Петър Димков е един от незабравимите българи, помогнал и променил

Петър Димков е един от незабравимите българи, оказал помощ и трансформирал живота на хиляди хора.

Затова ви споделяме тези 20 мисли от книгата „ Хигиена и лечение на човешката душа “, посредством които можем, най-малко малко, да се докоснем до необятната му мъдрост.

Духовното развиване на индивида би трябвало да преодолее страха.

Хората притеглят в своя живот два типа събития – тези, в които имат вяра, и тези, от които се опасяват – и то доста постоянно неосъзнато.

Трябва да се познават законите, на които е подчинена природата, и да се съблюдават. Природата би трябвало да се съзерцава – денем да се гледа синият цвят на небето, а вечер – звездите.

Не можем да се молим единствено когато имаме потребност, а би трябвало да благодарим от заран до вечер.

Да се вслушваме във вътрешния си глас – той е най-верен.

Да има в душата и сърцето ни обич и да можем да прощаваме, тъй като същински прости единствено този, който е изпълнен с обич.Това е пътят, който човек би трябвало да следва, с цел да разбере задачата на живота си.

Човекът е като една къща. За да е чиста и спретната, се поддържа освен извън, а и вътре. Почистват се и се подреждат стаите, с цел да е чисто, прелестно и уютно като си там. А какво вършат хората? Сменят дрешките с нови, подстригват си косите и трансформират прически, поставят герданче и считат, че всичко е наред. Те не поглеждат безпорядъка в стаичката вътре в тях, изпълнена с обиди, огорчения, недоумение и боязън. Трябва да се почиства тази стая, с цел да има здраве и наслада.

При едно стълкновение в Крим граната паднала в един форт, изкопала яма и се заровила в една прелестна градина, само че от тази грозна яма бликнал извор, чиято вода след това разхладявала и съживявала цялата местност. От грозните рани, които нещастията и скърбите предизвикват на сърцето ни, неведнъж се откриват безконечни извори на богат опит и на нови наслади. Не плачете и не жалете за изгубеното благосъстояние. Може би в самите вас се крие нещо велико и мощно, което не може да избликне.

Днешният век се нуждае от хора на идеализма, които имат сила и увереност да работят и да чакат, без да обръщат внимание на това, дали хората им ръкопляскат или ги освиркват. Той се нуждае от Микеланджело, който цели седем години работил и украсявал Сикстинската шапка със своите неподражаеми „ Сътворението на света “ и „ Страшният съд “ като се отказал от каквото и да било заплащане, с цел да не се оскверни нито със сянка от пристрастие четката му; нужен е Тициан, който работил седем години „ Тайната вечеря “; Стефенсън, който се трудил 15 години над един локомотив; Уат, който претърпял 20 години над парната машина; лейди Франклин, която работила 12 години неуморно, с цел да върне мъжа си от полярните ледове; Милтън, който сътвори „ Изгубеният парадайс “ в незабележим за него свят и го продал за петнадесет фунта стерлинги; Балзак, който се трудил и чакал на мансардата, който нито сиромашията, нито задълженията, нито гладът не могли да уплашат и обезсърчат. Днес на нужни такива хора, които могат да работят и да чакат.

За хората би трябвало да съдим по размера на щастието, което основават към себе си.

Не оставяйте да умират във вас музиката и поезията, не се стремете към това, което не може нито да обогати вашите достолепия, нито пък да прибави и трошица към вашата душа.

Истински живее оня, който не живее за себе си.

Вътрешната непорочност е най-важната за индивида. Вътрешна непорочност, това първо е мисълта. Мисълта е основата на всичко и най-великата мощ. А тази велика мощ ще би трябвало да се употребява, както би трябвало.

По националната медицина най-важната причина при лекуването изключително на някоя тежка болест е живостта на духа, безусловната воля и убеденост за излекуване. Това състояние е било застъпено още от богомилите и на първо място от Боян Мага. Богомилите са учели, че положителното въодушевление оказва върху индивида същото въздействие, каквото оказва слънцето върху растението.

Всичко, което назоваваме зло, всяко страдалчество, би трябвало да направи по-добро нашето естество. А в това усъвършенстване е задачата на живота ни.

Ние сме склонни да се гордеем със мощните си страни, а към нашите недостатъци сме снизходителни и забравяме, че нашата същинска мощ се мери с най-голямата наша уязвимост.

В основите на всички старания за основаването на един природосъобразен живот, в биологичен, нравствен и духовен смисъл, стои хармонизирането с естествените закони: човек би трябвало да познава себе си и то освен като тяло, само че и като душа, да познава и ония закони по силата на които той е станал създание настрана, изключително, индивидуализирано, да види мястото си в живия свят и пътя на своите креативен старания.

Човекът е и духовно създание. Какъв смисъл има атлетическата мощ, в случай че духът е джудже, а душата – сляпа? Телесното здраве добива смисъл единствено посредством духа. А здрав дух има, единствено когато той е осветлен от най-висше схващане за живота. А то е: индивидът като дух е схващане, чиято изясненост се усилва непрекъснато, чието прояснение става все по-високо; и в това прояснение той би трябвало да съзнае себе си като парченце от едно мирово цяло – космоса и да почувства роднинство с всички живи твари и с всичко проявено.

Висшето съзнание, най-високата степен на изясненост, е схващане за единение с Цялото – в пулса на личното си сърце да усетиш пулса на вселената и нейната мощност в себе си. В светлината на това схващане неизбежно ще се разгори в сърцето на индивида и онази най-голяма негова мощ – Любовта.

Духовната и нравствена мощ на индивида е единствено в любовта му към себеподобните, към живота въобще. И единствено тя, любовта, може да движи човечеството по светлия път на една същинска цивилизация.

Из „ Лекуване и хигиена на човешката душа “