Как венецианците прецакват турския флот
По време на безмилостно кръвопролитие са убити към 30 000 турци и още толкоз са хванати в плен
Миналия петък в Политическите разкопки написах за разузнаването на Венецианската република в Османската империя. Днес ви предлагам втората част.
Една от точките, на които италианските разузнавачи е трябвало да извърнат изключително внимание, е османският флот. Както е известно, Венеция е морска република, и значително съществуването й, защитата на острови, в това число и в Егейско море, както и търговията с Близкия Изток, значително са зависели от мощта на Венецианския флот. Вече описахме по какъв начин османците строят флота в затвореното Черно море, до който венецианските кораби и техните секрети съдружници – калабрийските пирати, не могат да обхванат. Но венециански разузнавачи разказват по какъв начин турците набират екипажи за своите 300 кораба.
Цифрата не е определена инцидентно – те постоянно трябвало да имат 100 кораба повече от Венеция, която разполага с към 200. Противно на необятното мнение, че на османските кораби гребците са плебеи, това не е правилно. Гребците са наемни против възнаграждение гърци и българи християни от черноморските и беломорските градове, а също и калабрийци. В Истанбул е имало цялостен квартал, наименуван Нова Калабрия, където живеели към 60 000 италианци точно от Калабрия.
Венецианците предизвестяват за всяко повишение на заплатите им – по този начин да вземем за пример веднъж турците от две акчета (акче – сребърна монета от 1 грам), които плащали всекидневно на своите християнски гребци, повишили го на три акчета, което привлякло доста кораби от Италия, включително и гребци от венецианския флот. Затова разузнавачите бият паника, че и Венеция би трябвало да вдигне заплатите на своите гребци. Венецианските разузнавачи с невиждан екстаз разказват огромната победа при Лепанто през 1570 година. До тогава непознат флот не е побеждавал османския флот. Дори фамозният италиански адмирал Андреа Дория, на който и до момента кръщават най-големия пасажерски транспортен съд, единствено 8 години по-рано е претърпял унизително проваляне в борбата при град Превезе.
През 1570 година обединеният европейски флот на Венеция – 208 кораби и стотина кораби от Австрия, Испания и папската страна, стартира да се строява пред залива на Лепанто, където се намира османският флот. Това са шест големи многопалубни галеаси (големи галери), които са доста по-ефективни от еднопалубната галера. Гребците на тези галеаси не могат да ги мръднат и по тази причина те са влачени на буксир от други по-малки кораби.
Турците примират от боязън и вършат огромната неточност да остават европейските кораби да се строят. Там венецианците правят нещо невиждано. Качват на корабите православни свещеници да закълнат българите и гърците, които са 90 на 100 от техните екипажи. Всъщност единствено офицерите са венецианци. И към този момент преди багра, който е плануван за 12 на обед, италианският адмирал заповядва корабите да спуснат националните си флагове.
Настъпила тиха суматоха така и така сърцата на християнските моряци са в петите. Сега този знак го схващат доста добре, значи „ отказвам се “. Те споделят: Поне да бяхме пробвали. Но в идващия миг над 300 мачти на християнските кораби се издига едно знаме – голям червен байрак с бял кръст на него. Екипажите потеглят с всички сили на пердах. Шестте галеаси, които малко преди този момент не са могли да бъдат помръднати, се носят като стрели под напъващите им се гребци.
Прорязват турският военен ред и разпердушинват с многопалубните си батареи и турските кораби, намиращи се към тях. Останалите европейски кораби не следват никаква заповед и не се подчиняват на никакъв ред. Всеки желае да се докопа до една турска галера, да се вкопчи в нея на абордаж и да изсипе въоръжените със саби, ятагани, брадви моряци на турската палуба.
Настъпва безмилостно кръвопролитие. Около 30 000 турци са убити, 30 000 са хванати в плен, а 30 кораба се предават с 9000 моряци, защото са християни, и минават на страната на своите братя. Тази първа победа към този момент ще бъде последвана от многократни други победи през идващите войни. Затова мнозина я считат за залеза на Османската империя.
Венециански разузнавачи дават и доста сведения за кръвния налог. Те споделят нещо, което е малко ново за общите разбирания в България. Че това не е налог да се попълни персоналната армия на султана, а събиране на деца към този момент в много зрелост – 14-16 годишни, с цел да минат през едно учебно заведение, откакто бъдат помохамеданчени, несъмнено, да бъдат подготвени за административни военни фрагменти на империята. Тоест, това е нещо като пасажерски корпус, каквито има във всички европейски страни по това време. А в България още по времето на кан Омуртаг. Това са фамозните хора на кана, които срещаме в разнообразни надписи, открити в Североизточна България. Той написа, че децата не не помнят рода си, не не помнят и роднините си и поддържат като цяло положителни връзки с тях.
