Във водите от рудника на Ада тепе плуват сомчета
* Планираме 85 хиляди тройунции междинна годишна продуктивност на златен онцентрат
* Наехме 238 души, от тях 229 са локални
* Средните заплати на работещите в мината са сред 2500 и 2700 лв.
* Крумовградчани желаят да вършат хотели за културен туризъм, да отглеждат билки и шафран
* Фондът на „ Дънди ” може да финансира локални планове със суми до 400 000 лв.
* Следващата ни инвестиция е в сръбския град Бор
- Инж. Гърков, на 23 август публично се открива рудникът на Ада тепе в Крумовград. Колко време лиши реализирането на плана?
- Този план стартира с началото на геолого-проучвателните действия, които бяха извършени от предходен концесионер. С идването на " Дънди " през 2004 г. бяха регистрирани геоложко и комерсиално изобретение. След това беше изработен план за рандеман и преправка на рудите. Но той срещна отпор, в това число от локалните хора. И това провокира нуждата от създаването на нов план, адресиран към петте съществени области на терзание у хората.
- Кои бяха страховете?
- Първият беше обвързван с хвостохранилището, въпреки че всичко беше съгласно стандартите и условията за сигурност. Класическото хвостохранилище изисква огромна повърхност и трябваше да се купят държавни, общински и частни терени. Решихме казуса по различен метод – с построяването интегрирано оборудване за ръководство на минни боклуци. Използваме инертната скална маса от рудника като строителен материал за създаване на кафези, в които да се депонира сгъстеният боклук от обогатителната фабрика под формата на паста. Обикновено се прави една огромна клетка, която се запълва, а след това се рекултивира. Докато ние вършим голям брой дребни кафези, ситуирани на доста дребна повърхност. Те са една върху друга като стъпала или като пчелни кафези.
- Какво друго притесняваше хората и еколозите?
- Другият боязън беше обвързван с качеството на водите. Изградихме пречиствателна станция за индустриални води, като качеството на изпусканите води е като на питейната. Направихме и станция за битово-фекални води, която също пречиства до питейна вода. Третият боязън на хората беше обвързван с прахта, която се отделя при работа. Затова предприехме нужните ограничения - непрекъснато се оросяват пътищата, даже взривеният материал се оросява, в случай че е нужно. Четвъртият боязън бяха взривните действия. Благодарение на Холивуд в главите на хората е насадено, че като взривяваш, стават пакости. При нас това, което се чува при взривните работи, са единствено предупредителните сигнали. На едно от последните взривявания разлетът на парчета беше под 5 метра. Да, огромни количества взривни субстанции се употребяват, само че в дребни размери, в обособени сондажи. Прави се от български компании, имаме доста положителни експерти в тази област.
Петото терзание беше, че ние няма да наемаме локални хора или в случай че го вършим, те ще са общи служащи. Едно от най-трудните неща беше да разбираем, че ние общи служащи няма да имаме. Техниката, технологиите, които използваме, изискват човек да има минимум приблизително обучение, с цел да стартира работа при нас. Сега общият брой на наетите е 238 души, от тях 229 са локални, а деветима не сме. Но щом ядеш самун на едно място, значи си локален.
- 15 години е лишила подготовката, удовлетворени ли сте от постигнатото?
- Получи се по този начин, че всички рецензии, несъгласия или съмнение на хората ни помогнаха да разработим план, който да дава отговор на всички условия и терзания. И този план стана образец за промишлеността. Доста компании от Европа и отвън нея желаят да споделим опита си.
- През март 2019 година бе оповестено, че е придобит първият златен концентрат. Колко руда ще се преработва годишно?
- Планираната годишна продуктивност е 840 хиляди тона. И към 2 милиона тона баластра, която отива за построяването на интегрираното оборудване. Средното наличие на скъпия метал е към 4 грама на звук. Средната годишна продуктивност на концентрат е 85 хиляди тройунции.
