Боян Ангелов пред Стандарт: Ярките звезди често са станиолени слънца
Писателите не трябва да мълчат, като се правят закононарушения против българския език Най-талантливите хора не са в блясъка на прожекторите Мълчаливият отвод от нашата кирилица е национално изменничество Злото не би трябвало да се побеждава, а да се трансформира в положително, уверен е ръководителят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов
- Г-н Ангелов, като публицист, който съгласно определението на Чехов е инженер на човешката душа, имате ли пояснение за какво озлобяхме толкоз доста и от кое място се взема тази експанзия в нас?
-->
- Аз също се чудя на какво се дължи всичко това. Може би на нашия егоцентризъм, може би, на тежкото време, което би трябвало да преодоляваме дружно, на провокациите, които идват отвред, изключително от страна, намираща се на кръстопът като България.
Но все си мисля, че има някакво решение, има някакъв метод това да се преодолее това, в случай че се съблюдава един остарял принцип, който гласи, че злото не би трябвало да се унищожава, а да се трансформира в положително. Не зная по какъв начин става това, само че очевидно се е случвало през вековете и можем да се опитаме да го създадем. А литературата е един от методите това да се случи.
- А каква беше тази година за българската литература?
- Не се ангажирам да върша огромни систематизирания за цялата българска литература, която сега е много парцелирана, много разпарчатосана. Вярно е, че същинската литература се ражда в неподходящо време. Назначението на същинската литература е да демонстрира недъзите на хората, въобще на обществото и, в случай че можем по някакъв метод, посредством нея да ги преодоляваме.
Що се отнася съответно до Съюз на българските писатели, ще си разреша да кажа единствено някои систематизирания. Тази година за стотен следващ път бяха раздадени годишните литературни награди на нашия съюз, които са основани през 1921 година по концепция на проф. Иван Шишманов - тогава постоянен член на съюза ни. Това е трайна традиция, щом по време и на Втората международна война, пък и ние по времето на корона рецесията я съблюдаваме. Значи има механизми да демонстрираме това, което се намира в душите на пишещите хора.
- Успяха ли да изгреят ярки звезди на литературата през това време?
- Ярките звезди от време на време наподобяват на станиолени слънца. Не бива доста да прибързваме да дефинираме този или оня като някакви гениални създатели, тъй като времето е най-сигурния съдник. Но съм уверен, че в България има доста и доста надарени хора.
За страдание, най-талантливите не се намират в блясъка на прожекторите, няма да ги открием по страниците на всекидневниците, тъй като по принцип геният е непретенциозен. Талантът не е право симетричен на опцията и на способността да се прави пиар.
- Въпреки това сякаш има възобновление на интереса към четенето, към книгите, в случай че се съди по напора на хора на тъй наречените панаири на книгата. Вие забелязвате ли такава наклонност?
- Разбира се, че е по този начин. Не може всичко да бъде сложено в някаква центрофуга и ние да мислим, че сме част, която е въобще е откъсната от международния развой. Писането и четенето вървят ръка за ръка.
Тази година се навършиха 75 години от основаването на издателство " Български публицист ", което е на Съюз на българските писатели и имахме щанд на панаира на книгата през декември. Ние участваме рядко, тъй като това е обвързвано и с финансови средства, само че успяхме да представим няколко книги да положителни модерни поети - Ненчо Славчев, ръководител на Дружеството на видинските писатели и мотор на Белогардчишката поетична академия, която е основана преди 40 години и която също не е преставала да съществува; Илко Иларионов, който дълги години бе шеф на Плевенския трагичен спектакъл и доста други сътрудници.
Издателство " Български публицист " се подрежда измежду другите български издателства, без да има претенциите да бъде най-хубавото и най-голямото, както в предишното, само че запази традициите си. Ние не позволихме то да бъде приватизирано и си остана издателство на Съюз на българските писатели.
- Само че за какво българският публицист, който постоянно е бил флагман на публичните настроения и процеси, в този момент сякаш не е в тази роля? Защо се случи това?
- Може би заради конформизма, който е превзел някои от писателите. Лично аз не мога да си обясня за какво, когато има толкоз злободневни тематики като безочливото заграбване на българския език, на българската просвета, на кирилицата, което се прави от някои кръгове в прилежащата Република Северна Македония, стотици писатели мълчат. Вече има основана една група интелектуалци, които се афишират в отбрана на тъй наречените македонски език.
