Сбогом и благодаря за емоцията, маестро!
Почина един популярен, според мен, създател - кино и театралният режисьор Анджей Вайда!
Роден на 06 март 1926 година в Сувалки, Полша, Вайда беше за всички от моето потомство, интересуващи се от кино, едно от тези по този начин нужни ни доказателства, че изкуството е допустимо даже в задушаващата атмосфера на стерилните правила през социализма. Неговият филм " Пепел и диаманти " (1958), част от военната му трилогия, включваща още " Поколения " (1954) и " Канал " (1956), забелязан от мен на студийна прожекция при започване на 70-те години на предишния век, беше една от пролуките в осведомителната среда, рисуваща идиличната картина на благородни " освободители " и " примиращи " от благополучие " освободени " нации. На фона на плоските картини, шаблонизирани облици и най-общо казано предвидими филми, бълвани от социалистическата киноиндустрия, този филм не просто беше събитие - той беше колосален, комплициран, трогателен, толкова същински, изваждащ те от комфортния захлас на етикетите ние-те, добри-лоши. Изключително потребно прекарване за всеки младеж съгласно мен, отварящо му очите за неподдаващия се на еднозначност заобикалящ го свят от предишното, вървящо в настоящето и прескачащо в бъдещето. Невероятен, да го назовем, културен потрес, изключително предвид популярните по това време телевизионни сериали от Полша, разказващи истории от същата времева линия - " Четиримата танкисти и кучето " или " Капитан Клос ".
Анджей Вайда помня и от екранизациите на полските класици като Адам Мицкевич - " Пан Тадеуш ", монументално платно на битките на полския народ; " Пепелища " по Стефан Жеромски, мощно въздействащата картина на зараждащото се индустриално общество; " Обетована земя " по Владислав Реймонт и моя любимец " Брезова горичка " по Ярослав Ивашкевич - филм, който съм гледала няколко пъти, всякога редейки се на опашка за билети!
Вайда учи в краковската Академия за изящни изкуства (1946-1949). Завършва Държавната висша кино и театрална школа в Лодз (1953). Дебютира още през 1954 година с първата част от военната си трилогия, " Поколения ". В театъра е от 1959 година През 1963 година стартира работа в Стари театр в Краков. В интервала 1978 г.-1983 година е ръководител на съюза на полските кино дейци. В годините сред 1981 година и 1989 година е член на консултативния съвет на емблематичния за новата история на Полша синдикат " Солидарност ". През 80-те години на предишния век работи най-вече в чужбина - Германия, Франция.
Има четири номинации за " Оскар " за чуждоезиков филм, през 2000 година получава почетната премия на Академията. Сред другите му оценки са " Златна палма " в Кан (1981), " Сезар " (1983), Европейска премия " Феликс " за изцяло творчество (1990), " Златен лъв " от Венеция (1998), " Златна мечка " от Берлин...
Умира във Варшава... С което още един от създателите, оформили усета и желанията ми, си отиде.
Сбогом и благодаря за страстта, маестро!
Роден на 06 март 1926 година в Сувалки, Полша, Вайда беше за всички от моето потомство, интересуващи се от кино, едно от тези по този начин нужни ни доказателства, че изкуството е допустимо даже в задушаващата атмосфера на стерилните правила през социализма. Неговият филм " Пепел и диаманти " (1958), част от военната му трилогия, включваща още " Поколения " (1954) и " Канал " (1956), забелязан от мен на студийна прожекция при започване на 70-те години на предишния век, беше една от пролуките в осведомителната среда, рисуваща идиличната картина на благородни " освободители " и " примиращи " от благополучие " освободени " нации. На фона на плоските картини, шаблонизирани облици и най-общо казано предвидими филми, бълвани от социалистическата киноиндустрия, този филм не просто беше събитие - той беше колосален, комплициран, трогателен, толкова същински, изваждащ те от комфортния захлас на етикетите ние-те, добри-лоши. Изключително потребно прекарване за всеки младеж съгласно мен, отварящо му очите за неподдаващия се на еднозначност заобикалящ го свят от предишното, вървящо в настоящето и прескачащо в бъдещето. Невероятен, да го назовем, културен потрес, изключително предвид популярните по това време телевизионни сериали от Полша, разказващи истории от същата времева линия - " Четиримата танкисти и кучето " или " Капитан Клос ".
Анджей Вайда помня и от екранизациите на полските класици като Адам Мицкевич - " Пан Тадеуш ", монументално платно на битките на полския народ; " Пепелища " по Стефан Жеромски, мощно въздействащата картина на зараждащото се индустриално общество; " Обетована земя " по Владислав Реймонт и моя любимец " Брезова горичка " по Ярослав Ивашкевич - филм, който съм гледала няколко пъти, всякога редейки се на опашка за билети!
Вайда учи в краковската Академия за изящни изкуства (1946-1949). Завършва Държавната висша кино и театрална школа в Лодз (1953). Дебютира още през 1954 година с първата част от военната си трилогия, " Поколения ". В театъра е от 1959 година През 1963 година стартира работа в Стари театр в Краков. В интервала 1978 г.-1983 година е ръководител на съюза на полските кино дейци. В годините сред 1981 година и 1989 година е член на консултативния съвет на емблематичния за новата история на Полша синдикат " Солидарност ". През 80-те години на предишния век работи най-вече в чужбина - Германия, Франция.
Има четири номинации за " Оскар " за чуждоезиков филм, през 2000 година получава почетната премия на Академията. Сред другите му оценки са " Златна палма " в Кан (1981), " Сезар " (1983), Европейска премия " Феликс " за изцяло творчество (1990), " Златен лъв " от Венеция (1998), " Златна мечка " от Берлин...
Умира във Варшава... С което още един от създателите, оформили усета и желанията ми, си отиде.
Сбогом и благодаря за страстта, маестро!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