Патриархът призова към състрадание и любов към ближния
По случай днешния празник патриарх Неофит произнесе своето слово за Неделя Вайя – Вход Господен в Йерусалим. По-долу може да го прочетете цялото.
Ваши преосвещенства, боголюбиви отци, обичани в Господа братя и сестри,
В последната неделя на светата и избавителна Четиридесетница, която предшества седмицата на най-тежка тъга и премеждия, претърпени от нашия Господ Иисус Христос, преживявани и до през днешния ден от Неговите възпитаници и следовници, светата Църква тържествено отбелязва влизането на Спасителя в Светия град Йерусалим и началото на последните, най-решаващи дни от Неговия земен живот. Дългите и мъчителни дни, които приключват на Голгота и в мрака на хладния гроб, само че и които ще бъдат увенчани със славната победа над тлението и гибелта посредством дивното Христово Възкресение.
Православните нации са нарекли този ден и празник с най-различни живописни имена – Цветница, Връбница, Палмова неделя, споделяйки по този метод насладата и на йерусалимските поданици, която те претърпели, посрещайки в града си Божия Помазаник и приветствайки Го с маслинови клончета и пеене на „ Осанна “. Посрещнаха Го като Този, Който идва, с цел да донесе избавлението и помиряването с небесата, като дълго чакания Месия и Царя Израилев, с радостни възклицания: „ Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините! “ (Мат. 21:9).
В този ден насладата от срещата с Христос е неизбежно примесена и със тъга и печал, заради това, което следва: измяната, залавянето и присъдата над Него – присъда, произнесена от неверни индивиди над Едничкия Безгрешен, а по-късно и кръстните премеждия, разпятието и гибелта. Тази радостна горест съпреживяваме и ние през днешния ден, събрани в храма за божествената света Литургия, в която сме освен очевидци, само че и участници в най-важните събития от земния живот на Христа Спасителя. Днес, дружно с тогавашните йерусалимци, ние също приветстваме влизащия, възседнал осле, Господ, постиламе пред Него одеждите на нашата религия и вяра, дружно с любовта си към Него, и Му пеем: „ Носен на небесата върху трон, а на земята върху осле, Христе Боже, одобри хвала от ангелите и възхвала от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който пристигна да призовеш Адама “ (Кондак, гл. 6).
В евангелския роман за влизането на Господа в Светия град за следващ път виждаме смирението, с което Бог слиза и обитава на земята, измежду индивидите. Виждаме и онази божествена власт, с която Той прогонва търговците от храма, с която изцерява „ слепи и хроми “ (Мат.21:14) и назидава първосвещеници и книжници. Назидава и поучава тези, които въпреки и отлични познавачи на Закона и пророците, не съумяха да разпознаят в Него пристигналия в света Месия и които, в озлоблението и ненавистта си към Него, стигнаха до там, че да Го предадат на позорна гибел, с което си заслужиха и Негова обективна отсъда: „ Затова споделям ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му “ (Мат. 21:43).
Този народ сме всички ние, вярващите в Христа Иисуса и живеещите с вярата за донесеното ни от Него помиряване с небесата и избавление от прегрешението и гибелта. Подобно на децата, които посрамиха книжниците и първосвещениците и с чисти сърца посрещат през днешния ден Господа в Йерусалим, ние също сме призвани освен през днешния ден, само че и във всички дни от нашия живот да държим сърцата си отворени за Него, да живеем с вярата и упованието в Него и да претворяваме тази религия в каузи на благосклонност и добротворство, на съчувствие и обич към близък, с цел да носим почтено Неговото име и да се удостоим с обещаното ни от Него избавление и безконечен живот.
Благодатта и мирът на Господа Иисуса Христа, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† Неофит
Патриарх български
Ваши преосвещенства, боголюбиви отци, обичани в Господа братя и сестри,
В последната неделя на светата и избавителна Четиридесетница, която предшества седмицата на най-тежка тъга и премеждия, претърпени от нашия Господ Иисус Христос, преживявани и до през днешния ден от Неговите възпитаници и следовници, светата Църква тържествено отбелязва влизането на Спасителя в Светия град Йерусалим и началото на последните, най-решаващи дни от Неговия земен живот. Дългите и мъчителни дни, които приключват на Голгота и в мрака на хладния гроб, само че и които ще бъдат увенчани със славната победа над тлението и гибелта посредством дивното Христово Възкресение.
Православните нации са нарекли този ден и празник с най-различни живописни имена – Цветница, Връбница, Палмова неделя, споделяйки по този метод насладата и на йерусалимските поданици, която те претърпели, посрещайки в града си Божия Помазаник и приветствайки Го с маслинови клончета и пеене на „ Осанна “. Посрещнаха Го като Този, Който идва, с цел да донесе избавлението и помиряването с небесата, като дълго чакания Месия и Царя Израилев, с радостни възклицания: „ Благословен Идещият в име Господне! Осанна във висините! “ (Мат. 21:9).
В този ден насладата от срещата с Христос е неизбежно примесена и със тъга и печал, заради това, което следва: измяната, залавянето и присъдата над Него – присъда, произнесена от неверни индивиди над Едничкия Безгрешен, а по-късно и кръстните премеждия, разпятието и гибелта. Тази радостна горест съпреживяваме и ние през днешния ден, събрани в храма за божествената света Литургия, в която сме освен очевидци, само че и участници в най-важните събития от земния живот на Христа Спасителя. Днес, дружно с тогавашните йерусалимци, ние също приветстваме влизащия, възседнал осле, Господ, постиламе пред Него одеждите на нашата религия и вяра, дружно с любовта си към Него, и Му пеем: „ Носен на небесата върху трон, а на земята върху осле, Христе Боже, одобри хвала от ангелите и възхвала от децата, които Ти викаха: Благословен си Ти, Който пристигна да призовеш Адама “ (Кондак, гл. 6).
В евангелския роман за влизането на Господа в Светия град за следващ път виждаме смирението, с което Бог слиза и обитава на земята, измежду индивидите. Виждаме и онази божествена власт, с която Той прогонва търговците от храма, с която изцерява „ слепи и хроми “ (Мат.21:14) и назидава първосвещеници и книжници. Назидава и поучава тези, които въпреки и отлични познавачи на Закона и пророците, не съумяха да разпознаят в Него пристигналия в света Месия и които, в озлоблението и ненавистта си към Него, стигнаха до там, че да Го предадат на позорна гибел, с което си заслужиха и Негова обективна отсъда: „ Затова споделям ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му “ (Мат. 21:43).
Този народ сме всички ние, вярващите в Христа Иисуса и живеещите с вярата за донесеното ни от Него помиряване с небесата и избавление от прегрешението и гибелта. Подобно на децата, които посрамиха книжниците и първосвещениците и с чисти сърца посрещат през днешния ден Господа в Йерусалим, ние също сме призвани освен през днешния ден, само че и във всички дни от нашия живот да държим сърцата си отворени за Него, да живеем с вярата и упованието в Него и да претворяваме тази религия в каузи на благосклонност и добротворство, на съчувствие и обич към близък, с цел да носим почтено Неговото име и да се удостоим с обещаното ни от Него избавление и безконечен живот.
Благодатта и мирът на Господа Иисуса Христа, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!
Честит и блажен празник!
† Неофит
Патриарх български
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