Владимир Тодоров, биолог: проблемите с мечките се решават с превенция
По мотив новите обезщетения, разпределени от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за вреди от мечки върху стопанства, " Дневник " беседва с Владимир Тодоров. Той е биолог, откривател на мечки към Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българската академия на науките. Член е на съдружие за дива природа " Балкани ", което е създател на настоящия и е част от екипа на ВВФ за реакция при спорове човек-мечка.
С Вас беседваме от години за предварителната защита на срещите с мечки и опазването на този предпазен тип. Какво е мнението Ви за самодейността на новия екоминистър Борислав Сандов да?
- Изплащането на обезщетения за нанесени вреди е най-ефективната мярка за понижаване на споровете сред човек и мечка, реализирана от страната. Като такава тя работи в действителност сполучливо.
Аз персонално бих посъветвал Министерство на околната среда и водите да помислят за превантивна активност. Ако всяка година се отделят в допълнение средства, % от сумата за компенсации, и се дава за превантивни ограничения - слагане на електропастири, пастирски кучета, осведомителна акция, финансиране на екип за деяние - то би следвало както броят на вредите, по този начин и броят на убити при разпра мечки да намалеят.
През последните години климатичните промени водят до все и през зимата. Сега виждате ли смяна в трендовете - зимуват ли в действителност мечките през сегашния сезон, когато снегът дойде още през ноември?
- Разбира се, колкото и да не ми се желае, климатичните промени въздействат и на кафявата мечка. Така да вземем за пример предходната година в резултат на сушата имаше доста щедро плодоносене на жълъдодаващите типове, главно бук. Това дотам задоволи мечките, че част от горските твърдяха, че са изчезнали.
Тази година лятото също беше изсъхнало, само че към този момент изтощените горски растения не дадоха никакъв плод. Това докара до нараснала, по отношение на предходните години, интензивност на мечки наоколо до обитаемоте места. Съответно и вредите бяха повече, което несъмнено докара и до субективното чувство, че мечките са станали прекалено много.
Липсата на храна се отразява и на зимния сън. Към момента получавам постоянно сведения от сътрудници горски за дейни животни. Следя също и огромен брой ловни, туристически и планинарски групи, където също се случва да се разгласяват фотоси на следи в снега. Редно е да кажем, че това не е изключение и постоянно има животни, които не спят или най-малко не цялата зима. Затова е рано да се вършат изводи.
През последната година от за да финансират отряд за реакция при проблематични мечки. Вие помагате в работата им, можете ли да кажете какви са резултатите за 1 година?
- Ами за тази година постигнахме няколко значими неща. Въпреки ограничавания запас, успяхме да преместим две проблематични мечки. А това, макар противоречивия резултат, даде ясна поръчка, че ще търсим различни способи за справяне с проблематични мечки.
Тук е редно да благодаря на Изпълнителната организация по горите (ИАГ) и съответно на инж. Филип Ковашки, които подкрепяха всяка наша стъпка с всички вероятни средства. Например, тази година в последното за годината позволение за отстрел на проблематична мечка имаше и условия, изискващи преди да бъде убита, мечката първо да бъде стреляна с гумени патрони и в случай че това не я прогони от региона, единствено тогава да бъде отстреляна.
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
Мечокът Живко, който слиза за храна в краен квартал на Габрово, е изместен след отстрелване с гумени патрони през ноември 2011 година, за животът му да бъде избавен и да не се стига до крайната мярка " отстрел на проблематична мечка ".
Това е първи подобен образец и е извънредно позитивна стъпка в посока вярното ръководство на типа.
Другата значима роля, която екипът на ВВФ изигра тази година, е обезопасяването на икономически дворове с безплатно дарени електрически огради - таканаречените " ел-пастири ". Това, от една страна, избавя стоката на хората, от друга - отблъсква мечката.
Така се понижава напрежението у хората, които усещат, че някой желае да им помогне. Всички би трябвало да знаем, че значимите за опазването на който и да било предпазен тип са локалните поданици. В това число ловци, горски и всички останали, които съжителстват в непосредствена непосредственост до дивите животни. Ако те се настроят против мечката в тази ситуация, то хората на бюрата не биха могли да спрат саморазправата. Тази година успяхме да защитим няколко двора, като на две от местата сложихме огради на всички уязвими места. И по този начин спряхме набезите.
