Митовете за детокса
По-добре е да оставим организма си на личната му мъдрост Токсините не се натрупат в организма, а тези, които въпреки всичко го вършат, няма по какъв начин да бъдат изчистени с препоръчваните средства
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения.
Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Когато чуя за детокс, обзема ме същото чувство, както когато някой драска с нокти по мокра ламарина. То е това изключително настръхване, разказано със самобитната българска дума " скомина ".
Ако помолите хората, които популяризират детоксикиращи процедури, да посочат поименно най-малко един токсин, от който е по този начин належащо да се пречистим, нормално те не престават да приказват общи приказки, без да се доближи до конкретика.
В човешкия организъм фактически постъпват и се образуват голям брой субстанции, които бихме нарекли по този метод. Неправилно е обаче да се счита, че в здравия организъм те се натрупват, а още по-погрешно е упованието, че можем да ги почистим благодарение на множеството предлагани средства.
Какво въобще се случва с едно вещество, попаднало в човешкото тяло?
Възможните сюжети не са чак толкоз доста. Разгражда се, изхвърля се, използва се, атакува се или се изолира, като съществуват и комбинации сред изброените. Например, при разграждането някои от продуктите биват използвани, други - изхвърлени. Важното в тази ситуация е, че тялото се стреми да резервира постоянството на своята конструкция и функционалности, или казано с други думи - своето здраве.
Целта на разграждането може да бъде рандеман на сила, неутрализиране или използуване за структурни потребности. С това, което нарекох " нахлуване ", общо взето разказвам възникването на имунна реакция, както е при алергиите. А изолирането се случва не толкоз с субстанции, колкото с частици или непознати тела. Натрапникът остава на мястото, където е попаднал, или се транспортира до околните лимфни възли, само че във всички случаи остава " опакован " по сигурен метод. Пример за това е протичащото се с мастилото в татуировките или с по този начин нашумелите в последно време фини прахови частици, които вдишваме.
По отношение на токсините можем да кажем, че това са субстанции, които в елементарно постижими дози и време на влияние могат да доведат до
нарушаване на естествените функционалности на организма
Те произлизат от два съществени източника: извън и от вътрешната страна. Много от токсините, идващи извън, са естествена част от храната. Могат да се съдържат в самата нея или да се образуват по време на храносмилането. Други са артикул на виталната активност на микробите, причинители на инфекциозни болести.
Нашият личен метаболизъм също създава много токсини. Те могат да бъдат отпадни артикули от обмяната на веществата или да се създават в хода на инфекциозни болести.
Независимо от техния генезис, организмът се оправя с тези субстанции по един и същи метод. Изхвърля ги, като преди този момент постоянно ги модифицира, когато това е належащо. Основните органи, заети с това, са бъбреците и черният дроб, в по-малка степен - червата, белият дроб и кожата.
Почти всички водоразтворими субстанции с задоволително дребна молекула се филтрират през бъбреците. Тези, които са по-агресивни, не се разтварят добре във вода, имат прекомерно огромни молекули или по някаква друга причина не минават добре през бъбреците, нормално биват модифицирани.
Този развой се прави в черния дроб
и включва няколко вероятни реакции. Разпространен метод е веществото да се свърже с глюкуронова киселина. Това покачва доста разтворимостта във вода и в доста случаи деактивира отровите. Така те се излъчват с жлъчния сок или бъбреците.
С риск огромни групи от популацията да ми се разсърдят, ще загатна следния необятно подценяван факт: растенията са отровни. Причината животните и индивидът въобще да могат да ги ядат се състои в това, че съществуват ефикасни системи за неутрализиране на веществата, които се съдържат в тях. Централно място измежду тях заемат цитохромите Р450. Това е огромна група ензими, виновни за разграждането на множеството погълнати от нас токсини по този начин, че те въобще не минават оттатък черния дроб. Това се дължи и на особената конструкция на чревното кръвоснабдяване. Цялата венозна кръв, която носи всмуканите от червата субстанции, се събира от порталната вена и първо минава през черния дроб, където веществата се сортират, обработват и приготвят за по-нататъшно асимилиране. Така токсините, идващи от храната или от бактериите в червата, биват арестувани и модифицирани.
Подобна е ориста и на нежеланите субстанции, които се образуват в резултат на естествените процеси в организма. Стига тяхното произвеждане да не е патологично нараснало или елиминирането им затруднено, ние даже не усещаме тяхното наличие.
Те изчезват тихомълком
в резултат на описаните нагоре процеси.
Все отново, една дребна група отровни субстанции не се излъчват от организма или това става доста постепенно и мъчно. Такива са да вземем за пример тежките метали. Те остават крепко свързани със структурите на тялото и не е допустимо да се преработят или изхвърлят по натурален метод. Подобен е казусът и с непознатите тела. Организмът се старае колкото може да ги изолира, с цел да не му пречат, и в случай че те не се намират на прекомерно основно място, тактиката е сполучлива.
