De Profundis: Тежки котви ни дърпат към дъното, но Международният наказателен съд иска арест на Путин
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Днес, жители, ще се произнеса по разнообразни тематики - доста се събраха, а време настрана да се разясняват няма. И като естествен човек, ще стартира не с политика, а със световна тематика.
Честито на Христо Грозев и неговия екип за „ Оскар “-а! Това е дребен жест, единствено знак за възхищението на мнозина за фантастичната журналистическа работа, която правят те. И се надявам да продължат да я правят, макар кръвожадната мутра на Путин, която ги преследва напълно не като на кино. Пазете се, момчета и девойки!
Да,
Путин също би трябвало да се пази,
щото заповедта за неговия арест като боен нарушител от Международния углавен съд не е смешка работа. Веднага не, само че един ден призовкарят на МНС неизбежно ще потропа на вратата на бункера му и тогава ще е време за екзистенциално решение – да се гръмна или да се обеся, с цел да не ме пипнат и светът да не ме види по тв приемника толкоз презрян, колкото в действителност съм.
Не знам за вас, жители, само че за мен тази заповед е положителната вест не на седмицата, а несъмнено на месеца.
Само дето Марийка Захарова прави въртели, вика – ние не признаваме тази заповед. Ма моме, дали я признавате или не, няма никакво значение, вие в тази ситуация сте откъм е…та страна - каквото и да кажете, звучи като тъпо мяукане.
В сходна обстановка, може би даже и по-лоша, изпаднаха в този момент и нашенските велики путинофили и крайни миролюбци. Те към този момент няма по какъв начин да заблудят който и да било, даже себе си, че се борят за мир, като поддържат военния нарушител Владимир Путин. Няма по какъв начин!
Е, добре де, дадох обещание най-малко при започване на този текст да няма политика, а то отново излезе политика. Но напълно малко, де.
Обаче да се върнем на „ Оскар “-ите…..Въпреки седемте награди на „ Всичко на всички места едновременно “, той не се намазва на дребния пръст на „ Баншите от Инишерин “. Гледах и двата кино лентата, единият – най-малко първите десетина минути, които устоях.
Ако приказваме за същинско изкуство, те не трябва да се съпоставят. Единият е псевдо политически правилна история за корейски емигранти, с щерка лесбийка, чието гадже пък е „ бяла “, само че и „ на половина мексиканка “ – за повече уместност. Ако имаше осиновено момче негърче, леко умствено недоразвито, само че склонно към политическа интензивност за запазване на околната среда, нещо като мъжки вид на Грета Тунберг, филмът цена нямаше да има за левичарите от всички международни университети.
Докато „ Баншите….. “ е в действителност епична кино психодрама с детайли на черен комизъм, снимана в най-хубавите обичаи на същинското кино. Актьорите са фантастични, декорът е приказен, историята е фантастична.
Какво да кажа, жители,
следващ образец по какъв начин така наречената политическа уместност се отразява върху мисленето ни,
разрушава визията за действителността и ни кара да живеем в измислена действителност. В стратегически проект, това няма да свърши добре за човешкия жанр, помнете ми думата!
Докато сме още в Щатите, да кажа, че Тръмп отново се изрече като дръвник - с цел да направи договорка за мир с Русия, щял бил да даде на руснаците част от Украйна.
Ало, мистър банкрутирал предприемач и провален президент! Как ще даваш на някого нещо, което не е твое, бе! Как ще харизваш един народ и една страна на някого, единствено тъй като той ги бил желал. Ми в случай че на следващия ден Путин изиска назад Аляска, щото в миналото е била съветска? И нея ли Тръмп би му дал, с цел да го укроти.
Гиди сопа. Или психиатрия. Ама съветска психиатрия, дето лекуват с тояги.
Руснаците пък би трябвало да бъдат настанени в украинска психиатрия - по този начин избесняха от желанието на Зеленски да прекръсти публично Русия на Московия. Марийка Захарова незабавно удари гъза в тавана и се разкрещя: „ Това потвърждава опитите за основаване на анти-Русия “. Не, моме, потвърждава единствено, че в исторически проект
Киевска Рус е единствената Рус,
а по-късно влиятелното име е откраднато от завистливото Московско княжество, чиято столица е издигната измежду тресавище. Москалите, както им викаше Вайда, може и да не знаят тази история, тъй като учебниците им лъжат, само че целия свят я знае. Друг е въпросът, че светът до неотдавна се правеше на заплеснат и по този начин в името на мира си докара злокобна война – тъкмо както стана преди време с Хитлер.
