Писателят Виктор Суворов, известен още като Владимир Резун, бивш служител

Писателят Виктор Суворов, прочут още като Владимир Резун, някогашен чиновник на легалната резиденция на ГРУ на Съюз на съветските социалистически републики в Женева, решил да избяга във Англия през 1978 година, е прочут със своя изострен и сериозен взор. В постсъветското пространство той е прочут като историк, който преразгледа възгледите си за основните събития, довели до експлоадирането на Втората международна война, а също по този начин разнищи процесите в руската войска и военното разузнаване „ на атоми “. Още по-интересно е да се чуе от устните му оценка за дейностите на съветските бойци и тяхното управление в Украйна по време на актуалната война.

– Президентът Владимир Зеленски сподели в едно от изявленията си: първият стадий от защитата на Украйна е приключен, успяхме да спрем съветските войски и в този момент ще стартира освобождението на териториите. Виждате ли нарушаването на проекта на въоръжените сили на РФ?

- Несъмнено. И освен в този момент, стана ясно още след първата седмица. Спомнете си тогавашните изказвания на политици в Русия и прилежаща Беларус: " Ето ни в този момент, след три дни... "... " дребна победоносна война " - приказва за нарушение на проектите. Когато внезапно се оказва, че в първите дни на войната бойците просто нямат какво да ядат, това е срив. Мислеха си, че ще отидат на всички места без пердах, а по-късно ще ги возят.

- Вие като шпионин разбирате кой е " сбъркал " - от кое място руснаците взеха неверните решения за хипотетична поддръжка в Украйна?

- Отговорността постоянно е на висшия главнокомандващ. Когато германците започнаха изненадваща офанзива на 22 юни, тогава, каквото и да се каже, другарят Сталин е виновен за това. Ако всичко се обърка от първия миг в Украйна, за това е виновен жителят Путин, който седи в Кремъл.

Можете, несъмнено, да кажете: той има неприятен шеф на Генералния щаб, а министърът на защитата е изобщо еленовъд, " е, той какво схваща от това? Но командирът въпреки всичко дава отговор. Затова назначи подобен министър на защитата, за какво по този начин зле работи Генералният щаб? Путин беше този, който взе екипа си, който работеше, безусловно гледайки в устата му: какво ще поръча, какво желае? Най-лошото за всеки водач е да сътвори обстановка, в която подчинените чакат това, което той желае. Мъдрият пълководец постоянно би трябвало да се вслушва в мнението на подчинените си и едвам по-късно да взема решения.

- Тоест генералите, виновни за провеждането на разузнаването, събирането на статистически данни и социологията, са фалшифицирали, изготвяли в началото погрешни данни, въз основата на които е взето решението за навлизане?

- Точно. Когато ми преподаваха в Киевското висше общовойсково командно учебно заведение те споделяха: Володя, ти си командирът и преди да вземеш решение, слушай своите сержанти. И започнете с най-младия, командирът на трето поделение - той е най-младият. След това слушай командира на второ поделение. И след това – какво ще каже командирът на първи батальон. Какво оферират? И тогава си кажете мнението си! При Путин, доколкото знам, няма нищо сходно. Той показва мнението си, всички към него са съгласни.

- Според вас какво разреши на Украйна да разбие проектите на Русия - дейностите на Украйна на бойното поле или солидарността на западния свят в поддръжка на Украйна?

– Знаете ли, би трябвало да изразя своята признателност към народа на Украйна. Той взема решение ориста си. И всяка нация има тъкмо това, което заслужава. Вашият народ прави история - и аз имам вяра, че Украйна ще стане велика мощ в Европа в близко бъдеще! Разбира се, хората имат водачи, които ги управляват. Ако те не дават отговор на стремежите и желанията на хората, поражда разкол: водачите потеглят по единия път, хората вървят по другия. Сега има цялостно съвпадане на тези вектори: хората се движат към свободата, върховете на демокрацията и просперитета.

Разбира се, външната поддръжка е значима. Без ракети и военни доставки, без всичко това, което Западът внезапно стартира да дава на Украйна, щеше да има победа, само че щеше да е по-трудна и да коства повече. Но знаете ли, морално Украйна към този момент завоюва тази война.

Знаете ли, когато се разхождам из град Бристол, на всички места висят жълти и черни флагове. отивам някъде и ми споделят: " Слушай, ти също ли си украинец? " И в такива моменти желая да се закълна от наслада! Имам и жълто-черно знаме, окачено на прозореца! Съседи идват при мен, носят водка. не пия толкоз доста. Те не носят това на мен, а на народа на Украйна. Но би трябвало да пия!

