Пламен Христов е деветкратен шампион на България с екипа на

Пламен Христов е деветкратен първенец на България с екипа на волейболния ЦСКА и е една от най-емблематичните фигури в клуба.

Водещ разпределител, както на „ армейците “, по този начин и на националния ни тим, с който също реализира редица значими триумфи. В момента Пламен Христов е треньор на ВК Черно море.

Христов приказва в рубриката „ Червените волейболни сърца на България “ на ВК ЦСКА.

- Господин Христов, по какъв начин стартира за вас приказката с ЦСКА?

– Започнах да упражнявам в ЦСКА още като дете, бях в пети клас. Помня, че безусловно всичко ми правеше усещане, равнището бе извънредно високо, бързо открих положителни другари, атмосферата беше страхотна. Имах и много триумфи в детските години. Един прекрасен интервал за мен бе това.

- Колко време ви лиши да пробиете до мъжкия тим?

– Първите ми мачове започнаха при Милко Караиванов. Тогава съм бил младша възраст, втора година. Влизах единствено за сервис, съвсем не играех. Лека бавно стана прехода към мъжете, преди да стартира да играя като разпределител. Милко Караиванов, Димитър Каров, Златанов, Иван Сеферинов, минал съм през много треньори. Имал съм шанс, че всичките са били доста положителни и всеки един от тях ми е дал доста.

- От всичките треньори има ли подобен за който може да кажете, че е оставил най-трайна диря у вас?

– Да, това без подозрение е Васил Симов. След като влезнах при мъжете, започнах да играя точно при него. Бях и с националния тим при него на европейското състезание в Берлин, когато станахме трети. Тогава аз бях втори разпределител със Стоян Гунчев. Човекът, който ме шлифова и ми даде доста, с цел да се развия, на който съм в действителност доста признателен, е починалият Васил Симов.



- Можете ли да споделите по-емблематични мачове в кариерата си в ЦСКА?

– Трудно е, тъй като те са доста. В ЦСКА бяха събрани най-хубавите волейболисти в България, в оня интервал. Както в ЦСКА, множеството играеха и за националния тим. Почти всека година бяхме във финалната четворката на Шампионската лига, както се води в този момент. Имаше сезони в които от 32 мача имахме 32 победи. Не мога да кажа съответен мач. Просто най-хубавото се събираше при нас, а който не ставаше – отиваше в другите тимове, без да ми се сърдят.

- При толкоз доста триумфи, златни медали, победи, имал ли сте и по-трудни моменти в клуба? Такива с травми или интервали, в които да не играете?

– Да, не са били доста, само че съм имал. През 1987 година имах сериозна травма. Имам интервенция на окото. Тогава се наложи след интервенцията да не играя шест месеца. Но се върнах и още веднъж си проправих път до титулярния състав. Все отново в ЦСКА се работеше доста съществено и без да положиш труд, няма по какъв начин да стане, единствено поради едното име.

- Какво е належащо, с цел да премине човек през такава травма и да играе още веднъж на най-високо равнище?

– Основното е темперамент. Задължително е и човек да има гений, несъмнено. Но спортът е неизменност. Всички съставни елементи – темперамент, предпочитание, труд, гений, себераздаване, вършат един състезател добър.

- Защо станахте разпределител? Дирижирането на тима е доста сложна задача…

– Първо бях четворка, посрещач. Имам и премия за най-хубав нападател на състезание във Варна или Добрич, не си припомням тъкмо. Но ми беше скучно. Просто желаех да съм непрекъснато в играта, всяка топка да минава през мен. Имах фантазия втора топка да минава през мен и лека по-лека фантазията стартира да се случва. И фантазията ме насочи към поста разпределител. Това беше моят пост. Разпределителят в действителност дирижира играта на тима.

- Толкова години в клуба много другарства сте имали. Кои са останали най-трайни?

– С всички подкрепям връзка. Със Сашо Попов, Борислав Кьосев… С всички, с които съм играл, сме си останали другари. Поддържаме връзка, за жалост някои и починаха.

- ЦСКА е клуб с богата история. Колко е мъчно да се носи отговорност при „ армейците “?

– Трудно е. Изискванията там постоянно са били огромни. Клубът ЦСКА си е ЦСКА. И като обичаи и като качество. Като професионализъм най-много. Изгражда се през годините, в спорта би трябвало време. Постоянство във времето.

- Накъде поехте след ЦСКА?

– В чужбина. В Гърция, Австрия, Франция. След това, като напреднаха годините, играх в Левски, Нефтохимик, Черно море, в този момент съм и треньор на клуба. Една година бях и в Разлог. Постепенно започнах да се занимавам с треньорство.

- Лесно ли се получи този преход от игра към треньор?

– Премина гладко, тъй като започнах да оказвам помощ на Христо Илиев в националния тим. От него научих доста. И по-късно започнах самичък. В Левски, Русе, Добрич, Черно море, в чужбина – народен тим мъже на Азербайджан, АЕК, Дунав.



- Какво бихте споделили на днешните волейболисти на ЦСКА? И какъв съвет бихте им дал?

– Първо да им пожелая да са здрави. А съвет – да са непрекъснати. Без неизменност в спорта нищо не може да се реализира.

- Докога съгласно вас ЦСКА ще води толкоз тежка битка за базите на клуба?

– Тя страната от дълго време е абдикирала от спорта. Но в частност с ЦСКА, Сашо Попов прави доста, с цел да избави клуба и базата, която е нужна. Малката зала („ Армеец “), която взеха, се отрази на школата. Но се надявам рано или късно да се получи това, което би трябвало, с цел да може ЦСКА да се развива сполучливо още дълги години.





Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,