Става горещо! Ламбо с кърваво писмо до червения конгрес даде рамо на биткаджийката Нинова
Писмо до конгреса и в отбрана на соцлидерката Корнелия Нинова написа Стефан Данаилов. То бе публикувано до медиите ден преди съвещанието на най-висшия конгрес на Българска социалистическа партия.
" Тя е себеотрицателен биткаджия, само че готовността й за вдишване на отговорност от името на цялата партия не постоянно е най-хубавото държание за един лидер ", счита Ламбо. И споделя, че на 4 очи й е препоръчвал от време на време да изчака и опипа пулса на общото мнение. " Да си пръв измежду равни не значи първи да поемаш всички тежки удари. Подкрепям Корнелия, имам вяра й, нейният хъс за победа над нашите съперници има същински привлекателен заряд и не бих се лишил от насладата от сърце да й оказвам помощ ", написа още Данаилов. Ето цялостния текст на писмото на Стефан Данаилов:
ДРУГАРИ, ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, Трудно ми е да допускам, че столетна партия не може да понесе нито триумфа си, нито доверието, което хората ни гласоподават, нито бремето да сме ярка, градивна, само че непреодолима съпротива. Някои даже доближават до крайности, да пропагандират колаборация с властимащите, единствено и единствено да не сме надалеч от трапезата им... Не мога да си обясня каква е тази фикс идея, всеки от „ нас” да си мисли, че нашата столетница не може без всеки от „ нас”, че в случай че не сме „ ние” - другите са единствено грешници, че можем да служим на хората и Партията, единствено в случай че сме в нейното управление... и на никое място другаде... Какво ще кажат на това хората, които без даже да са членове на Българска социалистическа партия ни имат вяра и десетилетия откликват на нашите оферти.
Какво биха споделили десетките огромни национални персони, които дадоха единодушието си и участваха интензивно в основаването на Националния предприемчив комитет и десетките районни инициативни комитети, в поддръжка на нашето предложение за претендент за президент на страната, тогава, когато всички предричаха нашия провал... Същото направиха и на парламентарните избори, с цел да може да удвоим нашата мощност и да се заявяваме в този момент като мощна и твърда съпротива... Повярваха ни, избраха ни, оцениха ни... Иска ми се да попитам тия, които винят Корнелия, че няма политическа самодейност, че няма визия за развиването на Партията в вероятност, че няма опозиционно държание. Вие, приятели, имате ли концепция, какво в действителност значи това?
Мислите ли, че единствено избор на съмнение, пожелан от парламентарната група е задоволителен да въплъти опозиционно държание, в случай че не се ангажират всички членове на Партията с такова искане?
Каква беше Вашата позиция, когато обсъждахме нейното предложение да издигнем ген. Радев за претендент за президент на България? Въпреки, че възроптахте, че не е наша партийна кандидатура, по-късно се радвахте на триумфа.
Какво беше държанието Ви, когато тя предложи измененията в Устава и въвеждането на мандатност, както за ръководителя на Партията, по този начин и за присъединяване ни в листите за парламентарните избори и след това даже съперниците ни признаха демократичния заряд на тези промени?
Колко от Вас отидоха при своите професионални сътрудници, с цел да обяснят позицията си по браншовите проблеми и визията на партията за опозиционното й държание по един или различен законодателен въпрос. Колко от " критикарите " родиха ярки хрумвания, с които да увлечем хората по един или различен народен въпрос, с цел да се чуе мощно гласът на Българска социалистическа партия и да разтърсим обществото ни?.. О не, претенциите са, че не ги питат, че не ги оферират, че са заместени от по-млади и неопитни и по този начин им се пречи да са дейни и потребни с мъдростта си в развиването на партийните политики, макар, че не престават да са членове на най-високия конгрес на Българска социалистическа партия – Националния съвет, където се вземат решенията.
Колко от Вас одобриха драговолно самодейността на Корнелия за възобновяване на Паметника на Бузлуджа? Кои от Вас предложиха персонални начинания, по какъв начин да съберем нужните средства за запазване на тази реликва и да дадем най-малко начален подтик за нейното избавление?
Всички се жалим, че нямаме наша си естрада към гласоподавателите, а когато Корнелия сложи въпроса да създадем наш ефирен канал, чу единствено бърборене, че не му е в този момент времето и даже неуместни подозрения, че по този начин ще унищожаваме вестник „ Дума”...