- Как се прави оценка находището на Ада тепе в международен мащаб?
- В международен мащаб Ада тепе е приблизително по наличие находище на злато. В България е едно от положителните.
- Освен злато, какво има още в тези руди?
- Има и малко сребро, което е % от общото наличие на потребен съставен елемент в концентрата. От тези 85 хиляди тройунции, златото е приблизително 77 000, другите 7-8 хиляди тройунции са сребро.
- Какъв е по-нататък пътят на концентрата, който се добива в Крумовград?
- В момента се водят договаряния с шест металургични комбината - български и непознати. Ще изберем един, с който ще работим. Предполагам, че до края на септември договорът към този момент ще е подписан.
- Какво ще се случи с Ада тепе след изчерпването на находището?
- Предвидено е то да се експлоатира 8 години и половина, само че със закриването и дейностите, които би трябвало да се извършат, срокът ще стане сред 13 и 15 г.
На някои места се рекултивира още с развиването на дейностите. Така да вземем за пример се работи на интегрираното оборудване. Когато завърши работата в едно ходило и идващото от горната страна се вкара в употреба, стартира рекултивирането на това изпод. Слага се кокосово зебло, което е и хранителна добавка за растенията. Хвърляме семена на треви, птиците и мишките също разнасят. И напролет беше зелено. А във водосборниците, които са от интегрираното оборудване, към този момент има жаби и риби - сомчета. И това е показателно за качеството на водата, която излиза от него. По време на строителството на рудника и на фабриката иззехме всичката почва и я съхранихме. Сега, при създаване на всяка една от клетките, още веднъж се лишава почва и се депонира. А там, където към този момент рекултивираме и е належащо да прибавим почва, се прибавя от нея.
- Какво се случи със предпазените типове животни на територията на рудника?
- Защитени са два типа костенурки, които бяха на територията на рудника " Ада тепе ". За тях работихме с херпетологическото сдружение, представлявано от Деян Духалов.
Инвестирахме в монтирането на чипове под черупките на костенурките, с цел да могат да бъдат следени онлайн. Имаше една костенурка, която я кръстиха „ Маратонеца ”, тъй като тя изминаваше разстояние в пъти по-дълго от всички останали.
Бе издигната ограда към цялата индустриална повърхност на рудника и по-късно костенурките бяха преместени. Това лиши над 2 години.
- Какво ще се случи с археологическото завещание, намерено на Ада тепе?
- Около 18 тона артефакти са открити от археолозите до момента. Работата продължава, имаме контракт с тях за цялото време на работа чак до рекултивирането на рудника, защото постоянно може нещо да излезе. Една част от тези артефакти към този момент са съединени на съдове. Работи се по плана сред Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, община Крумовград и „ Дънди ” за създаване на музей. Догодина ще го имаме.
- А вършат ли се проучвателни действия към рудника?
- Да, имаме проучвателни действия на 40-50 км от Крумовград. Идеята е с откриването на други залежи да продължи за по-дълго време съществуването на този план. Потенциал има, само че би трябвало да бъде механически допустимо и стопански оправдано.
- Каква е междинната заплата на работещите в рудника в Крумовград?
- В момента хората при нас стартират на 80 % от така наречен целева заплата и в границите на своето образование и развиване като експерти доближават до 100%. Като най-дългият период за това е година и половина. За един и същи труд в двете ни компании – в Челопеч и в Крумовград, се получава една и съща съществена заплата. Около 60 % от хората в Крумовград към този момент са достигнали целевите си заплати, които са сред 2500 и 2700 лв.. До края на идната година всички ще доближат тези равнища на междинна заплата.
- Развивате ли дуално образование в Крумовград?
- При нас нещата стоят по-различно. Няма специалности, ориентирани към минната активност, тъй като срокът на живот на рудника е доста пай. Ние подкрепяме образованието по специалности, които са използвани на доста места. Защото желаеме да остане нещо стабилно след нас. Работим с гимназията по автотранспорт в града, като ремонтирахме и оборудвахме няколко кабинета. Там организираме образование - наши експерти преподават процедура. Работим и с учителите, и с учениците.
