Писателят и преводач Венцеслав КОНСТАНТИНОВ (1940 ~ 2019) и думите

Писателят и преводач Венцеслав КОНСТАНТИНОВ (1940 ~ 2019) и думите му, отдадени на видния бохемски романист и една от главните фигури на литературата на XX век Франц Кафка (1883 ~ 1924).

(Kafka, 1906)

Благодатното уединение

Животът на Франц Кафка е имал една-единствена цел - литературата. Всичко останало е било подчинено на нея, страдало е поради нея. Първата жена, с която Кафка - към този момент тридесетгодишен - се сближава сърдечно, е берлинчанката Фелице Бауер. Това е грозновато, криво-ляво момиче „ с костеливо пусто лице, което намерено носи своята пустош “. Фелице е пристигнала за малко време в Прага по каузи на компанията за грамофони „ Одеон “, където работи като машинописка. Тя не се интересува от литература, а по-скоро от писателите, обича красивите облекла и лекия, занимателен живот. Изцяло от „ мира сего “, двадесет и петгодишната чиновничка е очебийно работлива и практична в житейското занятие - качества, които липсват на самия Кафка и поради които той е податлив да се възхищава от всекиго, който ги има.

И не щеш ли писателят съзира в тази кокалеста мома бленуваната спътница, вероятната брачна половинка - Фелице наподобява външно, а може би и по темперамент, на майката на Кафка. И той стартира да я обсипва с писма - Фелице се е завърнала в Берлин - да крои проекти за фамилно благополучие, за дом и деца. (На този първичен ентусиазъм изискуем разказите „ Присъдата “ и „ Преображението “.) Не знаем по какъв начин е отговаряла Фелице на този неотслабващ екстаз, на този несекващ проливен дъжд от доказателства за обич, честност и безогледна искреност във всичко. Но когато се стига до годеж, Кафка внезапно е покъртен. Разбира, че творчеството му или „ писането “, както непретенциозно го назовава, е съществено застрашено. А той си е наложил безмилостен режим на работа: написа основно нощем, когато шумът на града заглъхне, постоянно стои над листа до зазоряване, а сетне отива на работа - и той е служител, само че в осигурително сдружение. Недостига от сън се мъчи да навакса в следобедните часове, само че изнемощял и свръхнапрегнат, нормално единствено се върти в леглото.

Оставаме с усещане, че за виталната Фелице „ писането “ на нейния избраник е нещо като юношески каприз, който бързо ще се уталожи в уюта на брака. Тя непрестанно води война за женските си права - както ги схваща, както й ги дават. Можем да предположим до каква степен този ужасяващ „ развой “ се отразява върху изключително впечатлителната душа на писателя. Но не щеш ли той има дарбата да трансформира болката в творчество - за Кафка важат думите на Гьоте:

Ако човек в скръбта си онемява,
господ разреши да кажа какъв брой пострадвам.

Така се ражда романът „ Процесът “.

За всичко това и за други неща узнаваме от писмата, които след време отритнатата избраница не се посвенява да продаде. По този метод „ обичаната търговка “ за прощален път потвърждава деловите си качества, на които Кафка придавал огромно значение и от които, по думите на Елиас Канети, даже се разнежвал.

Друга музика, по-дълбока и по-скръбна, звучи към този момент в огромното, в никакъв случай неизпратено писмо до бащата, а също в немногото писма до късната обичана, Милена Йесенска, и до приятелите. И тук Кафка се разкрива като Велик любещ, но изоставил всяка вяра, прояснен от съзнанието за мимолетността на човешкия дял на земята. Ако Рилке мисли със сърцето си, Кафка усеща с мозъка си. Писмата му са сеизмограми на един разтърсван от прочувствени гърмежи разум.

На едно място Пражанинът отбелязва: „ Нищо не може да ти се случи, когато си самичък. “ Нищо неприятно, само че и нищо положително. Това писателят е разбирал трудно ясно. Затова и през целия си къс живот той е насочен към другите, към дамата, към света. За да се отдръпна оттова засегнат и компетентен. За да трансформира самотата в креативно уединение.

Автор: Венцеслав Константинов

Източник:
Снимка: Kafka, 1906, commons.wikimedia.org