Колко от Вас се срещнаха с членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия, с цел да проучат настройките им по отношение на готвения от МФ план за Бюджет'2018, с цел да реагираме в точния момент и интензивно срещу отрицателните оферти на ръководещите? Направихме ли задоволително обществени разисквания с нашите съидейници по места, къде ги " стяга чепика " в публичния живот и с това да допринесем за подготовката на така наречен различен бюджет... Хващаме се за думата «алтернативен», само че в действителност ставаше въпрос за изследване на нужните и обективни параметри, които чакат гласоподавателите от нас?
Научихме се да чакаме какво ще ни предложат членовете на Бюрото, с цел да обявим, че сме срещу, че не утвърждаваме, че е необразовано, без да предложим своя визия и решение по един или различен проблем. Отдавна си задавам въпроса - по кое време и за какво рутината се настани измежду нас? Забравихме апела на писателите до 49-тия Конгрес да оставим в предишното задкулистните игри, копроматите и компромисите с политическото ни кредо. Не бих икономисал и това, което съм споделял уединено с Корнелия. Тя е себеотрицателен биткаджия, само че готовността й за вдишване на отговорност от името на цялата партия не постоянно е най-хубавото държание за един лидер. Препоръчвал съм й, че има потребност от време на време да изчака и опипа пулса на общото мнение. Да си пръв измежду равни не значи първи да поемаш всички тежки удари.
Подкрепям Корнелия, имам вяра й, нейният хъс за победа над нашите съперници има същински привлекателен заряд и не бих се лишил от насладата от сърце да й оказвам помощ. Убеден съм, че е пристигнало време да калим търпението си и умно да подредим целите си. Някои от нас смятат, че младите по традиция вървят до и след нас, само че дали не сме пропуснали възмъжаването им, вторачени в сигурното си кадрово статукво, водени от максимата, че „ изпитаното в багра поколение” по-малко бърка?... Затова войните посред ни би трябвало да свършат тук и в този момент или те ще довършат това, което не се отдава към този момент даже на съперниците ни! Спрете междуличностните противодействия и да се залавяме за работа!...
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
" Тя е себеотрицателен биткаджия, само че готовността й за вдишване на отговорност от името на цялата партия не постоянно е най-хубавото държание за един лидер ", счита Ламбо. И споделя, че на 4 очи й е препоръчвал от време на време да изчака и опипа пулса на общото мнение. " Да си пръв измежду равни не значи първи да поемаш всички тежки удари. Подкрепям Корнелия, имам вяра й, нейният хъс за победа над нашите съперници има същински привлекателен заряд и не бих се лишил от насладата от сърце да й оказвам помощ ", написа още Данаилов. Ето цялостния текст на писмото на Стефан Данаилов:
ДРУГАРИ, ПРИЯТЕЛИ, СЪМИШЛЕНИЦИ, Трудно ми е да допускам, че столетна партия не може да понесе нито триумфа си, нито доверието, което хората ни гласоподават, нито бремето да сме ярка, градивна, само че непреодолима съпротива. Някои даже доближават до крайности, да пропагандират колаборация с властимащите, единствено и единствено да не сме надалеч от трапезата им... Не мога да си обясня каква е тази фикс идея, всеки от „ нас” да си мисли, че нашата столетница не може без всеки от „ нас”, че в случай че не сме „ ние” - другите са единствено грешници, че можем да служим на хората и Партията, единствено в случай че сме в нейното управление... и на никое място другаде... Какво ще кажат на това хората, които без даже да са членове на Българска социалистическа партия ни имат вяра и десетилетия откликват на нашите оферти.
Какво биха споделили десетките огромни национални персони, които дадоха единодушието си и участваха интензивно в основаването на Националния предприемчив комитет и десетките районни инициативни комитети, в поддръжка на нашето предложение за претендент за президент на страната, тогава, когато всички предричаха нашия провал... Същото направиха и на парламентарните избори, с цел да може да удвоим нашата мощност и да се заявяваме в този момент като мощна и твърда съпротива... Повярваха ни, избраха ни, оцениха ни... Иска ми се да попитам тия, които винят Корнелия, че няма политическа самодейност, че няма визия за развиването на Партията в вероятност, че няма опозиционно държание. Вие, приятели, имате ли концепция, какво в действителност значи това?