Много от тях остават и криптохристияни (скрити християни) и по тази причина толкоз доста църкви и манастири са издигнати точно от еничари под предлога, който можем да срещнем из цяла България – от Поморие да Скопие – че лековитата вода на Аязмото сякаш оздравила болната жена на съответния административен или боен шеф.
Интересно след психическите оценки, които дават на великите везири – те всички били някогашни християни – ренегати, и са попаднали там посредством пасажерския корпус, който на турски се е наричал корпус на аджеми-огланите. Между тях имало и много българи. Най-любопитен е един Мехмед през втората половина на XVI век, който бил популярен везир, шоп от едно софийско село, който бил мирен, отегчителен – не бил пробван още на война.
Но най-интересното е, че написа, че дължал поста си на своята сестра, която била обичана жена на султана, т.е. шопкинята съумяла някак си да превземе султана. И била много по-хитра от украинката Кьосем, защото открила с майката на султана (за разлика от украинката) доста положителни връзки. Според венецианския шпионин – те колели и те бесели в двора на султана. Нямало метод някой да порасне без да мине през тях и да бъде утвърден.
Любопитно е и по какъв начин приключва историята с кръвния налог. Тогава виждаме първите признаци на чудовищна корупция в нашето общество, от което не можем да се отървем и през днешния ден. Забелязали, че доста турци умират по бойните фронтове, а вдовиците им не могат да изхранят децата. Българите стартират да изкупуват мъжките момчета против няколко златни лири (имали ги, защото производството и бизнесът бил оставен на тях от османската власт), подкупвали и тези, които ги събират – бостанбашията, и изпращали точно тях в двора в Истанбул. Там проверявали пишките на събраните момчета и установявали какъв брой от тях са били обрязани.
Забелязали, че процентът пораства до момента в който към 1630 година достигнал 95%. В 1632 година заради тази причина султанът отменил кръвния налог, защото той изгубил смисъла си. Смисълът му е бил да събира най-хубавото като качества – мъжки и умствени, от християнските нации. А на процедура събирал своите.
Еничарите останали още дълго – до 1826 година, само че към този момент били потомствени. Тоест към този момент съществуващите към 1632 година еничари били разселени из провинцията – основно българските земи, и еничарите били нещо като охранители на градовете. Занаятчиите ги наемали, с цел да пазят нощно време чаршията против несъмнено възнаграждение, несъмнено, и те съзнателно изпълнявали отговорностите си.
Миналия петък в Политическите разкопки написах за разузнаването на Венецианската република в Османската империя. Днес ви предлагам втората част.
Една от точките, на които италианските разузнавачи е трябвало да извърнат изключително внимание, е османският флот. Както е известно, Венеция е морска република, и значително съществуването й, защитата на острови, в това число и в Егейско море, както и търговията с Близкия Изток, значително са зависели от мощта на Венецианския флот. Вече описахме по какъв начин османците строят флота в затвореното Черно море, до който венецианските кораби и техните секрети съдружници – калабрийските пирати, не могат да обхванат. Но венециански разузнавачи разказват по какъв начин турците набират екипажи за своите 300 кораба.
Цифрата не е определена инцидентно – те постоянно трябвало да имат 100 кораба повече от Венеция, която разполага с към 200. Противно на необятното мнение, че на османските кораби гребците са плебеи, това не е правилно. Гребците са наемни против възнаграждение гърци и българи християни от черноморските и беломорските градове, а също и калабрийци. В Истанбул е имало цялостен квартал, наименуван Нова Калабрия, където живеели към 60 000 италианци точно от Калабрия.
Венецианците предизвестяват за всяко повишение на заплатите им – по този начин да вземем за пример веднъж турците от две акчета (акче – сребърна монета от 1 грам), които плащали всекидневно на своите християнски гребци, повишили го на три акчета, което привлякло доста кораби от Италия, включително и гребци от венецианския флот. Затова разузнавачите бият паника, че и Венеция би трябвало да вдигне заплатите на своите гребци. Венецианските разузнавачи с невиждан екстаз разказват огромната победа при Лепанто през 1570 година. До тогава непознат флот не е побеждавал османския флот. Дори фамозният италиански адмирал Андреа Дория, на който и до момента кръщават най-големия пасажерски транспортен съд, единствено 8 години по-рано е претърпял унизително проваляне в борбата при град Превезе.
През 1570 година обединеният европейски флот на Венеция – 208 кораби и стотина кораби от Австрия, Испания и папската страна, стартира да се строява пред залива на Лепанто, където се намира османският флот. Това са шест големи многопалубни галеаси (големи галери), които са доста по-ефективни от еднопалубната галера. Гребците на тези галеаси не могат да ги мръднат и по тази причина те са влачени на буксир от други по-малки кораби.
