Лъчезар Богданов: Най-разумно е бюджетът за 2026-а просто да замрази съществуващото положение
Най-разумно може би бюджетът за 2026-а до края на годината просто да замрази съществуващото състояние и огромният спор да се води за идната една, само че за какво не за идващите две и три години да имаме една предвидимост и на данъчната среда, и на разходната политика. Това разяснява старши икономистът от Института за пазарна стопанска система Лъчезар Богданов в „ Интервюто в Новините ” по Нова телевизия.
По отношение на концепцията държавните чиновници да стартират сами да заплащат персоналните си осигурителни вноски, специалистът уточни, че това реализира „ по-лесна сравнимост сред частния бранш и държавния чиновник ”.
Той посочи, че за държавния чиновник осигуровките и сега се заплащат от бюджета, заради което действително няма да има основна разлика кой внася сумата. Според него държавното управление може да направи проект за няколко години напред, в който да има ангажимент за смяна на приходите на държавния чиновник и по едно и също време с това скица за поетапно заплащане на осигуровките, до момента в който се доближи това, което е в частния бранш. Засягайки тематиката за минималната работна заплата, Богданов обърна внимание, че има хора, които действително не работят на минимална заплата, само че се обезпечават на подобен формален контракт. Затова отчасти „ казусът с минималната работна заплата е проблем на изсветляване на стопанската система в някои сектори, където явно има към момента недеклариран труд и недекларирани приходи от претовареност ”, разясни икономистът.
Той добави, че е нужно да има предвидимост и механизъм, привързан с действителни стопански знаци. Също по този начин е нужно да се плануват и „ самобитни спирачки при положение на възможна бъдеща рецесия ”, с цел да не се окаже обстановка, в която при криза минималната заплата се подвига автоматизирано по формула, което би довело до в допълнение увеличение на безработицата.
Във връзка с повдигането на оптималния застрахователен предел, специалистът означи, че това съставлява индексация на тавана с натрупването на растежа на заплатите и инфлацията през последните години. Дискусията обаче би трябвало да обхване и други сфери, като да вземем за пример данъчните оценки, с които стоим „ на практика от края на предишния век, началото на този век ”, обърна внимание старши икономистът.
Той добави, че действителните стойности на парцелите са се вдигнали неведнъж, както и разноските на общините, до момента в който налозите изостават. Заради ниските данъчни оценки „ покупко-продажбите се подписват на извънредно ниски цени, което разрешава още веднъж укриване на обороти ”, приключи Лъчезар Богданов.
