Не биваше толкова късно да раждам дете…
По принцип не съм толкоз остаряла, само че възрастта ми към този момент е солидна. И в този момент в действителност съм изправена пред сериозен проблем. Не знам какво да върша оттук насетне.
Омъжих се в трети курс. Тогава бях на 20 години. Когато забременях, бяхме доста щастливи със брачна половинка ми. След раждането на детето обаче стартира същински пъкъл. Дори не знаех, че майчинството е толкоз мъчно. Постоянни експлоадирания, липса на сън, кавги …
Тогава си помислих че просто не обичам децата. Правех всичко автоматизирано, с цел да не страда детето.
Преди да се роди щерка ми, имах добра работа. Надявах се, че мога да попечалвам малко пари, до момента в който съм в отпуск по майчинство, с цел да не изгубя мястото си, само че не се получи.
Съпругът ми изцяло абдикира от родителските отговорности – детето беше напълно на моите грижи. Но трябваше да работя, тъй като парите въобще не стигаха. Понякога нямахме пари даже за храна. Почти всичко, което брачният партньор ми и аз спечелихме, беше харчено за щерка ни.
Готвих супи без месо, правех сама тестени произведения от тесто, с цел да спестявам. Успях да работя пълноценно, когато заведохме детето на детска градина. Сетне си отдъхнах. Дъщерята беше нахранена и гледана, а аз не се сърдех на непрекъснатия й рев.
Една работа не стигаше, постановяваше се вечер да мия входовете. Като цяло комбинирах три работни места, с цел да не потънем. А никой не ме отменяше в домакинските отговорности. Бях на ръба на нервите си, по тази причина постоянно се нахвърлях на детето и брачна половинка си.
Скоро брачният партньор ми ме взе на неговата. Отначало не ми се получаваше, тъй като беше напълно друга сфера на активност. Но след това нещата потръгнаха и аз се приспособих към новото място. Дори ме покачиха, тъй че финансовото състояние последователно се усъвършенства.
Дъщеря ми също се промени с възрастта, тъй че започнахме да поддържаме връзка обикновено с нея. Изчезнаха изблиците и свадите. Но се появи напрежение в връзките с мъжа ми. Изглежда, той беше разгневен от триумфа ми. Той подлагаше на критика всяко мое деяние. Каквото и да правех, постоянно беше неудовлетворен.
Уморих се от този живот и подадох молба за бракоразвод. Дъщеря ми таман завършваше учебно заведение, тъй че получих безспорна независимост. Щастието ми обаче не продължи дълго.
Със брачна половинка ми продължихме да се виждаме, макар че не живеехме дружно. Един ден пристигна при мен с бутилка вино. Пихме и се поддадохме на възприятията – и двамата се събудихме в леглото.
И това мимолетно преживяване стана съдбовно, тъй като месец по-късно видях тест с две черти. По това време бях на 42 години. Не бях възнамерявала да забременея.
Мъжът ми беше необикновено благополучен. Умоляваше ме за амнистия на колене и ме молеше да родя това дете. Той мечтаеше за наследник и се надяваше, че този път ще имаме момче.
Не знам за какво, само че се поддадох на убеждението на брачна половинка ми. Докато бях бременна не осъзнавах същността на казуса. Но незабавно откакто родих бебето, отново се стартира.
Въпреки че мъжът ми оказва помощ с детето, неговата помощ не е задоволителна. Аз самата извозвам през целия ден, занимавайки се със сина ни и се изтощавам извънредно. Безсънни нощи, рани, капризи… Понякога просто обезумявам.
Имах меланхолия и нервни сривове. Искам да зарежа всичко и да отида някъде. Да, може би съм неприятна майка, само че какво да върша? Не ми се живее, разбирате ли? А споделят, че щастието е в децата.
Мъжът ми ме поддържа, само че казусът се оказа по-сериозен, в сравнение с си представях. Може би би трябвало да се запиша на психолог. Не мога да се оправя сама с тази обстановка.
