Стоян Панчев: Цената на 3% дефицит е липсата на реформи и по-високи доходи
Плащането на заплати единствено по карта е спомагателна тежест за дребните и междинни компании Само работеща стопанска система ще спре обедняването, споделя макроикономистът Стоян Панчев в особено изявление за в. " СТАНДАРТ "
* България би трябвало да влезе в еврозоната когато извърши критериите и има политическо единодушие за това
-->
* Въпросът е ще може ли бюджетът да изстиска спомагателни 1,2 милиарда лева от бизнеса
- Господин Панчев, какво е вашето мнение за признатия на първо четене бюджет за 2023 година?
- Мнението ми е, че в някаква степен е предстоящ в този си тип. Той съставлява същия бюджет, който беше препоръчан от служебния кабинет, с допълнения от към 3,5 милиарда лева нови доходи, а разноските са понижени с още 3,5 милиарда, тъй че да се получи декларираният от ръководещата коалиция недостиг от 3%. Който да отговори Маастрихтските критерии и да разреши влизане в еврозоната при възможното извършване и на останалите критерии.
- Имаше доста рецензии за събираемостта на приходите. Ще се оправят ли приходните организации?
- Това в немалка степен зависи от развиването на стопанската система, т.е. ще последва ли България пътя на няколко страни от Европейския съюз, най-вече Германия, която влиза в техническа криза в първите две тримесечия на 2023 година, или въпреки всичко ще успее да се осъществя прогнозата за растеж, която беше заложена още от служебния кабинет. И на второ място дали, макар че сме взели същата прогноза, този бюджет ще може да изстиска в допълнение 1,2 милиарда лв. от бизнеса, от работещите, над това, което бяха заложили същите хора чисто механически като специалисти в служебния кабинет. Аз имам подозрения и не виждам по какъв начин с по този начин плануваните ограничения, които бяха оповестени от министерство на финансите, да може да се осъществя този спомагателен доход.
- Как гледате на концепциите заплатите да се изплащат единствено по банков път и компаниите да се регистрират всеки месец за касови наличия? Ще изсветлят ли стопанската система тези ограничения?
- Тези ограничения главно ще допринесат за спомагателна тежест върху бизнеса. Това са ограничения, които даже да донесат до някакъв спомагателен доход в хазната, главният им резултат ще бъде да затруднят хората, които действително се занимават със основаването на приход, а точно дребния и междинния бизнес. Твърде крути са ограниченията, планувани по този метод и не виждам за какво по този начин поставената цел би трябвало да бъде преследвана с подобен вид нова административна тежест. Против тези ограничения съм.
- А за тази екзотична концепция - да не плащаме в ресторанта, в случай че не получим касова записка? Възможно ли е въобще това да се извърши на процедура?
- На мен ми наподобява по-скоро като начало на развой, който ще приключи със идващия бюджет, който ще се гласоподава единствено след няколко месеца. Именно в бюджет 2024 най-вероятно тази офанзива с бележките ще прерастне в това, че изключението, което съществува от времето на коронавирус пандемията за 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, ще бъде отстранено. Т.е. това за го преглеждам като едно приготовление на терена за идващия бюджет за тези спомагателни 200 милиона, които ще влязат вероятно във фиска, в случай че се отстрани изключението за Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Министър Василев стартира малко по-дългосрочна игра с ресторантьорският бизнес, която ще се развие изцяло в идващия бюджет.
- Виждаме, че стартират и митинги за повдигане на приходите. Има ли късмет служители, чиято заплата е покрай минималната, да получат нарастване, служители на реда и пожарникари също?
- Според мен с този бюджет няма да получат нарастване, тъй като цената на това ще бъде прекомерно огромна от позиция на постигането на 3% недостиг. Това е главната цел на съдружния кабинет и би трябвало да бъде изпълнена съответно за 2023 година, защото даже и в този момент да не съумеят, както се заканваха от министерство на финансите, да изискат ексклузивен конвергентен отчет за влизането на България в еврозоната, подобен постоянен ще има следващата година. Изключително значимо е тъкмо през 2023 да няма завишаване на 3-процентната граница на недостига, тъй че в случай че има някакъв късмет за увеличение на заплатите, това ще стане с бюджет 2024. Това е много неприятно, тъй като от средата на 2021 година насам действителният приход към този момент е намалял с 1/3 и за тези хора е много по-трудно да устоят на новите цени със заплати отпреди 1 или 2 години.