Като споделих Хитлер, та се сетих за евреите. И безкрайната тематика за тяхното избавяне или заличаване.
За жал, въпросът мазета право в центъра на настоящата политика - в връзките сред Македония и България, които така и така не са цвете за мирисане. Президентът Стево Пендаревски изиска България да се извини за унищожаването на към 7 хиляди македонски евреи. Не, не сподели – българските политици да се извинят за дейностите на предходните български политици, а излезе, като че ли всички българи би трябвало да се извинят, като преди този момент се почувстват отговорни.
Да ви кажа почтено, жители, това с извиненията по принцип прескача мярката на естественото. Наскоро министър председателят на Нидерландия върви по някакви някогашни колонии да се извинява за каузи отпреди 300 – 400 години. Сега пък се желае аз като българин да се усещам отговорен, че преди 80 години българските политици са направили нещо, което е довело до погубване на хиляди хора.
Не желая да се усещам отговорен, както не се усещам отговорен за така наречения „ възродителен развой “, осъществен от незаконната комунистическа власт в България, против който се противих. Та по сходен метод стоят нещата и с еврейския въпрос.
В такива истории добре би трябвало да се знаят обстоятелствата, тъй като всичко е доста комплицирано, има обстоятелства и обстоятелства – и не би трябвало да се акцентират едните за сметка на другите.
Ситуацията с тези над 11 000 евреи от „ новите български територии “, изпратени в лагерите на гибелта, е тъкмо такава. Да, факт е, че България управлява окупираните от Германия земи в Беломорието, Македония и Пиротско, въпреки че те са „ обещани “ на страната, а не са ú предадени с контракт, както Добруджа. Факт е, че българската администрация по тези земи прави главната работа по логистиката за изселването на евреите към нацистките лагери. Факт е, че това става по контракт, подписан от Теодор Данекер и Александър Белев и утвърден от кабинета на Богдан Филов. Факт е, че български бойци, наред с немски, охраняват конвоите с натъпканите в тях хора. С други думи – тогавашната българска страна има избрана виновност за случилото се, която не може и не трябва да се отхвърля, тя е съизвършител на германците в злокобния им общ европейски проект за унищожаването на евреите.
Но има и още няколко обстоятелството, които най-малко би трябвало да се знаят, когато се разискват тези трагични събития. Факт е, че българското гражданско общество действително не знае какво става в „ новите територии “ – тъй че то на практика не може да се намеси, както се намесва малко по-късно и избавя евреите от „ старите територии “. Факт е, че по места, в самите „ нови територии “, няма гласове на локални хора в отбрана на евреите. И в случай че предположим, че е, тъй като хората са притиснати от окупаторите, то какво да кажем за партизанските отряди. Нито комунистическите или националистическите партизани в Гърция, нито комунистическите партизани в България, нито мощната партизанска войска на Тито, която работи в някогашна Югославия, в това число Македония, не си мърдат пръста, с цел да освободят нещастните хора, карани като добитък на заколение.
Някой ще каже – евентуално не знаят какво става или нямат сили да се опълчват на защитата на влаковете. Глупости на търкалета. Според свидетелствата на Израел Исак Мезан и Самуел Бенун, евреи от Пловдив, които през 1943 са в българските „ трудови групи ” и работят по разширение на ж.п. линиите в региона на с. Долна Градешница, конвоите с евреи минават край тях „ със скорост колкото човешки ход ”. Охраната е извънредно рехава, те им хвърлят самун, а един път Самуел даже се качва на задната платформа на подобен трен и пътува 5-6 километра, до лагера на прилежащата „ трудова група ”. И в това време, отново съгласно техните свидетелства, трудовите групи имат директни връзки с комунистически партизани, тъй че те знаят какво става. Но - никаква реакция. Нищо.
Какво да ви кажа, жители - даже съюзническата авиация не пуска нито една бомба върху линиите на смъртоносните направления. Евреите от Беломорието и Македония са изоставени от всички – и малко по-късно душите и телата им отлитат като пушек през комините.
Та такива ми ти комплицирани работи, драги Стево! Само подсещам обаче тези значими обстоятелства, въобще не желая тук да злоупотребявам по тематиката „ виновност “ или „ непорочност “ на България и българите. Още повече, какво да ви кажа – аз одобрявам и почитам евреите. Тези надарени хора, които са единствено 0,2 на 100 от човечеството, са спечелили над 20 на 100 от Нобеловите награди, даже единствено това стига, с цел да съм респектиран от интелекта и гения им. Но бих желал
да знам истината за тяхната орис,
а не да слушам да се употребява за мотив единствено онази половина от обстоятелствата, която „ ни “ устройва политически сега.
