Рязък спад на гласуването с машини
Срив на каузи на гласувалите с машини. Това установи Институтът за развиване на обществената среда (ИРПС) в разбор във връзка миналите на 9 юни парламентарни избори.
Технологията на гласоподаване е съществена част от реториката на политическите партии в непрекъснатите предизборни акции в последните три години. Те консолидираха електоратите си доста постоянно точно по линията за или срещу машинното гласоподаване. Имаше и Народно заседание, което работи единствено няколко седмици, само че времето бе задоволително, с цел да промени Изборния кодекс. От “смесено гласоподаване ” през април 2021 година в последващите три акции (за парламент и тази за президент) в интервала юли 2021 година – ноември 2022 година имаше единствено машинен избор. В края на 2022 година, под предлог да се търси по-висока изборна интензивност, бе върнато още веднъж смесеното гласоподаване с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Машините пък бяха превърнати в „ принтери ” на бюлетини. Както стана ясно обаче след това, изборната интензивност не се увеличи. Според формалните данни на Централната изборна комисия (ЦИК) изборната интензивност на изборите от 9-и юни беше рекордно ниска – 34.41% за Народно заседание и 33.79% за Европейски парламент, показват от ИРПС.
Машина или хартия избраха гласоподавателите?
На шестите парламентарни избори в последните три години гласоподавателите във всички секции с над 300 души по лист в страната още веднъж избираха дали да гласоподават с хартиена бюлетина или на машина. Машините пък отпечатваха бюлетини, които комисиите преброяваха в края на изборния ден. И на тези избори имаше разногласия към хартията за устройствата и станахме очевидци на проблеми, свързани с отпечатването на празни или по-къси бюлетини, както и на принтиране единствено на една от двете бюлетини – за европейски или за народен парламент. Това принуди ЦИК в изборния ден да промени напътствията си и да допусне наново гласоподаване при сходни случаи с машинното гласоподаване.
Предстои да забележим дали ЦИК ще направи или разпореди разбор на аргументите за неточно работещите устройства за машинно гласоподаване. Към момента от оповестените резултати можем единствено да представим гласувалите с машина и хартия гласоподаватели във всеки регион и за обособените обединения, които ще имат представители в 50-ото Народно заседание.
Според данните на ЦИК на територията на страната имаше 9346 секции, в които гласоподавателите можеха да изберат по какъв начин да гласоподават – дали посредством машинно устройство или с хартиена бюлетина. В тези секции бе предоставена по една машина. В тях съгласно описите, оповестени на страницата на Комисията, право на глас са имали 6 346 619 гласоподаватели.
Въпреки че към момента не са налични формалните резултати в машинно четим формат, екипът на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) проучва оповестените протоколи на всички районни изборни комисии (преди окончателните им ремонти от ЦИК). Данните включват всички секции в страната, включително и тези, в които се е гласувало единствено с хартия. Те демонстрират, че с хартия за Народно заседание са дали своят вот 63.98% от гласоподавателите (или 1 358 008 души), а останалите 39.02% (764 968 души) са избрали машинните устройства. За информация, година по-рано с машини са дали своят вот 59.12%. Този срив e разбираем, поради извънредно противоречивото решение на ЦИК за унищожаване на машинното гласоподаване часове преди първия тур на локалните избори през есента на 2023 година и връщането им в приложимост една седмица по-късно.
Данните демонстрират, че на парламентарните избори в неделя най-често гласоподавателите от трите изборни региона в София град решаваха да подадат гласа си с машина. Водещ е 23 изборен регион със 61%, следван от 24 изборен регион със 58% и 25 изборен регион с 53%.
На другия полюс по потребление на машините са гласуващите в регионите Кърджали – 14%, Разград – 16.3%, и Търговище – 17.9%.
(Подробно систематизиране на съотношението сред гласоподавателите, дали своят вот с машина и хартия, по изборни региони,. В допълнение от менюто до картата може да изберете един от седемте политически субекта, получили посланичество в 50-ия парламент, и да разберете коя технология на гласоподаване са предпочели неговите поддръжници.)