- А каква е цената на заложения 3% недостиг?
- На първо място цената е, че няма особени промени в този бюджет, няма някакъв опит да се реши дълготрайният проблем с пенсионната система. Няма огромни хрумвания, които да са заложени в бюджета. Реформите се осъществят, минавайки през бюджета, те се нуждаят от парите, които минават през този фискален проект на държавното управление. Второто е това, което споменахме доскоро - тези групи в обществото, чиито приходи зависят от страната, само че не се получили индексация през миналата година и даже по-назад. За тях това ще е най-голямата цен И третото, което може би е обвързвано с огромния проект на този бюджет - влизането в еврозоната. Забързването на мен ми се коства излишно поради и инфлацията в България, която продължава да е доста над границата за влизане в еврозоната. Плюс този драматизъм към референдума, който мина през всички вероятни инспекции, само че най-после беше спрян от Народното събрание. Това внася спомагателен политически детайл във влизането в еврозоната, който на процедура не е необходим.
България би трябвало да влезе в еврозоната тогава, когато е подготвена, когато е изпълнила критериите и когато има политическо единодушие в страната. Докато към 60% от българите са срещу, няма смисъл да се бърза и да се търси постигане тъкмо през тази година бюджетен недостиг от 3%.
- Според Вас допустимо ли е да се реализира концепцията на финансовия министър от новата година да плащаме по едно и също време в лв. и в евро?
- Мисля, че това е доста малко допустимо да се получи. Има решение на Европейската централна банка от 2004 година и мисля, че такова нещо не се позволява от ЕЦБ. Всъщност това даже може да попречи на проекта на страната за влизане в еврозоната. Да не приказваме, че тези паралелни каси, които ще би трябвало да имат магазините и на всички места, където пазарим, костват много. И даже този прелиминарен предпериод на влизане в еврозоната, когато ще има паралелни счетоводства и каси, е много къс тъкмо тъй като е скъпо да държиш цените и в двете валути по едно и също време.
- Как ще се развие икономическата обстановка до края на годината?
- Моето очакване е, че ние ще следваме развиването на стопанската обстановка в Европа, при нашите най-близки търговски сътрудници като Германия, да вземем за пример, където сега се следи закъснение и на индустриалните поръчки, и на общата интензивност в стопанската система. Това ще забележим и в България. Ще се движим към диапазон сред 0% и 1% растеж, което, въпреки че не е криза, може да се дефинира като застоялост, т.е. стопанска система, която съвсем не пораства. Като в това време би трябвало да имаме поради, че имаме забележителна инфлация - забавящата се стопанска система с по-ниска инфлация, само че към момента не такава, която дава отговор на условието за до 2%.
- Тази седмица излезе изследване, съгласно което близо половината българи не могат да си разрешат естествена храна и че огромна част от българите са към и под прага на беднотия. Какви са главните ограничения, които могат да бъдат подхванати от страната за справяне с този проблем?
- Има краткосрочни и дълготрайни ограничения. Краткосрочните са свързани с индексирането на приходите по отношение на инфлацията. Ако приходите не са индексирани с инфлацията - пенсии и заплата, ние действително обедняваме с доста бърза скорост, до момента в който има толкоз висока инфлация. Вторият метод за решение на този проблем е висок действителен растеж на стопанската система в околните години. За страдание българската и европейската стопански системи вървят към застоялост, което значи, че не се чака в близко бъдеще да имаме тези темпове на растеж, които да разрешат и растеж на приходите. Ако търсим бързо решение на проблема, то ще го намерим с опцията за индексиране на приходите. Както да вземем за пример става с пенсионните приходи по швейцарското предписание. Но за частния бранш, който управлява приходите и заплатите в немалка част от стопанската система, това не е допустимо. Там към този момент би трябвало да имаме работещ бизнес, който да заплаща заплати.
