ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 г. в

ПЕТКО КАНЕВСКИ e роден на 18 юли 1951 година в Димитровград. Автор е на поетични книги, както и на сборника с фейлетони " Писма до дядо ми " - за годините на по този начин наречения преход. Председател е на Горско стопанство " Приятели на Русия и православния свят ", ръководител на Дружеството на писателите " Пеньо Пенев " в Димитровград. Член е на Съюза на българските писатели. />
ПЪРВА ЧАСТ

Колко доста спектакъл
в живота ми.
Колко доста измислени функции!
От герои,
от дяволи,
от екстаз,
от несгоди.
По вратите
ни детството
чука
с окъсели
ръкави
и окъсани
гуменки.

Опиянени
от полуда.
Нито за момент
не изпускахме
на правдата
спусъка!
Тра-та-та -
по фашистите,
по жандарите
подлите!
Тра-та-та -
по бандитите!
Хоризонтът
се срутваше.
А бащите ни
сееха
Млечния път
на
вярата.
И в мустаците
топлена,
една целувка
пронизваше
залеза.

*  *  *
Оседлахме ли времето,
на гърба
на татковци и предци?
Омъдряхме ли?!
А се сърдим
на някого.
С какъв брой труд
през днешния ден
измерваме
път
и бразди,
идеалите,
завещани
от Дякона?

И пълзи
като лава
във дните
горещи
неуловимо
трагичната
задоволеност
в душата.
Трещят
от задъхване
алчните
пещи,
мелещи
досада
и тиня
по тревата.

*  *  *
Изгодници ли
доста
се навъдиха,
неподвижен ли
затлъстяваха
фантазиите ни,
та някои,
доморасли
философчета
отсъдиха:
- Революцията свърши!
- Браво!
Нищо сходно,
момчета!
Нищо сходно!
Избършете
прахта
на вашите
заболели
упоритости.
Съжалявам -
ще ви зазвучи
не доста комфортно:
Революцията
занапред стартира.
И своите позиции
тя в никакъв случай
не е изгубила.
И в двете
полушария
на майката - планета -
Революцията продължава!
Революцията продължава!
- Стига! - креснете,
другари мои!
Ние май още
тръпнем
само
пред гола
на своите любимци,
и на завои,
когато
времето звездно
ни предизвикa -
гневно браним
стол и родственици.
Палим цигари,
зъзнем от злоба
пред Пантеона
на мъченика,
покорил
Еверест,
прекосил
Атлантика -
с цел да ни разпне
върху кръста
на своята
ВЯРА!

ВТОРА ЧАСТ

Работим сякаш.
  А левът
    все не стига...
На прага чака
    двадесет и първи
              век.
На хората
    наподобява
        не им мига,
че днеска
    няма чесън
         и оцет...

Събуха Вярата.
Издигнаха
    на Трон
         лъжата.
И плъзнаха
    митари
       с вратовръзки.
С приемен ден
    бронираха
       Вратата.

И Революцията
    търси връзки...
Опашки
    за колбас
       и карамфили,
пpeд рейсове,
    заведения за хранене
       и клозети.
Опашки
    ненормални
       и не чак толкова
            благи,
с цел да ги възпееш
       във сонети.

" Поети " всякакви
    със напудрени
       фасони
с римуван рев
    поливат тишината.
А царедворци
    със бродирани
        пагони
    подмятат им
      трохички
        от софрата.
И те се кланят
     доземи,
        о, боже,
вместо
     пророчества
       да бъдат
         за народа!
Къде сте,
      Ботев,
        Яворов,
           Вапцаров?
Нима ще може
    през днешния ден
       и вас да купи
епохата
на персоналната полза?

С участия
       във съюзи,
         с контракции
и мерцедеси,
      жадни за уиски...
С това ли
       ще печелите
            аплодисменти,
       и с задачите си –
           от трева
            по-ниски?!

*   *  *
Баща ми пие
       злата си
        ракия
и ме заплашва
със Сталинов обет.

А мен ми идва
като псе
да вия,
че моят наследник
    е с нелепости
    ангажиран:
да разучава
партизански песни
и в стихове
    големи мегалити
да зазижда,
животе мой -
    успехите
    са лесни,
и в ярко
    единствено бъдещето
    вижда!

* * *
Каква подигравка
    пробожда
       моя делник.
Да влизат
    в Храма
       неверници
           върли.
А те умерено
        хрупкат
            своя зелник,
трансформирали
    Идеята
        в монети.
Монети
    за коли,
        жилища,
за вили
    (до деветото коляно)
купуват
    служби
        почести
            и ренти,
и Химна
    свирят
на Велтмайстерско пиано...
Родино блага,
    писна ми
        от самозванци!
От Кукловоди
    със парадни
        ръкавели.
Пред паметниците
    на твоите
        починали
            рожби
поставят
    през днешния ден
        цветя
                олигофрени.
И обети
    те редят
        за свободата...
Затуй да кажем
        истината
без задръжки
        и заблуди!
ЖИВОТ на КРЕДИТ
или РЕНТИЕРИ сме
на СЪВЕСТТА?

Приятелю,
    в този момент
        да хвърлим -
            ези
              или тура!

ТРЕТА ЧАСТ

Сега разбирам:
всичко е
             неистина.
Морето.
    Океаните.
            Балкана.
Защо
във свят фиктивен
            аз кръжа,
хвърчилото
    на мъдростта
            да хвана?
Сега
          реките
        нямат крайбрежия.
И този век
    е повече
        от двайсти.
Препускат
    бясно
        дивите
            коне
на мислите
    през пасбищата.
        Колебая се...
Сега
    крадецът
        е издигнал
            Храм.
И влиза
    в него
        със църковни
            ритуали.
Той няма
    Съвест,
        нито има
                Срам.
Олтара е обрал,
        но сакрално
            свещи пали.
Сега
          лъжецът
        е възседнал
            микрофон
и непрекъснато
    бълва
        смъртоносни
                трели -
че Слънцето
    е бременно,
        а от небесния
                балкон,
надничат ангели
    и питат:
        Времето
            ще спре ли?
Сега
        смърди
             отвред
                на леш,
Парите
       са единственият
                Бог!

Духът е мъртъв.
            Сделката е
Непременно " в кеш ".
И Злото
    е в рекламен
            азбучник.
Сега
         на всички места
           е " Мутрата " -
                всесилен,
само че той
    бозае
        от страната
                добре,
и правилото е
    " фифти-фифти "...
                хвани!
И няма
    тази ария
            кой да спре!
Сега
    един е
        паметникът
            най-достоен,
на негово
    Величество
        Рушвета -
заспиваш
    недъгав,
        а се събуждаш
                тлъст,
щом
    всяка цитадела
        е без пердах
            завладяна.

Сега разбирам:
        всичко е
            Съдба.
Морето.
    Океаните.
        Балкана.
Не става
    този свят
            за забава -
щом кожата,
    народе мой,
            ти е
            одрана!