Сред гласоподавателите на седемте партии, които получават посланичество в новия парламент, тези на Движение за права и свободи в най-малка степен гласоподаваха с машина. Едва 9.5% от тях избраха тази технология, като за информация година по-рано техният дял беше 40.19%. В изборния ден съпредседателят на партията Делян Пеевски уточни, че е дал своя вот с хартия, тъй като по този начин избира. Въпреки че още през 2019 година Движение за права и свободи бе измежду главните покровители на тезата, че машинните устройства ще отстраняват инцидентните и/или злонамерени неточности при броенето на бюлетините и ще сведат до най-малко ролята на човешкия фактор. Популярно тогава стана изявлението на Йордан Цонев от юли 2019 година: “Искаме в СИК да няма преброяване от човешка ръчичка ”. Очевидно тази теза от дълго време не съответствува с партийните ползи.
Под 50% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС (27.04%), Българска социалистическа партия (27.79%), Величие (34.89%) и Възраждане (39.71%) гласоподаваха с машинните устройства в неделя.
Най-голям е делът на гласувалите машинно измежду поддръжниците на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ – 70.8%. Повече от половината от поддръжката за „ ИТН “ – 55.8%, идва от дали своят вот с машина.
Тук е мястото да отбележим, че на база на протоколите на районните изборни комисии не могат да се отделят данните за секциите, в които се гласуваше единствено с хартиени бюлетини. В тях съгласно изборните описи има към 290 хиляди души.
Резултатите демонстрират, че точно симпатизантите на обединенията, които върнаха “смесеното ” гласоподаване, избират вота с хартиени бюлетини – било заради противоречивите решения, свързани с машинните устройства, или от предпочитание за прецизно следване на партийната линия.
Трябва да отбележим, че след измененията на Изборния кодекс от края на 2022 година не се употребява цялостният потенциал на машинните устройства. Официален разбор на аргументите, които доведоха до проблемите в тяхната приложимост на разнообразни места на предходни избори, не е изработен. Предстои да забележим дали подобен ще има след изборите 2 в 1 от 9-и юни. Има и очевидна нужда от възстановяване на работата на администрацията при организирането на гласуването с машини – от ресурсно обезпечаване и поддръжка, през тестване на техниката, образования на секционните комисии и прочие Дали обаче това ще се случи или ще се вземе “лесното ” решение машините да отидат в историята на българските избори, следва да разберем, заключават от ИРПС.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Технологията на гласоподаване е съществена част от реториката на политическите партии в непрекъснатите предизборни акции в последните три години. Те консолидираха електоратите си доста постоянно точно по линията за или срещу машинното гласоподаване. Имаше и Народно заседание, което работи единствено няколко седмици, само че времето бе задоволително, с цел да промени Изборния кодекс. От “смесено гласоподаване ” през април 2021 година в последващите три акции (за парламент и тази за президент) в интервала юли 2021 година – ноември 2022 година имаше единствено машинен избор. В края на 2022 година, под предлог да се търси по-висока изборна интензивност, бе върнато още веднъж смесеното гласоподаване с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия. Машините пък бяха превърнати в „ принтери ” на бюлетини. Както стана ясно обаче след това, изборната интензивност не се увеличи. Според формалните данни на Централната изборна комисия (ЦИК) изборната интензивност на изборите от 9-и юни беше рекордно ниска – 34.41% за Народно заседание и 33.79% за Европейски парламент, показват от ИРПС.
Машина или хартия избраха гласоподавателите?
На шестите парламентарни избори в последните три години гласоподавателите във всички секции с над 300 души по лист в страната още веднъж избираха дали да гласоподават с хартиена бюлетина или на машина. Машините пък отпечатваха бюлетини, които комисиите преброяваха в края на изборния ден. И на тези избори имаше разногласия към хартията за устройствата и станахме очевидци на проблеми, свързани с отпечатването на празни или по-къси бюлетини, както и на принтиране единствено на една от двете бюлетини – за европейски или за народен парламент. Това принуди ЦИК в изборния ден да промени напътствията си и да допусне наново гласоподаване при сходни случаи с машинното гласоподаване.
Предстои да забележим дали ЦИК ще направи или разпореди разбор на аргументите за неточно работещите устройства за машинно гласоподаване. Към момента от оповестените резултати можем единствено да представим гласувалите с машина и хартия гласоподаватели във всеки регион и за обособените обединения, които ще имат представители в 50-ото Народно заседание.
