Не пренебрегвайте сините сливи
По тематиката „ сини сливи ” в Google има два пъти повече резултати, в сравнение с тематика „ сини очи ”. Дали това е необичайно? По-скоро не. В нечии сини очи човек може най-вече да се удави прочувствено, до момента в който със сините сливи може да се създадат куп потребни, вкусни и приятни неща. През септември, когато към този момент са добре узрели, може да се ядат пресни, само че може да се поставят и в всякакви сладкиши - торти, пудинги, плодови пити и други такива. Сушени може да се готвят с телешко, свинско или птиче месо и тогава придават екзотично сладостен и леко карамелен усет на ястията. Напълнени с орехи и синьо сирене, те са ефектно предястие, което може да се предложи и като десерт. Сливовите мармалади и конфитюри, както и сливовата ракия допълват картината на изгодите и насладите, които този плод дава на трапезата.
Диетолозите ги ценят изключително, защото са богати на органични киселини, пектин, минерални соли и витамини. Доказано е, че подтикват сърдечната активност и храносмилането, отделят отрови от организма и снижават холестерола, имат антисклеротично и противодиабетично деяние. Препоръчват ги при диети за намаляване, при анемии и авитаминози, както и при стомашни проблеми. Според някои проучвания в една слива има антиоксиданти, колкото в 100 г боровинки. Помагат също за еластична кожа, здрава коса и нокти и пазят от остеопороза.
С две думи, синята слива е нещо, което не би трябвало да бъде подценявано, изключително в ранната есен. В същото време е значимо да се знае, че плодовете съдържат оксалати и при продължителна приложимост може да провокират проблеми при хора с бъбречни болести. Системната консумация не се предлага и за хора, страдащи от чернодробни и жлъчни болести. Въпреки това синята слива, прясна или сушена, сготвена в яхния или печена, си остава един от скъпите кулинарни блага на есента.
Синята слива (Prunus domestica) принадлежи към семейство Розоцветни и произлиза от Китай. Още в съчиненията на Конфуций е упомената като апетитен и значим за положителното здраве плод. А щом Конфуций подсигурява за нещо, то не предстои на никакви подозрения за безконечни времена. В диво положение синята слива не е позната и се допуска, че е получена от кръстосване на джанка и трънка в естествени условия. Още от древността постепенно се е придвижвала на запад и към VI век прочие Хр. сигурно към този момент е била позната на старите гърци, както проличава от произведения на двама антични поети - Архилох и Хипонакс.
Към края на IV век прочие Хр. Теофраст разказва три сорта сливи, а през I в. Плиний Стари разказва 11 сорта. Според него сините сливи били пренесени в Рим от Сирия. Подобен извод се постанова от латинското им име Prunum damascenum, т.е. дамаска слива. Някои откриватели приписват заслугите за проникването на синята слива в античния свят на Александър Македонски, който по време на своите източни похождения я харесал и разпоредил да бъде пренесена в европейските елементи на неговата империя. Дори и да не е до дъно правилно, изказванието ясно подсказва значимостта на тази овошка. Само плод с потвърдени качества заслужава да бъде свързван с името на най-великия държател на античния свят.
През Средновековието ползата към този плод се резервира, изключително в стопанствата на някои манастири, където са култивирани нови сортове. Практиката да се сушат и по този начин да се съхраняват до идната годишна продукция ги е направила стратегически артикул за армиите и флота.
След 1879 година и изключително през първите десетилетия на предишния век под насърчителните грижи на българските държавни управления синята слива се трансформира в главен занаят за множеството полупланински села към Габрово, Троян, Тетевен и Кюстендил. Тогава са култивирани и двата най-популярни български сорта - Кюстендилска синя слива и Габровска синя слива. През 30-те години единствено в Троянско е имало повече от 20 кооперации, заети с развъждане, изкупуване, сушене и експорт на сини сливи. През 1930 година троянски сушени сливи се продавали в Хамбург и Берлин за 40 марки за 50 кг. Една марка тогава се е обменяла за 30 лв., а от три кг пресни сливи се получавал един кг сушени, излиза наяве от архивите. Днес отново от три кила пресни става едно кило сушени, само че всичко останало е друго. Важното е, че синята слива е все по този начин вкусна и не заслужава да бъде подценявана.
Сини сливи със синьо сирене
Продукти: 20 сини сливи, 100 г синьо сирене, 50 г орехи, 30 г масло, 2 с.л. сметана, черен пипер.
Сиренето се смачква дружно със счуканите орехи, маслото и сметаната. Подправя се с черен пипер. Сливите се почистват от костилките, пълнят се със сместа и се набучват с клечки за зъби. Сервират се като предястие, само че може да се предложат и като десерт.