Много гневна май стана тая филипика в отбрана на истината като истина, само че надалеч по-спокойно ще се произнеса по тематиката, която другояче е огромен и мъчителен бодил в задника на българското общество – МОЧА и премахването на грозния московски монумент от центъра на окупираната от московците София.
Да направиш монумент на окупатора единствено по себе си е мотив за психиатрична диагноза, а, по логичност, в случай че махнем паметника, т.е., дразнителя, може най-сетне да се отървем и от онази част от манталитета си по отношение на Москва, която ни пречи.
Така че апелът ми към софийските общинари е - махнете го, бе, не взимайте единствено решения, които няма да бъдат изпълнени, просто една нощ вземете властта от самите себе си, качете се на булдозерите и го махнете. Ще видите по какъв начин хората с наслада ще ви изберат за още един мандат през есента.
И не забравяйте две неща. Първо, че
премахването на МОЧА е дело от същински български интерес,
второ – че кондукторката Елеонора Митрофанова действително нищо не може да направи по въпроса, с изключение на да се пени.
Но допускам, че няма да стане по този начин и бутането на паметника ще отнеме нови 30 години, колкото време мина от първото – още неизпълнено - решение на софийските общинари. То „ делото “ за атентата на летище „ Сарафово “ се проточи 11 години, въпреки от първите часове да беше ясно, че е работа на терористите от „ Хизбула “, какво остава за паметника на обичания на целия български народ окупатор.
Иронично го споделям, само че и съществено – турците да вземем за пример не са ни по този начин обичан окупатор.
И е реалност, че някои в България настояват, че биха си откъснали едната ръка, с цел да защитят съветския интерес. Видяхме ги оня ден в центъра на София с плакати за „ неутралитет “. Не догледах единствено дали изпълзяха, с цел да поддържат операцията на президента Румен Радев, че „ България прави всичко, с цел да избегне въвличането в следващата война “ или назад – че той изплю мантрата си, въодушевен от тяхната дивотия.
Но в действителност, жители, няма значение кое е първичното – значимото е, че съществуването на сходни отявлени видове, които служат на москалите в България, освен това, основните позиции, които заемат в политиката и други сфери на публичния живот, са още една тежка котва, която от дълго време ни дърпа към дъното.
Днес, жители, ще се произнеса по разнообразни тематики - доста се събраха, а време настрана да се разясняват няма. И като естествен човек, ще стартира не с политика, а със световна тематика.
Честито на Христо Грозев и неговия екип за „ Оскар “-а! Това е дребен жест, единствено знак за възхищението на мнозина за фантастичната журналистическа работа, която правят те. И се надявам да продължат да я правят, макар кръвожадната мутра на Путин, която ги преследва напълно не като на кино. Пазете се, момчета и девойки!
Да,
Путин също би трябвало да се пази,
щото заповедта за неговия арест като боен нарушител от Международния углавен съд не е смешка работа. Веднага не, само че един ден призовкарят на МНС неизбежно ще потропа на вратата на бункера му и тогава ще е време за екзистенциално решение – да се гръмна или да се обеся, с цел да не ме пипнат и светът да не ме види по тв приемника толкоз презрян, колкото в действителност съм.
Не знам за вас, жители, само че за мен тази заповед е положителната вест не на седмицата, а несъмнено на месеца.
Само дето Марийка Захарова прави въртели, вика – ние не признаваме тази заповед. Ма моме, дали я признавате или не, няма никакво значение, вие в тази ситуация сте откъм е…та страна - каквото и да кажете, звучи като тъпо мяукане.
В сходна обстановка, може би даже и по-лоша, изпаднаха в този момент и нашенските велики путинофили и крайни миролюбци. Те към този момент няма по какъв начин да заблудят който и да било, даже себе си, че се борят за мир, като поддържат военния нарушител Владимир Путин. Няма по какъв начин!
Е, добре де, дадох обещание най-малко при започване на този текст да няма политика, а то отново излезе политика. Но напълно малко, де.
Обаче да се върнем на „ Оскар “-ите…..Въпреки седемте награди на „ Всичко на всички места едновременно “, той не се намазва на дребния пръст на „ Баншите от Инишерин “. Гледах и двата кино лентата, единият – най-малко първите десетина минути, които устоях.
