Отвъд границите“: Петко Физиев: Човешкото тяло прилича на химическа машина
Петко Физиев приключва 91-ва Немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов ” в София, по-късно учи в “Technische Universität Berlin “ и „ Freie Universität Berlin “, Германия. Продължава образованието си в „ University of California “, Los Angeles, където пази докторска степен. Днес живее в Сан Франциско, Калифорния, Съединени американски щати и работи за „ Illumina “ - компания за разбор на генетичните функционалности и вариации.
… един ден чух по новините, че са секвенирали
човешкия геном. Започнах да чета молекулярна биология и генетика. Стана ми доста
забавно, когато открих, че има сечение сред „ Информатиката “, която следвах в
Берлинския университет и „ Молекулярната биология “, за която съвсем нищо не знаех. А
те се пресичат в една просвета - „ Биоинформатика “…
Разговор в две частиЧаст Първа:
Звъня на Петко малко по-рано от уговореното. Няколко сигнала „ свободно “ и слушам гласа му напълно покрай мен, макар че ни разделят 10 часа и повече от 10 хиляди километра. Казва ми бодро и забързано: „ Добро утро! Ще ти се обадя по-късно, че закусвам… “
Усмихвам се, тъй като би трябвало да познавате Петко най-малко малко, с цел да усетите и динамичността в това: „ закусвам “, и персоналното пространство, което съдържа изразът, само че и готовността всеки миг да се усмихне, нищо че бърза или не желае да го прекъсват, до момента в който прави нещо свое.
Звъни ми след няколко минути и лицето му засмяно се появява в долния десен ъгъл на екрана ми. Кара колата си към „ Illumina “, където работи като старши биоинформатик. Докато се оглежда на кръстовищата, понякога поглежда и към мен. Знам, че имаме към час, до момента в който дойде от Сан Франциско до „ Illumina “. Въпреки това стартирам с въпросите си постепенно. Питам го за гимназията, за детството.
Роден съм в България, само че преди гимназията живеех в Русия, тъй като нашите работеха там. Баща ми правеше докторската си дисертация в едно градче Дубна, където и сега работи като нуклеарен физик. Така че първите ми седем години са минали в Русия. Почти нямам спомен от това време. И въпреки всичко имам фотоси оттогава.
Когато стана време да потегли на учебно заведение се върнахме в България. Смених няколко учебни заведения, по-късно ме одобриха в Немската гимназия. Интересно е, че откакто я приключих, всичките ми съученици отпътуваха да учат в Германия. От класа ни в България останахме аз, един мой доста добър другар и едно момиче. Една година учих „ Информатика “ в Софийския.
Защо „ Информатика “?
Ами тогава съвсем нищо не ми харесваше, най-малко от предметите, които учехме в учебно заведение, нищо не съумя да ме възпламени, с цел да го продължа в университет. Но математиката ми се отдаваше най-вече, тъй като татко ми е физик и някак беше естествено да е по този начин. Освен това, като бях напълно дребен, татко ми донесе компютър у дома - „ Правец 8 “, и аз не ставах от него. Играех игри до безсъзнание, толкоз доста, че през днешния ден не поглеждам компютърна игра. И като станах десети клас, и трябваше да мисля какво ще последвам, бях тотално объркан. А и това си бяха времена на непрекъснати купони, вървене по концерти, знаеш по какъв начин е… къде ти ще мисля за университет.
Петко стартира да се смее и продължава:
Обаче татко ми ми сподели, че или би трябвало да запиша висше, или ще би трябвало да вървя в казармата. Е, тук съмнение нямаше никакво! И по този начин взех решение да последвам информатика, тъй като ми се стори най-перспективно, а и имах компютър у дома, можех самичък да се занимавам.
Мина първата година в Софийския, само че някак с приятелите ми ни чоплеше, че сме останали тук, беше ни гняв, че целият ни клас е там, а ние тук. А и в Софийския не получавахме това, което чакахме като обучение. И по този начин взехме решение тримата да заминем да учим в Германия. И започнаха приключенията…
Германия „ Параграф 22 “
Разказът на Петко за Германия е цялостен с истории, разказани с доста възприятие за комизъм. Почти не стопираме да се смеем от момента, в който той ми споделя:
Спомням си, че когато с тези мои двама другари (Бойко и Неда) тръгнахме към Германия, татко ми ми даде пет хиляди марки и ми сподели: „ Това е, оправяй се “, очевидно са очаквали да се върна след половин година със сак цялостен с мръсно пране, само че не стана по този начин.
