Прощаваме се един български дисидент в църквата „св. Седмочисленици”
Писателят Цветан Марангозов доближава най-висока популярност през 60-те и 70 те години в Западна Германия, чиято кариера го издига в първата редица на огромните немски кинотворци, в известната „ Мюнхенска група”.
След 32 години емиграция Цветан Марангозов се завръща в България в 1991 година, посрещнат е с аплодисменти, играят се негови пиеси, издават се седем негови стихосбирки, романът му „ Безразличният” претърпява няколко издания.
Заради пандемията , той беше отпътувал на лятната си вила в „ Полковник Серафимово”, където е останал съвсем година. Точно е бил приключил новата си книга и е търсел издател. Починал е ненадейно на 12 януари . на 87 години.
Днес мъчно можем да разберем биографичната орис на поколението родено в 30-те години, чиято младост бива жестоко режисирана от режима след 1944г., и притискана от Държавна сигурност на всяка крачка.
Когато в 1968 година в София се вършат комсомолски събрания против западната мода на късите поли и дългите коси, когато комсомолски доброволци излавят по улиците „ вражеските елементи” с бради или с стилните ямурлуци по това време и се вършат полицейски описи с имената и паспортите на „ заловените” упадъчни младежи, един млад българин ЦВЕТАН МАРАНГОЗОВ става водеща фигура в новото немско кино, авангарден създател в немската просвета на 60-те и 70-те години. Младият и незнаен още Фасбиндер, настойчиво се върти към Маран Гозов, става негов помощник.
Българският бежанец, чиято майка е немкиня, идва в Германия и трансформира своето име на МАРАН ГОЗОВ за по- елементарно наречие. През 1968 година в Германска федерална република сред 400 немски филми, избират този на МАРАН ГОЗОВ, с цел да ги съставлява на кинофестивала в Карлови Вари, откъдето се връща с премия. Той към този момент принадлежи към фамозната „ Мюнхенска група”. С нея на хоризонта се появяват Вим Вендерс, Маргарете декор Трота и самият Фасбиндер. Това са огромните в историята на немското кино от 60-те и70-те години, измежду които е и българинът Цветан Марангозов.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
След 32 години емиграция Цветан Марангозов се завръща в България в 1991 година, посрещнат е с аплодисменти, играят се негови пиеси, издават се седем негови стихосбирки, романът му „ Безразличният” претърпява няколко издания.
Заради пандемията , той беше отпътувал на лятната си вила в „ Полковник Серафимово”, където е останал съвсем година. Точно е бил приключил новата си книга и е търсел издател. Починал е ненадейно на 12 януари . на 87 години.
Днес мъчно можем да разберем биографичната орис на поколението родено в 30-те години, чиято младост бива жестоко режисирана от режима след 1944г., и притискана от Държавна сигурност на всяка крачка.
Когато в 1968 година в София се вършат комсомолски събрания против западната мода на късите поли и дългите коси, когато комсомолски доброволци излавят по улиците „ вражеските елементи” с бради или с стилните ямурлуци по това време и се вършат полицейски описи с имената и паспортите на „ заловените” упадъчни младежи, един млад българин ЦВЕТАН МАРАНГОЗОВ става водеща фигура в новото немско кино, авангарден създател в немската просвета на 60-те и 70-те години. Младият и незнаен още Фасбиндер, настойчиво се върти към Маран Гозов, става негов помощник.
Българският бежанец, чиято майка е немкиня, идва в Германия и трансформира своето име на МАРАН ГОЗОВ за по- елементарно наречие. През 1968 година в Германска федерална република сред 400 немски филми, избират този на МАРАН ГОЗОВ, с цел да ги съставлява на кинофестивала в Карлови Вари, откъдето се връща с премия. Той към този момент принадлежи към фамозната „ Мюнхенска група”. С нея на хоризонта се появяват Вим Вендерс, Маргарете декор Трота и самият Фасбиндер. Това са огромните в историята на немското кино от 60-те и70-те години, измежду които е и българинът Цветан Марангозов.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