Според данните на ЦИК на територията на страната имаше 9346 секции, в които гласоподавателите можеха да изберат по какъв начин да гласоподават – дали посредством машинно устройство или с хартиена бюлетина. В тези секции бе предоставена по една машина. В тях съгласно описите, оповестени на страницата на Комисията, право на глас са имали 6 346 619 гласоподаватели.
Въпреки че към момента не са налични формалните резултати в машинно четим формат, екипът на Институт за развиване на обществената среда (ИРПС) проучва оповестените протоколи на всички районни изборни комисии (преди окончателните им ремонти от ЦИК). Данните включват всички секции в страната, включително и тези, в които се е гласувало единствено с хартия. Те демонстрират, че с хартия за Народно заседание са дали своят вот 63.98% от гласоподавателите (или 1 358 008 души), а останалите 39.02% (764 968 души) са избрали машинните устройства. За информация, година по-рано с машини са дали своят вот 59.12%. Този срив e разбираем, поради извънредно противоречивото решение на ЦИК за унищожаване на машинното гласоподаване часове преди първия тур на локалните избори през есента на 2023 година и връщането им в приложимост една седмица по-късно.
Данните демонстрират, че на парламентарните избори в неделя най-често гласоподавателите от трите изборни региона в София град решаваха да подадат гласа си с машина. Водещ е 23 изборен регион със 61%, следван от 24 изборен регион със 58% и 25 изборен регион с 53%.
На другия полюс по потребление на машините са гласуващите в регионите Кърджали – 14%, Разград – 16.3%, и Търговище – 17.9%.
(Подробно систематизиране на съотношението сред гласоподавателите, дали своят вот с машина и хартия, по изборни региони,. В допълнение от менюто до картата може да изберете един от седемте политически субекта, получили посланичество в 50-ия парламент, и да разберете коя технология на гласоподаване са предпочели неговите поддръжници.)
Сред гласоподавателите на седемте партии, които получават посланичество в новия парламент, тези на Движение за права и свободи в най-малка степен гласоподаваха с машина. Едва 9.5% от тях избраха тази технология, като за информация година по-рано техният дял беше 40.19%. В изборния ден съпредседателят на партията Делян Пеевски уточни, че е дал своя вот с хартия, тъй като по този начин избира. Въпреки че още през 2019 година Движение за права и свободи бе измежду главните покровители на тезата, че машинните устройства ще отстраняват инцидентните и/или злонамерени неточности при броенето на бюлетините и ще сведат до най-малко ролята на човешкия фактор. Популярно тогава стана изявлението на Йордан Цонев от юли 2019 година: “Искаме в СИК да няма преброяване от човешка ръчичка ”. Очевидно тази теза от дълго време не съответствува с партийните ползи.
Под 50% от гласоподавателите на ГЕРБ-СДС (27.04%), Българска социалистическа партия (27.79%), Величие (34.89%) и Възраждане (39.71%) гласоподаваха с машинните устройства в неделя.
Най-голям е делът на гласувалите машинно измежду поддръжниците на „ Продължаваме Промяната – Демократична България “ – 70.8%. Повече от половината от поддръжката за „ ИТН “ – 55.8%, идва от дали своят вот с машина.
Тук е мястото да отбележим, че на база на протоколите на районните изборни комисии не могат да се отделят данните за секциите, в които се гласуваше единствено с хартиени бюлетини. В тях съгласно изборните описи има към 290 хиляди души.
Резултатите демонстрират, че точно симпатизантите на обединенията, които върнаха “смесеното ” гласоподаване, избират вота с хартиени бюлетини – било заради противоречивите решения, свързани с машинните устройства, или от предпочитание за прецизно следване на партийната линия.
Трябва да отбележим, че след измененията на Изборния кодекс от края на 2022 година не се употребява цялостният потенциал на машинните устройства. Официален разбор на аргументите, които доведоха до проблемите в тяхната приложимост на разнообразни места на предходни избори, не е изработен. Предстои да забележим дали подобен ще има след изборите 2 в 1 от 9-и юни. Има и очевидна нужда от възстановяване на работата на администрацията при организирането на гласуването с машини – от ресурсно обезпечаване и поддръжка, през тестване на техниката, образования на секционните комисии и прочие Дали обаче това ще се случи или ще се вземе “лесното ” решение машините да отидат в историята на българските избори, следва да разберем, заключават от ИРПС.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