Той се усмихва и продължава:
Но като отидох там беше цялостен потрес. Чужда страна, правилно, приказваш езика, само че даже и това не е напълно по този начин, макар солидното обучение в Немската. Говориш го, но не съвсем… Освен това там всичко ми се стори друго, но всичко. Направо попадаш в тотално различен свят.
Но дано стартира с началото, с деня, в който пристигнахме. За първата вечер имахме резервирана стая в един хостел, като си мислехме, че на другия ден ще отидем в Университета, ще им кажем, че са ни приели да учим в него и те незабавно ще ни дадат общежитие, в което да се настаним. Да, само че не!
Оказа се, че нямат свободни стаи в общежитието, че не ни знаят кои сме и май не се интересуваха, че няма къде да преспим през нощта. Освен това, с цел да ни дадат стаи, трябваше да сме се записали за студенти, а не просто да сме признати. На другата заран отиваме да се запишем в Университета. Те ни споделят, че не могат да ни запишат, без да сме си платили таксата в банката. Отиваме в банката, където ни желаеха адресна регистрация, с цел да си открием сметка, от която да преведем пари на Университета за таксата. И по този начин стана нещо като „ Параграф 22 “. За да ни дадат квартира, желаят платена такса в Университета, само че с цел да я платим, от банката ни желаеха адресна регистрация, която нямахме.
И до момента в който се въртяхме в този обаян кръг, денят стартира да свършва, а ние тримата с куп багаж нямахме къде да пренощуваме. Нямаше и изгледи да си откри място. Бяхме безусловно обезверени и не знаехме какво да вършим. Примолихме се в хостела за една стая. Дадоха ни, само че с две кревати и аз и Бойко (моят приятел) май спахме на едното, а Неда на другото.
Дойде новият ден и отново същият проблем. Почнахме да търсим разгласи по вестници, само че нищо. И се качваме на метрото, безусловно депресирани и съсипани… И като по знамение виждаме една наша съученичка. Разказваме ѝ че няма къде да спим. Тя ни взе в нейната квартира за седмица, до момента в който си намерим наша. Накрая намерихме два жилището, единият за Неда, другият за мен и Бойко. А то какви жилища мислиш? Боксониери. В нашия с Бойко имахме баня, тоалетна и една стая три на три, с едно легло и една маса. Докато си купим второ легло се редувахме една нощ аз на масата, той на леглото, другата обратното… И по този начин няколко месеца живяхме дружно, след това аз си открих друго жилище.
Битовите завършения ги разбрах, споделям на Петко през смях. Кажи ми в този момент за образованието – появиха ли се желания и цели?
Да! В началото работех за всякакви софтуерни компании, от които изкарвах положителни пари. Но малко по-късно имах шанса да си намеря работата, която същински одобрявам и до ден сегашен се занимавам с това.
Как стана?
Чух по новините, че са секвенирали човешкият геном. Започнах да чета молекулярна биология и генетика и ми стана доста забавно, когато открих, че има сечение сред информатиката, която учех и молекулярната биология. Пресичат се в една просвета „ Биоинформатика “. Това е обработка на данни, които идват от молекулярни проучвания и посредством математически модели можеш да изучаваш по какъв начин човешкото тяло работи на молекулярно равнище.
И в действителност се възпламених, взех решение, че това е моето нещо. Започнах да си диря работа, обвързвана с тази просвета. Изпращах имейли на компании, които се занимават с това в Берлин. Една от компаниите ме предложения за изявление. Взеха ме. Попаднах на страхотни сътрудници. Работата беше страхотна, от ден на ден ми харесваше концепцията да се занимавам с „ Биоинформатика “ и по този начин открих попрището си.
" Химическата машина "
В началото на диалога ни сподели, че до заминаването ти в Германия животът ти е бил равнодушие и ваучър. В един миг си стъпил в територия, която ти демонстрира напълно различен взор, а и отношение към човешкото тяло. В това има и философия или даже метафора. Какъв беше този скок за теб? Осмислил ли си го или го одобри като нещо твое по изискване?
