Неудобният Солженицин
Писателят бунтовник подлага на критика освен руската, само че и американската власт Не взема Нобеловата си премия, боязън го е, че няма да го пуснатв Русия
" Нека лъжата пристигна на света. Нека даже победи. Но не посредством мен! " Думите са на Александър Солженицин, еднообразно неуместен за всяка власт - и преди, и след измененията в една още по-противоречива страна.В по-ранните си години той е несклоняем герой срещу идеологията на социализма и съперник на тоталитаризма. В по-късно време става ослепителен покровител на новия вид съветски империализъм. И сред тези два свои полюса, и макар тях, той остава един от знаците на дисидентството в международен мащаб. Независимо, че в последните си години става покровител на съветската православна черква и имперската политика, която тя изповядва.Но пък в никакъв случай не е крил това, което мисли, без значение дали то е одобрявано от близките. Не държи да го считат за знак на каквото и да било, даже и когато на 27 май 1994 година се завръща в Русия и бива разгласен за гуру от най-малко двайсет вероятни партии и организации.Рождената му година е знакова - Солженицин е роден единствено година след Октомврийската гражданска война. Баща му умира преди раждането му. Може би по тази причина и младият Александър влиза в литературата със сбъркано бащино име - Исаевич. Баща му се е наричал Исаакий и умира по време на лов. Грешката в имената е видяна едвам когато бъдещият Нобелов лауреат получава паспорта си.В началното учебно заведение дребният Саша непрекъснато
осмиван е поради обстоятелството, че носи кръстче
на врата и върви на черква. Това става под въздействие на фамилията на майка му - богати земевладелци, които по-късно биват оповестени за кулаци. В проектите на Солженицин не влиза да се занимава с литература, макар че детето чете извънредно доста. През 1936 година той е признат във физико-математическия факултет на Ростовския държавен университет и получава Сталинска стипендия. По това време се увлича от театъра.През 1941-а е мобилизиран в армията. Получава едни от най-големите военни оценки - медал " Отечествена война " втора степен и медал " Червена звезда ". Стига до чин капитан, само че малко преди края на войната - на 9 февруари 1945 година - е задържан и наказан на 8 години трудово-възпитателен лагер. Причината е, че в персонална преписка с приятеля си от детските години Николай Виткевич е
нарекъл Сталин " селяк, който изкривява ленинските закони "
След това идват няколко години престой в разнообразни по тежест изправителни заведения.В лагера Солженицин се разболява от рак - неоткрит дълго време израстък на простатата. Минава през лъчетерапия, само че към момента се усеща зле и лекарите му предсказват три седмици живот. В тези три седмици
като по знамение ракът изчезва
А при започване на 70-те години, когато самият Солженицин е трансферирал 50-те, даже му се раждат трима синове.Докато е затворен, Солженицин създава способ за запомняне на текстове благодарение на броеница. При едно от преместванията си той вижда по какъв начин католици от Литва вършат броеници от разнежен самун, обагрен с горена гума, прахуляк за зъби или стрити медикаменти - в черен, червен и бял цвят. Прехвърляйки зърната на мънистата, Солженицин повтарял стихове и прозаични фрагменти мислено, като ги запомнял задълго.Освободен е едвам през 1953 година и заточен в Казахстан. През 1956 година му разрешават да се върне в Русия, само че без да бъде оправдан. Това се случва една година по-късно. Става преподавател по физика в Рязан. И продължава настойчиво да написа.Едва през 1962 година със специфичното позволение на Никита Хрушчов списание " Новый мир "
разгласява първия му роман - " Един ден от живота на Иван Денисович "
Разказът първо е бил повест със заглавие " Щ-854 ", модифицирана по категорично гледище на списанието. В края на 1962 година го одобряват в Съюза на руските писатели. В този сериозен момент вода му подливат Съединени американски щати - там по същото време към този момент разгласяват алманах " А. Солженицин: Избрано ". Сборник с негови разкази излиза и в Западна Германия. Това трансформира Солженицин в личност нон грата за личната му страна.През 1966 година романът му " Раково поделение ", който е частично автобиографичен, излиза посредством самиздат в Русия и доста бързо е неразрешен от властта. Година по-късно Солженицин изпраща прословутото си " Писмо до IV-ия конгрес на руските писатели ", в което упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на писатели, унищожени по време на репресиите и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година След излизането на писмото властта към този момент възприема Солженицин като зложелател. През 1968 година " Раково поделение " е оповестен в Съединени американски щати и Западна Европа. Съветската преса стартира пропагандна акция против създателя - естествено, под давлението на властта. През 1969 година е изключен от Съюза на писателите.През 1970 година Солженицин получава Нобелова премия за литература. Отказва да отиде в Стокхолм, с цел да я получи, тъй като допуска, че управляващите няма да го пуснат да се прибере вкъщи. Било е съвсем несъмнено - единствено година-две преди този момент в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е било основано особено поделение, занимаващо се главно с оперативни разработки на Александър Солженицин - 9-и отдел от Пето ръководство.На 23 август 1973 година Солженицин дава огромно изявление на задгранични репортери и в същия ден Комитет за Държавна сигурност (на СССР) задържа една от секретарките му - Елизавета Воронянска. Разпитват я, до момента в който я принуждават да разкрие едно от местата,