- А хората, които наемате на работа, се образоват в компанията?
- Ползваме и учителите от гимназията при нужда. Примерно за шлосерите учителите организираха квалификационни курсове и образоваха повече хора, в сравнение с ни трябват. А по-късно ние си избрахме. Заради късия живот на плана, съгласно нас това е по-добрият метод. Акцентираш върху уменията на хората, които даже и да са ги имали, може би са позабравили, или създаваш нови умения. От тези хора една част работят по плана, друга част може да бъдат наети от локалния бизнес, тъй като са по-квалифицирани.
- Заработи ли фондът за поддръжка на дребния и междинния бизнес, за който „ Дънди ” даде 5 милиона $?
- Фондът е основан, сега се довършва документите. Предвиждаме в края на септември или октомври да проработи. От наша страна условията са единствено две. Първото е тези, които аплайват, да бъдат локални хора, с компании, регистрирани в община Крумовград. Защото желаеме налозите, които ще заплащат и работните места, които ще основат, да са в Крумовград. И второто условие е тези бизнеси да нямат никаква взаимозависимост от минния. За да оставим стабилно развиване в града откакто планът ни завърши.
- Какво финансиране може да получи един план?
- Максималното е 400 хиляди лв..
- Напълно безплатно ли се получават тези пари?
- Нашето в началото предпочитание беше да бъде изцяло безплатно. След това от общината предложиха 50 % от сумата да бъдат върнати още веднъж във фонда. Така че фондът да не изчезне откакто свършат парите, а да има и за други планове.
- Има ли към този момент претенденти?
- Има значителен интерес. Но към момента не одобряваме документи, защото не са завършени юридическите действия.
- С каква устременост са плановете?
- Хората са заинтригувани от произвеждане на зеленчуци и консерви, от месопреработване, кланици, пчеларство, хотелиерство, с цел да се развива исторически туризъм. Има интерес към билкарство, в региона има доста хубави билки. Има хрумвания за произвеждане на шафран. В Крумовградско чушките последователно изместват тютюна, шафранът и билките също имат капацитет в тази тенденция.
- Има ли интерес " Дънди " да влага и на други места в България или пък в прилежащите страни?
- Да, в България имаме два плана - Челопеч и Крумовград. Освен това имаме над 10 проучвателни площи в този момент. Една част от тях са в регионите на Челопеч и Крумовград, само че други са отвън тези райони. Следващият ни план, на който сега вървят технико-икономическите разбори, лабораторни проби и така нататък, е в Сърбия. Проектът ни " Тимок " е региона на град Бор.
- Там какви залежи се чака да има?
- Благородни метали и попътно извличане на цветни, в случай че излязат. Не на вятъра името на нашата компания е " Дънди Прешъс металс ". Питали са ме дали не се интересуваме от различен тип залежи, в това число и уранови. Не, тъй като това не сме ние.
- Какви са цените на тържищата за скъпите метали?
- Лондонската борса в този момент върви лекичко нагоре, само че това не са тези темпове, които бяха преди години. Тогава прогнозите бяха, че златото ще мине над 2 хиляди $, само че това освен, че не стана, само че и цената се върна много обратно. При нас от началото на активността на компанията до продажбата на крайния артикул подвластен от борсовите цени. В началото това са акционерите - акциите на „ Дънди ” се листват на фондовата борса в Торонто. Крайния артикул го продаваме по цени на Лондонската борса. Няма държавно обезпечени цени, единствено пазар в чистата му форма.
- Ако се осъществен мрачните прогнози за прекосяване още веднъж в цикъла на рецесия, очаквате ли златото да стане " леговище " на вложителите и цената му да се вдигне?
