Смъртоносни признания: Еми Стамболова проговори за Жоро Илиев и ужаса, белязал живота й
Певицата Еми Стамболова направи шокиращи самопризнания пред Мон Дьо за живота си, които до този миг е пазила в цялостна загадка. Тя се разплака и разкри шокиращи детайлности, които ще ви оставят без мирис.
За първи път разкрива за жесток случай като дете, поради който е изцяло сляпа с едното си око. Говори още за промяната на турските има в България и за какви смъртни случаи знае, от какво е умрял татко й и за какво е мислила за аборт с втората си щерка.
„ Аз съм кръстена на турска певица Емел Саян. Името ми е създавало проблеми в учиническите години в родния ми град Свищов. Имах учител, с който си имахме пререкания по отношение на това дали съм Емел или Емилия. Времето със промяната на имената беше ужасно. В родния град на майка ми – Никопол, имаше даже смъртни случаи. Това са хора, които са отказали да си сменят името. Баща ми беше доста обезпокоен и мислеше какво да направи. Всичките ми братовчеди отпътуваха за Турция, само че татко ми отсече, че оставаме тук.
Дали са гледали на мен като второкласен човек поради произхода ми?! Да! Започнах да пея на 17-годишна възраст, само че за множеството хора, в случай че не си българин, за тях си цигане. Но когато пристигнах в огромния град тези неща не се случваха, тъй като не знаеха по какъв начин се споделям и какъв ми е произходът. Още има хора, които си мисля, че турците, които са родени в България, са второкласен хора. Не ме наскърбява, само че ми става тъжно за самите тях и ги скърбя.
Имам доста противен спомен от детството. Сестра ми подскачаше на леглото с ножица в ръка и аз я дръпнах, с цел да не се нарани тя, и се блъскам долу под окото. Започна едно безпределно разкарване по едни лечебни заведения. Запечатали са ми се в съзнанието едни думи на лекарката от незабавното: „ Това дете в този момент ли откри да си избоде окото, не мога да си изгледам „ Студио Х “. Та, с помощта на тази интервенция, аз съм изцяло сляпа с лявото око от 6-годишна. Хората от време на време ме назовават сляпа, кьорава и това ме жегва. Повечето почитатели споделят „ певицата с другите очи “ и аз го одобрявам по този метод.
Бащината любов ми липсва, няма го към този момент толкоз време. Улавям се, че не съм му споделила задоволително пъти, че го обичам. И по тази причина всеки ден споделям на децата си и на приятелите, че ги обичам. Няма ден, в който да не мисля за татко си, тъй като гибелта му е единственият момент в живота ми, който съм се чувствала безпомощна. Научих, че е болен в миг, в който разбрах и една хубава вест – че съм бременна с дребната си щерка.
Имаше миг, в който мислех да махна дребната си щерка, да не я раждам. Не мислех, че двете неща са съвместими. До последно си мислех, че може да направя нещо и да го изцелявам. Не желаех да се отхвърлям. Откриха му рак в финален етап, умря на 14 март, а аз на 20 март родих щерка си. Не изпратих татко му в последния му път. Отидох на гроба му след два дни.
Нямах 18 години, когато моята група искаше да замине да работи на открито, тогава беше съвременно да се работи по кораби по скандинавските страни. Но моят татко не подписа документите и аз останах в България. Започнах с поп музика, пеех испанска и британска музика, знаех смао две сръбски песни. И за две седмици от испанската музика минах на „ Майсторе, майсторе “. Много бързо станаха нещата. Но първият човек, който ми сподели, че от мен може да стане нещо, е Радо Шишарката.
Никога не съм била певица, която да е била в светлината на прожекторите. Въпреки триумфа ми, медиите ме подминаваха. Може би чаках някой да се сети за Еми. Обиждало ме е това, тъй като работя добре и върша хубави песни.
За неприятните момчеа от 90-те не мога да кажа нищо неприятна. Когато се радваха в действителност стреляха, само че не по мен или някои от сътрудниците. Те гърмяха в таваните или на открито, напред не спреляха. Никога няма да не помни един миг, бях си в родния град Свищов след интервенция на гласните струни и получавам телефонно позвъняване. Казват ми, че притежател на заведение желае да открие с мен и вероятно да остана на работа там. Никой не ми споделя кой е притежателят и кое е заведението. След два часа и половина бяха пред родния ми дом в Свищов. Тогава разбирам, че ще пея в „ Мираж “. Виждах неща, които съм виждала единствено по малкия екран. Тогава разбрах кой е Георги Илиев.
