Ето какво има в Плана за възстановяване - половината е енергетика
Планът за възобновяване на България към този момент е показан пред Брюксел, като сега Европейската комисия го преглежда и прави оценка. Той съдържа изложение на главните структурни промени и вложения, които ще се поддържат с европейско финансиране по Механизма за възобновяване и резистентност. Проектите следва да дават отговор на 11 критерия на Комисията, с цел да получат утвърждение.
Българският проект е структуриран в 4 стълба и цели да реализира възобновяване и промяна на стопанската система след коронавирус рецесията, като измененията следва да имат дълготраен положителен отпечатък върху бизнес средата и институциите, климатичните промени и цифровото развиване. В последна сметка в дълготраен проект се чака НПВУ да способства за конвергенцията на България към европейската стопанска система и приходи.
Съществена част от документите на проекта за възобновяване на всяка страна представлява списъкът с плановете, които ще се финансират посредством него. Това са съответните капиталови планове, написани в детайли в общоприет формат. В последната версия на Плана, по думите на заместител министър ръководителя по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, са модифицирани половината планове и все още той съдържа 60 на брой плана, разпределени по браншове, както е видно на графиката.
Малко над 44% от общите средства ще се изразходват за планове в региона на енергетиката и енергийната успеваемост. Това е разбираемо, защото един от главните критерии на Европейската комисия е най-малко 37% от разноските да са заделени за промени и планове за битка с климатичните промени. На процедура това значи адресиране на климатичните промени посредством вложения в енергетиката, превоза, селското стопанство, околната среда и други Друг относително предпочитан бранш за вложения в българския проект се оказва образованието, като 9,2% от финансирането на всички планове е ориентирано натам.
Ако би трябвало да се направи съпоставяне с европейските страни, чиито проекти към този момент са утвърдени (с ангажимента, че в разноските за битка с климатичните промени може се да включват и други браншове, с изключение на енергетиката), прави усещане, че България е избрала да финансира енергийни планове над минималното условие на Комисията и в по-голям дял, в сравнение с европейски страни със сходно икономическо развиване. Водещите страни в това отношение (Люксембург, Австрия и Дания) демонстрират сериозен приоритет на зеления преход – към 60% от общите разноски в проектите им.
Енергийните планове в българския проект са 10, като този с най-голямо финансиране е „ Схема в поддръжка на построяването на най-малко 1,7GW ВЕИ и акумулатори в България “. Проектът цели консолидиране в електропреносната мрежа на по-голям % на възобновими енергийни източници, съчетано с създаване на минимално нужния потенциал за предпазване на електрическа енергия (батерии). Интересното е, че планът е на обща стойност 2,7 милиарда лева, като 1,8 милиарда лева са частно финансиране, а малко под 1 милиарда лева са с източник Механизма за възобновяване и резистентност.
Вторият по величина на финансирането план от тази област е „ Схема за подкрепяне на процеса на декарбонизация посредством създаване на високоефективни електроцентрали на ниско въглеродно гориво, заместващи въглищни мощности във въглищните райони “. Общият му бюджет е 1,7 милиарда лева, като и тук забележителен дял финансиране се планува да пристигна от частния бранш (включително вложения в натура на стойност 0,7 милиарда лева.). Проектът се чака да получи финансиране както по линия на Механизма за възобновяване и резистентност, по този начин и по линия на Модернизационния фонд[1]. Това може би е планът, получил максимален публичен отзив, защото посредством него се цели създаване на централи на газ посредством обществен търг, които ще заместят мощности за произвеждане на сила от въглища.
Третият огромен енергиен план, който обаче е с най-голямо Европейски Съюз финансиране, е „ Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на жилищния сграден фонд “ (или така наречен саниране на жилищни сгради) . Той е на обща стойност 1,4 милиарда лева, от които 1,2 милиарда лева европейско финансиране и цели възстановяване енергийните характерности на националния жилищен сграден фонд, икономисване на първична сила за обновените жилищни здания и постигане на клас на енергопотребление най-малко „ B “ след използване на енергоспестяващи ограничения при жилищни здания. Досегашният опит демонстрира, че много общини избират плановете за саниране на жилищата, защото имат явен и забележим резултат и дават опция за осъществяване на действия отвън общоприетия обсег на общинските бюджети.
За страдание проектът за възобновяване не съдържа стопански разбор за обща оценка на резултатите от плановете на секторно равнище, което значи, че е доста мъчно да се реши какви ще са резултатите от осъществяването им и до каква степен ще се реализиран задачите на енергийната политика. Описаните в проекта промени в региона на енергийната политика са доста надалеч от дефиницията за структурни промени, защото им липсват ясни цели и резултати, времеви небосвод, знаци за премерване на постигнатото и не дават опция да се оцени връзката им с проектите[2]. Това е минус, от който страдат и оповестените промени в други браншове, само че в енергетиката е изключително забележим. Дали показаното в проекта е задоволително за Европейската комисия следва да разберем, само че от позиция на националната политика и ползи има още какво да се желае.
