Как се променя пирдопското село Душанци след Съединението?
Пирдопското село Душанци е едно от живописните български села, чиято орис е обвързвана със Съединението. Каква е неговата история преди и след 6 септември 1885 г- вижте в репортажа на Анна Ангелова.
Душанци, Пирдоп
Древно населено място с богата просвета - Душанци е пай красива земя, който страната ни щеше да загуби без акта на Съединението. Въпреки че е единствено на 8 км от Пирдоп, границата го е откъснала от територията на Княжество България.
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: Между Пирдоп и Душанци се намира река Еленска, която в долната си част се назовава Граматник и това в действителност е границата сред Княжество България и Източна Румелия. До 1885 г Пирдоп е в Княжество България, а Душанци в Източна Румелия.През 1885 г тази неправда е поправена и двете селища на една и съща община още веднъж са част от България.
До тогава в Душанци има най-вече турско население.
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: В долната част са турските фамилии, които са богати, заможни, а в горната част има единствено 40 български фамилии. По време на Априлското въстание от всеки български дом излиза по един бунтовник, отпред на които е Тодор Душанцалията.
След оповестяването на Съединението турското население напуща стремително територията на Душанци. Пътят към Цариград минавал през един от знаците на селото - Римския мост. През 70-е и 80-е години на предишния век, той е изцяло опустошен от иманяри:
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: Легендата споделя, че там в този мост част от турците са закопали своето имане, както и по Римския път, по тази причина той беше обект на нападения и през 2010 г той беше възобновен.
В Душанци живеят към 800 души. За множеството от тях родовата памет е обвързвана с Възраждането и осмислянето на концепцията да бъдем дружно:
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: Да, хората са обединени, ние сме едно цяло с Пирдоп.
Съединението по тези земи би било невероятно без институциите на духовно обединяване, основани от локалните възрожденци. Те сами построяват учебното заведение, читалището и църквата... Църква, която през днешния ден няма клисар, само че към момента има вярващи
Душанци, Пирдоп
Древно населено място с богата просвета - Душанци е пай красива земя, който страната ни щеше да загуби без акта на Съединението. Въпреки че е единствено на 8 км от Пирдоп, границата го е откъснала от територията на Княжество България.
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: Между Пирдоп и Душанци се намира река Еленска, която в долната си част се назовава Граматник и това в действителност е границата сред Княжество България и Източна Румелия. До 1885 г Пирдоп е в Княжество България, а Душанци в Източна Румелия.През 1885 г тази неправда е поправена и двете селища на една и съща община още веднъж са част от България.
До тогава в Душанци има най-вече турско население.
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: В долната част са турските фамилии, които са богати, заможни, а в горната част има единствено 40 български фамилии. По време на Априлското въстание от всеки български дом излиза по един бунтовник, отпред на които е Тодор Душанцалията.
След оповестяването на Съединението турското население напуща стремително територията на Душанци. Пътят към Цариград минавал през един от знаците на селото - Римския мост. През 70-е и 80-е години на предишния век, той е изцяло опустошен от иманяри:
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: Легендата споделя, че там в този мост част от турците са закопали своето имане, както и по Римския път, по тази причина той беше обект на нападения и през 2010 г той беше възобновен.
В Душанци живеят към 800 души. За множеството от тях родовата памет е обвързвана с Възраждането и осмислянето на концепцията да бъдем дружно:
Вера Бойчева - зам.-кмет на Пирдоп: Да, хората са обединени, ние сме едно цяло с Пирдоп.
Съединението по тези земи би било невероятно без институциите на духовно обединяване, основани от локалните възрожденци. Те сами построяват учебното заведение, читалището и църквата... Църква, която през днешния ден няма клисар, само че към момента има вярващи
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