По време на коледните и новогодишни празници, докато всички са

По време на коледните и новогодишни празници, до момента в който всички са у дома на топло и честват, австралийката Донна Укрхарт приключва най-дългия полярен ултрамаратон пешком. Така тя към този момент е част от фамилията на рекордите на Гинес.

„ Беше цяла комбинация от страсти. Очевидно бях доста щастлива и облекчена, малко се разчувствах, плаках, само че мисля, че главното възприятие, което изпитвах, беше че бях в действителност горда от това, което аз и екипът ми постигнахме “, споделя Донна пред Си Ен Ен за подобряването на върха.

Австралийката споделя, че до тогава в никакъв случай не е била в полярна област, само че това не я стопира да пробяга над 1400 км за 28 дни.

„ Имах опция да изкачвам неизкачвани върхове на планина, която значително не беше позната на хората “, сподели алпинистът

„ Не бях ходила в Антарктида, не бях преживявала тези условия. Доста се опасявах и се притеснявах за сигурността си, знаех че може да получа хипотермията “, споделя тя.

Препятствията, с които се сблъсква Донна, са най-много подбудени от изискванията и времето - мощните ветрове, лютият мраз и снежните стихии. Всички те пречат на видимостта и подвижността ѝ.

„ Беше като да тичаш в облак. Това беше в действителност мъчно. Когато започваше да вали сняг, оставах сюрпризирана какъв брой дезориентирани ставахме “, споделя австралийката.

Подготовката

Донна споделя, че вдъхновението да направи полярна експедиция я връхлита по време на пандемията през 2021 година, до момента в който е слушала Ерик Филипс, австралийски полярен откривател.

„ Усетих по какъв начин косъмчетата откъм гърба на врата ми настръхват и нещо в мен се задвижи. Запитах се: „ Възможно ли е да се бяга в Антарктида? И в случай че е по този начин, на какво разстояние? Колко надалеч можем да бягаме ние, хората, в полярния район? Така стартира всичко “, споделя тя.

Донна среща поддръжка в доверения си екип от треньори, опитни спортисти и експерти, които отделят от времето си да й оказват помощ изцяло непринудено. В екипа са взели участие 15 души, които са работили дружно, с цел да трансфорат това към този момент групово премеждие в триумф.

В средата на юли морският лед е бил с 2,6 млн. кв. км под междинната стойност за интервала 1981-2010 година

Целта им обаче надалеч не е само битката за постигането на международен връх, Донна желае да събере 1,5 млн. $ за благотворителни организации, които поддържат млади девойки и дами в спорта.

Донна и отборът ѝ прекарват 10 месеца в подготовка за предизвикването. Това включва бягане по 3 или 4 часа всеки уикенд на минусови температури. Мястото е в хладилен склад, където ѝ разрешават да вкара и бягаща пътека, с цел да се упражнява.

Също по този начин се договаря с компания за автомобилни елементи, с цел да тренира в промишлен въздушен тунел.

В по-леките ѝ подготвителни дни Донна тича по плажовете в Мелбърн поради неравната повърхнина, която чака да прилича разнообразния терен в Антарктида.

Освен физическата подготовка австралийката е работила и в за психическа и прочувствена устойчивост.

„ Това включваше разнообразни тактики – от проучване на това, което оценявам и коя желая да бъда до момента в който тичам, до това по какъв начин да вдишвам, по какъв начин да развъртвам и съзнавам страстите ми “, спомня си тя.

Полярните провокации

Донна си спомня другите компликации, с които се е сблъсквала заран - единствено с цел да стартира да бяга, са ѝ били нужни 3 часа, с цел да облече цялата си екипировка и да вземе нужното съоръжение за деня.

„ Плаках по средата на маратона. Плаках, тъй като се усещах несигурна. Плаках, тъй като Рис, брачният партньор ми, се беше подхлъзнал и падна на рамото си, до момента в който ме придружаваше – рамото, което беше оперирал преди няколко години. Чувствах се виновна за това. Плаках още веднъж на идващия ден, когато синът ми Макси, който беше в Мелбърн, ме попита „ Мамо, по кое време ще се прибереш? “, споделя тя.

Очакваме вашето мнение по тематиките в предаването

Въпреки напорът от предпочитание да се откаже в този миг Донна се събира прочувствено и продължава. Разказва, че първите дни за основни, тъй като тялото се приспособява и нагажда към рисковите условия.

Австралийката си е разрешила да бъде уязвима, разкривала е на съотборниците си от Run Antarctica своите усеща, страхове и мисли.

„ Плаках и излях страстите си и се почувствах доста по-добре, когато споделих на моя екип по какъв начин се усещам. Разчитам на моя брилянтен екип от Рис, Антъни и Том – думите не могат да обяснят поддръжката, която ми предоставиха. Не бих могла да го направя без тях. Това, което преживяхме дружно, беше необикновено особено и ще го оценявам вечно “, споделя тя.

Продължи да четеш