Хората може да са добре с тялото, но не и

„ Хората може да са добре с тялото, само че не и с мозъка. Много постоянно те се държат за болест, от която биха могли да се освободят. Същото важи за нещастието. Онези, които усещат нещастието, притеглят несгоди. “

Отучване 

Толкова е мъчно да забравим това, което към този момент сме научили. Ученето е едно нещо, отучването – напълно друго. Процесът на духовно реализиране се прави посредством отучване. Хората считат своите убеждения за вяра. В реалност убежденията са стъпки по пътя към религията. Ако би трябвало да опиша убежденията, бих ги сравнил със стълбата, която води към по-висша реализация. Но вместо да се качват, хората стоят на нея. Това е като водата, която към този момент не тече, а стои на едно място. Хората са трансформирали убежденията си в непреклонни и по тази причина, вместо да се възползват от тях, с цел да напредват, те се връщат обратно. Ако не беше по този начин, всички вярващи в Бог, в истината и в отвъдния живот щяха да са по-добре от невярващите. Но в действителност те са в по-лошо състояние, тъй като сами са заковали краката си за стъпалото на своето разбиране.

Много постоянно съм в позиция, в която мога да кажа прекомерно малко, изключително на човек, който идва при мен, с цел да следва моята посока, моите упътвания по духовната пътека, само че носи своите предразсъдъци. Затова първото, което той желае да ревизира, е дали мислите му пасват на моите и дали моите хрумвания пасват на неговите. Той не може да се опразни, с цел да поеме в указаната посока. Не е пристигнал, с цел да следва моите мисли, а с цел да удостовери за себе си, че неговите показа са правилни. От 100 души, пристигнали за духовно упътване, деветдесет са от този тип. Какво демонстрира това? Те нямат желание да се отхвърлят от своята визия, а желаят удостоверение, че тя е вярна.

От първия до последния момент духовното реализиране е развой на освобождение от наученото. Но по какъв начин да се отучим? Можем да го създадем, като станем по-мъдри. Колкото по-мъдър става човек, толкоз по-способен е да опровергае личните си показа. Колкото по-малко мъдрост има в него, толкоз по-здраво се придържа към визиите си. У най-мъдрия има предпочитание да отстъпва. А най-глупавият постоянно е подготвен гневно да пази своите хрумвания. Причината е в това, че мъдрият може без проблем да се откаже от мислите си, до момента в който глупавият се държи за тях. Той не помъдрява, тъй като твърдо се придържа към своите схващания. Ето за какво той не се развива.

Следователно умственото филтриране е единственият път към духовното реализиране. Това изисква да погледнем през очите на другите. Защото в реалност всяка позиция е личната ни позиция. Колкото повече човек уголемява границите си, колкото по-голямо е осъзнаването, до което той доближава, толкоз повече той вижда, че всяка позиция е вярна. Ако успее да разшири съзнанието си дотолкоз, че да обхване съзнанието на различен, съзнанието му става двойно по-голямо. Така то може да побере съзнанията на хиляди хора, когато човек привикне да се слага на тяхно място.

Следващата стъпка в умственото филтриране е способността да забележим вярното в неверното и неверното в вярното, злото в положителното и положителното в злото. Задачата е сложна, само че постигнали това, се издигаме над положителното и злото.

Трябва да можем да забележим болката в удоволствието и удоволствието в болката, облагата в загубата и загубата в облагата. Обикновено става по този начин, че човек не възприема едното, само че е отворен към другото. Той не вижда загубата или не вижда изгодата. Ако вижда вярното, не вижда неверното.

Пречистването на мозъка значи, че възприемането на нещата като положителни и неприятни, неправилни и верни, облага и загуба, наслаждение и болежка, което блокира мозъка, би трябвало да бъде отстранено, като се разкрие съответната диаметралност. Тогава в приятеля съзираме врага, във врага – другар. Когато човек е кадърен да открие отровата в нектара и нектара в отровата – това е моментът, когато животът и гибелта също стават едно. Противоположностите към този момент не се опълчват една на друга. Това се назовава филтриране на мозъка. Онези, които са достигнали този стадий, са живите мъдреци.

Третата сфера на умствено филтриране е идентифицирането с това, което не сме. Така пречистваме мозъка си от отпечатъците за личната ни подправена идентичност.