- Да, само че зависи от доста други неща. Например при предходната рецесия златото не стана леговище, а петролът.
* Наехме 238 души, от тях 229 са локални
* Средните заплати на работещите в мината са сред 2500 и 2700 лв.
* Крумовградчани желаят да вършат хотели за културен туризъм, да отглеждат билки и шафран
* Фондът на „ Дънди ” може да финансира локални планове със суми до 400 000 лв.
* Следващата ни инвестиция е в сръбския град Бор
- Инж. Гърков, на 23 август публично се открива рудникът на Ада тепе в Крумовград. Колко време лиши реализирането на плана?
- Този план стартира с началото на геолого-проучвателните действия, които бяха извършени от предходен концесионер. С идването на " Дънди " през 2004 г. бяха регистрирани геоложко и комерсиално изобретение. След това беше изработен план за рандеман и преправка на рудите. Но той срещна отпор, в това число от локалните хора. И това провокира нуждата от създаването на нов план, адресиран към петте съществени области на терзание у хората.
- Кои бяха страховете?
- Първият беше обвързван с хвостохранилището, въпреки че всичко беше съгласно стандартите и условията за сигурност. Класическото хвостохранилище изисква огромна повърхност и трябваше да се купят държавни, общински и частни терени. Решихме казуса по различен метод – с построяването интегрирано оборудване за ръководство на минни боклуци. Използваме инертната скална маса от рудника като строителен материал за създаване на кафези, в които да се депонира сгъстеният боклук от обогатителната фабрика под формата на паста. Обикновено се прави една огромна клетка, която се запълва, а след това се рекултивира. Докато ние вършим голям брой дребни кафези, ситуирани на доста дребна повърхност. Те са една върху друга като стъпала или като пчелни кафези.
- Какво друго притесняваше хората и еколозите?
- Другият боязън беше обвързван с качеството на водите. Изградихме пречиствателна станция за индустриални води, като качеството на изпусканите води е като на питейната. Направихме и станция за битово-фекални води, която също пречиства до питейна вода. Третият боязън на хората беше обвързван с прахта, която се отделя при работа. Затова предприехме нужните ограничения - непрекъснато се оросяват пътищата, даже взривеният материал се оросява, в случай че е нужно. Четвъртият боязън бяха взривните действия. Благодарение на Холивуд в главите на хората е насадено, че като взривяваш, стават пакости. При нас това, което се чува при взривните работи, са единствено предупредителните сигнали. На едно от последните взривявания разлетът на парчета беше под 5 метра. Да, огромни количества взривни субстанции се употребяват, само че в дребни размери, в обособени сондажи. Прави се от български компании, имаме доста положителни експерти в тази област.
Петото терзание беше, че ние няма да наемаме локални хора или в случай че го вършим, те ще са общи служащи. Едно от най-трудните неща беше да разбираем, че ние общи служащи няма да имаме. Техниката, технологиите, които използваме, изискват човек да има минимум приблизително обучение, с цел да стартира работа при нас. Сега общият брой на наетите е 238 души, от тях 229 са локални, а деветима не сме. Но щом ядеш самун на едно място, значи си локален.
- 15 години е лишила подготовката, удовлетворени ли сте от постигнатото?
- Получи се по този начин, че всички рецензии, несъгласия или съмнение на хората ни помогнаха да разработим план, който да дава отговор на всички условия и терзания. И този план стана образец за промишлеността. Доста компании от Европа и отвън нея желаят да споделим опита си.
- През март 2019 година бе оповестено, че е придобит първият златен концентрат. Колко руда ще се преработва годишно?
- Планираната годишна продуктивност е 840 хиляди тона. И към 2 милиона тона баластра, която отива за построяването на интегрираното оборудване. Средното наличие на скъпия метал е към 4 грама на звук. Средната годишна продуктивност на концентрат е 85 хиляди тройунции.
- Как се прави оценка находището на Ада тепе в международен мащаб?