Турците примират от боязън и вършат огромната неточност да остават европейските кораби да се строят. Там венецианците правят нещо невиждано. Качват на корабите православни свещеници да закълнат българите и гърците, които са 90 на 100 от техните екипажи. Всъщност единствено офицерите са венецианци. И към този момент преди багра, който е плануван за 12 на обед, италианският адмирал заповядва корабите да спуснат националните си флагове.
Настъпила тиха суматоха така и така сърцата на християнските моряци са в петите. Сега този знак го схващат доста добре, значи „ отказвам се “. Те споделят: Поне да бяхме пробвали. Но в идващия миг над 300 мачти на християнските кораби се издига едно знаме – голям червен байрак с бял кръст на него. Екипажите потеглят с всички сили на пердах. Шестте галеаси, които малко преди този момент не са могли да бъдат помръднати, се носят като стрели под напъващите им се гребци.
Прорязват турският военен ред и разпердушинват с многопалубните си батареи и турските кораби, намиращи се към тях. Останалите европейски кораби не следват никаква заповед и не се подчиняват на никакъв ред. Всеки желае да се докопа до една турска галера, да се вкопчи в нея на абордаж и да изсипе въоръжените със саби, ятагани, брадви моряци на турската палуба.
Настъпва безмилостно кръвопролитие. Около 30 000 турци са убити, 30 000 са хванати в плен, а 30 кораба се предават с 9000 моряци, защото са християни, и минават на страната на своите братя. Тази първа победа към този момент ще бъде последвана от многократни други победи през идващите войни. Затова мнозина я считат за залеза на Османската империя.
Венециански разузнавачи дават и доста сведения за кръвния налог. Те споделят нещо, което е малко ново за общите разбирания в България. Че това не е налог да се попълни персоналната армия на султана, а събиране на деца към този момент в много зрелост – 14-16 годишни, с цел да минат през едно учебно заведение, откакто бъдат помохамеданчени, несъмнено, да бъдат подготвени за административни военни фрагменти на империята. Тоест, това е нещо като пасажерски корпус, каквито има във всички европейски страни по това време. А в България още по времето на кан Омуртаг. Това са фамозните хора на кана, които срещаме в разнообразни надписи, открити в Североизточна България. Той написа, че децата не не помнят рода си, не не помнят и роднините си и поддържат като цяло положителни връзки с тях.
Много от тях остават и криптохристияни (скрити християни) и по тази причина толкоз доста църкви и манастири са издигнати точно от еничари под предлога, който можем да срещнем из цяла България – от Поморие да Скопие – че лековитата вода на Аязмото сякаш оздравила болната жена на съответния административен или боен шеф.
Интересно след психическите оценки, които дават на великите везири – те всички били някогашни християни – ренегати, и са попаднали там посредством пасажерския корпус, който на турски се е наричал корпус на аджеми-огланите. Между тях имало и много българи. Най-любопитен е един Мехмед през втората половина на XVI век, който бил популярен везир, шоп от едно софийско село, който бил мирен, отегчителен – не бил пробван още на война.
Но най-интересното е, че написа, че дължал поста си на своята сестра, която била обичана жена на султана, т.е. шопкинята съумяла някак си да превземе султана. И била много по-хитра от украинката Кьосем, защото открила с майката на султана (за разлика от украинката) доста положителни връзки. Според венецианския шпионин – те колели и те бесели в двора на султана. Нямало метод някой да порасне без да мине през тях и да бъде утвърден.
Любопитно е и по какъв начин приключва историята с кръвния налог. Тогава виждаме първите признаци на чудовищна корупция в нашето общество, от което не можем да се отървем и през днешния ден. Забелязали, че доста турци умират по бойните фронтове, а вдовиците им не могат да изхранят децата. Българите стартират да изкупуват мъжките момчета против няколко златни лири (имали ги, защото производството и бизнесът бил оставен на тях от османската власт), подкупвали и тези, които ги събират – бостанбашията, и изпращали точно тях в двора в Истанбул. Там проверявали пишките на събраните момчета и установявали какъв брой от тях са били обрязани.
Забелязали, че процентът пораства до момента в който към 1630 година достигнал 95%. В 1632 година заради тази причина султанът отменил кръвния налог, защото той изгубил смисъла си. Смисълът му е бил да събира най-хубавото като качества – мъжки и умствени, от християнските нации. А на процедура събирал своите.
Еничарите останали още дълго – до 1826 година, само че към този момент били потомствени. Тоест към този момент съществуващите към 1632 година еничари били разселени из провинцията – основно българските земи, и еничарите били нещо като охранители на градовете. Занаятчиите ги наемали, с цел да пазят нощно време чаршията против несъмнено възнаграждение, несъмнено, и те съзнателно изпълнявали отговорностите си.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