Мислите ли, че единствено избор на съмнение, пожелан от парламентарната група е задоволителен да въплъти опозиционно държание, в случай че не се ангажират всички членове на Партията с такова искане?
Каква беше Вашата позиция, когато обсъждахме нейното предложение да издигнем ген. Радев за претендент за президент на България? Въпреки, че възроптахте, че не е наша партийна кандидатура, по-късно се радвахте на триумфа.
Какво беше държанието Ви, когато тя предложи измененията в Устава и въвеждането на мандатност, както за ръководителя на Партията, по този начин и за присъединяване ни в листите за парламентарните избори и след това даже съперниците ни признаха демократичния заряд на тези промени?
Колко от Вас отидоха при своите професионални сътрудници, с цел да обяснят позицията си по браншовите проблеми и визията на партията за опозиционното й държание по един или различен законодателен въпрос. Колко от " критикарите " родиха ярки хрумвания, с които да увлечем хората по един или различен народен въпрос, с цел да се чуе мощно гласът на Българска социалистическа партия и да разтърсим обществото ни?.. О не, претенциите са, че не ги питат, че не ги оферират, че са заместени от по-млади и неопитни и по този начин им се пречи да са дейни и потребни с мъдростта си в развиването на партийните политики, макар, че не престават да са членове на най-високия конгрес на Българска социалистическа партия – Националния съвет, където се вземат решенията.
Колко от Вас одобриха драговолно самодейността на Корнелия за възобновяване на Паметника на Бузлуджа? Кои от Вас предложиха персонални начинания, по какъв начин да съберем нужните средства за запазване на тази реликва и да дадем най-малко начален подтик за нейното избавление?
Всички се жалим, че нямаме наша си естрада към гласоподавателите, а когато Корнелия сложи въпроса да създадем наш ефирен канал, чу единствено бърборене, че не му е в този момент времето и даже неуместни подозрения, че по този начин ще унищожаваме вестник „ Дума”...
Колко от Вас се срещнаха с членове и симпатизанти на Българска социалистическа партия, с цел да проучат настройките им по отношение на готвения от МФ план за Бюджет'2018, с цел да реагираме в точния момент и интензивно срещу отрицателните оферти на ръководещите? Направихме ли задоволително обществени разисквания с нашите съидейници по места, къде ги " стяга чепика " в публичния живот и с това да допринесем за подготовката на така наречен различен бюджет... Хващаме се за думата «алтернативен», само че в действителност ставаше въпрос за изследване на нужните и обективни параметри, които чакат гласоподавателите от нас?
Научихме се да чакаме какво ще ни предложат членовете на Бюрото, с цел да обявим, че сме срещу, че не утвърждаваме, че е необразовано, без да предложим своя визия и решение по един или различен проблем. Отдавна си задавам въпроса - по кое време и за какво рутината се настани измежду нас? Забравихме апела на писателите до 49-тия Конгрес да оставим в предишното задкулистните игри, копроматите и компромисите с политическото ни кредо. Не бих икономисал и това, което съм споделял уединено с Корнелия. Тя е себеотрицателен биткаджия, само че готовността й за вдишване на отговорност от името на цялата партия не постоянно е най-хубавото държание за един лидер. Препоръчвал съм й, че има потребност от време на време да изчака и опипа пулса на общото мнение. Да си пръв измежду равни не значи първи да поемаш всички тежки удари.
Подкрепям Корнелия, имам вяра й, нейният хъс за победа над нашите съперници има същински привлекателен заряд и не бих се лишил от насладата от сърце да й оказвам помощ. Убеден съм, че е пристигнало време да калим търпението си и умно да подредим целите си. Някои от нас смятат, че младите по традиция вървят до и след нас, само че дали не сме пропуснали възмъжаването им, вторачени в сигурното си кадрово статукво, водени от максимата, че „ изпитаното в багра поколение” по-малко бърка?... Затова войните посред ни би трябвало да свършат тук и в този момент или те ще довършат това, което не се отдава към този момент даже на съперниците ни! Спрете междуличностните противодействия и да се залавяме за работа!...
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