По данни на Института за изследване на пазара на труда

Работници от Балканите: страх от социален дъмпинг в Германия

По данни на Института за проучване на пазара на труда сега в Германия има съвсем два милиона незаети работни места. Поради това федералното държавно управление възнамерява либерализация на законодателството за трудова миграция. Част от целия пакет се отнася до Западните Балкани - планува се удвояване на досегашния контингент до 50 000 души годишно.

Разрешително за работа - без подготовка

Заедно с вълната от бежанци, заляза Германия през втората половина на 2015 година, в страната дойдоха и много хора от страните от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Подадените от тях молби за леговище бяха 30 % от общия брой, само че едвам пет на 100 получиха позитивен отговор.

През 2016 година Германия одобри така наречен Директива " Западни Балкани ", която разрешава избран контингент от хора, търсещи работа, да могат да дойдат в Германия без огромни бюрократични спънки и да стартират да се трудят. Особеността: от тези хора не се изисква да дават уверения за подготовка. Има единствено две условия: настояването за позволение за работа да бъде импортирано в немските представителства в съответната страна, а претендентите да не визират също и убежище.

Ситуация, от която печелят всички?

Директивата би трябвало да удовлетвори всички. От една страна се дава опция за уредено и улеснено идване на необучени или средноквалифицирани служащи на немския трудов пазар. От друга мярката би трябвало да облекчи тежкото състояние на пазара на труда в родните страни на претендентите. Така да вземем за пример безработицата в Косово е 21 %, а сред младите хора - цели 55 на 100. В Северна Македония или в Босна и Херцеговина младежката безработица надхвърля 35 %.

Сред най-търсените сега фрагменти в Германия са болногледачите - в това число от Западните БалканиСнимка: picture-alliance/dpa/O. Berg

На този декор не е чудно, че въз основата на директивата федералната Агенция по труда е издала до края на 2020 година към 260 000 общи разрешителни и 98 000 работни визи на служащи от Западните Балкани.

Страх от дъмпинг в заплащането

Планираните в този момент промени логично се приветства от работодателите. Те от дълго време упорстват пред държавното управление за либерализация на изискванията за идване в Германия за покриване на дефицита на работна ръка.

Германският синдикален съюз е по-предпазлив. Трудовата миграция е добре пристигнала, казва Евелин Редер от управлението на организацията. Но тя акцентира, че рамковите условия за служащите от Западните Балкани са доста значими: " Хората, които идват, са значително подвластни от своите работодатели. Те имат позволение за престой, което е обвързвано с тяхното работно място. Това поражда у тях боязън, че в случай че не се стараят задоволително, могат да бъдат отпратени ", споделя Редер. Освен това те постоянно въобще не знаят немски и не познават правата си. Всичко това на процедура води до такава степен, че тези служащи се съгласяват на по-лоши условия на труд - което може да докара до дъмпинг в заплащането, прибавя синдикалистката.

Неквалифицирана работна ръка

Три четвърти от служащите от Западните Балкани работят в строителството, в гастрономията и в областта на грижите за възрастни и заболели хора, единствено в строителството са 44 %. В множеството случаи става дума за работа на ненапълно работно време с релативно ниско възнаграждение.

Критиките, които Германският синдикален съюз насочва към плануваната нова наредба, са свързани най-много с това, че ще бъдат привлечени не експерти, а неквалифицирани служащи. " Тази стратегия е от изгода единствено за работодателите, които по този метод ще се снабдят с работна ръка, от която при нужда бързо ще могат да се отърват още веднъж ", споделя Редер.

Три четвърти от служащите от страните от Западните Балкани се трудят по строежитеСнимка: picture-alliance/dpa/B. Roessler

В строителството, да вземем за пример, тарифният контракт бе денонсиран от работодателите и в този момент служащите могат да разчитат единствено на минималната законова ставка от 12 евро на час, до момента в който преди са получавали сред 13 и 16 евро. Така работодателите могат да оказват напън против всеки, който изиска по-високо възнаграждение - постоянно ще се откри кой да работи за по-малко пари. Същевременно не трябва да се притесняват от тъжби - служащите от Западните Балкани са изключително уязвима група, не познават правата си, а и за тях изискванията в Германия са доста по-приемливи, в сравнение с в родните им страни. Липсва и ефикасен държавен надзор.

Работниците няма по какъв начин да бъдат предпазени

" Опасяваме се, че по този метод ще бъде оказан напън по повод изискванията на труд на всички заети в строителството. Ще стане по-трудно да се подписват положителни трудови контракти, а без тях просто поражда дъмпингова стратегия за понижаване на заплатите ", изяснява Евелин Редер от Германския съюз на синдикатите.

Затова профсъюзът упорства за внасяне на корекции в Директивата " Западни Балкани " - като да вземем за пример да се вкара опцията за промяна на работодателя, без да е належащо да се подава нова молба за трудова виза. Освен това синдикатите упорстват служащи от Западните Балкани да могат да бъдат наемани единствено там, където има тарифни контракти - в името на тяхната отбрана.

Евелин Редер насочва ясно обръщение към хората от Западните Балкани, които търсят работа в Германия: " Информирайте се за правата си и при нужда потърсете помощ. Не бива да приемате всичко, което ви се предлага. В Германия служащите в действителност имат права ".

Още по тематиката вижте тук: