Петър Волгин след скандала с Митрофанова: Нямам намерение да се подмазвам!
Петър Волгин даде изявление за уеб страницата на Съюз на българските журналисти по тематиката със сваленото му от ефир изявление с съветския дипломат Елеонора Митрофанова. Препечатваме го не тъй като се съгласни с Волгин, а заради мощния публичен интерес - въпреки всичко е добре да се чуе и неговото мнение. Разговорът се води от журналистката Къдринка Къдринкова, която е в управата на Съюз на българските журналисти.
– Поздравления, Петьо! Мисля, че през годините си събрал много богата сбирка от наказания за твоята журналистическа работа – събаряне от ефир, прекъсване на излъчвания, уволнения... Направо първенец в гилдията. А ето, че в този момент се сдобиваш и със напълно нов, дори новаторски тип задръстване на устата: възбрана за лъчение на съответно изявление. И то изявление не с кого да е, а с задграничен дипломат. Аз най-малко не съм чувала до момента у нас да е било забранявано изявление с дипломат. Така че и в това си отличник. Изненада ли те случилото се с твоето изявление с посланика на Русия Н. Пр. Елеонора Митрофанова, или към този момент нищо не може да те изненада в нашия прелестен нов свят?
– Признавам си, че бях сюрпризиран, не си представях, че има хора, и тук имам поради съответно тези, които заседават в Програмния съвет на БНР, които ще приложат такава нискоинтелигентна цензура. После обаче си споделих, че въобще не би трябвало да се сюрпризирам. Все отново става дума за Русия. А когато стане дума за тази страна, хората, които са назначени на някакви публични позиции – без значение дали в политическата или медийната сфера – изгубват мозъка и дума от боязън.
Явно считат, че могат да им изгорят службичките и при най-малката демонстрация на противоречие.
Поради тази причина, когато тематиката е Русия, първосигналната реакция на първосигналните началници е да отстранят всичко, което им наподобява като опасност за персоналното им благоденствие.
Елеонора Митрофанова в студиото на БНР
– Моля те, разкажи по-подробно за тази приложена към теб иновация. Поканиха ли те на изключителното съвещание на въпросния Програмен съвет, където се взе решението за изявлението? Обясниха ли ти в какво тъкмо си сбъркал с това изявление, та да не бъркаш най-малко отсега нататък?
– Да, поканиха ме. Категорично отхвърлих да вземам участие заради една доста елементарна причина. Знаех, че решението за прекъсването на изявлението към този момент е взето. Така и споделих на директорката на Програмния съвет, когато ми се обади: „ Нямам желание да вземам участие в лечебен сеанс на страхуващите се от Пеевски. Вие си лекувайте страховете от него с каквито забрани желаете, просто аз няма да взема присъединяване във вашия слугински театър “.
– С интерес прочетох, че в глава 13 на публицистичните стандарти на БНР, която ти се вменява, че си нарушил, е записано наред с другото и това: „ Журналистите на БНР не би трябвало да се поддават в своята работа на никакъв опит за цензуриране – директен или индиректен. Освен това те би трябвало да се стремят да заобикалят разнообразни форми на автоцензура, защото това опонира на самостоятелната публицистика ”. Кажи ми, допустимо ли е в този момент ти на собствен ред да се позовеш на тази режисура и да настоиш изявлението ти въпреки всичко да бъде излъчено, тъй като прекъсването му може да се одобри като опит за цензуриране, а ти не би трябвало да се поддаваш на това?
– Тук ще употребявам случая, с цел да си призная, че фактически наруших главния стандарт на днешното официозно говорене. Според този стандарт, когато стане дума за Русия, си задължен да ругаеш, плюеш, заплашваш и въобще да се държиш по допустимо най-грубия и невъзпитан метод.
Обратно, когато стане дума за Съединени американски щати, би трябвало да имаш напълно друго държание. Тогава би трябвало да си непрекъснато ухилен, да претегляш не всяка дума, всеки мирис, до момента в който приказваш, с цел да не би събеседникът ти инцидентно да се засегне.