Ако приказваме за същинско изкуство, те не трябва да се съпоставят. Единият е псевдо политически правилна история за корейски емигранти, с щерка лесбийка, чието гадже пък е „ бяла “, само че и „ на половина мексиканка “ – за повече уместност. Ако имаше осиновено момче негърче, леко умствено недоразвито, само че склонно към политическа интензивност за запазване на околната среда, нещо като мъжки вид на Грета Тунберг, филмът цена нямаше да има за левичарите от всички международни университети.
Докато „ Баншите….. “ е в действителност епична кино психодрама с детайли на черен комизъм, снимана в най-хубавите обичаи на същинското кино. Актьорите са фантастични, декорът е приказен, историята е фантастична.
Какво да кажа, жители,
следващ образец по какъв начин така наречената политическа уместност се отразява върху мисленето ни,
разрушава визията за действителността и ни кара да живеем в измислена действителност. В стратегически проект, това няма да свърши добре за човешкия жанр, помнете ми думата!
Докато сме още в Щатите, да кажа, че Тръмп отново се изрече като дръвник - с цел да направи договорка за мир с Русия, щял бил да даде на руснаците част от Украйна.
Ало, мистър банкрутирал предприемач и провален президент! Как ще даваш на някого нещо, което не е твое, бе! Как ще харизваш един народ и една страна на някого, единствено тъй като той ги бил желал. Ми в случай че на следващия ден Путин изиска назад Аляска, щото в миналото е била съветска? И нея ли Тръмп би му дал, с цел да го укроти.
Гиди сопа. Или психиатрия. Ама съветска психиатрия, дето лекуват с тояги.
Руснаците пък би трябвало да бъдат настанени в украинска психиатрия - по този начин избесняха от желанието на Зеленски да прекръсти публично Русия на Московия. Марийка Захарова незабавно удари гъза в тавана и се разкрещя: „ Това потвърждава опитите за основаване на анти-Русия “. Не, моме, потвърждава единствено, че в исторически проект
Киевска Рус е единствената Рус,
а по-късно влиятелното име е откраднато от завистливото Московско княжество, чиято столица е издигната измежду тресавище. Москалите, както им викаше Вайда, може и да не знаят тази история, тъй като учебниците им лъжат, само че целия свят я знае. Друг е въпросът, че светът до неотдавна се правеше на заплеснат и по този начин в името на мира си докара злокобна война – тъкмо както стана преди време с Хитлер.
Като споделих Хитлер, та се сетих за евреите. И безкрайната тематика за тяхното избавяне или заличаване.
За жал, въпросът мазета право в центъра на настоящата политика - в връзките сред Македония и България, които така и така не са цвете за мирисане. Президентът Стево Пендаревски изиска България да се извини за унищожаването на към 7 хиляди македонски евреи. Не, не сподели – българските политици да се извинят за дейностите на предходните български политици, а излезе, като че ли всички българи би трябвало да се извинят, като преди този момент се почувстват отговорни.
Да ви кажа почтено, жители, това с извиненията по принцип прескача мярката на естественото. Наскоро министър председателят на Нидерландия върви по някакви някогашни колонии да се извинява за каузи отпреди 300 – 400 години. Сега пък се желае аз като българин да се усещам отговорен, че преди 80 години българските политици са направили нещо, което е довело до погубване на хиляди хора.
Не желая да се усещам отговорен, както не се усещам отговорен за така наречения „ възродителен развой “, осъществен от незаконната комунистическа власт в България, против който се противих. Та по сходен метод стоят нещата и с еврейския въпрос.
В такива истории добре би трябвало да се знаят обстоятелствата, тъй като всичко е доста комплицирано, има обстоятелства и обстоятелства – и не би трябвало да се акцентират едните за сметка на другите.
Ситуацията с тези над 11 000 евреи от „ новите български територии “, изпратени в лагерите на гибелта, е тъкмо такава. Да, факт е, че България управлява окупираните от Германия земи в Беломорието, Македония и Пиротско, въпреки че те са „ обещани “ на страната, а не са ú предадени с контракт, както Добруджа. Факт е, че българската администрация по тези земи прави главната работа по логистиката за изселването на евреите към нацистките лагери. Факт е, че това става по контракт, подписан от Теодор Данекер и Александър Белев и утвърден от кабинета на Богдан Филов. Факт е, че български бойци, наред с немски, охраняват конвоите с натъпканите в тях хора. С други думи – тогавашната българска страна има избрана виновност за случилото се, която не може и не трябва да се отхвърля, тя е съизвършител на германците в злокобния им общ европейски проект за унищожаването на евреите.
