Осъзналият себе си индивид е на изчезване - ПИЕР ДАКО
Пиер Дако
Нашата прелестна епоха…
Немалко от актуалните хора са неприспособими. А непригодност значи несъгласие.
Противоречието от своя страна значи раздвояване.
Раздвоението води до тревога.
Едно от най-големите несъгласия е следното: човек е колеблив сред това, което „ е “, и това, което „ счита, че е “. В този случай той се раздира сред скритите си пристрастености и външното си държание.
И психологът установи, че в осем случая от 10 болният е непригоден не към работата или времето, в което живее, а към самия себе си заради многочислените вътрешни спорове, които го раздират.
Много хора желаят да „ съумеят “. Да съумеят в какво? Не знаят. Знаят обаче, че би трябвало да са първи. Първи в какво? Защо? Къде? Също не знаят. Главно те желаят да превъзхождат другите. Защо? Защото се усещат по-непълноценни от тях. Може би в никакъв случай възприятието за непълноценност не е било развито в такава степен както през днешния ден.
Осъзналият себе си субект е на изгубване. Съвременният човек се подчинява не на разсъдъка или на съзнателните си намерения, а на мъчителната си емоционалност.
Използваните предвид на това средства постоянно са нечувано брутални. Достатъчно е да забележим някои реклами или вестници, да чуем някои радиостанции. Достатъчно е да хвърлим взор върху количеството илюстровани издания, които попречват всякакво умишлено четене.
Всички тези похищения са на прочувствено и нормално неумишлено ниво. Така че има от какво да се плашим. Промиването на мозъци се е трансформирало в зараза. И тези, които „ дърпат конците “, добре познават могъществото на страстите.
На човешкото „ съзнавано “ се пада релативно малко място в живота. Ако съзнаваното заема повърхнина колкото езеро, несъзнаваното е широко като океан. Много заболявания се дължат на спорове сред съзнателния и несъзнателния слой.
Човек би трябвало да преоткрие равновесието и приспособимостта. Да преоткрие истината и щастието.
За да бъдеш съзнателен субект, е нужна цялостна естетика на човешката персона. Хармонията идва от реда. А редът идва от равновесието. Затова всяка болест пречи на осъзнатостта. Защото раздвоява индивида и нарушава хармонията му. Без подреденост няма същинско деяние, което хармонично да подхожда на вътрешните пристрастености на индивида. В този случай индивидът усеща несъгласието сред това, което прави, и това, което е. И страда.
Без подреденост нито любовта, нито другарството са вероятни. Любовта се състои в това да даваш. За да даваш, би трябвало да притежаваш. А да притежаваш нещо, значи да си психически мощен.
Няма същинска мощ без равновесие. Без равновесие изживяваме една неистинска обич, която единствено получава и взима, само че не умее да дава. Изживяваме сграбчване, което постоянно се появява при погрешно образование – фактор на не едно заболяване.
От кого са основани сегашните условия на живот, в случай че не от всички нас? Ако сме неспокойни, постъпките ни също ще са такива. Ако сме душевно инертни, ще породим пасивност. Истинско злощастие е да видиш какъв брой хора живеят неумишлено, като автомати.
В реалност те не осъзнават какво вършат… или съвсем! Кой може да си каже в края на деня: „ Напълно, до дъното на душата си най-малко в продължение на пет минути съзнавах какво правя “? Вместо това работим машинално, мислим машинално, живеем съгласно тиковете и навиците си.
Така се получава, че някои са ходещи мъртъвци. Те са лашкани по всички страни от несъзнателното у тях и даже не се пробват да го открият.
Колко са съзнателните жестове спрямо несъзнателните? Колко доста са думите, наизустени папагалски от учебната пейка, и от този момент нито един път не са подложени на подозрение? Какво персонално и умишлено има във всичко това?
Да променим изискванията, значи да променим самите нас. Всичко, което вършим, е извънредно значимо. Всяка наша постъпка се вписва в нас и в близките.
Как си представяме, че можем да поемем сходна отговорност, в случай че не знаем какво вършим самите ние? Ако не знаем също по този начин какво ни тласка към деяние?
Да осъзнаеш себе си е съвършенство. А съзнанието е като волята: нуждае се от вътрешно „ разчистване “ и образование. След като съзнанието е нещо напълно, то изисква съвършени условия. Изисква на първо място равновесие и съгласуваност. Вътрешно разпокъсаният човек е неволен автомат.
Човек е изложен на заплаха: да се трансформира в машина. Ако човек стане машина, то постъпките му ще бъдат действия на машина, даже в случай че се занимава с просвета, с лирика или с музика. Може да престане да бъде машина, само че за задачата би трябвало да се познава. Това изисква нескончаем труд, по тази причина пък откритието е прелестно.
из „ Фантастичните победи на модерната логика на психиката “