където се съхранява ръкопис на " Архипелаг Гулаг "
Когато се връща у дома, Воронянска се обесва. Солженицин научава за това едвам на 5 септември. Веднага дава единодушие " Архипелаг Гулаг " да бъде отпечатан на Запад в емигрантското издателство " ИМКА-прес ". Тогава написа още едно писмо до ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики - " Писмо до вождовете на Съветския съюз ", в което приканва да се откажат от комунистическата идеология и да трансфорат Русия в национална страна.През 1974 година книгата излиза в Париж. В края на февруари същата година писателят е задържан, упрекнат в измяна и лишен от руско поданство. На идващия ден е изхвърлен от Съюз на съветските социалистически републики. Отива в Германия, където е посрещнат с овации, както се поставя на изтъкнат отстъпник против комунистическата власт. Следват години живот в Англия, Белгия, САЩЕ В творбите му стартират да се прокрадват антизападни претекстове. В Испания даже си разрешава да утвърди мъчителния интервал на властване на Франко и да предизвести испанците, че " демокрацията навлиза прекомерно бързо ". В Съединени американски щати, където живее от 1976-а, написа доста и с упрек освен към руската, само че и към американската власт. Заради това
там го назовават " отшелника от Върмонт " и го упрекват в непризнателност
По време на перестройката и Горбачов Солженицин смекчава отношението си към Русия. През 1990 година поданството му е възобновено, получава и Държавната награда на РСФСР за " Архипелаг Гулаг ".Окончателно се завръща в Русия на 27 май 1994 година В Москва го посрещат хиляди разчувствани жители. Канят го да приказва в Руската Дума. Елцин му подарява издигната особено за него вила, държавна благосъстоятелност. Става член на Руската Академия на науките.
През 2007 година Путин персонално му връчва огромната Държавна награда.Отива си няколко месеца, преди да навърши 90 години, през 2008 година Изпратен е с почести. Така приключва неговият безконечен протест против света.
" Нека лъжата пристигна на света. Нека даже победи. Но не посредством мен! " Думите са на Александър Солженицин, еднообразно неуместен за всяка власт - и преди, и след измененията в една още по-противоречива страна.В по-ранните си години той е несклоняем герой срещу идеологията на социализма и съперник на тоталитаризма. В по-късно време става ослепителен покровител на новия вид съветски империализъм. И сред тези два свои полюса, и макар тях, той остава един от знаците на дисидентството в международен мащаб. Независимо, че в последните си години става покровител на съветската православна черква и имперската политика, която тя изповядва.Но пък в никакъв случай не е крил това, което мисли, без значение дали то е одобрявано от близките. Не държи да го считат за знак на каквото и да било, даже и когато на 27 май 1994 година се завръща в Русия и бива разгласен за гуру от най-малко двайсет вероятни партии и организации.Рождената му година е знакова - Солженицин е роден единствено година след Октомврийската гражданска война. Баща му умира преди раждането му. Може би по тази причина и младият Александър влиза в литературата със сбъркано бащино име - Исаевич. Баща му се е наричал Исаакий и умира по време на лов. Грешката в имената е видяна едвам когато бъдещият Нобелов лауреат получава паспорта си.В началното учебно заведение дребният Саша непрекъснато осмиван е поради обстоятелството, че носи кръстче
на врата и върви на черква. Това става под въздействие на фамилията на майка му - богати земевладелци, които по-късно биват оповестени за кулаци. В проектите на Солженицин не влиза да се занимава с литература, макар че детето чете извънредно доста. През 1936 година той е признат във физико-математическия факултет на Ростовския държавен университет и получава Сталинска стипендия. По това време се увлича от театъра.През 1941-а е мобилизиран в армията. Получава едни от най-големите военни оценки - медал " Отечествена война " втора степен и медал " Червена звезда ". Стига до чин капитан, само че малко преди края на войната - на 9 февруари 1945 година - е задържан и наказан на 8 години трудово-възпитателен лагер. Причината е, че в персонална преписка с приятеля си от детските години Николай Виткевич е
нарекъл Сталин " селяк, който изкривява ленинските закони "
След това идват няколко години престой в разнообразни по тежест изправителни заведения.В лагера Солженицин се разболява от рак - неоткрит дълго време израстък на простатата. Минава през лъчетерапия, само че към момента се усеща зле и лекарите му предсказват три седмици живот. В тези три седмици
