Шегата – смешна или нараняваща?
По хипотеза шегата би трябвало да е смешна, нали по тази причина съществува – да разтовари, да смъкна напрежението и най-много – да забавлява. Често пъти обаче тя няма нищо общо това.
Комедията е сложен род, общоизвестно е. Няма нищо по-лесно смешката да се окаже плоска, лишена от живец, та най-после искрено да се питаме – къде тъкмо трябваше да се усмихна? А и възприятието за комизъм е като божи подарък, то е гений, който или го имаш, или не. И не зависи изключително от тебе. Има хора, способни да опропастят и най-смешния анекдот, като се залутат в дълги уточнения. Има други, които ще те накарат да се смееш до сълзи с метода, по който описват и най-обикновената история. Важен е детайлът, краткостта и това неназовимото, което е солта и пипера на една смешка.
Ала да се премине немаркираната граница сред изкрящия лек комизъм и шегата за непозната сметка е рисково и изненадващо елементарно. Колко му е да се пошегуваш с нещо, което е болна тематика за другия човек - то е като да разкажеш милиционерски анекдот на дамата на служителя на реда или да си направиш подбив със сегашните студенти тъкмо, когато синът на колежката са го скъсали за следващ път на изпит. Цялата работа с неуместното шегуване ми припомня за тези комици в питейните заведения, които на място импровизират всякакви смехории за сметка на публиката. Започва същинска словесна подигравка с случайно определен фен – я за дългия нос на някой ще се заловен, я за облеклото на дамата му или нещо друго външно и обикновено. Всички се превиват от смях, а набелязаният обект се люшка сред няколко благоприятни условия: да отговори в същия ядовит дух, да замълчи внимателно, с цел да не разлае още повече кучетата или да стане да си върви, въпреки че си е платил за развлечение, а не за тормоз. Ала въпреки всичко в тези импровизации има доста предумишленост и това е ясно на всички участници.
В живота шегата, колкото е нещо свежо и радостно, толкоз и е елементарно да стане от играчка - плачка. Добрата смешка е безобидна, тя е разбираема от всички. Като множеството неща, и тук има две страни – шегаджията и индивидът насреща. Ако първият не пресолява манджата, а вторият не бърза да заеме позата на засегнато достолепие при най-леката задявка с личността му, всичко е наред.
Шегата е нещо непринудено, ражда се от съответната обстановка. Въпреки това има няколко правила, които интуитивно се следват, с цел да не се трансформира в конфузна засегнатост:
Тя не трябва да е ориентирана към непознати физически дефекти. Обикновено те така и така са болна тематика за другия човек и надали ще му е смешно. Лесно се отива към откровена насмешка. Въобще шегата и иронията с нечии недостатъци са внимателно нещо.
Язвителността е злата сестра на шегата, тъй че колкото и да се мислим за остроумни, за една микросекунда да преценим не сме ли хапливи. Това може да е причина смешките ни да не се одобряват добре.
Да се съобразяваме до каква степен отсрещната страна не е оперирана от възприятие комизъм. Има и такива хора – одобряват всичко безусловно и доста във вътрешността. Бъдете сигурни – те са първите пострадали, само че какво да се прави – темперамент.
Когато шегите са на диалогичен принцип и започваме от ден на ден да се въодушевяваме, да знаем въпреки всичко до каква степен можем да стигнем. Закачките в придвижване могат да родят същински бисери на остроумието, само че от един миг нататък – да наранят. Между прочее любовта сама по себе си е вдъхновяваща и повече от всичко ни прави остроумни. Така че шегите сред влюбени несъмнено изграят ролята на афродизиак.
Най-добре е да умеем сами да се иронизираме, да се майтапим със себе си и своите неуспехи. Това обезоръжава даже съперника и критикаря, а и е знак, че не се взимаме прекомерно насериозно. Колкото по-малко се засягаме – по-добре за нас.
Обръщането на всяка неловка обстановка на смешка е най-хубавият излаз от нея. Изграждането на дарба да гледаме по-леко на нещата, протичащи се с нас, ще ни спести доста мъка. Ала да не забравяме, че въпреки всичко във всяка смешка има зрънце истина и това е най-безболезнения метод да бъде казана.
