По време на Студената война ще видим, че страхът може

По време на Студената война ще забележим, че страхът може да тласне науката и технологията в една доста по-тъмна посока. Военната индустрия е подготвена да одобри най-различни оферти, с цел да бъде с едни гърди пред съперника. Мнозина употребяват несполучливите опити на Съюз на съветските социалистически републики за основаването на военна техника, само че неналичието на шанс, както и запаси в несъмнено време, може да ни радва, тъй като при възможен триумф, плановете им най-вероятно щяха да трансформират генерално историята на света. Всички са чували за именитото гигантско каспийско страшилище.

е просто творение, което може да се види даже от космоса и за времето си е съумяло да накара американското разузнаване не просто да сътвори специфична система за наблюдаване, а и да изрази доста злокобните си терзания по отношение на неговите преимущества. Екранопланът е хибрид сред транспортен съд и аероплан. Издига се на няколко метра над водата и остава незабележим за всички радари, само че също така е над морското ниво, което значи, че не може да бъде ударен от торпедо или мина. Подобна технология може да придвижва оръжие, човешки капитал, запаси и да атакува без никакви проблеми. Предимствата в това връзки са високата скорост – реализирана от няколко реактивни мотора и гениална и даже обикновена технология.

Както обаче може да се досетим, когато творението стартира да придобива своя облик, инженерите не могат да избегнат някои обстоятелства – екранопланът може да плава единствено в спокойни води, те го лимитират да се движи през океана, само че това не пречи на съветските водачи да се подсмихват и да споделят, че в случай че решат, ще дебаркират с алената войска на американски крайбрежия, освен това без никакви проблеми. Руската военна промишленост може да изненада мнозина, само че до момента в който опитите за въвеждането на ново оръжие наподобяват прелестни, бюрокрацията и разпределението на запаси ще докара до отрицателни резултати. И откакто екранопланът е прочут летателен уред, дано обърнем внимание на някои други фантастични хрумвания, родени в съзнанието на Робърт Людвигович Бертини.

Италианско-руският инженер е прочут с голямо въображение и постоянно сътрудниците му считат, че не е от тази планета. През 1922 година бяга в Съюз на съветските социалистически републики, като стартира да изследва динамичността на авиацията и търсенето на най-различни софтуерни преимущества в тази посока. През 1928 година е разпределен в Централното дизайнерско бюро, където работи върху своите морски самолети. Само 4 години са нужни, с цел да получи поста на шеф на пробния модел на амфибии. В едно от писмата си прави една огромна неточност – цитира къде работи. Уволнен е от работа за нарушаването на военна загадка. Веднага след напускането е назначен от Червената войска и основава нещо друго – аероплан. Bartini Stal-7 чупи върха за скорост на ревюто в Париж.

Авиацията е нещо, което прави италианския дизайнер благополучен, а по този начин или другояче ще получи руско поданство малко по-късно. През 1938 година идва идващият огромен проблем, задържан е от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) за фашист и разузнавач на Италия. Изпратен е в затвор, само че там отново работи върху своите самолетни дизайни. Помага на Андрей Туполев да сътвори своя Ту-2, с който руснаците могат да се борят без никакви старания. След края на войната е освободен и една година по-късно ще отиде в друга авио база, където  ще основава нови модели. Най-накрая е ще се озове в Новосибирск, където се крие научния институт. През 1956 година е оправдан от Хрушчов и би трябвало да стартира работа върху нещо по-интересно. През 50-те години на предишния век Бертини стартира да работи върху нов модел аероплан.

По това време Съюз на съветските социалистически републики се опасява извънредно доста от обстоятелството, че голяма част от територията е уязвима по вода. Подводниците на съперника стават все по-добри и още по-страшното е, че към този момент могат да придвижват нуклеарно оръжие. Съветските генерали пускат допитване до всички конструктори бюра за основаването на изтребител или аероплан, който може да се движи с висока скорост и в същото време да охранява водната територия без никакви проблеми. И по този начин идва най-странното решение на Бертини. VVA-14 е отвесно излитаща афмибия, която би трябвало да пази морските граници на Съюз на съветските социалистически републики.

За задачата са нужни към 14 мотора, които да оказват помощ за отвесното политане от водна повърхнина. Ако дизайнерът има триумф, няма да срещне никакви компликации при основаването на изтребител, който да подсигурява тъкмо това – система за сигурност и заличаване на подводниците, доста преди да доближат точката си на интерес. VVA-14 има и прякор „ Триглавият морски змей “ и в случай че би трябвало да бъдем почтени, концепцията не е по никакъв начин неприятна. Идеята на самолета е да може да се издига от водата, да придвижва торпеда и да употребява съвременна радарна система за засичането на подводници.

