи освен незаместим помощник, само че и непосредствен другар и съидейник. Сбогом, Раде, светлина на душата ти! " Оглеждам безнадеждните пространства
на галактичните мъглявини.
Добре си бяхме тук, само че ето вече…
Ще би трябвало отново да поизтупам куфара за края на света.
Човечеството е застъпило планетата си
като за последно
и под чии ли висини чака да осъмне.Из " Навечерие " (Рада Панчовска, " Космически елегии ", Сонм, 2018)Поклонението е на 29 април в родното ѝ село Оборище, Пловдивска област.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