Парите бяха положителни, няма да неистина. Но аз обичах да си върша каквото аз си желая. Тогава се изкарваха пари, всички имаха пари. След една такава вечер купих жилището на нашите. Историите за чували с пари са истина “, признава Еми Стамболова.
За първи път разкрива за жесток случай като дете, поради който е изцяло сляпа с едното си око. Говори още за промяната на турските има в България и за какви смъртни случаи знае, от какво е умрял татко й и за какво е мислила за аборт с втората си щерка.
„ Аз съм кръстена на турска певица Емел Саян. Името ми е създавало проблеми в учиническите години в родния ми град Свищов. Имах учител, с който си имахме пререкания по отношение на това дали съм Емел или Емилия. Времето със промяната на имената беше ужасно. В родния град на майка ми – Никопол, имаше даже смъртни случаи. Това са хора, които са отказали да си сменят името. Баща ми беше доста обезпокоен и мислеше какво да направи. Всичките ми братовчеди отпътуваха за Турция, само че татко ми отсече, че оставаме тук.
Дали са гледали на мен като второкласен човек поради произхода ми?! Да! Започнах да пея на 17-годишна възраст, само че за множеството хора, в случай че не си българин, за тях си цигане. Но когато пристигнах в огромния град тези неща не се случваха, тъй като не знаеха по какъв начин се споделям и какъв ми е произходът. Още има хора, които си мисля, че турците, които са родени в България, са второкласен хора. Не ме наскърбява, само че ми става тъжно за самите тях и ги скърбя.
Имам доста противен спомен от детството. Сестра ми подскачаше на леглото с ножица в ръка и аз я дръпнах, с цел да не се нарани тя, и се блъскам долу под окото. Започна едно безпределно разкарване по едни лечебни заведения. Запечатали са ми се в съзнанието едни думи на лекарката от незабавното: „ Това дете в този момент ли откри да си избоде окото, не мога да си изгледам „ Студио Х “. Та, с помощта на тази интервенция, аз съм изцяло сляпа с лявото око от 6-годишна. Хората от време на време ме назовават сляпа, кьорава и това ме жегва. Повечето почитатели споделят „ певицата с другите очи “ и аз го одобрявам по този метод.
Бащината любов ми липсва, няма го към този момент толкоз време. Улавям се, че не съм му споделила задоволително пъти, че го обичам. И по тази причина всеки ден споделям на децата си и на приятелите, че ги обичам. Няма ден, в който да не мисля за татко си, тъй като гибелта му е единственият момент в живота ми, който съм се чувствала безпомощна. Научих, че е болен в миг, в който разбрах и една хубава вест – че съм бременна с дребната си щерка.
Имаше миг, в който мислех да махна дребната си щерка, да не я раждам. Не мислех, че двете неща са съвместими. До последно си мислех, че може да направя нещо и да го изцелявам. Не желаех да се отхвърлям. Откриха му рак в финален етап, умря на 14 март, а аз на 20 март родих щерка си. Не изпратих татко му в последния му път. Отидох на гроба му след два дни.
Нямах 18 години, когато моята група искаше да замине да работи на открито, тогава беше съвременно да се работи по кораби по скандинавските страни. Но моят татко не подписа документите и аз останах в България. Започнах с поп музика, пеех испанска и британска музика, знаех смао две сръбски песни. И за две седмици от испанската музика минах на „ Майсторе, майсторе “. Много бързо станаха нещата. Но първият човек, който ми сподели, че от мен може да стане нещо, е Радо Шишарката.
Никога не съм била певица, която да е била в светлината на прожекторите. Въпреки триумфа ми, медиите ме подминаваха. Може би чаках някой да се сети за Еми. Обиждало ме е това, тъй като работя добре и върша хубави песни.
За неприятните момчеа от 90-те не мога да кажа нищо неприятна. Когато се радваха в действителност стреляха, само че не по мен или някои от сътрудниците. Те гърмяха в таваните или на открито, напред не спреляха. Никога няма да не помни един миг, бях си в родния град Свищов след интервенция на гласните струни и получавам телефонно позвъняване. Казват ми, че притежател на заведение желае да открие с мен и вероятно да остана на работа там. Никой не ми споделя кой е притежателят и кое е заведението. След два часа и половина бяха пред родния ми дом в Свищов. Тогава разбирам, че ще пея в „ Мираж “. Виждах неща, които съм виждала единствено по малкия екран. Тогава разбрах кой е Георги Илиев.
Парите бяха положителни, няма да неистина. Но аз обичах да си върша каквото аз си желая. Тогава се изкарваха пари, всички имаха пари. След една такава вечер купих жилището на нашите. Историите за чували с пари са истина “, признава Еми Стамболова.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