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
Поставяне на електропастир за отбрана на стопанство от мечки
Как би трябвало да се реагира при проблематична мечка - до каква степен дейно е преместването на ново място и по кое време би трябвало да се позволява отстрел?
- Тук нещата са разнообразни всякога. Основното е да се работи бързо, преди да е станало късно.
При първа поява на мечка в обитаемо място или нахлуване е редно да се вземат превантивни ограничения, които към този момент загатнах. Ел-пастири, кучета, защита, унищожаване на питателните запаси (зрели плодове, животни, боклуци, кошери), които притеглят животните и други.
Също по този начин е добре да се мисли в посока основаване на екип, който с изключение на да записва вреди, да бъде подготвен и подготвен да прогонва проблематични животни с гумени патрони, с кучета, с звук.
Преместването е последна мярка и до нея стигнахме, когато не е допустимо прогонване по други способи. А то е невероятно по няколко аргументи. Първата е, че мечката е живяла в селото 3 години. Тогава то е част от нейната територия, която майката мечка употребява за отбрана на дребните, които зрелите мъжки постоянно убиват, домогвайки се до женската.
Втората е, че физически няма кой да седи и да дебне мечката да се появи, това лишава време, а хората, занимаващи се с мечки сме малко, случаите и работата - доста. Въпреки това, тази зима към Коледа сътрудници от Държавно горско стопанство Тетевен, съумяха да стрелят по мечка с гумени патрони и да я прогонят.
Тук към този момент идва тънкият миг. Ако тези ограничения не сработят, единственият излаз е изваждане - отстрелване - на проблематичния субект. Това от време на време може да се случи и без да се минава през предварителни стъпки, само че всичко е строго самостоятелно и случаите се преценят съгласно обстановката.
Нещо, за което моля, е съкращаване на периода за издаване на позволение за прогонване и отстрел. Често това лишава седмици, а в същото време с изключение на проблематичната мечка биват убити и други, които са в същия регион.
На фона на възходящата урбанизация и нахлуване на индивида в мечите обитания, по какъв начин може да се работи за предварителна защита на спора човек-мечка?
Всъщност в териториите, населявани от мечки в България, се следи по-скоро обезлюдяване, в сравнение с урбанизация. Разбира се, горскостопански действия, бране на плодове и гъби и други човешки действия в горите са причина за спорове. Но обратно на всеобщото мнение, хората, работещи на такива места, доста добре знаят по какъв начин да се държат, с цел да заобикалят срещи с мечки. Основното е повдигане на звук, който да извести животните за наличието на хора наоколо.
По отношение на работата по предварителна защита, с изключение на упоменатите ограничения, може би най-важното е да се обърне внимание на образованието и осведомителната политика по повод съжителството с дивите животни. Когато познаваме съществени черти на държанието им, реакциите и аргументите те да доближават обитаемоте места, то вярната реакция е доста по-възможна от настоящия чист боязън.
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
Поставяне на електропастир за отбрана на стопанство от мечки
Мечата популация са резервира постоянна съгласно данните, макар че към 80 индивида на година са убивани от бракониери. Как ще коментирате тези данни?
- Не бих могъл да настоявам нито че е постоянна, нито че понижава или се усилва с някаква сигурност. Моето мнение е, че е постоянна, само че щеше да е увеличаваща се, в случай че нямаше бракониерски лов.
При това състояние разумно е да се одобри, че естественият приръст на популацията изчезва. Тук дали са 40-50- 80 индивида, убивани нелегално на година - това зависи от числеността на мечката в България, която е незнайна. Зависи и от фактори на средата, даващи отражение върху естествената оцеляемост.
Неяснотата за броя изчезващи животни идва от несъгласието сред двете публично числа, даващи бройка на типа. Едната цифра е малко над 300 индивида и е резултат от мониторинга осъществяван от Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), а другата цифра е към 1000 и идва от системата на горските и тяхната годишна таксация.
Втората цифра, въпреки и висока, е камък в градината на горските, тъй като и те са на мнение, че има бракониерски лов с условен дял еднакъв на естествения приръст. Това по техните данни от 1000 индивида значи над 80-100 мечки годишна загуба на предпазен тип. Говоря за бракониерски убити предпазени животни.
Има ли потребност от промени в законодателството или контрола за опазването на мечките?
- Природозащитното ни законодателство е задоволително положително. Контролът е слаб, а даже да бъде осъществен, заключителната работа по реализиране на наказване за нарушаване по закона за биоразнообразието (ЗБР) или закона за лова (ЗЛОД) съвсем постоянно приключва с " незнаен причинител " .