- В международен мащаб Ада тепе е приблизително по наличие находище на злато. В България е едно от положителните.
- Освен злато, какво има още в тези руди?
- Има и малко сребро, което е % от общото наличие на потребен съставен елемент в концентрата. От тези 85 хиляди тройунции, златото е приблизително 77 000, другите 7-8 хиляди тройунции са сребро.
- Какъв е по-нататък пътят на концентрата, който се добива в Крумовград?
- В момента се водят договаряния с шест металургични комбината - български и непознати. Ще изберем един, с който ще работим. Предполагам, че до края на септември договорът към този момент ще е подписан.
- Какво ще се случи с Ада тепе след изчерпването на находището?
- Предвидено е то да се експлоатира 8 години и половина, само че със закриването и дейностите, които би трябвало да се извършат, срокът ще стане сред 13 и 15 г.
На някои места се рекултивира още с развиването на дейностите. Така да вземем за пример се работи на интегрираното оборудване. Когато завърши работата в едно ходило и идващото от горната страна се вкара в употреба, стартира рекултивирането на това изпод. Слага се кокосово зебло, което е и хранителна добавка за растенията. Хвърляме семена на треви, птиците и мишките също разнасят. И напролет беше зелено. А във водосборниците, които са от интегрираното оборудване, към този момент има жаби и риби - сомчета. И това е показателно за качеството на водата, която излиза от него. По време на строителството на рудника и на фабриката иззехме всичката почва и я съхранихме. Сега, при създаване на всяка една от клетките, още веднъж се лишава почва и се депонира. А там, където към този момент рекултивираме и е належащо да прибавим почва, се прибавя от нея.
- Какво се случи със предпазените типове животни на територията на рудника?
- Защитени са два типа костенурки, които бяха на територията на рудника " Ада тепе ". За тях работихме с херпетологическото сдружение, представлявано от Деян Духалов.
Инвестирахме в монтирането на чипове под черупките на костенурките, с цел да могат да бъдат следени онлайн. Имаше една костенурка, която я кръстиха „ Маратонеца ”, тъй като тя изминаваше разстояние в пъти по-дълго от всички останали.
Бе издигната ограда към цялата индустриална повърхност на рудника и по-късно костенурките бяха преместени. Това лиши над 2 години.
- Какво ще се случи с археологическото завещание, намерено на Ада тепе?
- Около 18 тона артефакти са открити от археолозите до момента. Работата продължава, имаме контракт с тях за цялото време на работа чак до рекултивирането на рудника, защото постоянно може нещо да излезе. Една част от тези артефакти към този момент са съединени на съдове. Работи се по плана сред Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, община Крумовград и „ Дънди ” за създаване на музей. Догодина ще го имаме.
- А вършат ли се проучвателни действия към рудника?
- Да, имаме проучвателни действия на 40-50 км от Крумовград. Идеята е с откриването на други залежи да продължи за по-дълго време съществуването на този план. Потенциал има, само че би трябвало да бъде механически допустимо и стопански оправдано.
- Каква е междинната заплата на работещите в рудника в Крумовград?
- В момента хората при нас стартират на 80 % от така наречен целева заплата и в границите на своето образование и развиване като експерти доближават до 100%. Като най-дългият период за това е година и половина. За един и същи труд в двете ни компании – в Челопеч и в Крумовград, се получава една и съща съществена заплата. Около 60 % от хората в Крумовград към този момент са достигнали целевите си заплати, които са сред 2500 и 2700 лв.. До края на идната година всички ще доближат тези равнища на междинна заплата.
- Развивате ли дуално образование в Крумовград?
- При нас нещата стоят по-различно. Няма специалности, ориентирани към минната активност, тъй като срокът на живот на рудника е доста пай. Ние подкрепяме образованието по специалности, които са използвани на доста места. Защото желаеме да остане нещо стабилно след нас. Работим с гимназията по автотранспорт в града, като ремонтирахме и оборудвахме няколко кабинета. Там организираме образование - наши експерти преподават процедура. Работим и с учителите, и с учениците.