Това, което казваш, е по този начин. Много е забавно, тъй като човешкото тяло е като една химическа машина, формирано от доста молекули. И в случай че погледнеш по какъв начин всичко това си взаимодейства вътре в клетките, сред самите кафези и те с външната среда, ти излиза наяве, че сме едни химически машини, в които има кодирана логичност и информация. И тази информация през химически механизми се записва, чете, обработва. В същото време, тези същите наши тела могат да носят в себе си хрумвания, страсти, усеща, желания, мисли…
Но страстите ни не могат да живеят без това молекулярно „ ниско “ равнище. И „ химическата ни машина “ някак си съумява да ги носи, поражда, контролира… Това е извънредно високо равнище на абстракция. Това е вълнуващото на тази област, че пробните технологии сега са напреднали ужасно доста и ние занапред учим по какъв начин тъкмо работи тази наша „ химическа машина “ – какви са връзките сред нещата.
Разговор в две елементи. Част Втора:
Връзката стартира да се накъсва. Петко ми сподели, че е дошъл и паркира пред „ Illumina “.
Ще ти звънна още веднъж като вляза вътре.
Неусетно беше минал съвсем един час откогато започнахме да приказваме. Имам време да помисля няколко минути по какъв начин да продължим. Искам да го попитам за това какво тъкмо прави, по какъв начин го прави. Човешкият геном към момента ненапълно е мистерия, тайнственост, предизвикателство, само че има и нещо оттатък това. Сякаш „ влизайки “ в него с математически модели и разбулвайки загадката, човечеството хем има късмет да се извиси в знанието си, хем е допустимо да „ загуби “ или пък обезличи значимостта. Защото от време на време не е зле някои загадки да останат непокътнати. Докато си мисля всичко това Петко ме търси още веднъж. Продължаваме по този начин:
Съединени американски щати – Част от твоя и моя геном
Би ли ми обяснил какво тъкмо правиш ти?
Аз работя в групата за интерпретация за Човешки геноми в „ Illumina “. Тази компания сега държи цялостен монопол върху машините, които се употребяват за секвениране на човешкото ДНК и в региона на проучвания върху човешките геноми. Благодарение на тях през последните 10 години цената за този тип проучвания сензитивно спадна. Когато аз започнах да се занимавам с това секвенирането на човешки геном, то струваше сред два-три милиарда $, а сега коства хиляда $ и се чака да спадне до 100 $.
Какво значи секвениране?
Геномът е построен от ДНК. Общата дължина на генома е три милиарда нуклеинови киселини. Човек има две копия, по едно от всеки родител. Тази поредност от нуклеинови киселини съдържа указания по какъв начин „ се прави “ човешкото тяло, т.е. по какъв начин изглеждаш – глава, ръце, крайници, кръвоносни съдове, мозък, сърце, бели дробове и така нататък Всички тези указания са кодирани посредством обособени части в ДНК, което е построено от аминокиселини. Получава се нещо като фрази, формирани от писменост от буквите в тези аминокиселини. Във всяка клетка на човек има копие от тези „ указания “ и тя по тях се ориентира по какъв начин би трябвало да наподобява, по какъв начин да действа и така нататък Това копие е неповторимо за всеки човек.
Всъщност, по-голямата част от твоя и моя геном да вземем за пример са идентични, само че има дребни разлики, които ни вършат разнообразни. Средно статистически, на всеки хиляда знака има по една разлика. Примерно сред мен и теб има няколко милиона разлики. И в случай че искаш да схванеш какви са тези разлики би трябвало да секвенираш генома си. Секвенирането на генома може да се направи при взимане на проба от клети (от слюнка, от кръв). Извлича се ДНК от тези кафези и се поставя в машина, която разчита последователността на кодовете в клетката. Например, в случай че разчетем моя геном и го съпоставим с твоя геном, ще забележим разликите. И в случай че се върнем към горния ти въпрос, аз тълкувам какво значат тези разлики. Защото значимият въпрос е какво значат те.
Оказа се, че в множеството случаи нямат огромно значение. Тоест не оказват въздействие върху здравето ти и външния ти тип. Но има една дребна част, която оказва въздействие. Това е с което се занимава групата, в която работя. Ние търсим тези разлики, които подготвят към заболявания и могат да повлияят върху здравословното положение на индивида. В тази област изследванията са в зародиш. Някои неща се знаят, само че множеството не. Това, което аз и групата ми вършим, е да сътворяваме математически модели, които да предвиждат кои разлики или разновидности на избрани позиции в човешкото ДНК до какви болести могат да доведат.
Учените, които гледат под микроскоп клетките, виждат разновидностите и болесттите с окото си, а при теб те се демонстрират в цифри и математически модели. Някак е необичайно да гледаш човешкото тяло през математически модели. Има ли прочувствен мост сред това да видиш нещо „ онлайн “ под микроскоп и през числата?