като по знамение ракът изчезва
А при започване на 70-те години, когато самият Солженицин е трансферирал 50-те, даже му се раждат трима синове.Докато е затворен, Солженицин създава способ за запомняне на текстове благодарение на броеница. При едно от преместванията си той вижда по какъв начин католици от Литва вършат броеници от разнежен самун, обагрен с горена гума, прахуляк за зъби или стрити медикаменти - в черен, червен и бял цвят. Прехвърляйки зърната на мънистата, Солженицин повтарял стихове и прозаични фрагменти мислено, като ги запомнял задълго.Освободен е едвам през 1953 година и заточен в Казахстан. През 1956 година му разрешават да се върне в Русия, само че без да бъде оправдан. Това се случва една година по-късно. Става преподавател по физика в Рязан. И продължава настойчиво да написа.Едва през 1962 година със специфичното позволение на Никита Хрушчов списание " Новый мир "
разгласява първия му роман - " Един ден от живота на Иван Денисович "
Разказът първо е бил повест със заглавие " Щ-854 ", модифицирана по категорично гледище на списанието. В края на 1962 година го одобряват в Съюза на руските писатели. В този сериозен момент вода му подливат Съединени американски щати - там по същото време към този момент разгласяват алманах " А. Солженицин: Избрано ". Сборник с негови разкази излиза и в Западна Германия. Това трансформира Солженицин в личност нон грата за личната му страна.През 1966 година романът му " Раково поделение ", който е частично автобиографичен, излиза посредством самиздат в Русия и доста бързо е неразрешен от властта. Година по-късно Солженицин изпраща прословутото си " Писмо до IV-ия конгрес на руските писатели ", в което упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на писатели, унищожени по време на репресиите и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година След излизането на писмото властта към този момент възприема Солженицин като зложелател. През 1968 година " Раково поделение " е оповестен в Съединени американски щати и Западна Европа. Съветската преса стартира пропагандна акция против създателя - естествено, под давлението на властта. През 1969 година е изключен от Съюза на писателите.През 1970 година Солженицин получава Нобелова премия за литература. Отказва да отиде в Стокхолм, с цел да я получи, тъй като допуска, че управляващите няма да го пуснат да се прибере вкъщи. Било е съвсем несъмнено - единствено година-две преди този момент в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е било основано особено поделение, занимаващо се главно с оперативни разработки на Александър Солженицин - 9-и отдел от Пето ръководство.На 23 август 1973 година Солженицин дава огромно изявление на задгранични репортери и в същия ден Комитет за Държавна сигурност (на СССР) задържа една от секретарките му - Елизавета Воронянска. Разпитват я, до момента в който я принуждават да разкрие едно от местата, където се съхранява ръкопис на " Архипелаг Гулаг "
Когато се връща у дома, Воронянска се обесва. Солженицин научава за това едвам на 5 септември. Веднага дава единодушие " Архипелаг Гулаг " да бъде отпечатан на Запад в емигрантското издателство " ИМКА-прес ". Тогава написа още едно писмо до ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики - " Писмо до вождовете на Съветския съюз ", в което приканва да се откажат от комунистическата идеология и да трансфорат Русия в национална страна.През 1974 година книгата излиза в Париж. В края на февруари същата година писателят е задържан, упрекнат в измяна и лишен от руско поданство. На идващия ден е изхвърлен от Съюз на съветските социалистически републики. Отива в Германия, където е посрещнат с овации, както се поставя на изтъкнат отстъпник против комунистическата власт. Следват години живот в Англия, Белгия, САЩЕ В творбите му стартират да се прокрадват антизападни претекстове. В Испания даже си разрешава да утвърди мъчителния интервал на властване на Франко и да предизвести испанците, че " демокрацията навлиза прекомерно бързо ". В Съединени американски щати, където живее от 1976-а, написа доста и с упрек освен към руската, само че и към американската власт. Заради това
там го назовават " отшелника от Върмонт " и го упрекват в непризнателност
По време на перестройката и Горбачов Солженицин смекчава отношението си към Русия. През 1990 година поданството му е възобновено, получава и Държавната награда на РСФСР за " Архипелаг Гулаг ".Окончателно се завръща в Русия на 27 май 1994 година В Москва го посрещат хиляди разчувствани жители. Канят го да приказва в Руската Дума. Елцин му подарява издигната особено за него вила, държавна благосъстоятелност. Става член на Руската Академия на науките.
През 2007 година Путин персонално му връчва огромната Държавна награда.Отива си няколко месеца, преди да навърши 90 години, през 2008 година Изпратен е с почести. Така приключва неговият безконечен протест против света. Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