За „изгодата“ от това да си болен и болестта като начин на живот ♥ Александър СВИЯШ
Писател, психолог, претендент на техническите науки, създал „ Метод за осъзната личностна промяна “, Александър Свияш има вяра, че всеки носи отговорност както за своето здраве, по този начин и за своите заболявания. „ Време е да се замислите, по какъв начин сте си докарали болестта, от което страдате, и защо ви е притрябвало. Та нали нормално с лекост се отърваваме от ненужните движимости? А щом заболяването не ви напуща, значи вие по някакъв метод я задържате в себе си, без даже да подозирате това “, споделя Свияш в книгата си „ Здравето е в главата, е не в аптеката “. Как се „ поръчват “ болести и има ли полза от това да си болен, споделено от бестселъра на известния съветски публицист и психолог.
(„ Больная “, 1886 година, Василий Поленов, Третьяковская галерея)
Как се поръчват болести
Един от източниците на болести, който поражда заради съществуването на „ отпадък “ в главите ни, е несъзнателната поръчка на болест. На кого е нужно това? - ще попитате вие. Оказва се, че съвсем на всички. Често болестта ни носи освен болежка и други неприятности, само че по едно и също време с това служи като източник на много огромна полза.
Болестта носи съответна изгода
Най-често си „ поръчват “ заболявания децата. Детето се нуждае от доста душевна топлина и от грижите на родителите си. А те могат да бъдат непрекъснато заети с изясняването на взаимоотношенията си или с някакви свои каузи (бизнес, учене, хоби). Как може детето да притегли вниманието на родителите си? То има единствено един излаз - да се разболее, и го употребява интензивно. Разболее ли се детето, родителите оставят всичките си каузи и се занимават с него - задачата е достигната. Но този способ се употребява интензивно и от възрастните. Не желаете да отидете на неприятна за вас среща, само че не виждате опция да избегнете това - организмът ви се притича на помощ. Вдигате температура (понякога за 2-3 часа) и с чиста съвест си оставате в къщи - къде ще ходите с температура?
Но това е простоват: случай, а от време на време се поръчват заболявания за доста години и никоя медицина не може да ги излекува, защото те са ви нужни.
Болестта като метод на живот
Например пенсионерите постоянно боледуват, защото заболяването им дава занимания - би трябвало да се върви лекари, да се съблюдава режимът на приемане на медикаменти или процедурите. Това им дава обширни тематики за другарство с останалите заболели - какви нови медикаменти са се появили, по какъв начин протича болестта при познати по какъв начин се отнасят лекарите към болните и така нататък В последна сметка животът се изпълва със смисъл, индивидът усеща, че не бездейства, усеща се нужен, потребен член на обществото. Дори се появяват известни учредения за горделивост, в случай че неговата болест е по-сложна и по-трудно излечима, в сравнение с при другите. А с какво би се занимавал, в случай че е здрав? На това занятие посвещават доста години млади съпруги на богати мъже. Първите 10-15 години от фамилния живот тези извънредно дейни и дейни дами посвещават на възпитанието на децата. Но по-късно децата, за жалост, порастват и не се нуждаят към този момент от непрекъснатите грижи на майка си. Нещо повече, те стартират да заобикалят контрола от нейна страна, като отстояват правото си на лично мнение и лични неточности. Ако майката е естествена, тя понижава грижите и разрешава на децата независимо да натрупат опит за живота. А на нея какво й остава да прави? Добре е, в случай че се е научила да обича себе си и е подготвена да отделя доста време в грижи за външността и здравето си. Но ако родителите й са й внушили, че „ човек е роден, с цел да работи “, по какъв начин да живее по-нататък? Да работи не може, квалификацията й от дълго време е пропиляна, а и няма защо - мъжът й печели задоволително. А силата кипи в нея, има потребност да се излее на открито. Някои дами в сходна обстановка стартират да си обясняват взаимоотношенията със брачна половинка си и след известно време пред тях поражда обстойно поле за изява - в търсене на нов мъж, работа, апартамент и така нататък Ако дамата е задоволително интелигентна, тя не безпокои брачна половинка си. Но въпреки всичко би трябвало да се прави нещо! Тя настойчиво търси нова област, в която да вложи силата си, и организмът й се притичва на помощ, Като я избавя от натрупалия се стрес. Той й „ сервира “ непотребни килограми или някакво комплицирано заболяване и тя героично се хвърля в борбата с новия зложелател! Ура, към този момент има с какво да се занимава! И пази Боже да отслабне или да оздравее, тогава животът й още веднъж ще изгуби смисъл.
Болестта ни кара да се усещаме значими
Друг вид е обстановката, при която до неотдавна прочут и процъфтяващ човек остава без работа. Спортист, артист, публичен деятел или политик:, откакто доближи върха на славата, постоянно остава без работа в много млада възраст. С какво да се заеме човек, който е привикнал с вниманието и поклонението на масите, с общуването със звезди? Да се захване с нещо нормално? Душата му няма да се помири с това. И индивидът се разболява, само че не от елементарна, общоприета болест, а от особена, която никой не може да излекува (понякога това прераства в психологично заболяване). Отначало той се лекува в кварталната поликлиника, по-късно в градската болница, по-късно го насочват към някой профилиран институт, където с заболяването му се занимават светила в региона на медицината. Ето че той още веднъж се намира в центъра на вниманието, занимават се с него, съчувстват му, с него поддържат връзка звезди. Дори и да го боли, той още веднъж е основал за себе си оня живот, към който се стреми. Чувството за личната му значителност е изцяло задоволено.