Може да каца във водата и да излетява, само че надлежно ще е и извънредно бърз. Вместо да употребява колесници, неговият аероплан ще има надуваеми понтони, които да се надуват при кацане във вода и разрешат политане от всяка една точка, в това число и тресавище, както сме забелязвали към този момент при амфибиите. Персоналът ще е от четирима души, като трима ще се заемат със сонара, до момента в който четвъртия ще лети. Разликата сред екраноплана и VVA-14 е фактът, че тук имаме летателен уред, който може да излетява и да се приземява отвесно. По това време Бертини създава и още една по-луда концепция. Огромен екраноплан, който може да се движи по вода със скоростта на аероплан, да придвижва изтребители и друга военна техника, да се движи по водната повърхнина и да остава изцяло невредим за всички типове радари.

Въпросният самолетоносач, в случай че в миналото въобще беше получил правото да се създаде, може умерено да доближи всяка точка на света по вода, освен това за няколко часа, давайки безспорното преимущество на армията да се разгърне във всеки един миг и даже да доближава точки, които не са налични и вършат възможната офанзива невъзможна. Това е вторият извънреден план, който в никакъв случай не вижда бял свят, заради простата причина, че дизайнерът умира, а с него и редица забавни планове. Какво се обърква с VVA-14. Дизайнерското бюро взема решение да сътвори три модела, като първият ще разполага единствено и само с моторите за политане на писта. Надуваемите понтони не са добавени, а и концепцията тук е, че самолетът би трябвало да се тества като структура и едвам тогава да се доставят останалите технологии.

Първите полети са приемливи и инженерите са безапелационни, че при вярна инвестиция ще имат задоволително поле за изява. Конструкцията на самия аероплан разрешава експлоатирането на компресиран въздух тъкмо под него, като крилата при избрана скорост могат да насочват въздуха и да основават нещо като въздушен джоб. При спускането самолета може да се движи по водната повърхнина и да пуска торпеда, трансформирайки се в извънредно ефикасен и бърз транспортен съд. Въздушното противодействие се редуцира до нула, затова остава единствено реактивните мотори да се засилят и да разрешат още по-високи скорости. При подобен полет, крилата на самолета би трябвало да се задействат и да трансформират върховете си, насочвайки въздуха под корема на самолета.

Тук обаче би трябвало да запомним и още нещо, до момента в който са планувани два реактивни мотора за полет, позиционирани в задната част на самолета, цели 12 реактивни мотора би трябвало да повдигат голямата структура. Максималната скорост е почти 760 км/ч, а оптималната достижима височина, когато самолетът се издигне е 10 058 метра. С сходна мощ е разумно, че ще открием въоръжение с тегло от почти 2 тона. Какво се обърква?

Оригиналните два мотора са доставени за полетите, само че има един необикновен проблем, вместо планът да бъде изпратен на конструкторно бюро, което да направи допустимо най-хубавото, те са изпратени на Рубинско конструкторно бюро. Въпреки днешната им 100-годишна история – 121 години, в случай че би трябвало да бъдем точни – по това време съветските инженери нямали толкоз доста опит и нямали опция да произведат верните мотори за 57-тонното животно. Не би трябвало да се изненадваме от тежестта, без нужния запас, VVA-14 би трябвало да тежи едвам 23.2 тона, само че с потребността от технология, оръжие и нужни системи, тежестта се покачва фрапантно. Въпреки това, италианският инженер бил безапелационен, че самолетът ще покрива с лекост към 2450 километра.

След като не получава моторите, Бертини би трябвало да промени цялата структура, с цел да може да отговори на условието. За жал не съумява да реагира на време и смяната на структурата нарушава всички останали нужни технологии. Резултатът от всичко това е един замразен артикул, който в никакъв случай не вижда бял свят. Ако беше съумял, VVA-14 щеше да се трансформира в извънредно рисково оръжие, което умерено да обезврежда и атакува всички по вода и въздух.

Проблемът обаче е, че първо е задоволително безценен и второ – не може да се оправи с рестриктивните мерки. След като говорихме за вторият огромен план на италианеца, дано не забравяме, че самолетоносачите му, като план можели да придвижват до 23 самолета и са с общо тегло от близо 5200 тона. Дали за положително или неприятно, Робърт умира малко преди да види края на Съюз на съветските социалистически републики, а откакто неговият план в никакъв случай не се приключва, руснаците стартират създаването на доста по-леки и стандартни самолети.

Проектът е зарязан, само че дано се замислим какво бъдеще можеше да пристигна за корабоплаването, в случай че вместо самолети, използвахме кораби с висока скорост. Макар и множеството критици да откриват проблемите на екраноплана и сходни амфибии, не би трябвало да забравяме, че съгласно Бертини – колкото по-голяма е структурата, толкоз по-ефективна става. Тази технология е имала възможностите да сработи, просто Съюз на съветските социалистически републики не са оценили какво тъкмо са получили.