Това, което е по силите ни е единствено и само предварителна защита, предварителна защита и отново предварителна защита. Решилият да убие мечка, ще я убие, нашата задача е да накараме това решение да го вземат допустимо минимум хора.
Кои са местата, където има мечки и които би трябвало предпочитано да се управляват и обезпечени ли са коридорите за прекосяването на мечките от едно в друго?
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
- Не би трябвало да вършим разлика в мечите местообитания, в случай че са подобаващи - без значение какъв брой животни са регистрирани в тях. Най-подходящите за мечките места са или народен парк или ловни стопанства.
Въпросът е, че на всички места, където има проблем с бракониерство, той идва от хора в ловните дружинки или от самите дружинки. Горските от дълго време са изгубили престижа си и контролът е неосъществим. На доктрина, мисля, че в Родопите убиват повече мечки, само че имам повече сведения от Стара планина, само че последното е тъй като от 7 години работя там.
На мнение съм, че самоконтролът е най-ефективната мярка. Всяка ловна повърхност се стопанисва по друг метод и всичко зависи единствено и само от хората, които я стопанисват. Допълнителни ограничавания водят до отрицателно чувство за надзор. Разбира се самоконтрола не на всички места сработва, само че има накъде да се работи с ловците за това.
По отношение на мостовете за прекосяване на мечките от една територия в друга - има проучвания, доказващи прекосяване на човеци сред едната и другата популация. Това не дава отговор доколко и от къде тъкмо минават животните, само че значимото е, че нямаме непреодолима фрагментация и неспособност за прекосяване от един регион в различен.
Има ли задоволително режими в националните предпазени територии и в зоните от " Натура 2000 " за тези най-важни места, които да пазят мечките?
- Това е въпрос, с който не съм осведомен задоволително, признавам. Режимите, избрани от Закона за предпазените територии и проектите за ръководство на съответни предпазени територии са на много положително равнище.
Тази година, 2022, следва да работя по създаването на характерни цели за отбрана на към този момент оповестени зони в " Натура 2000 ". Силно се надявам и имам вяра, че настоящето управление на Министерство на околната среда и водите ще свърши доста и качествена работа в тази посока, което е както позитивно за всички природолюбители и природозащитници, по този начин и предизвикателство за всички, които ще се включат в теренните изследвания.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
С Вас беседваме от години за предварителната защита на срещите с мечки и опазването на този предпазен тип. Какво е мнението Ви за самодейността на новия екоминистър Борислав Сандов да?
- Изплащането на обезщетения за нанесени вреди е най-ефективната мярка за понижаване на споровете сред човек и мечка, реализирана от страната. Като такава тя работи в действителност сполучливо.
Аз персонално бих посъветвал Министерство на околната среда и водите да помислят за превантивна активност. Ако всяка година се отделят в допълнение средства, % от сумата за компенсации, и се дава за превантивни ограничения - слагане на електропастири, пастирски кучета, осведомителна акция, финансиране на екип за деяние - то би следвало както броят на вредите, по този начин и броят на убити при разпра мечки да намалеят.
През последните години климатичните промени водят до все и през зимата. Сега виждате ли смяна в трендовете - зимуват ли в действителност мечките през сегашния сезон, когато снегът дойде още през ноември?
- Разбира се, колкото и да не ми се желае, климатичните промени въздействат и на кафявата мечка. Така да вземем за пример предходната година в резултат на сушата имаше доста щедро плодоносене на жълъдодаващите типове, главно бук. Това дотам задоволи мечките, че част от горските твърдяха, че са изчезнали.
Тази година лятото също беше изсъхнало, само че към този момент изтощените горски растения не дадоха никакъв плод. Това докара до нараснала, по отношение на предходните години, интензивност на мечки наоколо до обитаемоте места. Съответно и вредите бяха повече, което несъмнено докара и до субективното чувство, че мечките са станали прекалено много.
Липсата на храна се отразява и на зимния сън. Към момента получавам постоянно сведения от сътрудници горски за дейни животни. Следя също и огромен брой ловни, туристически и планинарски групи, където също се случва да се разгласяват фотоси на следи в снега. Редно е да кажем, че това не е изключение и постоянно има животни, които не спят или най-малко не цялата зима. Затова е рано да се вършат изводи.
През последната година от за да финансират отряд за реакция при проблематични мечки. Вие помагате в работата им, можете ли да кажете какви са резултатите за 1 година?