Със сигурност си забелязала какъв брой доста наши сътрудници следват този „ златен стандарт “ едно към едно. Е, аз пък не намирам сходно държание нито за „ златно “, нито за почтено. Никога не съм се управлявал от такива наръчници по подмазване на мощните на деня, нямам и желание да го върша оттук-насетне.
– Как се чувстваш като личен обект за клеймене от страна на дейци като посланика на Украйна Н. Пр. Олеся Илашчук и ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски?
– Не съм аз значимият в тази ситуация. По-същественото тук, а и доста по-тревожното е, че към този момент очевидно няма потребност някой външен фактор да упражнява съответна цензура. Няма потребност Пеевски или Илашчук да се обаждат в БНР, с цел да бъде спряно изявлението с Елеонора Митрофанова. Защо да си вършат труда? Видя се, че е задоволително единствено да изразят предпочитание нещо да (не) стане и то мигновено (не) става. Васалният нрав на доста хора у нас не просто не е липсващ, ами дори е подсилен. Те бързат да изпълнят желанията на мощните на деня, преди още въпросните стремежи да са ясно дефинирани. Това е най-страшното.
– Доколкото разбирам, мотивът да вземеш това изявление е нарязването на скулпторите от Паметника н Съветската войска. Ти по какъв начин гледш на този театър?
– През последните седмици ръководещите се отличиха с три „ достижения “ – унищожиха Паметника на Съветската войска, по най-глупашкия метод разбишкаха Конституцията и затвърдиха убеждението, че в огромните електронни медии господства цензурата. Тези три неща са свързани от един общ знаменател, а точно убеждението на властта, че може да прави каквото си желае, че стои както над законите, по този начин и над естествената човешка логичност. Да, Тройната коалиция има комфортното парламентарно болшинство и очевидно това я кара да има вяра, че може да си разиграва коня в оптималната степен. Само че ние добре знаем, че точно ръководещи, които са считали, че ще векуват във властта, са изчезвали шокиращо бързо от нея. Шокиращо за себе си.
– Парадоксалното е, че възбраната на твоето изявление съответства по време с приемането в Брюксел на Европейския акт за медийна независимост. Какво ти е мнението за този акт и по начало за опциите да се подсигуряват правата на публицистите, независимостта на медиите, свободата на словото, мненията и информацията?
– Никак дори не е парадоксално, а си е напълно естествено. Настроен съм мощно сериозно към въпросния медиен акт. Убеден съм, че неговото приемане никога няма да усили медийната независимост, а таман противоположното, ще сътвори още условия за нейното ограничение. Когато и Брюксел стартира да контролира медиите, не ни чака нищо положително. С какво се отличи Брюксел в областта на медиите пред последните 2 години? Основно с това, че спря съветските телевизионни канали на територията на страните от Европейски Съюз. Е, белким мислиш, че в този момент внезапно евробюрократите ще създадат нещо друго, нещо, което да е в интерес на свободата? Риторичен е въпросът, несъмнено. Споменатият Акт планува основаването на наднационален Съвет за електронни медии, който няма да бъде нищо друго, с изключение на следващият контролен орган, претрупан да се бори с „ дезинформацията “. Това на днешния новоговор значи да се бори с всяко мнение, което се разграничава от официозния евроатлантизъм. А като знам, че еврокомисарят, който главно се занимава с този Акт, е Вера Йоурова, чиито русофобски позиции са добре известни, нямам никаква религия, че медиите в Европейски Съюз ги чака нещо положително.
– Демократична ли е страната, в която живеем? Уважава ли се особеното мнение, гражданската позиция, сериозният взор? Ти защо си мислиш, когато чуваш термини като агитация, дезинформация, хибридна война?
– Днес всяко друго мнение бива определяно като „ агитация “. Това е най-сигурният метод да заглушиш неуместните гласове. Между другото, във времената преди 1989 година, които от ден на ден наподобяват на днешните, също публична цензура не съществуваше. Когато в тогавашните медии биваха сваляни репортажи, мнения или изявленията, това биваше обяснявано като съблюдаване на „ високите социалистически стандарти “ и като „ недопускане на зловредната западна агитация “. На процедура няма никаква разлика сред тогавашните комунистически цензори и днешните евроатлантически пропагандатори. Така че в случай че има нещо, което сигурно отсъства от днешна България, то е уважението към плурализма и към особеното мнение.
