НПО: ХИВ е контролируема инфекция, не се предава, ако пациентите са на терапия
По мотив 1 декември, Световния ден за битка със СПИН Национална пациентска организация изпрати отворено писмо до българските лекари и медицински служащи:
Близо 30 години след откриването на вируса , с помощта на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме очевидци на голям прогрес и триумф в управлението и трайното угнетяване на вирусната интензивност .
На процедура и нфекцията, считана за смъртна присъда, се трансформира в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат естествена дълготрайност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус " неоткриваем=непредаваем " е приет от Световната здравна организация, от Организация на обединените нации, както и от българските здравни управляващи в управлението за лекуване и надзор на ХИВ.
Сега знаем, че в случай че пациент приема антиретровирусната си терапия и доближи до под 40 копия на вируса в милилитър кръв , то той не може да съобщи ХИВ по време на беззащитен полов контакт или на операции с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца.
Сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до здравна помощ отвън рамките на вирусологичното следене. Този проблем е дефиниран като присъщ за изоставащите в развиването си страни и по тази причина към международната тактика за битка с ХИВ " 90-90-90 " (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 - достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ.
За страдание не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични болести, кардиологични проблеми се отхвърля непосредствено или безмълвно нужното лекуване или хирургична намеса поради ХИВ . Тези пациенти биват насочвани към отделенията за надзор на ХИВ, без това да е належащо. Ставали сме очевидци по какъв начин пациент с ХИВ е ориентиран за гипсиране на строшен крайник към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите.
Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите , написа пациентската организация.
За да живеят ХИВ позитивните, стигмата би трябвало да се лекува
Хирурзи се опасяват да оперират ХИВ положителни
По този метод млади, работоспособни българи умират не в резултат на ХИВ/ СПИН, а на различен здравословен проблем , чието лекуване, даже в условия на неотложност, бива отказвано. Зад този отвод ние виждаме обоснования боязън на медицинския личен състав от заразяване. Страх, който се дължи на неналичието на информация.
А науката е безапелационна - трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса .
Организацията има вяра, че з а европейска страна с положителни медицински експерти , персистирането на подобен проблем в 21 век и неналичието на информация измежду лекарите, медицинските сестри, студентите - бъдещи лекари и здравните експерти въобще, е повече от обезпокоително .
Те осведомят, че единственото, което е належащо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се съблюдават разпоредбите за сигурност на работа , които са годни за всички пациенти, без значение от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се употребяват ръкавици, маски, очила и други средства за персонална сигурност.
Държавата е осигурила гратис лекуване и отделения за надзор на вируса , само че не може да се оправи със стигмата и неприемането, неразбирането и неналичието на емпатия от страна на здравни служащи към пациенти с ХИВ. Това е обща задача, за която всички сме виновни, добавя пациентската организация.
Лечението на СПИН стига до 90%, само че страхът от заболяването не се трансформира
Заразен може да доближи 79-годишна възраст
Близо 30 години след откриването на вируса , с помощта на антиретровирусната терапия за ХИВ, ние сме очевидци на голям прогрес и триумф в управлението и трайното угнетяване на вирусната интензивност .
На процедура и нфекцията, считана за смъртна присъда, се трансформира в хронично заболяване, с което пациентите живеят и имат естествена дълготрайност на живота (до 50 години след инфектирането). Научният консенсус " неоткриваем=непредаваем " е приет от Световната здравна организация, от Организация на обединените нации, както и от българските здравни управляващи в управлението за лекуване и надзор на ХИВ.
Сега знаем, че в случай че пациент приема антиретровирусната си терапия и доближи до под 40 копия на вируса в милилитър кръв , то той не може да съобщи ХИВ по време на беззащитен полов контакт или на операции с кръв, както и може да има здрави, неинфектирани деца.
Сериозен проблем остава достъпът на пациентите с ХИВ до здравна помощ отвън рамките на вирусологичното следене. Този проблем е дефиниран като присъщ за изоставащите в развиването си страни и по тази причина към международната тактика за битка с ХИВ " 90-90-90 " (90% от хората се изследват, 90% знаят статуса си, 90% имат достъп до терапия) бе добавено и четвърто 90 - достъп до здравни грижи за пациентите, за по-качествен живот с ХИВ.
За страдание не са единични случаите, в които на пациенти с диабет, онкологични болести, кардиологични проблеми се отхвърля непосредствено или безмълвно нужното лекуване или хирургична намеса поради ХИВ . Тези пациенти биват насочвани към отделенията за надзор на ХИВ, без това да е належащо. Ставали сме очевидци по какъв начин пациент с ХИВ е ориентиран за гипсиране на строшен крайник към инфекциозната болница в София, без значение, че това не е от компетенциите на вирусолозите.
Тази стигма убива хората. Незнанието убива пациентите , написа пациентската организация.
За да живеят ХИВ позитивните, стигмата би трябвало да се лекува
Хирурзи се опасяват да оперират ХИВ положителни
По този метод млади, работоспособни българи умират не в резултат на ХИВ/ СПИН, а на различен здравословен проблем , чието лекуване, даже в условия на неотложност, бива отказвано. Зад този отвод ние виждаме обоснования боязън на медицинския личен състав от заразяване. Страх, който се дължи на неналичието на информация.
А науката е безапелационна - трайната вирусна супресия води до това пациентите да не могат да предават вируса .
Организацията има вяра, че з а европейска страна с положителни медицински експерти , персистирането на подобен проблем в 21 век и неналичието на информация измежду лекарите, медицинските сестри, студентите - бъдещи лекари и здравните експерти въобще, е повече от обезпокоително .
Те осведомят, че единственото, което е належащо да се прави, когато се лекува пациент с ХИВ, е да се съблюдават разпоредбите за сигурност на работа , които са годни за всички пациенти, без значение от техния ХИВ статус. Тоест на всеки пациент да се гледа като на рисков и да се употребяват ръкавици, маски, очила и други средства за персонална сигурност.
Държавата е осигурила гратис лекуване и отделения за надзор на вируса , само че не може да се оправи със стигмата и неприемането, неразбирането и неналичието на емпатия от страна на здравни служащи към пациенти с ХИВ. Това е обща задача, за която всички сме виновни, добавя пациентската организация.
Лечението на СПИН стига до 90%, само че страхът от заболяването не се трансформира
Заразен може да доближи 79-годишна възраст
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