- А хората, които наемате на работа, се образоват в компанията?
- Ползваме и учителите от гимназията при нужда. Примерно за шлосерите учителите организираха квалификационни курсове и образоваха повече хора, в сравнение с ни трябват. А по-късно ние си избрахме. Заради късия живот на плана, съгласно нас това е по-добрият метод. Акцентираш върху уменията на хората, които даже и да са ги имали, може би са позабравили, или създаваш нови умения. От тези хора една част работят по плана, друга част може да бъдат наети от локалния бизнес, тъй като са по-квалифицирани.
- Заработи ли фондът за поддръжка на дребния и междинния бизнес, за който „ Дънди ” даде 5 милиона $?
- Фондът е основан, сега се довършва документите. Предвиждаме в края на септември или октомври да проработи. От наша страна условията са единствено две. Първото е тези, които аплайват, да бъдат локални хора, с компании, регистрирани в община Крумовград. Защото желаеме налозите, които ще заплащат и работните места, които ще основат, да са в Крумовград. И второто условие е тези бизнеси да нямат никаква взаимозависимост от минния. За да оставим стабилно развиване в града откакто планът ни завърши.
- Какво финансиране може да получи един план?
- Максималното е 400 хиляди лв..
- Напълно безплатно ли се получават тези пари?
- Нашето в началото предпочитание беше да бъде изцяло безплатно. След това от общината предложиха 50 % от сумата да бъдат върнати още веднъж във фонда. Така че фондът да не изчезне откакто свършат парите, а да има и за други планове.
- Има ли към този момент претенденти?
- Има значителен интерес. Но към момента не одобряваме документи, защото не са завършени юридическите действия.
- С каква устременост са плановете?
- Хората са заинтригувани от произвеждане на зеленчуци и консерви, от месопреработване, кланици, пчеларство, хотелиерство, с цел да се развива исторически туризъм. Има интерес към билкарство, в региона има доста хубави билки. Има хрумвания за произвеждане на шафран. В Крумовградско чушките последователно изместват тютюна, шафранът и билките също имат капацитет в тази тенденция.
- Има ли интерес " Дънди " да влага и на други места в България или пък в прилежащите страни?
- Да, в България имаме два плана - Челопеч и Крумовград. Освен това имаме над 10 проучвателни площи в този момент. Една част от тях са в регионите на Челопеч и Крумовград, само че други са отвън тези райони. Следващият ни план, на който сега вървят технико-икономическите разбори, лабораторни проби и така нататък, е в Сърбия. Проектът ни " Тимок " е региона на град Бор.
- Там какви залежи се чака да има?
- Благородни метали и попътно извличане на цветни, в случай че излязат. Не на вятъра името на нашата компания е " Дънди Прешъс металс ". Питали са ме дали не се интересуваме от различен тип залежи, в това число и уранови. Не, тъй като това не сме ние.
- Какви са цените на тържищата за скъпите метали?
- Лондонската борса в този момент върви лекичко нагоре, само че това не са тези темпове, които бяха преди години. Тогава прогнозите бяха, че златото ще мине над 2 хиляди $, само че това освен, че не стана, само че и цената се върна много обратно. При нас от началото на активността на компанията до продажбата на крайния артикул подвластен от борсовите цени. В началото това са акционерите - акциите на „ Дънди ” се листват на фондовата борса в Торонто. Крайния артикул го продаваме по цени на Лондонската борса. Няма държавно обезпечени цени, единствено пазар в чистата му форма.
- Ако се осъществен мрачните прогнози за прекосяване още веднъж в цикъла на рецесия, очаквате ли златото да стане " леговище " на вложителите и цената му да се вдигне?
- Да, само че зависи от доста други неща. Например при предходната рецесия златото не стана леговище, а петролът.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