По-малката от двете луни на Марс, Деймос е кръстена на

По-малката от двете луни на Марс, Деймос е кръстена на гръцкия господ на терора. Парадоксално, само че макар името, методът, по който някогашният хирург на НАСА Джим Логан вижда Деймос, е доста позитивен. Луната може да бъде зона за комфорт за галактическите заселници.

„ Свързаната с Марс страна на Деймос е може би най-ценното недвижимо имущество в Слънчевата система “, декларира Логан, съосновател на Space Enterprise Institute.

Логан изложи концепциите си за Деймос по време на конференция за космоса, показана тази седмица от Института за галактически проучвания, с цел да подчертае погледа на починалия физик от Принстън Джерард О’Нийл за експанзията на човечеството в Слънчевата система.

О’Нийл обрисува концепцията си за свободно летящи галактически местообитания в книга от 1977 година, озаглавена „ Високата граница “. Концепцията въодушевява студента от Принстън на име Джеф Безос да преследва личните си галактически фантазии, даже когато е построил Амазон и е станал най-богатият субект в света.

Логан споделя, че класическото местообитание на O’Нийл няма да е най-хубавото място за изграждане на извънземно населено място. Въз основа на настоящи измервания на радиационния поток в дълбокия космос, той пресмята, че ще бъде необходим три пъти повече материал, в сравнение с O’Нийл предвижда, с цел да се обезпечи отбрана на равнището на Земята на жителите на галактическото населено място, разказано във „ Високата Граница. ”

Логан твърди, че повърхността на Луната и Марс също са извънредно несъответствуващи за дълготраен престой – още веднъж, основно заради радиационното облъчване.

Джон Чарлз, който е някогашен основен академик по Програмата за проучвания на индивида в НАСА, а в този момент е академик в Космическия център Хюстън, се съгласи, че радиацията е една от най-силните спънки за дълготрайни галактически полети.

„ Не бива да го назоваваме космос, а би трябвало да го назоваваме радиация, тъй като това е нещото, което е там “, споделя Чарлз.

Повишеният риск от рак е най-очевидното влияние на галактическата радиация. Чарлз декларира, че НАСА внимава да ограничи покачвания риск за своите астронавти до не повече от 3 %. „ Това е като прекосяване от непушач към пушач “, споделя той. Но за заселниците на Луната или Марс, отвън отбраната на магнитното поле на Земята, рискът ще бъде доста по-голям.

И това не е единственото терзание: Има доказателства, свързващи излагането на галактическа радиация с когнитивен крах, разграждане на костите, нараснала скорост на смяна на ДНК и уязвима имунна система. Известно е, че продължителният престой в условия на понижена гравитация отслабва костите и мускулите, както и зрението.

И какво е решението? За да избегнат дълготрайно излагане на радиация, заселниците може да се наложи да копаят надълбоко. „ Те ще би трябвало да живеят като мравки, земни червеи или къртици “, споделя Логан.

Той предложи да се разкопае дълъг с километри тунел напряко през Деймос, който се счита, че има шуплест интериор, който би бил елементарен за копаене. Логан загатна, че амбициозната компания на милиардера Илон Мъск SpaceX може да се оправи с работата. Фактът, че Деймос е по-малък и по-лек от другата луна на Марс, Фобос, може да се преглежда като плюс.

Тунел, преминаващ през Деймос, би обезпечил надалеч по-голяма отбрана от радиация, даже в сравнение с имаме тук на Земята. Вътре в тунела може да се инсталира верига от местообитания, като всяко местообитание се завърта към оста си, с цел да обезпечи изкуствена гравитация. Намирането на запаси от воден лед би бил различен плюс.

Преселниците могат да изпращат отдалечено ръководени роботи на Марс за изследване на повърхността. Друга опция е сходни местообитания да бъдат построени в марсианската лава.
Колко мощна би трябвало да е гравитацията, с цел да поддържа здрави заселниците? Логан споделя, че това е въпрос, на който НАСА още не се е пробвала да отговори.

„ Частният бранш ще би трябвало да направи това, тъй като НАСА не демонстрира интерес. … Това не е в тяхната харта и аз не ги упреквам, макар че не съм склонен да е по този начин „, споделя той.

Джо Карол, президент на основаната в Калифорния Tether Applications, предложи да се сътвори пробно местообитание, което да се върти на „ трапецовидни връзки “ в ниска земна орбита, с цел да се реши въздействието върху здравето на другите гравитационни среди.

Ядрени реактори могат да бъдат построени на повърхността на Деймос, с цел да поддържат светлините вътре в местообитанията, само че какво ще кажете за храната? НАСА организира серия опити за развъждане на растения, с цел да оцени техниките за произвеждане на храна в космоса. Някои учени даже преглеждат развъждането на водорасли там.

Морган Айрънс, лекар от Корнел и съосновател на компания, наречена Deep Space Ecology, споделя, че галактическите заселници в последна сметка ще би трябвало да надвишават днешните хидропонни технологии и да разработят почва, подобаваща за земеделие отвън Земята.

„ Нуждаем се от интегрирана система, или както бих я нарекъл интегрирана селскостопанска система „ поника “, тъй като полевата система може да поддържа доста повече многообразие от растения. “

Технологиите за роботизирано земеделие, които сега се създават на Земята, биха могли да бъдат потребни и за бъдещите галактически заселници. Всъщност самостоятелните роботи могат да бъдат натоварени със дилемите и за изкопаване на тунели и екипирането на местообитанията, доста преди хората да се реалокират.

„ Не бях толкоз запалена по повод присъединяване на роботи “, споделя Ева-Джейн Ларк, вицепрезидент на BMO Несбит Бърнс, канадска капиталова компания. „ Но в този момент в действителност мисля, че робототехниката ще бъде още по-важна за евентуалното основаване на нужната инфраструктура, преди хората да отидат на някои от тези места и преди да се стигне до заселване. “

Публикувано в Geekwire.