Телешко със сини сливи
Продукти: 1 кг телешко месо, 20 сушени сини сливи, 2 моркова, 3 стръка праз, 200 г печурки, 1 дафинов лист, черен пипер, 3 скилидки чесън, 1 с.л. захар, 50 мл зехтин, 200 мл изсъхнало бяло вино, магданоз.
Месото се нарязва на части и се запържва леко. Добавят се нарязаният праз, морковите на кръгчета, скилидките чесън и гъбите. Задушава се десетина минути и се прибавят дафинов лист, черен пипер, захарта, две чаши топла вода и виното. Оставя се да къкри двайсетина минути и се прибавят сините сливи. След десетина минути ястието се пресипва в гювеч и се запича на фурна. Преди сервирането се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Пудинг с круши и сини сливи
Продукти: 4 круши, 2 ч.ч. сушени сливи, 3 с.л. бренди, 1 портокал, 4 яйца,1 с.л. захар, 3 с.л. брашно, 2 ч.ч. прясно мляко.
Сливите се накисват в няколко лъжици бренди. Почистените от семките круши се нарязват на тънки части. Плодовете се слагат в купа и от горната страна се настъргва кората на 1 портокал. Разбърква се. Яйцата се разрушават със захарта. Добавят се брашното и млякото и се разрушават. Намазват се с масло дъното и стените на кръгла дълбока форма или тавичка. Наръсва се с малко брашно и се изсипват плодовете. Разпределят се отмерено. Отгоре се изсипва кексовото тесто. Пече се на 180 градуса 45 минути.
Тарта със сини сливи
Продукти: За тестото: 100 г захар, 200 г масло, 300 г брашно,1 яйце, щипка сол.
Плънка: 250 г заквасена сметана, 2 яйца, 3 с. л. пудра захар, 1 с.л. нишесте, щипка карамфил, щипка индийско орехче, 1 кг зрели сини сливи, 50 г кафява захар, 50 г филирани бадеми (натрошени орехи). Маслото се нарязва на кубчета, смесва се със захарта и яйцето, прибавя се пресятото брашно, щипка сол и се замесва тесто, което се оформя на топка. Завива се във фолио и се оставя в ледник за към час. Измитите сливи се подсушават, почистват се от костилките и се нарязват на лунички. Яйцата се разрушават на пяна, прибавят се сметаната, пудра захар, подправките и най-сетне деликатно, с цел да не стане на бучки - нишестето. Получената хомогенна примес се изсипва върху положеното във формата, надупчено на места с вилица, тесто. Върху нея в няколко кръга се подреждат нарязаните сливи, поръсват се с кафявата захар, орехови ядки и филирани бадеми. Пече се в загрята на 190°C фурна до златистокафяво.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Диетолозите ги ценят изключително, защото са богати на органични киселини, пектин, минерални соли и витамини. Доказано е, че подтикват сърдечната активност и храносмилането, отделят отрови от организма и снижават холестерола, имат антисклеротично и противодиабетично деяние. Препоръчват ги при диети за намаляване, при анемии и авитаминози, както и при стомашни проблеми. Според някои проучвания в една слива има антиоксиданти, колкото в 100 г боровинки. Помагат също за еластична кожа, здрава коса и нокти и пазят от остеопороза.
С две думи, синята слива е нещо, което не би трябвало да бъде подценявано, изключително в ранната есен. В същото време е значимо да се знае, че плодовете съдържат оксалати и при продължителна приложимост може да провокират проблеми при хора с бъбречни болести. Системната консумация не се предлага и за хора, страдащи от чернодробни и жлъчни болести. Въпреки това синята слива, прясна или сушена, сготвена в яхния или печена, си остава един от скъпите кулинарни блага на есента.
Синята слива (Prunus domestica) принадлежи към семейство Розоцветни и произлиза от Китай. Още в съчиненията на Конфуций е упомената като апетитен и значим за положителното здраве плод. А щом Конфуций подсигурява за нещо, то не предстои на никакви подозрения за безконечни времена. В диво положение синята слива не е позната и се допуска, че е получена от кръстосване на джанка и трънка в естествени условия. Още от древността постепенно се е придвижвала на запад и към VI век прочие Хр. сигурно към този момент е била позната на старите гърци, както проличава от произведения на двама антични поети - Архилох и Хипонакс.