- Кажете ми за какво Западът към момента е толкоз муден? Трябваше безусловно да ги разтърсим: „ постановяваме наказания “, „ затваряме небето или даваме системи за противовъздушна защита “, „ даваме тежки оръжия “...

- Защото е народна власт. Не забравяйте, че Чърчил споделя: „ Демокрацията е най-лошата политическа система, като се изключи всички останали “. Останалите са още по-зле! Демократично определеният водач е напълно подвластен от гласоподавателите, би трябвало да бъдат уважавани и умиротворявани. Всеки либерален водач прави стъпките си доста деликатно. А по какъв начин е в Кремъл?

– Вашият Борис Джонсън е извънредно харизматичен.

– Гордея се, че го има този добър червенокос мъж във Англия. Бих пил водка с него - харесва ми! Сравнете с Франция, Германия, когато Англия напусна тази гнила Европа, от бюрократичната система, която се образува там, мнозина не схванаха това. Той сподели: " Не! " Все отново тук имаме доста антична народна власт, от 1215 година - не може да ни диктуват нещо служители, които не са били избирани от никого. Така че можем да предприемем такива стъпки в поддръжка на Украйна. "

– Джонсън беше първият в действителност авторитетен задграничен водач, който освен се осмели да пристигна в Украйна, само че и излезе с Владимир Зеленски на Крещатик. За това би трябвало да имате храброст.

- Затова се усещам горделив от Англия, която в миналото приюти мен и фамилията ми, даде ми цивилен паспорт. И от премиера, за който персонално гласувах и за който не ме е позор.

- Едно време ръководихте танкова част, която беше част от Чехословакия през 1968 година Кажете ми, какво е моралното положение на един боец, който влиза в непозната страна с такава задача?

- Накратко, в този момент съм на Запад точно, тъй като в миналото бях в Чехословакия. Все отново отидох там като избавител и имах вяра, че сме прави. Вярвах, че би трябвало да се смажат, гадовете, че в миналото сме ги освободили от нацизма, а те – о, какви гадове... И тогава ние влязохме. И видях по какъв начин живеят. И по какъв начин сме ние, които имахме петрол, газ, диаманти, цялата периодическа таблица, надарени хора, които могат да изстрелят първия сателит, първото куче, първия човек - за какво живеем в такава нечистотия?! И те, като нямат всичко това, са толкоз спокойни. Защо могат да влязат в кръчма, да пият бира?

- И по какъв начин се случи това в Буча, Ирпен, имаше зверства, немислими за стандартите на естествен човек? Мариупол беше изцяло трансфорат в „ голям пепелник “. Какво се промени в съветските бойци от 1968 година?

- Те полудяха. Не мога да си го обясня, просто не разбирам, тъй като не съм измежду тях. Психолози при започване на 20-ти век обърнаха внимание на отрицателния асортимент на народите на Съветския съюз, най-вече съветски. Хората, които можеха да се опълчват на комунизма, водиха война в Гражданската война. Цветът на нацията, офицерите, умират или отиват в заточение - във Франция, Германия, Югославия. След това имаше Глодомор и колективизация, които изтребиха най-умните и най-ефективните измежду селяните, а останалите бяха изгонени оттатък Урал. След това - чудовищна война и още веднъж починаха най-смелите и смелите. Оцелели тези, които седяха откъм гърба. След това - изселването, когато тези, които можеха да си тръгнат, си потеглиха. Ето по какъв начин работи този избор: всички хубави неща си отиват.

След разпадането на Съветския съюз имаше някакъв срив, усили се равнището на това безчовечие. Тя е доста по-висока, в сравнение с беше по мое време и в Съюз на съветските социалистически републики. Виждам го, чувствам го. Според мои другари офицерите, с които са пили водка през нощта, някой е бил освободен. Те не са били такива! И в този момент - тези диви фрагменти, убита жена с вързани ръце, а детето й е наоколо... Абсолютно не разбирам това.

- Разликата сред Украйна и Русия като общество е поразителна - може ли това да е повода?