На мен ми доставя наслаждение да реставрирам тези картини. В момента работя с данни на хора, които са получили инфаркт на младини и ги съпоставям с гените на такива, които не са. И виждаш по какъв начин има разновидности, които „ чупят “ избрани гени. После можеш да отидеш в лабораторията и да направиш опити за това дали този ген е обвързван с съответни процеси, които водят до болестта.
Искаш да кажеш, че някой ден като се роди бебе, учените с малко слюнка да вземем за пример ще могат да кажат от какво би могло да се разболее то, когато порасне?
Даже доста повече. Това проучване може да се направи преди бебето да се е родило, като се вземе кръв от майката и да се секвенира генома на детето. И това ще се прави рутинно в бъдеще.
Възниква може би и етичен проблем за обществата, тъй като несъмнено една част от тях се опасяват от концепцията да се вършат проучвания от този вид. В Щатите има ли терзание?
Да. В исторически проект, да кажем през тридесетте–четиридесетте години на предишния век, е имало случаи, в които генетиката се е употребила за „ пречистване “ на генофонда на човечеството. Но съгласно мен хората са си взели поука и в никакъв случай не биха злоупотребили още веднъж с това познание по подобен метод. И въпреки всичко, според мен би било добре науката и политиката да се държат настрани една от друга.
Ти изкушавал ли си се да секвенираш своя геном?
Да. Направих го преди няколко месеца. Още обработвам данните си. Но няма нищо обезпокоително за мен до колкото науката може да проучва данните.
Тук Петко се усмихва и продължава:
Но да не забравяме, че науката към момента не знае всичко, затова и аз не знам за себе си всичко, даже и през тези данни. Още сме доста първоначално, данните са безпределно доста и още не можем да ги обхванем. И това някак ме стимулира да диря и работя още по-усърдно и задълбочено.
Вместо край
Имаме няколко въпроса, които задаваме на всички наши посетители в тази графа. Единият е има ли нещо, от което те е боязън? Но ти си надскочил може би най-големият човешки боязън – да погледнеш в личното си бъдеще и да схванеш има ли риск да се разболееш от нещо съществено. Та, от какво те е боязън теб?
Петко стартира да се смее.
Преодолях този боязън, тъй като към момента нищо кой знае какво не може да се каже и нищо не е до дъно несъмнено, по тази причина го преодолях… Сега, несъмнено, като ми даваха данните, бях много под напрежение и имах в себе си един лист, който съдържа гените, които в случай че са счупени, развиваш рак. И като ги проверявах… е, ясно е, че имаше някаква паника. Но като видях, че няма нищо в тях и си споделих – о, животът е супер…
Но това има и друга страна. Ако се зачоплиш в личния си геном, можеш да видиш от кое място е етническият ти генезис. Което е супер забавно също. И също доста мотивиращо, тъй като информацията е доста точна и проучванията към този момент работят. И не ти демонстрират просто някакъв регион от Земята, а доста дребни елементи. Приятелката ми си направи такова проучване. Тя е от Гватемала и ѝ сподели даже баба ѝ от кое село е.
Та като изключим страховете от проблеми със здравето, загубата на близки и изобщо всичко, което тревожи множеството хора, има и нещо отвън това, от което ме е боязън.
Тук в Щатите, където пребивавам повече от осем години, се усеща доста мощно какъв брой си надалеч от Европа. Когато бях в Германия някак беше по-леко. Но тук съм доста надалеч от България и не мога да извозвам време с околните си, роднините си, приятелите си. И боязън ме е, че това време изтича и в никакъв случай няма да се върне… в никакъв случай няма да се върне.
Какво е независимост?
Да си притежател на делата си и да носиш отговорност за това. Да можеш да правиш това, което искаш, само че да можеш и да носиш отговорност за това, и да се грижиш за всичко, за което си поел отговорност. Свобода без отговорност не върви. Тези две неща са дружно. Истината е, че хората не са подготвени за това, тъй като е огромен товар. И за мен е товар, само че се пробвам.
В какво вярваш?
В себе си и в положителното в индивида. Защото когато човек е свободен, ще употребява тази независимост, с цел да прави положителни неща. Вярвам в хората и че в тях има нещо хубаво, малко или доста, без значение по какъв начин го демонстрират. Ако хубавото е по-малко, то, то въпреки всичко може да се развие и да стане доста по-хубаво.