Към края на IV век прочие Хр. Теофраст разказва три сорта сливи, а през I в. Плиний Стари разказва 11 сорта. Според него сините сливи били пренесени в Рим от Сирия. Подобен извод се постанова от латинското им име Prunum damascenum, т.е. дамаска слива. Някои откриватели приписват заслугите за проникването на синята слива в античния свят на Александър Македонски, който по време на своите източни похождения я харесал и разпоредил да бъде пренесена в европейските елементи на неговата империя. Дори и да не е до дъно правилно, изказванието ясно подсказва значимостта на тази овошка. Само плод с потвърдени качества заслужава да бъде свързван с името на най-великия държател на античния свят.
През Средновековието ползата към този плод се резервира, изключително в стопанствата на някои манастири, където са култивирани нови сортове. Практиката да се сушат и по този начин да се съхраняват до идната годишна продукция ги е направила стратегически артикул за армиите и флота.
След 1879 година и изключително през първите десетилетия на предишния век под насърчителните грижи на българските държавни управления синята слива се трансформира в главен занаят за множеството полупланински села към Габрово, Троян, Тетевен и Кюстендил. Тогава са култивирани и двата най-популярни български сорта - Кюстендилска синя слива и Габровска синя слива. През 30-те години единствено в Троянско е имало повече от 20 кооперации, заети с развъждане, изкупуване, сушене и експорт на сини сливи. През 1930 година троянски сушени сливи се продавали в Хамбург и Берлин за 40 марки за 50 кг. Една марка тогава се е обменяла за 30 лв., а от три кг пресни сливи се получавал един кг сушени, излиза наяве от архивите. Днес отново от три кила пресни става едно кило сушени, само че всичко останало е друго. Важното е, че синята слива е все по този начин вкусна и не заслужава да бъде подценявана.
Сини сливи със синьо сирене
Продукти: 20 сини сливи, 100 г синьо сирене, 50 г орехи, 30 г масло, 2 с.л. сметана, черен пипер.
Сиренето се смачква дружно със счуканите орехи, маслото и сметаната. Подправя се с черен пипер. Сливите се почистват от костилките, пълнят се със сместа и се набучват с клечки за зъби. Сервират се като предястие, само че може да се предложат и като десерт.
Телешко със сини сливи
Продукти: 1 кг телешко месо, 20 сушени сини сливи, 2 моркова, 3 стръка праз, 200 г печурки, 1 дафинов лист, черен пипер, 3 скилидки чесън, 1 с.л. захар, 50 мл зехтин, 200 мл изсъхнало бяло вино, магданоз.
Месото се нарязва на части и се запържва леко. Добавят се нарязаният праз, морковите на кръгчета, скилидките чесън и гъбите. Задушава се десетина минути и се прибавят дафинов лист, черен пипер, захарта, две чаши топла вода и виното. Оставя се да къкри двайсетина минути и се прибавят сините сливи. След десетина минути ястието се пресипва в гювеч и се запича на фурна. Преди сервирането се поръсва със ситно нарязан магданоз.
Пудинг с круши и сини сливи
Продукти: 4 круши, 2 ч.ч. сушени сливи, 3 с.л. бренди, 1 портокал, 4 яйца,1 с.л. захар, 3 с.л. брашно, 2 ч.ч. прясно мляко.
Сливите се накисват в няколко лъжици бренди. Почистените от семките круши се нарязват на тънки части. Плодовете се слагат в купа и от горната страна се настъргва кората на 1 портокал. Разбърква се. Яйцата се разрушават със захарта. Добавят се брашното и млякото и се разрушават. Намазват се с масло дъното и стените на кръгла дълбока форма или тавичка. Наръсва се с малко брашно и се изсипват плодовете. Разпределят се отмерено. Отгоре се изсипва кексовото тесто. Пече се на 180 градуса 45 минути.
Тарта със сини сливи
Продукти: За тестото: 100 г захар, 200 г масло, 300 г брашно,1 яйце, щипка сол.
Плънка: 250 г заквасена сметана, 2 яйца, 3 с. л. пудра захар, 1 с.л. нишесте, щипка карамфил, щипка индийско орехче, 1 кг зрели сини сливи, 50 г кафява захар, 50 г филирани бадеми (натрошени орехи). Маслото се нарязва на кубчета, смесва се със захарта и яйцето, прибавя се пресятото брашно, щипка сол и се замесва тесто, което се оформя на топка. Завива се във фолио и се оставя в ледник за към час. Измитите сливи се подсушават, почистват се от костилките и се нарязват на лунички. Яйцата се разрушават на пяна, прибавят се сметаната, пудра захар, подправките и най-сетне деликатно, с цел да не стане на бучки - нишестето. Получената хомогенна примес се изсипва върху положеното във формата, надупчено на места с вилица, тесто. Върху нея в няколко кръга се подреждат нарязаните сливи, поръсват се с кафявата захар, орехови ядки и филирани бадеми. Пече се в загрята на 190°C фурна до златистокафяво.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