* България би трябвало да влезе в еврозоната когато извърши критериите и има политическо единодушие за това
-->
* Въпросът е ще може ли бюджетът да изстиска спомагателни 1,2 милиарда лева от бизнеса
- Господин Панчев, какво е вашето мнение за признатия на първо четене бюджет за 2023 година?
- Мнението ми е, че в някаква степен е предстоящ в този си тип. Той съставлява същия бюджет, който беше препоръчан от служебния кабинет, с допълнения от към 3,5 милиарда лева нови доходи, а разноските са понижени с още 3,5 милиарда, тъй че да се получи декларираният от ръководещата коалиция недостиг от 3%. Който да отговори Маастрихтските критерии и да разреши влизане в еврозоната при възможното извършване и на останалите критерии.
- Имаше доста рецензии за събираемостта на приходите. Ще се оправят ли приходните организации?
- Това в немалка степен зависи от развиването на стопанската система, т.е. ще последва ли България пътя на няколко страни от Европейския съюз, най-вече Германия, която влиза в техническа криза в първите две тримесечия на 2023 година, или въпреки всичко ще успее да се осъществя прогнозата за растеж, която беше заложена още от служебния кабинет. И на второ място дали, макар че сме взели същата прогноза, този бюджет ще може да изстиска в допълнение 1,2 милиарда лв. от бизнеса, от работещите, над това, което бяха заложили същите хора чисто механически като специалисти в служебния кабинет. Аз имам подозрения и не виждам по какъв начин с по този начин плануваните ограничения, които бяха оповестени от министерство на финансите, да може да се осъществя този спомагателен доход.
- Как гледате на концепциите заплатите да се изплащат единствено по банков път и компаниите да се регистрират всеки месец за касови наличия? Ще изсветлят ли стопанската система тези ограничения?
- Тези ограничения главно ще допринесат за спомагателна тежест върху бизнеса. Това са ограничения, които даже да донесат до някакъв спомагателен доход в хазната, главният им резултат ще бъде да затруднят хората, които действително се занимават със основаването на приход, а точно дребния и междинния бизнес. Твърде крути са ограниченията, планувани по този метод и не виждам за какво по този начин поставената цел би трябвало да бъде преследвана с подобен вид нова административна тежест. Против тези ограничения съм.
- А за тази екзотична концепция - да не плащаме в ресторанта, в случай че не получим касова записка? Възможно ли е въобще това да се извърши на процедура?
- На мен ми наподобява по-скоро като начало на развой, който ще приключи със идващия бюджет, който ще се гласоподава единствено след няколко месеца. Именно в бюджет 2024 най-вероятно тази офанзива с бележките ще прерастне в това, че изключението, което съществува от времето на коронавирус пандемията за 9% Данък добавена стойност за заведенията за хранене, ще бъде отстранено. Т.е. това за го преглеждам като едно приготовление на терена за идващия бюджет за тези спомагателни 200 милиона, които ще влязат вероятно във фиска, в случай че се отстрани изключението за Данък добавена стойност за заведенията за хранене. Министър Василев стартира малко по-дългосрочна игра с ресторантьорският бизнес, която ще се развие изцяло в идващия бюджет.
- Виждаме, че стартират и митинги за повдигане на приходите. Има ли късмет служители, чиято заплата е покрай минималната, да получат нарастване, служители на реда и пожарникари също?
- Според мен с този бюджет няма да получат нарастване, тъй като цената на това ще бъде прекомерно огромна от позиция на постигането на 3% недостиг. Това е главната цел на съдружния кабинет и би трябвало да бъде изпълнена съответно за 2023 година, защото даже и в този момент да не съумеят, както се заканваха от министерство на финансите, да изискат ексклузивен конвергентен отчет за влизането на България в еврозоната, подобен постоянен ще има следващата година. Изключително значимо е тъкмо през 2023 да няма завишаване на 3-процентната граница на недостига, тъй че в случай че има някакъв късмет за увеличение на заплатите, това ще стане с бюджет 2024. Това е много неприятно, тъй като от средата на 2021 година насам действителният приход към този момент е намалял с 1/3 и за тези хора е много по-трудно да устоят на новите цени със заплати отпреди 1 или 2 години.