Не желая да влизам в борба с нашите братя, с моите другари от Дружеството на македонските писатели, само че когато се предявяват искания, че Кирил и Методий са македонски просветители, а Климент Охридски е основал не българската кирилица, а македонската писменост, това е повече от литературна кражба, повече от плагиатство. Това е закононарушение. А ние да мълчим при такова злословие е национално изменничество. Преди няколко години се появи едно македонско издателство със странното име " Арлекин ", което издаде томовете на Димитър Талев, където всяка дума " българин " беше заменена с " македонец ".
Смятам, че тези неща не могат да се премълчават. И не може да се стои единствено на дипломатическо равнище, тъй като ние като член на Европейски Съюз в действителност сме притежатели на писмеността си и би трябвало да пазим традициите на основаната от Кирил и Методий българска глаголица и на основаната от Климент Охридски, Ангеларий, Наум, Сава българска кирилица, които са в основата на старобългарския език и слагат основата на доста литературни езици. Вече повече от 300 милиона души по света приказват и пишат на основата на българската кирилица. Ние би трябвало да сме горди с това и то е нашето най-голямо благосъстояние. Но по един възмутителен метод като че ли желаеме да се откажем от него. Само че това не е отвод, това е национално изменничество, закононарушение, което няма измерения.
- Покрай ковида се случи и нещо положително - Данък добавена стойност върху книгите падна на 9%. Това усети ли се и от издателите, и от интереса на читателите?
- Това се отразява най-много на самото книгоиздаване. То е една глътка въздух за издателите. Но оттук насетне е доста значимо те да създадат по този начин, че да се усилят хонорарите на създателите.
Съюз на българските писатели е един от основателите за въвеждането на Директивата на PLR, която работи в целия Европейски Съюз, като се изключи България и Румъния. Тя съществува от 40-те години на предишния век и когато България влиза в Европейски Съюз, е подписала тази инструкция да бъде призната, само че още не е. В нея е заложено, както при авторските права на музикалните осъществявания или на филмите, да се заплаща на българските писатели неголяма сума за книгите им, които се намират в публичните библиотеки. Ако това се вкара, според от броя на книгите и търсенето им, един публицист би могъл да получава до няколко хиляди евро на година, тъй като сега този негов труд се употребява без никакво заплащане.
От няколко години пишем писма за това, само че до момента в който ги изпратим, се сменят държавните управления, изключително министрите на културата, парламентите и към този момент не знаем към кого да се обърнем. През есента бях на такава среща в Прага, а при започване на идната година в България ще дойде управлението на PLR. Очакваме постоянно държавно управление, на което тези проблеми да бъдат сложени без заобикалки. Защото това е посягане върху авторските права на писателите, които са най-уязвимите от интелектуалните среди.
- Всички тъй наречените " дребни народи " с " дребни езици " имат държавна политика за финансиране на популяризирането и издаването на техни създатели в чужбина. Докога у нас няма да има такава?
- Към Национален фонд " Култура " съществува такава стратегия, от която, за жалост, се облагодетелстват едни и същи хора. Знаем кои към този момент са в Управителния съвет и те могат да си дефинират свои представители на експертни комисии.
- Как може да се обезпечи достъп на по-широк кръг хора?
- Аз 3 години бях в УС на фонда, преди този момент беше Маргарита Петкова. Но по времето на министъра на културата Атанас Атанасов ни бяха поискани оставките без да има учредения за това, тъй като фондът не е прерогатив на Министерството на културата. Той е основан въз основата на закон за развиване и протекция на културата и в него по право влизат представители на креативен съюзи, на Министерство на финансите, а министърът на културата по право е ръководител на този фонд.
Само че в този момент нито един креативен съюз няма посланичество в този Национален фонд " Култура ". И никой от нас не знае по какъв метод се разпределят средствата и кои книги би трябвало да се превеждат в чужбина. Там царува възмутителен волунтаризъм под формата, може би, на някакви другарства. Но никога нищо не се прави по някакви естетически критерии. Щом най-големият съюз, който съставлява над 800 писатели, даже към този момент не знае какво става, ясно е какво е ситуацията.
- Ако се появи постоянно държавно управление, надявате ли се и този въпрос да бъде решен?
- Това зависи от министър-председателя и от министъра на културата и от тяхното предпочитание да поправят обстановката. Да се надяваме, че ще дойдат хора, които схващат от просвета и живеят с проблемите на българските интелектуалци.
Нека се има поради и още нещо. В една наша прилежаща страна - Румъния, преди няколко години бе признат закон, съгласно който всички членове на креативен съюзи след пенсионирането си получават до 50% от своята пенсия и по този метод се поддържа живота им. Защото хората на изкуството нямат възраст, а това е един метод да получат самочувствие. Трябва да намерим този добър метод да се оказва помощ на хората на изкуството, за които няма ден, няма нощ, няма събота, няма неделя. Те непрестанно, 24 часа и 7 дни в седмицата работят, с цел да основават духовния образ на България.
