Писма до Ния, която не родих“ – новата книга на

„ Писма до Ния, която не родих “ – новата книга на Димана Йорданова / “Жанет 45 “/, е поетична прозаичност, разтърсваща с свирепост, страдалчество и деликатност. Авторката, която става все по-четена и известна, като че ли се е обрекла на най-бруталната искреност, на която е способна дамата – с цел да разкрие най-светлото и най-тъмното в себе си.



„ Това е хирургическа интервенция в литературата. Скалпел, който безотказно минава през всички елементи на тялото, паметта, аортата на деня. Книга – паник офанзива, припадък, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е допустима единствено за китарата на Джими Хендрикс “, споделя поетът драматург Елин Рахнев, който е редактор на Димана. Някои от текстовете в „ Писма до Ния, която не родих “ са писани от дълго време, а един от тях приключва по този начин „ Ще приказвам за това след 10 години “.  Авторката приказва оптимално непосредствено за живота, за раждането, за гибелта, за страховете, за истините и полуистините, за смелостта, която в никакъв случай не доближава, с цел да бъдем изцяло щастливи... 

Говори и когато извънредно я боли. Неслучайно върху гърба на предходната й книга, „ По гръбнака “, отново Елин Рахнев твърди: „ Димана Йорданова е равно на Ейми Уайнхаус ”. Всъщност тя изследва света през тъгата, само че в характера й, в „ аз “-а й няма сълзи – единствено обич и парадокси, извиващи се до парадокси. Самата Димана не крие, че към този момент доста пъти е падала и също  толкоз постоянно се е изправяла. Въздържа се от оценки за тук и в този момент, само че е уверена, че е време борбите да са най-много за смисъла, а не за оцеляването.