"Отвъд границите ": проф. Пламен Физиев: „ Аз не мога да пребивавам без това! “
Професор Пламен Физиев е измежду учениците на първия випуск на Руската гимназия „ Максим Горки “ в Стара Загора. По-късно приключва Физическия факултет на С...
… един ден чух по новините, че са секвенирали
човешкия геном. Започнах да чета молекулярна биология и генетика. Стана ми доста
забавно, когато открих, че има сечение сред „ Информатиката “, която следвах в
Берлинския университет и „ Молекулярната биология “, за която съвсем нищо не знаех. А
те се пресичат в една просвета - „ Биоинформатика “…
Разговор в две частиЧаст Първа: Звъня на Петко малко по-рано от уговореното. Няколко сигнала „ свободно “ и слушам гласа му напълно покрай мен, макар че ни разделят 10 часа и повече от 10 хиляди километра. Казва ми бодро и забързано: „ Добро утро! Ще ти се обадя по-късно, че закусвам… “
Усмихвам се, тъй като би трябвало да познавате Петко най-малко малко, с цел да усетите и динамичността в това: „ закусвам “, и персоналното пространство, което съдържа изразът, само че и готовността всеки миг да се усмихне, нищо че бърза или не желае да го прекъсват, до момента в който прави нещо свое.
Звъни ми след няколко минути и лицето му засмяно се появява в долния десен ъгъл на екрана ми. Кара колата си към „ Illumina “, където работи като старши биоинформатик. Докато се оглежда на кръстовищата, понякога поглежда и към мен. Знам, че имаме към час, до момента в който дойде от Сан Франциско до „ Illumina “. Въпреки това стартирам с въпросите си постепенно. Питам го за гимназията, за детството.
Роден съм в България, само че преди гимназията живеех в Русия, тъй като нашите работеха там. Баща ми правеше докторската си дисертация в едно градче Дубна, където и сега работи като нуклеарен физик. Така че първите ми седем години са минали в Русия. Почти нямам спомен от това време. И въпреки всичко имам фотоси оттогава.
Когато стана време да потегли на учебно заведение се върнахме в България. Смених няколко учебни заведения, по-късно ме одобриха в Немската гимназия. Интересно е, че откакто я приключих, всичките ми съученици отпътуваха да учат в Германия. От класа ни в България останахме аз, един мой доста добър другар и едно момиче. Една година учих „ Информатика “ в Софийския. Защо „ Информатика “?
Ами тогава съвсем нищо не ми харесваше, най-малко от предметите, които учехме в учебно заведение, нищо не съумя да ме възпламени, с цел да го продължа в университет. Но математиката ми се отдаваше най-вече, тъй като татко ми е физик и някак беше естествено да е по този начин. Освен това, като бях напълно дребен, татко ми донесе компютър у дома - „ Правец 8 “, и аз не ставах от него. Играех игри до безсъзнание, толкоз доста, че през днешния ден не поглеждам компютърна игра. И като станах десети клас, и трябваше да мисля какво ще последвам, бях тотално объркан. А и това си бяха времена на непрекъснати купони, вървене по концерти, знаеш по какъв начин е… къде ти ще мисля за университет.
Петко стартира да се смее и продължава:
Обаче татко ми ми сподели, че или би трябвало да запиша висше, или ще би трябвало да вървя в казармата. Е, тук съмнение нямаше никакво! И по този начин взех решение да последвам информатика, тъй като ми се стори най-перспективно, а и имах компютър у дома, можех самичък да се занимавам.
Мина първата година в Софийския, само че някак с приятелите ми ни чоплеше, че сме останали тук, беше ни гняв, че целият ни клас е там, а ние тук. А и в Софийския не получавахме това, което чакахме като обучение. И по този начин взехме решение тримата да заминем да учим в Германия. И започнаха приключенията…
Германия „ Параграф 22 “ Разказът на Петко за Германия е цялостен с истории, разказани с доста възприятие за комизъм. Почти не стопираме да се смеем от момента, в който той ми споделя:
Спомням си, че когато с тези мои двама другари (Бойко и Неда) тръгнахме към Германия, татко ми ми даде пет хиляди марки и ми сподели: „ Това е, оправяй се “, очевидно са очаквали да се върна след половин година със сак цялостен с мръсно пране, само че не стана по този начин.
Той се усмихва и продължава:
Но като отидох там беше цялостен потрес. Чужда страна, правилно, приказваш езика, само че даже и това не е напълно по този начин, макар солидното обучение в Немската. Говориш го, но не съвсем… Освен това там всичко ми се стори друго, но всичко. Направо попадаш в тотално различен свят.