Нека в този момент да се върнем на тематиката за " детокса ". В множеството случаи препоръчваните способи са колкото безобидни, толкоз и безсмислени. Токсините, както бе казано нагоре, не се натрупат в организма, а тези, които въпреки всичко го вършат, няма по какъв начин да бъдат изчистени с препоръчваните средства.
Част от рекламираните артикули имат диуретичен резултат. Това е разумно. Множество отрови фактически се излъчват през бъбреците. Работата е там, че увеличението на диурезата няма да докара до по-голямо лъчение на отрови, в случай че не е съпроводена от
по-голям банкет на течности
А при по-голям банкет на течност един здрав човек ще си усили съразмерно диурезата даже и без диуретици.
Друга част от продуктите целят " усилване на черния дроб ". Добре. Все отново, множеството отрови се обезвреждат точно там. Ако не става дума за нещо в действителност прекомерно или неправилно, няма проблем с това да се пият хепатопротектори и жлъчогонни средства, стига индивидът да няма камъни в жлъчния мехур.
Що се отнася до тежките метали, тях каквото и да ги вършим, мъчно ще ги изкараме от организма. Те нямат натурален път за извеждане. Принципният метод е с хелатори - субстанции, способни да ги докарат до разтворимо положение. Това обаче може да бъде прекомерно рисково, защото разтворимите им комплекси от време на време са в пъти по-активни токсини и могат да създадат доста пакости преди да са напуснали тялото.
Някой би си помислил, че най-малко на доктрина доста по-голям смисъл би имало от усилване на системата цитохом Р450. Това е в действителност доста елементарно. Съществуват много елементарни субстанции, които покачват интензивността на цитохромите Р450. При хора, при които по една или друга причина тази система е по-активна, обезвреждането на всички субстанции, които минават през нея, е доста по-бързо и дейно. Това на пръв взор наподобява отлично, само че съм задължен да обърна внимание на някои рискове. Например, в случай че човек одобри лекарство, което се метаболизира по този метод, може да се случи следното: то може да се обезврежда доста бързо и
тогава нормалните дози няма да подействат
В противоположния случай, когато одобряваното вещество се чака да се задейства в черния дроб, ще се получи прекомерно мощен резултат или даже отравяне. Май въпреки всичко е по-добре да оставим организма си на личната му мъдрост.
Д-р Жеко Найчов приключва медицина в София през 2006 година Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ " Лозенец ", където работи и до през днешния ден. През 2009 година отпътува за Япония като постоянен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където пази докторска степен. След завръщането си в България през 2013 година става хоноруван помощник към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски ". Участва в разнообразни просветителни и научни планове в България и чужбина. Извън региона на хирургията научните му ползи са свързани с проучвания върху лечебните благоприятни условия на разнообразни лекарствени растения. Всяка седмица доктор Найчов дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Когато чуя за детокс, обзема ме същото чувство, както когато някой драска с нокти по мокра ламарина. То е това изключително настръхване, разказано със самобитната българска дума " скомина ".
Ако помолите хората, които популяризират детоксикиращи процедури, да посочат поименно най-малко един токсин, от който е по този начин належащо да се пречистим, нормално те не престават да приказват общи приказки, без да се доближи до конкретика.
В човешкия организъм фактически постъпват и се образуват голям брой субстанции, които бихме нарекли по този метод. Неправилно е обаче да се счита, че в здравия организъм те се натрупват, а още по-погрешно е упованието, че можем да ги почистим благодарение на множеството предлагани средства.
Какво въобще се случва с едно вещество, попаднало в човешкото тяло?
Възможните сюжети не са чак толкоз доста. Разгражда се, изхвърля се, използва се, атакува се или се изолира, като съществуват и комбинации сред изброените. Например, при разграждането някои от продуктите биват използвани, други - изхвърлени. Важното в тази ситуация е, че тялото се стреми да резервира постоянството на своята конструкция и функционалности, или казано с други думи - своето здраве.
Целта на разграждането може да бъде рандеман на сила, неутрализиране или използуване за структурни потребности. С това, което нарекох " нахлуване ", общо взето разказвам възникването на имунна реакция, както е при алергиите. А изолирането се случва не толкоз с субстанции, колкото с частици или непознати тела. Натрапникът остава на мястото, където е попаднал, или се транспортира до околните лимфни възли, само че във всички случаи остава " опакован " по сигурен метод. Пример за това е протичащото се с мастилото в татуировките или с по този начин нашумелите в последно време фини прахови частици, които вдишваме.
По отношение на токсините можем да кажем, че това са субстанции, които в елементарно постижими дози и време на влияние могат да доведат до
нарушаване на естествените функционалности на организма
Те произлизат от два съществени източника: извън и от вътрешната страна. Много от токсините, идващи извън, са естествена част от храната. Могат да се съдържат в самата нея или да се образуват по време на храносмилането. Други са артикул на виталната активност на микробите, причинители на инфекциозни болести. Нашият личен метаболизъм също създава много токсини. Те могат да бъдат отпадни артикули от обмяната на веществата или да се създават в хода на инфекциозни болести.