Българският проект е структуриран в 4 стълба и цели да реализира възобновяване и промяна на стопанската система след коронавирус рецесията, като измененията следва да имат дълготраен положителен отпечатък върху бизнес средата и институциите, климатичните промени и цифровото развиване. В последна сметка в дълготраен проект се чака НПВУ да способства за конвергенцията на България към европейската стопанска система и приходи.
Съществена част от документите на проекта за възобновяване на всяка страна представлява списъкът с плановете, които ще се финансират посредством него. Това са съответните капиталови планове, написани в детайли в общоприет формат. В последната версия на Плана, по думите на заместител министър ръководителя по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов, са модифицирани половината планове и все още той съдържа 60 на брой плана, разпределени по браншове, както е видно на графиката.
Малко над 44% от общите средства ще се изразходват за планове в региона на енергетиката и енергийната успеваемост. Това е разбираемо, защото един от главните критерии на Европейската комисия е най-малко 37% от разноските да са заделени за промени и планове за битка с климатичните промени. На процедура това значи адресиране на климатичните промени посредством вложения в енергетиката, превоза, селското стопанство, околната среда и други Друг относително предпочитан бранш за вложения в българския проект се оказва образованието, като 9,2% от финансирането на всички планове е ориентирано натам.
Ако би трябвало да се направи съпоставяне с европейските страни, чиито проекти към този момент са утвърдени (с ангажимента, че в разноските за битка с климатичните промени може се да включват и други браншове, с изключение на енергетиката), прави усещане, че България е избрала да финансира енергийни планове над минималното условие на Комисията и в по-голям дял, в сравнение с европейски страни със сходно икономическо развиване. Водещите страни в това отношение (Люксембург, Австрия и Дания) демонстрират сериозен приоритет на зеления преход – към 60% от общите разноски в проектите им.
Енергийните планове в българския проект са 10, като този с най-голямо финансиране е „ Схема в поддръжка на построяването на най-малко 1,7GW ВЕИ и акумулатори в България “. Проектът цели консолидиране в електропреносната мрежа на по-голям % на възобновими енергийни източници, съчетано с създаване на минимално нужния потенциал за предпазване на електрическа енергия (батерии). Интересното е, че планът е на обща стойност 2,7 милиарда лева, като 1,8 милиарда лева са частно финансиране, а малко под 1 милиарда лева са с източник Механизма за възобновяване и резистентност.
Вторият по величина на финансирането план от тази област е „ Схема за подкрепяне на процеса на декарбонизация посредством създаване на високоефективни електроцентрали на ниско въглеродно гориво, заместващи въглищни мощности във въглищните райони “. Общият му бюджет е 1,7 милиарда лева, като и тук забележителен дял финансиране се планува да пристигна от частния бранш (включително вложения в натура на стойност 0,7 милиарда лева.). Проектът се чака да получи финансиране както по линия на Механизма за възобновяване и резистентност, по този начин и по линия на Модернизационния фонд[1]. Това може би е планът, получил максимален публичен отзив, защото посредством него се цели създаване на централи на газ посредством обществен търг, които ще заместят мощности за произвеждане на сила от въглища.
Третият огромен енергиен план, който обаче е с най-голямо Европейски Съюз финансиране, е „ Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на жилищния сграден фонд “ (или така наречен саниране на жилищни сгради) . Той е на обща стойност 1,4 милиарда лева, от които 1,2 милиарда лева европейско финансиране и цели възстановяване енергийните характерности на националния жилищен сграден фонд, икономисване на първична сила за обновените жилищни здания и постигане на клас на енергопотребление най-малко „ B “ след използване на енергоспестяващи ограничения при жилищни здания. Досегашният опит демонстрира, че много общини избират плановете за саниране на жилищата, защото имат явен и забележим резултат и дават опция за осъществяване на действия отвън общоприетия обсег на общинските бюджети.
За страдание проектът за възобновяване не съдържа стопански разбор за обща оценка на резултатите от плановете на секторно равнище, което значи, че е доста мъчно да се реши какви ще са резултатите от осъществяването им и до каква степен ще се реализиран задачите на енергийната политика. Описаните в проекта промени в региона на енергийната политика са доста надалеч от дефиницията за структурни промени, защото им липсват ясни цели и резултати, времеви небосвод, знаци за премерване на постигнатото и не дават опция да се оцени връзката им с проектите[2]. Това е минус, от който страдат и оповестените промени в други браншове, само че в енергетиката е изключително забележим. Дали показаното в проекта е задоволително за Европейската комисия следва да разберем, само че от позиция на националната политика и ползи има още какво да се желае.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