- Г-н Ангелов, като публицист, който съгласно определението на Чехов е инженер на човешката душа, имате ли пояснение за какво озлобяхме толкоз доста и от кое място се взема тази експанзия в нас?
-->
- Аз също се чудя на какво се дължи всичко това. Може би на нашия егоцентризъм, може би, на тежкото време, което би трябвало да преодоляваме дружно, на провокациите, които идват отвред, изключително от страна, намираща се на кръстопът като България.
Но все си мисля, че има някакво решение, има някакъв метод това да се преодолее това, в случай че се съблюдава един остарял принцип, който гласи, че злото не би трябвало да се унищожава, а да се трансформира в положително. Не зная по какъв начин става това, само че очевидно се е случвало през вековете и можем да се опитаме да го създадем. А литературата е един от методите това да се случи.
- А каква беше тази година за българската литература?
- Не се ангажирам да върша огромни систематизирания за цялата българска литература, която сега е много парцелирана, много разпарчатосана. Вярно е, че същинската литература се ражда в неподходящо време. Назначението на същинската литература е да демонстрира недъзите на хората, въобще на обществото и, в случай че можем по някакъв метод, посредством нея да ги преодоляваме.
Що се отнася съответно до Съюз на българските писатели, ще си разреша да кажа единствено някои систематизирания. Тази година за стотен следващ път бяха раздадени годишните литературни награди на нашия съюз, които са основани през 1921 година по концепция на проф. Иван Шишманов - тогава постоянен член на съюза ни. Това е трайна традиция, щом по време и на Втората международна война, пък и ние по времето на корона рецесията я съблюдаваме. Значи има механизми да демонстрираме това, което се намира в душите на пишещите хора.
- Успяха ли да изгреят ярки звезди на литературата през това време?
- Ярките звезди от време на време наподобяват на станиолени слънца. Не бива доста да прибързваме да дефинираме този или оня като някакви гениални създатели, тъй като времето е най-сигурния съдник. Но съм уверен, че в България има доста и доста надарени хора.
За страдание, най-талантливите не се намират в блясъка на прожекторите, няма да ги открием по страниците на всекидневниците, тъй като по принцип геният е непретенциозен. Талантът не е право симетричен на опцията и на способността да се прави пиар.
- Въпреки това сякаш има възобновление на интереса към четенето, към книгите, в случай че се съди по напора на хора на тъй наречените панаири на книгата. Вие забелязвате ли такава наклонност?
- Разбира се, че е по този начин. Не може всичко да бъде сложено в някаква центрофуга и ние да мислим, че сме част, която е въобще е откъсната от международния развой. Писането и четенето вървят ръка за ръка.
Тази година се навършиха 75 години от основаването на издателство " Български публицист ", което е на Съюз на българските писатели и имахме щанд на панаира на книгата през декември. Ние участваме рядко, тъй като това е обвързвано и с финансови средства, само че успяхме да представим няколко книги да положителни модерни поети - Ненчо Славчев, ръководител на Дружеството на видинските писатели и мотор на Белогардчишката поетична академия, която е основана преди 40 години и която също не е преставала да съществува; Илко Иларионов, който дълги години бе шеф на Плевенския трагичен спектакъл и доста други сътрудници.
Издателство " Български публицист " се подрежда измежду другите български издателства, без да има претенциите да бъде най-хубавото и най-голямото, както в предишното, само че запази традициите си. Ние не позволихме то да бъде приватизирано и си остана издателство на Съюз на българските писатели.
- Само че за какво българският публицист, който постоянно е бил флагман на публичните настроения и процеси, в този момент сякаш не е в тази роля? Защо се случи това?
- Може би заради конформизма, който е превзел някои от писателите. Лично аз не мога да си обясня за какво, когато има толкоз злободневни тематики като безочливото заграбване на българския език, на българската просвета, на кирилицата, което се прави от някои кръгове в прилежащата Република Северна Македония, стотици писатели мълчат. Вече има основана една група интелектуалци, които се афишират в отбрана на тъй наречените македонски език.
Не желая да влизам в борба с нашите братя, с моите другари от Дружеството на македонските писатели, само че когато се предявяват искания, че Кирил и Методий са македонски просветители, а Климент Охридски е основал не българската кирилица, а македонската писменост, това е повече от литературна кражба, повече от плагиатство. Това е закононарушение. А ние да мълчим при такова злословие е национално изменничество. Преди няколко години се появи едно македонско издателство със странното име " Арлекин ", което издаде томовете на Димитър Талев, където всяка дума " българин " беше заменена с " македонец ".