Но има и още няколко обстоятелството, които най-малко би трябвало да се знаят, когато се разискват тези трагични събития. Факт е, че българското гражданско общество действително не знае какво става в „ новите територии “ – тъй че то на практика не може да се намеси, както се намесва малко по-късно и избавя евреите от „ старите територии “. Факт е, че по места, в самите „ нови територии “, няма гласове на локални хора в отбрана на евреите. И в случай че предположим, че е, тъй като хората са притиснати от окупаторите, то какво да кажем за партизанските отряди. Нито комунистическите или националистическите партизани в Гърция, нито комунистическите партизани в България, нито мощната партизанска войска на Тито, която работи в някогашна Югославия, в това число Македония, не си мърдат пръста, с цел да освободят нещастните хора, карани като добитък на заколение.
Някой ще каже – евентуално не знаят какво става или нямат сили да се опълчват на защитата на влаковете. Глупости на търкалета. Според свидетелствата на Израел Исак Мезан и Самуел Бенун, евреи от Пловдив, които през 1943 са в българските „ трудови групи ” и работят по разширение на ж.п. линиите в региона на с. Долна Градешница, конвоите с евреи минават край тях „ със скорост колкото човешки ход ”. Охраната е извънредно рехава, те им хвърлят самун, а един път Самуел даже се качва на задната платформа на подобен трен и пътува 5-6 километра, до лагера на прилежащата „ трудова група ”. И в това време, отново съгласно техните свидетелства, трудовите групи имат директни връзки с комунистически партизани, тъй че те знаят какво става. Но - никаква реакция. Нищо.
Какво да ви кажа, жители - даже съюзническата авиация не пуска нито една бомба върху линиите на смъртоносните направления. Евреите от Беломорието и Македония са изоставени от всички – и малко по-късно душите и телата им отлитат като пушек през комините.
Та такива ми ти комплицирани работи, драги Стево! Само подсещам обаче тези значими обстоятелства, въобще не желая тук да злоупотребявам по тематиката „ виновност “ или „ непорочност “ на България и българите. Още повече, какво да ви кажа – аз одобрявам и почитам евреите. Тези надарени хора, които са единствено 0,2 на 100 от човечеството, са спечелили над 20 на 100 от Нобеловите награди, даже единствено това стига, с цел да съм респектиран от интелекта и гения им. Но бих желал
да знам истината за тяхната орис,
а не да слушам да се употребява за мотив единствено онази половина от обстоятелствата, която „ ни “ устройва политически сега.
Много гневна май стана тая филипика в отбрана на истината като истина, само че надалеч по-спокойно ще се произнеса по тематиката, която другояче е огромен и мъчителен бодил в задника на българското общество – МОЧА и премахването на грозния московски монумент от центъра на окупираната от московците София.
Да направиш монумент на окупатора единствено по себе си е мотив за психиатрична диагноза, а, по логичност, в случай че махнем паметника, т.е., дразнителя, може най-сетне да се отървем и от онази част от манталитета си по отношение на Москва, която ни пречи.
Така че апелът ми към софийските общинари е - махнете го, бе, не взимайте единствено решения, които няма да бъдат изпълнени, просто една нощ вземете властта от самите себе си, качете се на булдозерите и го махнете. Ще видите по какъв начин хората с наслада ще ви изберат за още един мандат през есента.
И не забравяйте две неща. Първо, че
премахването на МОЧА е дело от същински български интерес,
второ – че кондукторката Елеонора Митрофанова действително нищо не може да направи по въпроса, с изключение на да се пени.
Но допускам, че няма да стане по този начин и бутането на паметника ще отнеме нови 30 години, колкото време мина от първото – още неизпълнено - решение на софийските общинари. То „ делото “ за атентата на летище „ Сарафово “ се проточи 11 години, въпреки от първите часове да беше ясно, че е работа на терористите от „ Хизбула “, какво остава за паметника на обичания на целия български народ окупатор.
Иронично го споделям, само че и съществено – турците да вземем за пример не са ни по този начин обичан окупатор.
И е реалност, че някои в България настояват, че биха си откъснали едната ръка, с цел да защитят съветския интерес. Видяхме ги оня ден в центъра на София с плакати за „ неутралитет “. Не догледах единствено дали изпълзяха, с цел да поддържат операцията на президента Румен Радев, че „ България прави всичко, с цел да избегне въвличането в следващата война “ или назад – че той изплю мантрата си, въодушевен от тяхната дивотия.
Но в действителност, жители, няма значение кое е първичното – значимото е, че съществуването на сходни отявлени видове, които служат на москалите в България, освен това, основните позиции, които заемат в политиката и други сфери на публичния живот, са още една тежка котва, която от дълго време ни дърпа към дъното.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