Но дано стартира с началото, с деня, в който пристигнахме. За първата вечер имахме резервирана стая в един хостел, като си мислехме, че на другия ден ще отидем в Университета, ще им кажем, че са ни приели да учим в него и те незабавно ще ни дадат общежитие, в което да се настаним. Да, само че не!
Оказа се, че нямат свободни стаи в общежитието, че не ни знаят кои сме и май не се интересуваха, че няма къде да преспим през нощта. Освен това, с цел да ни дадат стаи, трябваше да сме се записали за студенти, а не просто да сме признати. На другата заран отиваме да се запишем в Университета. Те ни споделят, че не могат да ни запишат, без да сме си платили таксата в банката. Отиваме в банката, където ни желаеха адресна регистрация, с цел да си открием сметка, от която да преведем пари на Университета за таксата. И по този начин стана нещо като „ Параграф 22 “. За да ни дадат квартира, желаят платена такса в Университета, само че с цел да я платим, от банката ни желаеха адресна регистрация, която нямахме.
И до момента в който се въртяхме в този обаян кръг, денят стартира да свършва, а ние тримата с куп багаж нямахме къде да пренощуваме. Нямаше и изгледи да си откри място. Бяхме безусловно обезверени и не знаехме какво да вършим. Примолихме се в хостела за една стая. Дадоха ни, само че с две кревати и аз и Бойко (моят приятел) май спахме на едното, а Неда на другото.
Дойде новият ден и отново същият проблем. Почнахме да търсим разгласи по вестници, само че нищо. И се качваме на метрото, безусловно депресирани и съсипани… И като по знамение виждаме една наша съученичка. Разказваме ѝ че няма къде да спим. Тя ни взе в нейната квартира за седмица, до момента в който си намерим наша. Накрая намерихме два жилището, единият за Неда, другият за мен и Бойко. А то какви жилища мислиш? Боксониери. В нашия с Бойко имахме баня, тоалетна и една стая три на три, с едно легло и една маса. Докато си купим второ легло се редувахме една нощ аз на масата, той на леглото, другата обратното… И по този начин няколко месеца живяхме дружно, след това аз си открих друго жилище.
Битовите завършения ги разбрах, споделям на Петко през смях. Кажи ми в този момент за образованието – появиха ли се желания и цели?
Да! В началото работех за всякакви софтуерни компании, от които изкарвах положителни пари. Но малко по-късно имах шанса да си намеря работата, която същински одобрявам и до ден сегашен се занимавам с това.
Как стана?
Чух по новините, че са секвенирали човешкият геном. Започнах да чета молекулярна биология и генетика и ми стана доста забавно, когато открих, че има сечение сред информатиката, която учех и молекулярната биология. Пресичат се в една просвета „ Биоинформатика “. Това е обработка на данни, които идват от молекулярни проучвания и посредством математически модели можеш да изучаваш по какъв начин човешкото тяло работи на молекулярно равнище.
И в действителност се възпламених, взех решение, че това е моето нещо. Започнах да си диря работа, обвързвана с тази просвета. Изпращах имейли на компании, които се занимават с това в Берлин. Една от компаниите ме предложения за изявление. Взеха ме. Попаднах на страхотни сътрудници. Работата беше страхотна, от ден на ден ми харесваше концепцията да се занимавам с „ Биоинформатика “ и по този начин открих попрището си.
" Химическата машина " В началото на диалога ни сподели, че до заминаването ти в Германия животът ти е бил равнодушие и ваучър. В един миг си стъпил в територия, която ти демонстрира напълно различен взор, а и отношение към човешкото тяло. В това има и философия или даже метафора. Какъв беше този скок за теб? Осмислил ли си го или го одобри като нещо твое по изискване?
Това, което казваш, е по този начин. Много е забавно, тъй като човешкото тяло е като една химическа машина, формирано от доста молекули. И в случай че погледнеш по какъв начин всичко това си взаимодейства вътре в клетките, сред самите кафези и те с външната среда, ти излиза наяве, че сме едни химически машини, в които има кодирана логичност и информация. И тази информация през химически механизми се записва, чете, обработва. В същото време, тези същите наши тела могат да носят в себе си хрумвания, страсти, усеща, желания, мисли…
Но страстите ни не могат да живеят без това молекулярно „ ниско “ равнище. И „ химическата ни машина “ някак си съумява да ги носи, поражда, контролира… Това е извънредно високо равнище на абстракция. Това е вълнуващото на тази област, че пробните технологии сега са напреднали ужасно доста и ние занапред учим по какъв начин тъкмо работи тази наша „ химическа машина “ – какви са връзките сред нещата.
