По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - сега за сега

" По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака - в този момент за в този момент си остава простака. "

С тази и стотици други епиграми, хумористични стихотворения, анекдоти, сатирични спектакли, документални кинопрегледи остава в паметта Радой Ралин - роден преди 100 години под името Димитър Стоянов. Поетът Борис Христов споделя за него: " Той е единственият друг всред толкоз идентични хора. " Преследван е от полицията преди 9 септември 1944 година, той е репресиран и по-късно, тъй като със словото си е един от най-смелите критици на социализма. Книгата му " Люти Чушки " с илюстрации на Борис Димовски е изгорена през 1968 година в пещите на Полиграфическия комбинат в София. Комунягите го ненавиждат и до през днешния ден - от време на време органът на Българска социалистическа партия " Дума " разгласява публикации по какъв начин Ралин бил " окрал обеден " П.Р. Славейков за своята най-известна книга с епиграми. 

Роден на 23 април 1922 година в Сливен (денят, в който през днешния ден честваме Световния ден на книгата и авторското право), Радой Ралин е наследник на печатар и притежател на книжарница. Завършва гимназия в родния си град, а първите си хумористични произведения разгласява още като възпитаник през 1939-40 година във в. " Бургаски фар ". Записва право в Софийския университет, като по това време полицията го следи под кодовото име " Философа "  и записва изключването му от учебно заведение за четене на леви стихотворения. През 1944 година отпътува доброволец на фронта и взе участие във Втората международна война. 

Редактор в сп. " Славяни " (1945-1946), във в. " Литературен фронт " (1946-1949), в. " Стършел " (1952-1961), в. " Литературни вести " (1961-1963), в Студията за игрални филми (1961-1963), в Студията за хроникални и документални филми (1964-1966), където основава поредицата документални киносатири " Фокус ". Бил е и редактор в издателство " Български публицист ", в Българска кинематография, във в. " Литературен фронт ".

През 1953 година е един от основателите на Стършеловия язвителен спектакъл - първия български спектакъл на сатиричната миниатюра, който се трансформира в средище на антикултовската ирония. Книгата му с епиграми " Люти чушки " (илюстрации на Борис Димовски) е конфискувана от книжарниците и изгорена. Автор е на сатиричните спектакли " Дяволското огледало " (1957), " Импровизация " (1962), " Конферансие " (1973), на десетки сюжети за документални и игрални филми. 

От 1992 година дружно с Борис Димовски и Кин Стоянов издава за малко вестник " Щастливец ". Обявен е за почетен жител на София на 12 май 2003 година Той обаче по никакъв начин не си пада по званията и премиите. През 1993 година връща премията „ Добри Чинтулов “, тъй като е „ компрометирана в предишното “. През 1998 година отхвърля препоръчаната от президента Петър Стоянов лична пенсия " за заслуги ". Отказва да одобри и финансовото изражение на държавната литературна премия " Христо Г. Данов "  за 2000 година в размер на 5000 лв.. Не приема премия от Народното събрание по случай 24 май, съпроводена с 2000 лева, както и премията за изцяло творчество от 11-ия кинофестивал във Варна " Любовта е полуда ".

Умира през юли 2004 г. На негово име е наименуван площадът пред бившето кино " Изток ", покрай дома на сатирика. Там е сложена и бронзова фигура на Радой Ралин, дело на приятеля му, скулптора Георги Чапкънов. 

А ето и някои от най-популярните му и обичани произведения:

" Светът е оживял, тъй като е мълчал. "

" Журналистиката стане ли ялова, ражда всекидневно сензации. "

" Ако народът не може да бъде непокътнат, елементарно ще стане напълно платен! "

" Безсънието на гладния е най-честната телевизия. "

" Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш - ще й станеш скучен. "

" Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра. "

" Единствената безспорна истина са некролозите. "

" Ела фетиш, че без тебе по-култ. "

" Когато един народ мълчи, вероятно е скован от триумфите си! "

" Пародирането е прилепчива активност - осмивайки непознатата работа, елементарно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. "

" Пенсионираха и последния необразован човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. "

" Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. "

" Понякога незнанието защищава културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с какъв брой ли оди биха възхвалявали угнетителите си? "

" Проституирай съгласно чергата си. "

" Революцията е една премиера. После спектакълът пада. "

" След като гибелта прави всички равни, равенството гибел ли е? "

" Смеха - и глухите го чуват и слепите го виждат... "

" Спестяваната съвест се олихвява. "

" Съединението прави салата. "

" Търпението е незабележима форма на гниенето! "



 

МОЛИТВА

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.

Свободата би трябвало
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
задоволителна, с цел да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен самун,
не яжте подарен самун.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
с цел да го имате,
с цел да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния самун,
подарения самун.

Хляб наш насущний дай си го самичък.

1967 година

 

100-годишнината на Радой Ралин ще бъде маркирана на 27 април в Сатиричния спектакъл с представлението " Една красива неточност ", който включва прожекция на филми, фрагменти от негов театър и песни по негови текстове, оповестяват от театъра.