Смятам, че тези неща не могат да се премълчават. И не може да се стои единствено на дипломатическо равнище, тъй като ние като член на Европейски Съюз в действителност сме притежатели на писмеността си и би трябвало да пазим традициите на основаната от Кирил и Методий българска глаголица и на основаната от Климент Охридски, Ангеларий, Наум, Сава българска кирилица, които са в основата на старобългарския език и слагат основата на доста литературни езици. Вече повече от 300 милиона души по света приказват и пишат на основата на българската кирилица. Ние би трябвало да сме горди с това и то е нашето най-голямо благосъстояние. Но по един възмутителен метод като че ли желаеме да се откажем от него. Само че това не е отвод, това е национално изменничество, закононарушение, което няма измерения.
- Покрай ковида се случи и нещо положително - Данък добавена стойност върху книгите падна на 9%. Това усети ли се и от издателите, и от интереса на читателите?
- Това се отразява най-много на самото книгоиздаване. То е една глътка въздух за издателите. Но оттук насетне е доста значимо те да създадат по този начин, че да се усилят хонорарите на създателите.
Съюз на българските писатели е един от основателите за въвеждането на Директивата на PLR, която работи в целия Европейски Съюз, като се изключи България и Румъния. Тя съществува от 40-те години на предишния век и когато България влиза в Европейски Съюз, е подписала тази инструкция да бъде призната, само че още не е. В нея е заложено, както при авторските права на музикалните осъществявания или на филмите, да се заплаща на българските писатели неголяма сума за книгите им, които се намират в публичните библиотеки. Ако това се вкара, според от броя на книгите и търсенето им, един публицист би могъл да получава до няколко хиляди евро на година, тъй като сега този негов труд се употребява без никакво заплащане.
От няколко години пишем писма за това, само че до момента в който ги изпратим, се сменят държавните управления, изключително министрите на културата, парламентите и към този момент не знаем към кого да се обърнем. През есента бях на такава среща в Прага, а при започване на идната година в България ще дойде управлението на PLR. Очакваме постоянно държавно управление, на което тези проблеми да бъдат сложени без заобикалки. Защото това е посягане върху авторските права на писателите, които са най-уязвимите от интелектуалните среди.
- Всички тъй наречените " дребни народи " с " дребни езици " имат държавна политика за финансиране на популяризирането и издаването на техни създатели в чужбина. Докога у нас няма да има такава?
- Към Национален фонд " Култура " съществува такава стратегия, от която, за жалост, се облагодетелстват едни и същи хора. Знаем кои към този момент са в Управителния съвет и те могат да си дефинират свои представители на експертни комисии.
- Как може да се обезпечи достъп на по-широк кръг хора?
- Аз 3 години бях в УС на фонда, преди този момент беше Маргарита Петкова. Но по времето на министъра на културата Атанас Атанасов ни бяха поискани оставките без да има учредения за това, тъй като фондът не е прерогатив на Министерството на културата. Той е основан въз основата на закон за развиване и протекция на културата и в него по право влизат представители на креативен съюзи, на Министерство на финансите, а министърът на културата по право е ръководител на този фонд.
Само че в този момент нито един креативен съюз няма посланичество в този Национален фонд " Култура ". И никой от нас не знае по какъв метод се разпределят средствата и кои книги би трябвало да се превеждат в чужбина. Там царува възмутителен волунтаризъм под формата, може би, на някакви другарства. Но никога нищо не се прави по някакви естетически критерии. Щом най-големият съюз, който съставлява над 800 писатели, даже към този момент не знае какво става, ясно е какво е ситуацията.
- Ако се появи постоянно държавно управление, надявате ли се и този въпрос да бъде решен?
- Това зависи от министър-председателя и от министъра на културата и от тяхното предпочитание да поправят обстановката. Да се надяваме, че ще дойдат хора, които схващат от просвета и живеят с проблемите на българските интелектуалци.
Нека се има поради и още нещо. В една наша прилежаща страна - Румъния, преди няколко години бе признат закон, съгласно който всички членове на креативен съюзи след пенсионирането си получават до 50% от своята пенсия и по този метод се поддържа живота им. Защото хората на изкуството нямат възраст, а това е един метод да получат самочувствие. Трябва да намерим този добър метод да се оказва помощ на хората на изкуството, за които няма ден, няма нощ, няма събота, няма неделя. Те непрестанно, 24 часа и 7 дни в седмицата работят, с цел да основават духовния образ на България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