Външно привика турския посланик заради скандала с Чавушоглу
По предписание на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева в постройката на Министерство на външните работи бе извикан посланикът на Република Турция Хасан Улусой и му бе изработен демарш по отношение на думите на министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, изречени на избирателен протест в град Текирдаг.
Това оповестиха от пресцентъра на дипломатическото ведомство. На посланика е било обяснено, че приоритет на българската външна политика е да поддържа разговора и съдействието с нашите съседи, което включва спазването на правилата на взаимно почитание и невмешателство във вътрешните работи. Изказването на външния министър Мевлют Чавушоглу бе окачествено като недопустимо.
Посланик Улусой е подчертал, че думите на неговия министър са извадени от подтекста и показани неправилно, като никога господин Чавушоглу не е желаел да се намесва във вътрешните работи на страната. Дипломатът увери българското Министерство на външните работи, че турската страна не е имала желание да наскърбява страната ни или да оказва въздействие върху законодателния развой.
Междувременно в Букурещ, където се организира четиристранната среща на балканските водачи от Румъния, България, Сърбия и Гърция, дойде турският вицепрезидент Фуат Октай. По-рано през днешния ден БНР заяви, че българският министър-председател Бойко Борисов ще има среща с него, на която ще сложи въпроса с изказванията на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Очаква се срещата на Борисов с дясната ръка на президента Ердоган да се състои довечера. Октай е почетен посетител на форума и е поканен от домакините за пленарната вечеря след 4-странния формат.
Повод за тази среща е изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу пред български изселнически сдружения в Текирдаг, за което Офнюз писа през вчерашния ден. „ Проектът на България за ремонти в религиозния закон беше против всички типове съществени права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени “, съобщи външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу в обществена тирада, представен от Анадолската организация и тиражиран в редица други турски медии.
Той уточни също, че „ в този момент Главното мюфтийство има някои задължения, в подмяна на тях желаеха да продадат личните му парцели “ и в опит да се откри решение, той още веднъж се свързал със София. Но с кого – не посочи. В словото си пред българските изселници Чавушоглу сподели, че Анкара „ денонощно работи за ползите на турските общности в чужбина и това един от целите на външната политика на страната “.
В Турция на 31 март ще се състоят локални избори и по традиция страната изпраща основни министри да пропагандират за ръководещата Партия на справедливостта и развиването измежду изселническите общности. Друг е въпросът, че в по-голямата си част турците от България там поддържат основната опозиционна Републиканска национална партия, а дребна част – партията на президента Ердоган.
Изявленията на Чавушоглу за турска интервенция в българското законодателство обаче станаха известни точно в деня, в който Народното събрание в София дефинитивно одобри последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочи насъбраните до края на 2018 година отговорности на всички регистрирани деноминации у нас.
Скандалът се задълбочи през днешния ден, когато Българска социалистическа партия изиска следствие и президентско несъгласие върху измененията в закона, както и да бъде призован КСНС. Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ отхвърли да е имало интервенция и уточни, че в неделя в Турция има избори. „ Посочвам ви обстоятелства, нямам информация да е имало въздействие, върху нас не е имало даже и опити да има въздействие. Дебатът по приемането на закона беше обществен. Всички участваха – и вероизповеданията, и медиите, и всеки заинтригуван имаше опция да взе участие в дебатите по приемането на закона и в комисиите “, съобщи той пред публицисти в Народното събрание.
„ Категорично не, по никакъв мотив не съм чувал за позиция от страна на Турция по тематиката “, сподели Цветан Цветанов, откакто потегли дефинитивно да напуща Народното събрание. Той посочи, че по-рестриктивните текстове, заложени първоначално, са били смекчени след диалози с представители на другите вероизповедания.
Това оповестиха от пресцентъра на дипломатическото ведомство. На посланика е било обяснено, че приоритет на българската външна политика е да поддържа разговора и съдействието с нашите съседи, което включва спазването на правилата на взаимно почитание и невмешателство във вътрешните работи. Изказването на външния министър Мевлют Чавушоглу бе окачествено като недопустимо.
Посланик Улусой е подчертал, че думите на неговия министър са извадени от подтекста и показани неправилно, като никога господин Чавушоглу не е желаел да се намесва във вътрешните работи на страната. Дипломатът увери българското Министерство на външните работи, че турската страна не е имала желание да наскърбява страната ни или да оказва въздействие върху законодателния развой.
Междувременно в Букурещ, където се организира четиристранната среща на балканските водачи от Румъния, България, Сърбия и Гърция, дойде турският вицепрезидент Фуат Октай. По-рано през днешния ден БНР заяви, че българският министър-председател Бойко Борисов ще има среща с него, на която ще сложи въпроса с изказванията на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу. Очаква се срещата на Борисов с дясната ръка на президента Ердоган да се състои довечера. Октай е почетен посетител на форума и е поканен от домакините за пленарната вечеря след 4-странния формат.
Повод за тази среща е изявлението на турския външен министър Мевлют Чавушоглу пред български изселнически сдружения в Текирдаг, за което Офнюз писа през вчерашния ден. „ Проектът на България за ремонти в религиозния закон беше против всички типове съществени права и свободи и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени “, съобщи външният министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу в обществена тирада, представен от Анадолската организация и тиражиран в редица други турски медии.
Той уточни също, че „ в този момент Главното мюфтийство има някои задължения, в подмяна на тях желаеха да продадат личните му парцели “ и в опит да се откри решение, той още веднъж се свързал със София. Но с кого – не посочи. В словото си пред българските изселници Чавушоглу сподели, че Анкара „ денонощно работи за ползите на турските общности в чужбина и това един от целите на външната политика на страната “.
В Турция на 31 март ще се състоят локални избори и по традиция страната изпраща основни министри да пропагандират за ръководещата Партия на справедливостта и развиването измежду изселническите общности. Друг е въпросът, че в по-голямата си част турците от България там поддържат основната опозиционна Републиканска национална партия, а дребна част – партията на президента Ердоган.
Изявленията на Чавушоглу за турска интервенция в българското законодателство обаче станаха известни точно в деня, в който Народното събрание в София дефинитивно одобри последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочи насъбраните до края на 2018 година отговорности на всички регистрирани деноминации у нас.
Скандалът се задълбочи през днешния ден, когато Българска социалистическа партия изиска следствие и президентско несъгласие върху измененията в закона, както и да бъде призован КСНС. Лидерът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ отхвърли да е имало интервенция и уточни, че в неделя в Турция има избори. „ Посочвам ви обстоятелства, нямам информация да е имало въздействие, върху нас не е имало даже и опити да има въздействие. Дебатът по приемането на закона беше обществен. Всички участваха – и вероизповеданията, и медиите, и всеки заинтригуван имаше опция да взе участие в дебатите по приемането на закона и в комисиите “, съобщи той пред публицисти в Народното събрание.
„ Категорично не, по никакъв мотив не съм чувал за позиция от страна на Турция по тематиката “, сподели Цветан Цветанов, откакто потегли дефинитивно да напуща Народното събрание. Той посочи, че по-рестриктивните текстове, заложени първоначално, са били смекчени след диалози с представители на другите вероизповедания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