– Поздравления, Петьо! Мисля, че през годините си събрал много богата сбирка от наказания за твоята журналистическа работа – събаряне от ефир, прекъсване на излъчвания, уволнения... Направо първенец в гилдията. А ето, че в този момент се сдобиваш и със напълно нов, дори новаторски тип задръстване на устата: възбрана за лъчение на съответно изявление. И то изявление не с кого да е, а с задграничен дипломат. Аз най-малко не съм чувала до момента у нас да е било забранявано изявление с дипломат. Така че и в това си отличник. Изненада ли те случилото се с твоето изявление с посланика на Русия Н. Пр. Елеонора Митрофанова, или към този момент нищо не може да те изненада в нашия прелестен нов свят?
– Признавам си, че бях сюрпризиран, не си представях, че има хора, и тук имам поради съответно тези, които заседават в Програмния съвет на БНР, които ще приложат такава нискоинтелигентна цензура. После обаче си споделих, че въобще не би трябвало да се сюрпризирам. Все отново става дума за Русия. А когато стане дума за тази страна, хората, които са назначени на някакви публични позиции – без значение дали в политическата или медийната сфера – изгубват мозъка и дума от боязън.
Явно считат, че могат да им изгорят службичките и при най-малката демонстрация на противоречие.
Поради тази причина, когато тематиката е Русия, първосигналната реакция на първосигналните началници е да отстранят всичко, което им наподобява като опасност за персоналното им благоденствие.
Елеонора Митрофанова в студиото на БНР
– Моля те, разкажи по-подробно за тази приложена към теб иновация. Поканиха ли те на изключителното съвещание на въпросния Програмен съвет, където се взе решението за изявлението? Обясниха ли ти в какво тъкмо си сбъркал с това изявление, та да не бъркаш най-малко отсега нататък?
– Да, поканиха ме. Категорично отхвърлих да вземам участие заради една доста елементарна причина. Знаех, че решението за прекъсването на изявлението към този момент е взето. Така и споделих на директорката на Програмния съвет, когато ми се обади: „ Нямам желание да вземам участие в лечебен сеанс на страхуващите се от Пеевски. Вие си лекувайте страховете от него с каквито забрани желаете, просто аз няма да взема присъединяване във вашия слугински театър “.
– С интерес прочетох, че в глава 13 на публицистичните стандарти на БНР, която ти се вменява, че си нарушил, е записано наред с другото и това: „ Журналистите на БНР не би трябвало да се поддават в своята работа на никакъв опит за цензуриране – директен или индиректен. Освен това те би трябвало да се стремят да заобикалят разнообразни форми на автоцензура, защото това опонира на самостоятелната публицистика ”. Кажи ми, допустимо ли е в този момент ти на собствен ред да се позовеш на тази режисура и да настоиш изявлението ти въпреки всичко да бъде излъчено, тъй като прекъсването му може да се одобри като опит за цензуриране, а ти не би трябвало да се поддаваш на това?
– Тук ще употребявам случая, с цел да си призная, че фактически наруших главния стандарт на днешното официозно говорене. Според този стандарт, когато стане дума за Русия, си задължен да ругаеш, плюеш, заплашваш и въобще да се държиш по допустимо най-грубия и невъзпитан метод.
Обратно, когато стане дума за Съединени американски щати, би трябвало да имаш напълно друго държание. Тогава би трябвало да си непрекъснато ухилен, да претегляш не всяка дума, всеки мирис, до момента в който приказваш, с цел да не би събеседникът ти инцидентно да се засегне.
Със сигурност си забелязала какъв брой доста наши сътрудници следват този „ златен стандарт “ едно към едно. Е, аз пък не намирам сходно държание нито за „ златно “, нито за почтено. Никога не съм се управлявал от такива наръчници по подмазване на мощните на деня, нямам и желание да го върша оттук-насетне.
