Голям наш писател постави на място Морфов: Върви в тоалетната на „Народния театър“ и напиши…
Писателят Христо Стоянов разгласява в обществения си профил във Facebook отворено писмо, което адресира до основния режисьор на „ Народния спектакъл “ Александър Морфов.
Публикуваме думите на Стоянов без редакторска интервенция:
„ Сашо, познаваме се към този момент четиридесет години. Гледал съм ти едни от първите постановки в Родопския трагичен спектакъл. Бяха славни времена.
От безмълвното единодушие с режима преди 10 ноември, когато мене ме дърпаха в Държавна сигурност. До лековатата ти режисура „ Политическо кабаре “… Нямах желание да загатвам пренията си с властта тогава.
Все отново, ти си образован човек, макар че трансформира Народния спектакъл неотдавна в градски клозет, изписвайки порти и стени с епистоларните си музи.
Такива послания имаше преди време в градските тоалетни. Но те бяха по времето на половата гражданска война и юношеските послания от младежи с акне по лицето.
Простащината не може групово да ни напусне, нали?
Но да дискриминираш артисти с разнообразни от твоите политически възгледи припомня времето на „ комфортния Сашо Морфов “ преди. Всъщност за тридесет и три години ти не си излязъл от „ Политическото си кабаре “.
Спомням си, носех „ Тъй рече Заратустра “ в Смолян. Беше пред театъра и една булка ме попита какво чета. Казах й и тя избяга като от чумав с думите: „ Ти четеш този фашист “ и отиде да ме издаде в милицията. Апропо, тогава с шефа на Държавна сигурност говорихме за Ницше и той не смяташе, че е фашист.
По това време не превеждаха Езра Паунд. Въпреки това Гошо Мицков го преведе. Казвам тези неща с носталгия по младостта. След едно стихотворение за Тодор Живков ми не разрешиха да повеждам кръжока, от който излязоха създатели като Азиз Таш, Крум Филипов, Милена Минева, Емил Хаджидиев… Защото бях „ обезсърчителен “… Толкова „ обезсърчителен, колкото артиста, който си изгонил единствено тъй като бил „ замърсен гербаджия “.
Та, Сашо, да ти кажа, даже в тоалетната на Родопския трагичен спектакъл ти не написа: „ Долу Тодор Живков и Българска комунистическа партия “… Сашо, нямаше такива трудове. И ти имаше работа и правеше спектакли. Сашо, в случай че не знаеш, към този момент сме тридесет години след 1989 година.
Но ти изпълзя в този момент като сянка на комунизма.
Или още не си изпълзял.
Върви в тоалетната на театъра и напиши: „ Тука се изака Сашо Морфов “. Но ни остави вярата, че „ 1984 година “ на Оруел е единствено книга… И не се бърши с нея – тоалетната хартия към този момент е открита… “
Публикуваме думите на Стоянов без редакторска интервенция:
„ Сашо, познаваме се към този момент четиридесет години. Гледал съм ти едни от първите постановки в Родопския трагичен спектакъл. Бяха славни времена.
От безмълвното единодушие с режима преди 10 ноември, когато мене ме дърпаха в Държавна сигурност. До лековатата ти режисура „ Политическо кабаре “… Нямах желание да загатвам пренията си с властта тогава.
Все отново, ти си образован човек, макар че трансформира Народния спектакъл неотдавна в градски клозет, изписвайки порти и стени с епистоларните си музи.
Такива послания имаше преди време в градските тоалетни. Но те бяха по времето на половата гражданска война и юношеските послания от младежи с акне по лицето.
Простащината не може групово да ни напусне, нали?
Но да дискриминираш артисти с разнообразни от твоите политически възгледи припомня времето на „ комфортния Сашо Морфов “ преди. Всъщност за тридесет и три години ти не си излязъл от „ Политическото си кабаре “.
Спомням си, носех „ Тъй рече Заратустра “ в Смолян. Беше пред театъра и една булка ме попита какво чета. Казах й и тя избяга като от чумав с думите: „ Ти четеш този фашист “ и отиде да ме издаде в милицията. Апропо, тогава с шефа на Държавна сигурност говорихме за Ницше и той не смяташе, че е фашист.
По това време не превеждаха Езра Паунд. Въпреки това Гошо Мицков го преведе. Казвам тези неща с носталгия по младостта. След едно стихотворение за Тодор Живков ми не разрешиха да повеждам кръжока, от който излязоха създатели като Азиз Таш, Крум Филипов, Милена Минева, Емил Хаджидиев… Защото бях „ обезсърчителен “… Толкова „ обезсърчителен, колкото артиста, който си изгонил единствено тъй като бил „ замърсен гербаджия “.
Та, Сашо, да ти кажа, даже в тоалетната на Родопския трагичен спектакъл ти не написа: „ Долу Тодор Живков и Българска комунистическа партия “… Сашо, нямаше такива трудове. И ти имаше работа и правеше спектакли. Сашо, в случай че не знаеш, към този момент сме тридесет години след 1989 година.
Но ти изпълзя в този момент като сянка на комунизма.
Или още не си изпълзял.
Върви в тоалетната на театъра и напиши: „ Тука се изака Сашо Морфов “. Но ни остави вярата, че „ 1984 година “ на Оруел е единствено книга… И не се бърши с нея – тоалетната хартия към този момент е открита… “
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