Комедията е сложен род, общоизвестно е. Няма нищо по-лесно смешката да се окаже плоска, лишена от живец, та най-после искрено да се питаме – къде тъкмо трябваше да се усмихна? А и възприятието за комизъм е като божи подарък, то е гений, който или го имаш, или не. И не зависи изключително от тебе. Има хора, способни да опропастят и най-смешния анекдот, като се залутат в дълги уточнения. Има други, които ще те накарат да се смееш до сълзи с метода, по който описват и най-обикновената история. Важен е детайлът, краткостта и това неназовимото, което е солта и пипера на една смешка.
Ала да се премине немаркираната граница сред изкрящия лек комизъм и шегата за непозната сметка е рисково и изненадващо елементарно. Колко му е да се пошегуваш с нещо, което е болна тематика за другия човек - то е като да разкажеш милиционерски анекдот на дамата на служителя на реда или да си направиш подбив със сегашните студенти тъкмо, когато синът на колежката са го скъсали за следващ път на изпит. Цялата работа с неуместното шегуване ми припомня за тези комици в питейните заведения, които на място импровизират всякакви смехории за сметка на публиката. Започва същинска словесна подигравка с случайно определен фен – я за дългия нос на някой ще се заловен, я за облеклото на дамата му или нещо друго външно и обикновено. Всички се превиват от смях, а набелязаният обект се люшка сред няколко благоприятни условия: да отговори в същия ядовит дух, да замълчи внимателно, с цел да не разлае още повече кучетата или да стане да си върви, въпреки че си е платил за развлечение, а не за тормоз. Ала въпреки всичко в тези импровизации има доста предумишленост и това е ясно на всички участници.
В живота шегата, колкото е нещо свежо и радостно, толкоз и е елементарно да стане от играчка - плачка. Добрата смешка е безобидна, тя е разбираема от всички. Като множеството неща, и тук има две страни – шегаджията и индивидът насреща. Ако първият не пресолява манджата, а вторият не бърза да заеме позата на засегнато достолепие при най-леката задявка с личността му, всичко е наред.
Шегата е нещо непринудено, ражда се от съответната обстановка. Въпреки това има няколко правила, които интуитивно се следват, с цел да не се трансформира в конфузна засегнатост:
Тя не трябва да е ориентирана към непознати физически дефекти. Обикновено те така и така са болна тематика за другия човек и надали ще му е смешно. Лесно се отива към откровена насмешка. Въобще шегата и иронията с нечии недостатъци са внимателно нещо. Язвителността е злата сестра на шегата, тъй че колкото и да се мислим за остроумни, за една микросекунда да преценим не сме ли хапливи. Това може да е причина смешките ни да не се одобряват добре. Да се съобразяваме до каква степен отсрещната страна не е оперирана от възприятие комизъм. Има и такива хора – одобряват всичко безусловно и доста във вътрешността. Бъдете сигурни – те са първите пострадали, само че какво да се прави – темперамент. Когато шегите са на диалогичен принцип и започваме от ден на ден да се въодушевяваме, да знаем въпреки всичко до каква степен можем да стигнем. Закачките в придвижване могат да родят същински бисери на остроумието, само че от един миг нататък – да наранят. Между прочее любовта сама по себе си е вдъхновяваща и повече от всичко ни прави остроумни. Така че шегите сред влюбени несъмнено изграят ролята на афродизиак. Най-добре е да умеем сами да се иронизираме, да се майтапим със себе си и своите неуспехи. Това обезоръжава даже съперника и критикаря, а и е знак, че не се взимаме прекомерно насериозно. Колкото по-малко се засягаме – по-добре за нас. Обръщането на всяка неловка обстановка на смешка е най-хубавият излаз от нея. Изграждането на дарба да гледаме по-леко на нещата, протичащи се с нас, ще ни спести доста мъка. Ала да не забравяме, че въпреки всичко във всяка смешка има зрънце истина и това е най-безболезнения метод да бъде казана.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