Независимо от техния генезис, организмът се оправя с тези субстанции по един и същи метод. Изхвърля ги, като преди този момент постоянно ги модифицира, когато това е належащо. Основните органи, заети с това, са бъбреците и черният дроб, в по-малка степен - червата, белият дроб и кожата.
Почти всички водоразтворими субстанции с задоволително дребна молекула се филтрират през бъбреците. Тези, които са по-агресивни, не се разтварят добре във вода, имат прекомерно огромни молекули или по някаква друга причина не минават добре през бъбреците, нормално биват модифицирани.
Този развой се прави в черния дроб
и включва няколко вероятни реакции. Разпространен метод е веществото да се свърже с глюкуронова киселина. Това покачва доста разтворимостта във вода и в доста случаи деактивира отровите. Така те се излъчват с жлъчния сок или бъбреците.
С риск огромни групи от популацията да ми се разсърдят, ще загатна следния необятно подценяван факт: растенията са отровни. Причината животните и индивидът въобще да могат да ги ядат се състои в това, че съществуват ефикасни системи за неутрализиране на веществата, които се съдържат в тях. Централно място измежду тях заемат цитохромите Р450. Това е огромна група ензими, виновни за разграждането на множеството погълнати от нас токсини по този начин, че те въобще не минават оттатък черния дроб. Това се дължи и на особената конструкция на чревното кръвоснабдяване. Цялата венозна кръв, която носи всмуканите от червата субстанции, се събира от порталната вена и първо минава през черния дроб, където веществата се сортират, обработват и приготвят за по-нататъшно асимилиране. Така токсините, идващи от храната или от бактериите в червата, биват арестувани и модифицирани.
Подобна е ориста и на нежеланите субстанции, които се образуват в резултат на естествените процеси в организма. Стига тяхното произвеждане да не е патологично нараснало или елиминирането им затруднено, ние даже не усещаме тяхното наличие.
Те изчезват тихомълком
в резултат на описаните нагоре процеси.
Все отново, една дребна група отровни субстанции не се излъчват от организма или това става доста постепенно и мъчно. Такива са да вземем за пример тежките метали. Те остават крепко свързани със структурите на тялото и не е допустимо да се преработят или изхвърлят по натурален метод. Подобен е казусът и с непознатите тела. Организмът се старае колкото може да ги изолира, с цел да не му пречат, и в случай че те не се намират на прекомерно основно място, тактиката е сполучлива.
Нека в този момент да се върнем на тематиката за " детокса ". В множеството случаи препоръчваните способи са колкото безобидни, толкоз и безсмислени. Токсините, както бе казано нагоре, не се натрупат в организма, а тези, които въпреки всичко го вършат, няма по какъв начин да бъдат изчистени с препоръчваните средства.
Част от рекламираните артикули имат диуретичен резултат. Това е разумно. Множество отрови фактически се излъчват през бъбреците. Работата е там, че увеличението на диурезата няма да докара до по-голямо лъчение на отрови, в случай че не е съпроводена от
по-голям банкет на течности
А при по-голям банкет на течност един здрав човек ще си усили съразмерно диурезата даже и без диуретици.
Друга част от продуктите целят " усилване на черния дроб ". Добре. Все отново, множеството отрови се обезвреждат точно там. Ако не става дума за нещо в действителност прекомерно или неправилно, няма проблем с това да се пият хепатопротектори и жлъчогонни средства, стига индивидът да няма камъни в жлъчния мехур.
Що се отнася до тежките метали, тях каквото и да ги вършим, мъчно ще ги изкараме от организма. Те нямат натурален път за извеждане. Принципният метод е с хелатори - субстанции, способни да ги докарат до разтворимо положение. Това обаче може да бъде прекомерно рисково, защото разтворимите им комплекси от време на време са в пъти по-активни токсини и могат да създадат доста пакости преди да са напуснали тялото.
Някой би си помислил, че най-малко на доктрина доста по-голям смисъл би имало от усилване на системата цитохом Р450. Това е в действителност доста елементарно. Съществуват много елементарни субстанции, които покачват интензивността на цитохромите Р450. При хора, при които по една или друга причина тази система е по-активна, обезвреждането на всички субстанции, които минават през нея, е доста по-бързо и дейно. Това на пръв взор наподобява отлично, само че съм задължен да обърна внимание на някои рискове. Например, в случай че човек одобри лекарство, което се метаболизира по този метод, може да се случи следното: то може да се обезврежда доста бързо и
тогава нормалните дози няма да подействат
В противоположния случай, когато одобряваното вещество се чака да се задейства в черния дроб, ще се получи прекомерно мощен резултат или даже отравяне. Май въпреки всичко е по-добре да оставим организма си на личната му мъдрост.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