- Ами за тази година постигнахме няколко значими неща. Въпреки ограничавания запас, успяхме да преместим две проблематични мечки. А това, макар противоречивия резултат, даде ясна поръчка, че ще търсим различни способи за справяне с проблематични мечки.
Тук е редно да благодаря на Изпълнителната организация по горите (ИАГ) и съответно на инж. Филип Ковашки, които подкрепяха всяка наша стъпка с всички вероятни средства. Например, тази година в последното за годината позволение за отстрел на проблематична мечка имаше и условия, изискващи преди да бъде убита, мечката първо да бъде стреляна с гумени патрони и в случай че това не я прогони от региона, единствено тогава да бъде отстреляна.
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
Мечокът Живко, който слиза за храна в краен квартал на Габрово, е изместен след отстрелване с гумени патрони през ноември 2011 година, за животът му да бъде избавен и да не се стига до крайната мярка " отстрел на проблематична мечка ".
Това е първи подобен образец и е извънредно позитивна стъпка в посока вярното ръководство на типа.
Другата значима роля, която екипът на ВВФ изигра тази година, е обезопасяването на икономически дворове с безплатно дарени електрически огради - таканаречените " ел-пастири ". Това, от една страна, избавя стоката на хората, от друга - отблъсква мечката.
Така се понижава напрежението у хората, които усещат, че някой желае да им помогне. Всички би трябвало да знаем, че значимите за опазването на който и да било предпазен тип са локалните поданици. В това число ловци, горски и всички останали, които съжителстват в непосредствена непосредственост до дивите животни. Ако те се настроят против мечката в тази ситуация, то хората на бюрата не биха могли да спрат саморазправата. Тази година успяхме да защитим няколко двора, като на две от местата сложихме огради на всички уязвими места. И по този начин спряхме набезите.
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
Поставяне на електропастир за отбрана на стопанство от мечки
Как би трябвало да се реагира при проблематична мечка - до каква степен дейно е преместването на ново място и по кое време би трябвало да се позволява отстрел?
- Тук нещата са разнообразни всякога. Основното е да се работи бързо, преди да е станало късно.
При първа поява на мечка в обитаемо място или нахлуване е редно да се вземат превантивни ограничения, които към този момент загатнах. Ел-пастири, кучета, защита, унищожаване на питателните запаси (зрели плодове, животни, боклуци, кошери), които притеглят животните и други.
Също по този начин е добре да се мисли в посока основаване на екип, който с изключение на да записва вреди, да бъде подготвен и подготвен да прогонва проблематични животни с гумени патрони, с кучета, с звук.
Преместването е последна мярка и до нея стигнахме, когато не е допустимо прогонване по други способи. А то е невероятно по няколко аргументи. Първата е, че мечката е живяла в селото 3 години. Тогава то е част от нейната територия, която майката мечка употребява за отбрана на дребните, които зрелите мъжки постоянно убиват, домогвайки се до женската.
Втората е, че физически няма кой да седи и да дебне мечката да се появи, това лишава време, а хората, занимаващи се с мечки сме малко, случаите и работата - доста. Въпреки това, тази зима към Коледа сътрудници от Държавно горско стопанство Тетевен, съумяха да стрелят по мечка с гумени патрони и да я прогонят.
Тук към този момент идва тънкият миг. Ако тези ограничения не сработят, единственият излаз е изваждане - отстрелване - на проблематичния субект. Това от време на време може да се случи и без да се минава през предварителни стъпки, само че всичко е строго самостоятелно и случаите се преценят съгласно обстановката.
Нещо, за което моля, е съкращаване на периода за издаване на позволение за прогонване и отстрел. Често това лишава седмици, а в същото време с изключение на проблематичната мечка биват убити и други, които са в същия регион.
На фона на възходящата урбанизация и нахлуване на индивида в мечите обитания, по какъв начин може да се работи за предварителна защита на спора човек-мечка?
Всъщност в териториите, населявани от мечки в България, се следи по-скоро обезлюдяване, в сравнение с урбанизация. Разбира се, горскостопански действия, бране на плодове и гъби и други човешки действия в горите са причина за спорове. Но обратно на всеобщото мнение, хората, работещи на такива места, доста добре знаят по какъв начин да се държат, с цел да заобикалят срещи с мечки. Основното е повдигане на звук, който да извести животните за наличието на хора наоколо.