Веднъж се пробвах да оказа помощ на жена, която имаше ревматизъм от двайсет години. Тя беше на легло. Не можеше да се движи. Отидох при нея и й споделих: „ Сега ще правиш това, а аз ще се върна след две седмици. ” Когато отидох отново, тя беше почнала да движи ставите си. Казах й: „ Ще се върна след шест седмици. ” След шест седмици тя към този момент ставаше от леглото и от ден на ден се надяваше, че ще се излекува. Въпреки това търпението й не беше задоволително огромно. Един ден, до момента в който лежала, тя си помислила: „ Дали въобще ще се изцелявам? ” С тази мисъл провокирала завръщането на предходното си положение. Душата й се беше идентифицирала с болния човек. За нея беше невероятно да се види още веднъж здрава. Не можеше да си показа, че ще се оправи. Не вярваше на очите си, че ставите й се движат. Не можеше да повярва.

Хората може да са добре с тялото, само че не и с мозъка. Много постоянно те се държат за болест, от която биха могли да се освободят. Същото важи за нещастието. Онези, които усещат нещастието, притеглят несгоди. Те са своето лично злощастие. Не нещастието демонстрира интерес към тях, а те демонстрират интерес към нещастието. Нещастието не избира хората. Хората избират нещастието. Те задържат тази мисъл и тя става част от тях. Когато човек е уверен, че пропада, той пропада. Тази мисъл му оказва помощ да потъне.

Ето за какво третият аспект от умственото филтриране е способността да се идентифицираме с нещо друго. Суфиите учат на това по собствен метод. Често човек се концентрира върху облика на своя нравствен преподавател и по този начин се снабдява с познанието, вдъхновението и силата, които учителят има. Получава го в завещание.

Ако човек не може да се концентрира дотолкоз, че да не помни себе си и да потъне надълбоко в облика, върху който се е концентрирал, той няма да успее да овладее концентрацията.

Четвъртият аспект на пречистването на мозъка е да се освободим от формата и да добием визия за нереалното. За очите ни всичко е форма, всичко; дотолкоз, че когато чуем името на човек, който в никакъв случай не сме виждали, ние си го представяме в дадена форма. Дори когато чуем за същества като феи, духове и ангели, в мозъка ни те изникват в избрани облици. Това ни пречи да възприемем наличието на безформеното и по тази причина тази част от умственото филтриране е доста значима. Нейната цел е да се научим да мислим за нещо без форма. Несъмнено това се реализира само с огромна централизация и медитация, само че успеем ли, удовлетворението е цялостно.

И петият метод – да сме способни да даваме отмора на мозъка. С други думи, да релаксираме мозъка. Можем да си представим какъв брой огромна потребност от отмора има тялото след през целия ден усилена работа. Тогава какъв брой повече се нуждае от отмора мозъкът!

Умът работи доста по-бързо от тялото и естествено е доста по-уморен от него. Не всеки знае по какъв начин да накара мозъка си да си почине, по тази причина мозъкът в никакъв случай няма отмора. В резултат на това след известно време той отслабва. Губи памет, мощ за деяние, здрав разсъдък. Най-лошите последици се дължат най-вече на неналичието на умствена отмора. Ако недостатъци като боязън и подозрение влязат в мозъка, човек става разтревожен и мозъкът му не намира покой. През нощта мозъкът продължава да следва тези проблеми. Колкото и просто да наподобява, успокояването на мозъка е нещо, което малко хора владеят и знаят какъв брой прелестно е то. А каква мощ, какво ентусиазъм изниква като реакция, какъв покой изпитва човек, какъв брой потребно е това за тялото и мозъка! Щом мозъкът получи своята отмора, духът се възражда.

Първата стъпка към релаксирането на мозъка е релаксирането на тялото. Ако човек е кадърен да отпусне мускулната и нервната система, когато пожелае, мозъкът автоматизирано се освежава. Освен това той би трябвало да умее да отхвърля безпокойството, паниките и страховете посредством силата на волята, постигайки по този метод умерено положение. Това става посредством вярното дишане.

Магнетизмът става най-силен, когато мозъкът е укротен и рафиниран. С наличието си хората, чийто разум не е укротен и рафиниран, предизвикват ужас у другите, както и у тях самите. Тяхното привличане е едва, защото са изгубили тази мощ. В тяхно наличие усещаме отмалялост, дискомфорт. Те са тежест както за другите, по този начин и за себе си.

Щом мозъкът бъде рафиниран, следва култивирането на сърдечното качество, което кулминира в духовното реализиране.

От: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “, 2012 година
Картина: DALL-E