Разговор в две елементи. Част Втора: Връзката стартира да се накъсва. Петко ми сподели, че е дошъл и паркира пред „ Illumina “.
Ще ти звънна още веднъж като вляза вътре.
Неусетно беше минал съвсем един час откогато започнахме да приказваме. Имам време да помисля няколко минути по какъв начин да продължим. Искам да го попитам за това какво тъкмо прави, по какъв начин го прави. Човешкият геном към момента ненапълно е мистерия, тайнственост, предизвикателство, само че има и нещо оттатък това. Сякаш „ влизайки “ в него с математически модели и разбулвайки загадката, човечеството хем има късмет да се извиси в знанието си, хем е допустимо да „ загуби “ или пък обезличи значимостта. Защото от време на време не е зле някои загадки да останат непокътнати. Докато си мисля всичко това Петко ме търси още веднъж. Продължаваме по този начин:
Съединени американски щати – Част от твоя и моя геном Би ли ми обяснил какво тъкмо правиш ти?
Аз работя в групата за интерпретация за Човешки геноми в „ Illumina “. Тази компания сега държи цялостен монопол върху машините, които се употребяват за секвениране на човешкото ДНК и в региона на проучвания върху човешките геноми. Благодарение на тях през последните 10 години цената за този тип проучвания сензитивно спадна. Когато аз започнах да се занимавам с това секвенирането на човешки геном, то струваше сред два-три милиарда $, а сега коства хиляда $ и се чака да спадне до 100 $.
Какво значи секвениране?
Геномът е построен от ДНК. Общата дължина на генома е три милиарда нуклеинови киселини. Човек има две копия, по едно от всеки родител. Тази поредност от нуклеинови киселини съдържа указания по какъв начин „ се прави “ човешкото тяло, т.е. по какъв начин изглеждаш – глава, ръце, крайници, кръвоносни съдове, мозък, сърце, бели дробове и така нататък Всички тези указания са кодирани посредством обособени части в ДНК, което е построено от аминокиселини. Получава се нещо като фрази, формирани от писменост от буквите в тези аминокиселини. Във всяка клетка на човек има копие от тези „ указания “ и тя по тях се ориентира по какъв начин би трябвало да наподобява, по какъв начин да действа и така нататък Това копие е неповторимо за всеки човек.
Всъщност, по-голямата част от твоя и моя геном да вземем за пример са идентични, само че има дребни разлики, които ни вършат разнообразни. Средно статистически, на всеки хиляда знака има по една разлика. Примерно сред мен и теб има няколко милиона разлики. И в случай че искаш да схванеш какви са тези разлики би трябвало да секвенираш генома си. Секвенирането на генома може да се направи при взимане на проба от клети (от слюнка, от кръв). Извлича се ДНК от тези кафези и се поставя в машина, която разчита последователността на кодовете в клетката. Например, в случай че разчетем моя геном и го съпоставим с твоя геном, ще забележим разликите. И в случай че се върнем към горния ти въпрос, аз тълкувам какво значат тези разлики. Защото значимият въпрос е какво значат те.
Оказа се, че в множеството случаи нямат огромно значение. Тоест не оказват въздействие върху здравето ти и външния ти тип. Но има една дребна част, която оказва въздействие. Това е с което се занимава групата, в която работя. Ние търсим тези разлики, които подготвят към заболявания и могат да повлияят върху здравословното положение на индивида. В тази област изследванията са в зародиш. Някои неща се знаят, само че множеството не. Това, което аз и групата ми вършим, е да сътворяваме математически модели, които да предвиждат кои разлики или разновидности на избрани позиции в човешкото ДНК до какви болести могат да доведат.
Учените, които гледат под микроскоп клетките, виждат разновидностите и болесттите с окото си, а при теб те се демонстрират в цифри и математически модели. Някак е необичайно да гледаш човешкото тяло през математически модели. Има ли прочувствен мост сред това да видиш нещо „ онлайн “ под микроскоп и през числата?
