По повод церемонията по откриването на газопровода „Турски поток“ в

По мотив церемонията по откриването на газопровода „ Турски поток “ в Истанбул и присъединяване на премиера Бойко Борисов в нея, Атлантическият съвет на България още един път препотвърждава своята публична Позиция от 2.03.2019 година, в която ясно бе декларирано нашето отрицание към прекосяването на газопровода „ Турски поток “ през България.

Ние сме безапелационни в оценката си, че при тези контрактувани условия с Руската федерация и без значение дали газопровода „ Турски поток “, преминаващ през България, е именуван от държавното управление „ Балкански поток “, „ уголемение на газопреносната мрежа на България “ или „ газов хъб Балкан “, той

не дава отговор на ползите на България

Сценарият с измисления „ газов хъб “ е поредна издънка на „ тройния съветски шлем “, който не е стопански, а геополитически план за многолетен монополен съветски енергиен обир и изсмукване на български народен приход посредством национално изменничество, маскирано като угриженост за диверсификация.

Нашата позиция е учредена на причини, които държавното управление до момента не обори с неоспорими обстоятелства и документи. Ето някои от тях:

1. Българската държавна компания „ Булгартрансгаз “ има годен контракт за пренос на газ с съветската „ Газпром Експорт “ до 2030 година, с годна уговорка „ ship or pay “ – транзитирай или заплати.

Това значи, че без значение дали се реализира или не пренос на газ за Турция или друга страна през българска територия, страната ни има обезпечени над един милиард щатски $ доход в идващите 10 години.

С „ Турски поток “ през България

Русия лиши страната ни от доход от един милиард $,

като българското държавно управление не възрази и не стачкува. Това, че Русия желае да доставя на Турция газ непосредствено през Черно море, заобикаляйки Украйна, не е български проблем и Русия следва да заплати на България договорната отплата.

2. Българското държавно управление непринудено се съгласи да промени от 1.01.2020 година точката на доставка за България на съветски природен газ, като той към този момент стартира да влиза откъм Турция, а не откъм Румъния.

Защо държавното управление одобри без възражения и претенции за обезщетения ултиматума /предложението/ на съветската страна за смяна на точката за доставка на природен газ за България? Дали тъй като по този начин на процедура България сама „ запуши “ „ Трансбалканския газопровод “ за пренос към Турция с към този момент приближаващ отсреща противоположен поток съветски газ от Турция за България? По този метод държавното управление абсолютно се отхвърли от обезпечен и контрактуван доход от пренос на съветски природен газ за Турция за над 1.7 милиарда лв..

Това е безусловно недопустимо!

3. Строителството на „ разширението на газопреносната ни система “ се финансира напълно за сметка на българските данъкоплатци, а по нея ще тече съвсем 100 % съветски газ. Няма икономическа логичност българските данъкоплатци да платят за създаване на газопровода „ Турски поток “ през България към 3 милиарда лв., с цел да се получават през идващите 20 години доходи от пренос още веднъж за към 3 милиарда лв.. Така тази инвестиция ще се изплати чак към 2040 година и едвам тогава България ще стартира да печели от пренос на газ по „ Турски поток “. Това значи, че този финансов разход е неефикасен и неуместен. При това състояние той може да се оцени като

политически стимулиран и преференциален единствено на Москва

Атлантическият съвет на България към този момент няколко пъти прикани българското държавно управление и българските народни представители да преустановят неотложно осъществяването на този антибългарски сюжет, който води до дефинитивно циментиране на енергийната взаимозависимост на България от Руската федерация.

През последните две години АСБ организира няколко конференции и обществени полемики по тази тематика. На тях изтъкнати български енергийни специалисти доказваха несъстоятелността и рисковете пред България от реализирането на плановете „ Турски поток “ през България и АЕЦ „ Белене “.

С оповестените на нашия интернет уебсайт публикации „ Провал и оскърбление в Москва “ и „ Руските компании ограбват България, а държавната власт си трае. Защо? ".

ние информирахме гражданското общество и посолствата в България на съюзните страни от НАТО и Европейски Съюз за казуса с енергийната взаимозависимост, а от там и политическа взаимозависимост на България от Русия.

Но нашите благоприятни условия като неправителствена и надпартийна организация на жители и специалисти, са лимитирани до тези принадлежности.

Нашето „ оръжие “ е словото.

Ние осведомяваме, предизвестяваме, призоваваме, предлагаме. Ние не можем да вземаме парламентарни или държавни решения, тъй като нито имаме законово право да участваме в политическия живот като организация, нито се стремим към присъединяване в ръководството на страната.

Това е работа на политическите партии.

Затова призоваваме партиите доста по-активно да пазят публичния интерес и да подсигуряват енергийната, а от там икономическата и политическата самостоятелност на България. Но за жалост от парламентарно показаните опозиционни партии

царува безмълвие

по този стратегически значим въпрос, което значи единодушие с ръководещите партии. Извънпарламентарните демократични и патриотични партии също не слагат тази тематика в центъра на своята политическа активност.

Тези констатации не ни дават мотив за оптимизъм и още веднъж българските данъкоплатци ще платят и тази сметка. Опасяваме се, че в случай че и АЕЦ "Белене " стартира да се строи, сметката ще я заплащат още няколко български генерации. Но тя не е единствено във финансово изражение, тъй като независимостта и свободата на България нямат цена!