- А каква е цената на заложения 3% недостиг?
- На първо място цената е, че няма особени промени в този бюджет, няма някакъв опит да се реши дълготрайният проблем с пенсионната система. Няма огромни хрумвания, които да са заложени в бюджета. Реформите се осъществят, минавайки през бюджета, те се нуждаят от парите, които минават през този фискален проект на държавното управление. Второто е това, което споменахме доскоро - тези групи в обществото, чиито приходи зависят от страната, само че не се получили индексация през миналата година и даже по-назад. За тях това ще е най-голямата цен И третото, което може би е обвързвано с огромния проект на този бюджет - влизането в еврозоната. Забързването на мен ми се коства излишно поради и инфлацията в България, която продължава да е доста над границата за влизане в еврозоната. Плюс този драматизъм към референдума, който мина през всички вероятни инспекции, само че най-после беше спрян от Народното събрание. Това внася спомагателен политически детайл във влизането в еврозоната, който на процедура не е необходим.
България би трябвало да влезе в еврозоната тогава, когато е подготвена, когато е изпълнила критериите и когато има политическо единодушие в страната. Докато към 60% от българите са срещу, няма смисъл да се бърза и да се търси постигане тъкмо през тази година бюджетен недостиг от 3%.
- Според Вас допустимо ли е да се реализира концепцията на финансовия министър от новата година да плащаме по едно и също време в лв. и в евро?
- Мисля, че това е доста малко допустимо да се получи. Има решение на Европейската централна банка от 2004 година и мисля, че такова нещо не се позволява от ЕЦБ. Всъщност това даже може да попречи на проекта на страната за влизане в еврозоната. Да не приказваме, че тези паралелни каси, които ще би трябвало да имат магазините и на всички места, където пазарим, костват много. И даже този прелиминарен предпериод на влизане в еврозоната, когато ще има паралелни счетоводства и каси, е много къс тъкмо тъй като е скъпо да държиш цените и в двете валути по едно и също време.
- Как ще се развие икономическата обстановка до края на годината?
- Моето очакване е, че ние ще следваме развиването на стопанската обстановка в Европа, при нашите най-близки търговски сътрудници като Германия, да вземем за пример, където сега се следи закъснение и на индустриалните поръчки, и на общата интензивност в стопанската система. Това ще забележим и в България. Ще се движим към диапазон сред 0% и 1% растеж, което, въпреки че не е криза, може да се дефинира като застоялост, т.е. стопанска система, която съвсем не пораства. Като в това време би трябвало да имаме поради, че имаме забележителна инфлация - забавящата се стопанска система с по-ниска инфлация, само че към момента не такава, която дава отговор на условието за до 2%.
- Тази седмица излезе изследване, съгласно което близо половината българи не могат да си разрешат естествена храна и че огромна част от българите са към и под прага на беднотия. Какви са главните ограничения, които могат да бъдат подхванати от страната за справяне с този проблем?
- Има краткосрочни и дълготрайни ограничения. Краткосрочните са свързани с индексирането на приходите по отношение на инфлацията. Ако приходите не са индексирани с инфлацията - пенсии и заплата, ние действително обедняваме с доста бърза скорост, до момента в който има толкоз висока инфлация. Вторият метод за решение на този проблем е висок действителен растеж на стопанската система в околните години. За страдание българската и европейската стопански системи вървят към застоялост, което значи, че не се чака в близко бъдеще да имаме тези темпове на растеж, които да разрешат и растеж на приходите. Ако търсим бързо решение на проблема, то ще го намерим с опцията за индексиране на приходите. Както да вземем за пример става с пенсионните приходи по швейцарското предписание. Но за частния бранш, който управлява приходите и заплатите в немалка част от стопанската система, това не е допустимо. Там към този момент би трябвало да имаме работещ бизнес, който да заплаща заплати.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