По принцип хората правят едно и също от столетия, а

По принцип хората вършат едно и също от епохи, а от време на време - от хилядолетия. Затова и през днешния ден са настоящи антични анализатори на човешките каузи като Платон и Аристотел.

Особено повтарят минали свои дейности хора, които не са си дали труда да осмислят предишното и да извлекат съответните заключения, като да вземем за пример - в сходни бъдещи обстановки да не вършат тези неща, които в предишното са довели до произшествия.

Русия повтаря същите неточности

Да вземем украинската война. Нямам представа какво схващат от нея хора, които не са служили в армията. Но аз, който съм служил и също така съм историк по обучение, разбирам. Русия повтаря тъкмо дейностите, които са ѝ осигурили проваляне в Кримската война, в Японската война и Първата международна война. Русия още веднъж прави това, което е правила, с цялостното схващане, че резултатът ще бъде същият - поражение и рецесия, продължаваща най-малко едно потомство. А в Русия, когато кажем " рецесия "  и " потомство ", всъщност имаме поради всеобхватна злополука - пълен разпад на обществото и милиони мъртви.

По време на Кримската война руснаците са уверени, че това е местна война срещу турците, с които, независимо от изхода на боевете, все ще се схванат по комшийски. Само че тъкмо тази война става континентална. Намесват се англичаните и французите и сметките на руснаците излизат криви. За тях войната се оказва фрапантна загуба. Западните сили, бидейки спечелили, диктуват изискванията на последвалия мир, отрязал руснаците от достъп до топлите морета.

Следва войната, която ние назоваваме Освободителна. Още в средата на 1877 година руснаците са обмисляли да вършат това, което всекидневно вършат в нашия район - след като са се побили малко с турците и са видели, че не могат да ги победят, да се изтеглят. Този танц е разказан несметно от Раковски и освен. Само че в тази ситуация българите, като в никакъв случай преди този момент, схващат, че на Шипка се взема решение тяхното национално бъдеще. И се бият и побеждават и принуждават руснаците да не си тръгнат, както постоянно са правили, а да продължат войната до капитулацията на турците.

Тази война обаче е единствената, която руснаците могат да таксуват като победна. Следва срамната, унизителна, детинска загуба в руско-японската война и последвалата още по-унизителна загуба на Първата международна война.

Украйна - следващото дежавю

С какво според документите и свидетелите се характеризират тези изгубени войни? С това, че всички забъркани съветски началници са знаели, че губят войната. И все пак до последния вероятен миг са лъгали, че печелят и са въртели далавери със снабдяването на армията.

В момента следим същото. В Украйна руснаците ядат пердах от украинците. Както в Кримската война, срещу съветските крепостни се ползват напълно нови тактики и похвати, които пращат руснаците в ступор. Както в руско-японската война, руснаците изпадат в обстановки, в които губят безусловно всички свои сили и средства. Както в Първата международна война, съветската власт активизира милиони, които не може да облече, камо ли - въоръжи и образова.

Сградата в Брест-Литовск, Беларус, където се водят договаряния сред Русия и Четворния съюз през 1917-1918 година. Русия е принудена да подписа мир на цената на тежки загуби.Снимка: public domain

След загубите си в Кримската, Японската и Първата международна война руснаците губят територии. Това обаче не ги вълнува по две аргументи. Първата е, че в своите глави руснаците нямат ясни граници на Русия. Приемат, че тези граници са непрекъснато преносими, най-вече - към уголемение. Но един път признато, това придвижване, даже когато води до свиване на територията, не основава особени драми. Както е споделил Ленин на своите съратници при подписването на унизителния за тях Брест-литовски кротичък контракт: " Днес сме слаби, даваме им територии. Един ден, когато още веднъж сме мощни, ще си ги вземем назад. "

Тук виждаме втората причина: руснаците не считат, че договорите са обвързващи документи. Както ги подписват, по този начин ги нарушават. Голяма работа, че през 1994 година подписаха Меморандума от Будапеща, с който подсигуряваха границите и целостта на Украйна против това украинците да им предадат всичкото си нуклеарно оръжие. Две десетилетия по-късно руснаците нахлуха в по този начин обезоръжената Украйна.

Отговорността за бъдещето на Русия ще е в ръцете на Запада

По-драматично за руснаците след изгубени войни е вътрешната рецесия, която неизбежно настава. Причината е елементарна. След като руснаците не считат договорите за сериозна работа, те нямат и публичен контракт. И когато едно обществено-политическо положение се разпадне, няма кой да рестартира обществото. Онова, което стартира, са метежи и междуплеменни войни. Неотдавнашният бунт на войска " Вагнер "  е единствено първият епизод.

Оттук следват значими заключения за интернационалната общественост. Въпросът: " Какво да вършим с Русия след края на войната? "  има исторически обусловени отговори. Русия с неподозирана сега лекост ще преглътне загубата на територия, в случай че това се наложи. Не там ще е драмата. Драмата ще е да се откри метод да бъде предотвратено разпадането на съветското общество, защото в актуалните условия това би довели до внезапна дестабилизация на половината свят.

Руските висши предводители знаят, че ще изгубят тази война. Това обаче не ги интересува, защото, както всякога в историята, те са уверени, че ще могат да се спасят поединично с краденото. Отговорността за бъдещето на Русия неизбежно, желаят или не, е в ръцете на общността на цивилизованите страни. Как ще се оправят те с тази отговорност, която занапред стартират да осъзнават, следва да забележим.

Така или инак, добре ще е този път хората да не вършат още веднъж това, което постоянно са правили - а да покажат творчество и разум.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.