Болестта като отмора
Още една необятно публикувана причина, заради която боледуваме, е когато се нуждаем от отмора. Може би ритъмът ви на работа е прекомерно под напрежение и не ви остава време за отмора. Може би самите вие сте свободни да се разпореждате с времето си, само че вътрешните ви настройки не ви разрешават да почивате, до момента в който останалите работят. Вие работите, работите, работите и не виждате опция да спрете този непрестанен бяг на живота. Искате да извършите отмора, само че не намирате подобаваща опция да осъществите това свое предпочитание. И тук на помощ ви се притичва организмът, чиито запаси в действителност са изтощени. Вътрешната ви поръчка е изпълнена. Получавате следващото остро респираторно заболяване или нещо сходно и с чиста съвест си почивате седмица-две. Ако я нямаше вашата вътрешна „ поръчка “, то организмът ви би влачил своя товар без всевъзможни ОРЗ. В последна сметка, в случай че разполагате с огромни запаси сила, бихте работили доста години — по този начин в действителност работят доста хора, запленени от работата си. Те нямат време да се разсейват и организмът им не си разрешава да боледува, реализирайки вътрешната поръчка на притежателя си: няма време за дреболии, би трябвало да се работи.
Понякога на помощ на родителите идва организмът на техните деца - детето се разболява и обезпечава на майката няколко седмици болнични, с цел да се грижи за детето. Признак на сходна обстановка е това, че детето нормално оздравява за два-три дни и майката умерено може да посвети останалото време на себе си.
Болестта като метод да получиш внимание
Не единствено децата, само че и възрастните от време на време имаш потребност да си починат от суетнята и непрекъснатите грижи, желае им се да получат грижи и внимание от страна на околните хора. Във всекидневния живот всички са заети със личните си проблеми - работа, печелене на пари, градеж на вила и други В последна сметка хората, въпреки че живеят дружно, не поддържат връзка между тях, не им доближава взаимно внимание, грижи, интерес към проблемите на другия. Вие търсите метод да получите тези неща и го намирате - посредством заболяването. Разболеете ли се, стартират да ви обръщат внимание, постоянно заетият ви брачен партньор стартира да се интересува по какъв начин се чувствате и от какво се нуждаете и така нататък А по какъв начин да получите всичко това без заболяването? Това е съвсем невероятно.
Болестта като метод да избегнете нещо неприятно
Понякога заболяването ви идва на помощ, когато по никакъв начин не ви се желае да вършиме нещо. Опитват се да ви изпратят в неприятна командировка, карат ви да се занимавате с нещо скучно и неприятно, събитията би принуждават да се срещате с противен човек.
Болестта като метод да отложите вземането на значимо решение
Понякога човек би трябвало да вземе значимо решение - да смени работата си или да се реалокира да живее на друго място, да подписа брак или да се разведе, да помоли или да изиска нещо, а той все не се взема решение да направи това. Идеализацията на личното съвършенство (под формата на боязън от грешка) му пречи да вземе дефинитивно решение. Ако периодите го притискат, а дефинитивно решение няма, на помощ му се притича организмът - той се разболява и индивидът има цялостни учредения да отсрочи периода за взимане на решение още малко.
Болестта като метод за манипулиране на близките
Широко публикуван метод за въздействие върху близките е опасността да се разболеете или дори да умрете. „ Ако не извършите това, няма да го понеса! “ - Кой не е чувал сходни думи? Обикновено този метод за налагане на личната воля се употребява от слабите хора, които нямат опция да отстояват мнението си по различен метод. Но този метод е много ефикасен, изключително в случай че заобикалящите ви хора ви обичат и не желаят да се трансформират в източник на вашите премеждия. За да усилите резултата, би трябвало най-малко един път съществено да се разболеете - тогава за близките към този момент няма никакво подозрение, че не се шегувате и, желаят или не, ще стартират да извършват всичките ви прищевки.
Болестта като метод да постигнете задачата си
Понякога заболяването се употребява като финален аргумент в опита ви да докажете нещо, да постигнете задачата си. Например детето желае да получи някаква играчка, а родителите му не я купуват. Трябва единствено да се разболее, и мнението на родителите за тази покупка незабавно се трансформира - кой би желал да се почувства като изрод, който отхвърля нещо на болно дете. Друг вид - извънредно без значение дете с всички сили се стреми да се отърве от непрекъснатия надзор на родителите си. Тъй като родителите напълно управляват детето и не му разрешават да бъде независимо най-малко в нещо, то за него остава единствено един метод да се отърве от тях - да се разболее. Никой не би тормозил болния от самото начало, тъй че детето получава най-малко за известно време опцията да бъде такова, каквото е.
От: „ Здравето е в главата, е не в аптеката “, Александър Свияш, изд. СофтПрес
Картина: „ Больная “, 1886 година, Василий Поленов, Третьяковская галерея, commons.wikimedia.org