По отношение на работата по предварителна защита, с изключение на упоменатите ограничения, може би най-важното е да се обърне внимание на образованието и осведомителната политика по повод съжителството с дивите животни. Когато познаваме съществени черти на държанието им, реакциите и аргументите те да доближават обитаемоте места, то вярната реакция е доста по-възможна от настоящия чист боязън.
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
Поставяне на електропастир за отбрана на стопанство от мечки
Мечата популация са резервира постоянна съгласно данните, макар че към 80 индивида на година са убивани от бракониери. Как ще коментирате тези данни?
- Не бих могъл да настоявам нито че е постоянна, нито че понижава или се усилва с някаква сигурност. Моето мнение е, че е постоянна, само че щеше да е увеличаваща се, в случай че нямаше бракониерски лов.
При това състояние разумно е да се одобри, че естественият приръст на популацията изчезва. Тук дали са 40-50- 80 индивида, убивани нелегално на година - това зависи от числеността на мечката в България, която е незнайна. Зависи и от фактори на средата, даващи отражение върху естествената оцеляемост.
Неяснотата за броя изчезващи животни идва от несъгласието сред двете публично числа, даващи бройка на типа. Едната цифра е малко над 300 индивида и е резултат от мониторинга осъществяван от Изпълнителната организация по околна среда (ИАОС), а другата цифра е към 1000 и идва от системата на горските и тяхната годишна таксация.
Втората цифра, въпреки и висока, е камък в градината на горските, тъй като и те са на мнение, че има бракониерски лов с условен дял еднакъв на естествения приръст. Това по техните данни от 1000 индивида значи над 80-100 мечки годишна загуба на предпазен тип. Говоря за бракониерски убити предпазени животни.
Има ли потребност от промени в законодателството или контрола за опазването на мечките?
- Природозащитното ни законодателство е задоволително положително. Контролът е слаб, а даже да бъде осъществен, заключителната работа по реализиране на наказване за нарушаване по закона за биоразнообразието (ЗБР) или закона за лова (ЗЛОД) съвсем постоянно приключва с " незнаен причинител " .
Това, което е по силите ни е единствено и само предварителна защита, предварителна защита и отново предварителна защита. Решилият да убие мечка, ще я убие, нашата задача е да накараме това решение да го вземат допустимо минимум хора.
Кои са местата, където има мечки и които би трябвало предпочитано да се управляват и обезпечени ли са коридорите за прекосяването на мечките от едно в друго?
© Владимир Тодоров, ИБЕИ-БАН
- Не би трябвало да вършим разлика в мечите местообитания, в случай че са подобаващи - без значение какъв брой животни са регистрирани в тях. Най-подходящите за мечките места са или народен парк или ловни стопанства.
Въпросът е, че на всички места, където има проблем с бракониерство, той идва от хора в ловните дружинки или от самите дружинки. Горските от дълго време са изгубили престижа си и контролът е неосъществим. На доктрина, мисля, че в Родопите убиват повече мечки, само че имам повече сведения от Стара планина, само че последното е тъй като от 7 години работя там.
На мнение съм, че самоконтролът е най-ефективната мярка. Всяка ловна повърхност се стопанисва по друг метод и всичко зависи единствено и само от хората, които я стопанисват. Допълнителни ограничавания водят до отрицателно чувство за надзор. Разбира се самоконтрола не на всички места сработва, само че има накъде да се работи с ловците за това.
По отношение на мостовете за прекосяване на мечките от една територия в друга - има проучвания, доказващи прекосяване на човеци сред едната и другата популация. Това не дава отговор доколко и от къде тъкмо минават животните, само че значимото е, че нямаме непреодолима фрагментация и неспособност за прекосяване от един регион в различен.
Има ли задоволително режими в националните предпазени територии и в зоните от " Натура 2000 " за тези най-важни места, които да пазят мечките?
- Това е въпрос, с който не съм осведомен задоволително, признавам. Режимите, избрани от Закона за предпазените територии и проектите за ръководство на съответни предпазени територии са на много положително равнище.
Тази година, 2022, следва да работя по създаването на характерни цели за отбрана на към този момент оповестени зони в " Натура 2000 ". Силно се надявам и имам вяра, че настоящето управление на Министерство на околната среда и водите ще свърши доста и качествена работа в тази посока, което е както позитивно за всички природолюбители и природозащитници, по този начин и предизвикателство за всички, които ще се включат в теренните изследвания.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