На мен ми доставя наслаждение да реставрирам тези картини. В момента работя с данни на хора, които са получили инфаркт на младини и ги съпоставям с гените на такива, които не са. И виждаш по какъв начин има разновидности, които „ чупят “ избрани гени. После можеш да отидеш в лабораторията и да направиш опити за това дали този ген е обвързван с съответни процеси, които водят до болестта.
Искаш да кажеш, че някой ден като се роди бебе, учените с малко слюнка да вземем за пример ще могат да кажат от какво би могло да се разболее то, когато порасне?
Даже доста повече. Това проучване може да се направи преди бебето да се е родило, като се вземе кръв от майката и да се секвенира генома на детето. И това ще се прави рутинно в бъдеще.
Възниква може би и етичен проблем за обществата, тъй като несъмнено една част от тях се опасяват от концепцията да се вършат проучвания от този вид. В Щатите има ли терзание?
Да. В исторически проект, да кажем през тридесетте–четиридесетте години на предишния век, е имало случаи, в които генетиката се е употребила за „ пречистване “ на генофонда на човечеството. Но съгласно мен хората са си взели поука и в никакъв случай не биха злоупотребили още веднъж с това познание по подобен метод. И въпреки всичко, според мен би било добре науката и политиката да се държат настрани една от друга.
Ти изкушавал ли си се да секвенираш своя геном?
Да. Направих го преди няколко месеца. Още обработвам данните си. Но няма нищо обезпокоително за мен до колкото науката може да проучва данните.
Тук Петко се усмихва и продължава:
Но да не забравяме, че науката към момента не знае всичко, затова и аз не знам за себе си всичко, даже и през тези данни. Още сме доста първоначално, данните са безпределно доста и още не можем да ги обхванем. И това някак ме стимулира да диря и работя още по-усърдно и задълбочено.
Вместо край Имаме няколко въпроса, които задаваме на всички наши посетители в тази графа. Единият е има ли нещо, от което те е боязън? Но ти си надскочил може би най-големият човешки боязън – да погледнеш в личното си бъдеще и да схванеш има ли риск да се разболееш от нещо съществено. Та, от какво те е боязън теб?
Петко стартира да се смее.
Преодолях този боязън, тъй като към момента нищо кой знае какво не може да се каже и нищо не е до дъно несъмнено, по тази причина го преодолях… Сега, несъмнено, като ми даваха данните, бях много под напрежение и имах в себе си един лист, който съдържа гените, които в случай че са счупени, развиваш рак. И като ги проверявах… е, ясно е, че имаше някаква паника. Но като видях, че няма нищо в тях и си споделих – о, животът е супер…
Но това има и друга страна. Ако се зачоплиш в личния си геном, можеш да видиш от кое място е етническият ти генезис. Което е супер забавно също. И също доста мотивиращо, тъй като информацията е доста точна и проучванията към този момент работят. И не ти демонстрират просто някакъв регион от Земята, а доста дребни елементи. Приятелката ми си направи такова проучване. Тя е от Гватемала и ѝ сподели даже баба ѝ от кое село е.
Та като изключим страховете от проблеми със здравето, загубата на близки и изобщо всичко, което тревожи множеството хора, има и нещо отвън това, от което ме е боязън.
Тук в Щатите, където пребивавам повече от осем години, се усеща доста мощно какъв брой си надалеч от Европа. Когато бях в Германия някак беше по-леко. Но тук съм доста надалеч от България и не мога да извозвам време с околните си, роднините си, приятелите си. И боязън ме е, че това време изтича и в никакъв случай няма да се върне… в никакъв случай няма да се върне.
Какво е независимост?
Да си притежател на делата си и да носиш отговорност за това. Да можеш да правиш това, което искаш, само че да можеш и да носиш отговорност за това, и да се грижиш за всичко, за което си поел отговорност. Свобода без отговорност не върви. Тези две неща са дружно. Истината е, че хората не са подготвени за това, тъй като е огромен товар. И за мен е товар, само че се пробвам.
В какво вярваш?
В себе си и в положителното в индивида. Защото когато човек е свободен, ще употребява тази независимост, с цел да прави положителни неща. Вярвам в хората и че в тях има нещо хубаво, малко или доста, без значение по какъв начин го демонстрират. Ако хубавото е по-малко, то, то въпреки всичко може да се развие и да стане доста по-хубаво.
"Отвъд границите ": проф. Пламен Физиев: „ Аз не мога да пребивавам без това! “ Професор Пламен Физиев е измежду учениците на първия випуск на Руската гимназия „ Максим Горки “ в Стара Загора. По-късно приключва Физическия факултет на С...
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