- Веднъж, когато работех в Швейцария, дойде делегация от едни напреднали индустриални служащи. Разхождаха се, гледаха по какъв начин живеят швейцарците, най-богатата страна в света. В същото време те нямат минерали, но безусловно нищо! Нашите хора се обезсърчиха и внезапно офицерът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който ги съпровожда, сподели: „ Момчета, те въобще не знаят по какъв начин да се бият, само че ние сме спечелилите! “ И внезапно цялата тази делегация се преобрази. Те споделят, " какво да вземем от тях, а ние - уау! " Е, може би същият синдром проработи в този момент: ние сме спечелили, само че тук, в Украйна, живеят хора като нас. Но по някаква причина те живеят красиво: непорочност, асфалт, хората са обичайно облечени. Отидете в съветското село, това е някакъв смут. И ревността, завистта работи – мисля, че това е знаменателят: „ Ще те убия, ще те изнасиля, ще те изгоря “.

- Руските полковници, приблизително равнище, схващат ли това?

- Очевидно не. Не и не! Нека ви дам образец за вида бойци. Отворете фотосите им: по-рано бойците от въоръжените сили на РФ имаха закопчана яка, а под нея беше пришита бяла яка. Защо? Вратът е замърсен. А ние, бойците, всяка заран трябваше да имаме бели якички, вечер ги шиехме. А въоръжените сили на Руската федерация през днешния ден даже имат униформа без яки! И това допуска, че бойците са престанали да бъдат чисти. Това е " мръсна " войска. В Съюз на съветските социалистически републики даже на фронтови фотоси яките бяха бели!

– Оказва се, че подобен дребен колорит като отхвърлянето на белите якички може да докара до голям честен проблем с грабежите?

- Първият ми пълководец Черних във Воронежското суворовско военно учебно заведение ни подреди, 11-годишни момчета и сподели: можете да имате мръсни обувки, ръце. Всичко. Но яката би трябвало постоянно да е чиста: шията ви е вашата хигиена! В директния и метафоричен смисъл.

- Нека разтеглим фокуса. Кажете ми, като историк, в какъв смисъл през днешния ден би трябвало да се преглежда руско-украинската война: като предвестител на по-глобални събития или назад, като опит да се избегне някакъв по-голям спор?

- Украйна води тази война за своята независимост и самостоятелност. По едно време ме попитаха: кажи ми за какво ти би трябвало Афганистан? Какво са търсили там? Александър Солженицин един път отговори на този въпрос: попитайте, споделя, раков израстък, за какво се популяризира?.. По някаква причина. Той ще убие самото тяло и ще почине с него. Така виждам някъде модерна Русия. А Украйна е оня жив организъм, тези дребни тела, които устояват на тумори. И вие като че ли казвате с образеца си: момчета, ние не се опасяваме от нуклеарна война - ние се съпротивляваме и няма да се поддадем, макар че всички загиваме! И това дава вяра.

Знаеш ли, имам доста другари в Полша. На великия полски народ - моята откровена признателност за поддръжката и помощта, която поляците оказаха на Украйна. И каква красива композиция се получава, когато има единствено две другарски страни от Балтийско до Черно море - Полша и Украйна! Този съюз няма да разреши на тумора да се популяризира някъде по-нататък, на запад. Целият свят схваща това. Следователно, когато приказваме за вероятността от огромна война, тогава тя съществува. Но колкото повече самолети бъдат свалени, танкове изгорени, транспортьори и бойни машини на пехотата заседнали в плодородния украински чернозем, толкоз по-добре ще бъде за целия свят. Сега Украйна пази Европа, целия свят, демокрацията. И това е нейната историческа задача.

- Ако е по този начин, има ли смисъл от мирните договаряния, които съвсем замряха - тлеещи някъде сред Киев и Москва? Как съгласно вас би трябвало да завърши тази война - на масата за договаряния или не?

- Труден въпрос за мен. Не мога да давам препоръки на украинския народ.

- Ще попитам по различен метод: в този момент Владимир Путин може ли да излезе от войната с минимална щета за репутацията си?

- О, към този момент не.

- Защо, постоянно има " спешен излаз " - в този момент приказват за тактически нуклеарен удар. Вярвате ли, че това е допустимо?

- Преди не имах вяра, че въобще ще се стигне на Киев. Мислех, че всичко ще свърши в Донецк и Луганск. Но се излръгах. Станах през нощта, налях водка с черен пипер, изпих я и споделих: " Владимир Богданович, ти си простак! Защо не повярвахте? " Сега се считам за ненужен предсказател. И, осъзнавайки това, не се наемам да предвиждам. Какво му е в главата на Путин, не можем да знаем, само че щом усети боязън, ще употребява и нуклеарно оръжие!