– Как се чувстваш като личен обект за клеймене от страна на дейци като посланика на Украйна Н. Пр. Олеся Илашчук и ръководителя на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски?
– Не съм аз значимият в тази ситуация. По-същественото тук, а и доста по-тревожното е, че към този момент очевидно няма потребност някой външен фактор да упражнява съответна цензура. Няма потребност Пеевски или Илашчук да се обаждат в БНР, с цел да бъде спряно изявлението с Елеонора Митрофанова. Защо да си вършат труда? Видя се, че е задоволително единствено да изразят предпочитание нещо да (не) стане и то мигновено (не) става. Васалният нрав на доста хора у нас не просто не е липсващ, ами дори е подсилен. Те бързат да изпълнят желанията на мощните на деня, преди още въпросните стремежи да са ясно дефинирани. Това е най-страшното.
– Доколкото разбирам, мотивът да вземеш това изявление е нарязването на скулпторите от Паметника н Съветската войска. Ти по какъв начин гледш на този театър?
– През последните седмици ръководещите се отличиха с три „ достижения “ – унищожиха Паметника на Съветската войска, по най-глупашкия метод разбишкаха Конституцията и затвърдиха убеждението, че в огромните електронни медии господства цензурата. Тези три неща са свързани от един общ знаменател, а точно убеждението на властта, че може да прави каквото си желае, че стои както над законите, по този начин и над естествената човешка логичност. Да, Тройната коалиция има комфортното парламентарно болшинство и очевидно това я кара да има вяра, че може да си разиграва коня в оптималната степен. Само че ние добре знаем, че точно ръководещи, които са считали, че ще векуват във властта, са изчезвали шокиращо бързо от нея. Шокиращо за себе си.
– Парадоксалното е, че възбраната на твоето изявление съответства по време с приемането в Брюксел на Европейския акт за медийна независимост. Какво ти е мнението за този акт и по начало за опциите да се подсигуряват правата на публицистите, независимостта на медиите, свободата на словото, мненията и информацията?
– Никак дори не е парадоксално, а си е напълно естествено. Настроен съм мощно сериозно към въпросния медиен акт. Убеден съм, че неговото приемане никога няма да усили медийната независимост, а таман противоположното, ще сътвори още условия за нейното ограничение. Когато и Брюксел стартира да контролира медиите, не ни чака нищо положително. С какво се отличи Брюксел в областта на медиите пред последните 2 години? Основно с това, че спря съветските телевизионни канали на територията на страните от Европейски Съюз. Е, белким мислиш, че в този момент внезапно евробюрократите ще създадат нещо друго, нещо, което да е в интерес на свободата? Риторичен е въпросът, несъмнено. Споменатият Акт планува основаването на наднационален Съвет за електронни медии, който няма да бъде нищо друго, с изключение на следващият контролен орган, претрупан да се бори с „ дезинформацията “. Това на днешния новоговор значи да се бори с всяко мнение, което се разграничава от официозния евроатлантизъм. А като знам, че еврокомисарят, който главно се занимава с този Акт, е Вера Йоурова, чиито русофобски позиции са добре известни, нямам никаква религия, че медиите в Европейски Съюз ги чака нещо положително.
– Демократична ли е страната, в която живеем? Уважава ли се особеното мнение, гражданската позиция, сериозният взор? Ти защо си мислиш, когато чуваш термини като агитация, дезинформация, хибридна война?
– Днес всяко друго мнение бива определяно като „ агитация “. Това е най-сигурният метод да заглушиш неуместните гласове. Между другото, във времената преди 1989 година, които от ден на ден наподобяват на днешните, също публична цензура не съществуваше. Когато в тогавашните медии биваха сваляни репортажи, мнения или изявленията, това биваше обяснявано като съблюдаване на „ високите социалистически стандарти “ и като „ недопускане на зловредната западна агитация “. На процедура няма никаква разлика сред тогавашните комунистически цензори и днешните евроатлантически пропагандатори. Така че в случай че има нещо, което сигурно отсъства от днешна България, то е уважението към плурализма и към особеното мнение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