В Сатирата ухае на шоколад и марихуана
Пет нахъсени дами дърпат конците на действието в двата нови спектакъла в Сатирата, сложени от мъже. В „ Шоколад “ всичко стартира през един есенен следобяд в кабинета на психотерапевтка, която изсипва купчина шоколади от разнообразни типове и марки пред четири сюрпризирани дами. Пиесата е „ Шоколад “ на Филип Блазбанд и има непосредственост с посланията на паметния едноименен филм с Жулиет Бинош, Джони Деп и Джуди Денч – сладкото прелъщение е знак на свободата. Топящ се, разтварящ се първо в устата и гърлото, а след това незабелязано изпращащ в мекотата на загатна. „ Шоколадът като сладка лодка, с която прекосяваш минало, настояще и бъдеще и на която може да мечтаеш за по-топъл, щадящ и логичен свят. Преглъщайки идващото кубче шоколад, се оставяш по течението на сладостта, там, където няма никаква виновност и всичко се усеща толкоз вярно. А след това безшумно вали дъжд “, споделя режисьорът Антон Угринов. Участничките в лечението са Албена Павлова, Елена Атанасова, Мирослава Върбанова, Стела Ганчева, а музиката е на Мартин Каров.
Ана Вълчанова пък командори компания от петима комплицирани мъже в „ Марихуаната на мама е най-хубава “. Прочутият италиански драматург, артист и режисьор Дарио Фо през 1997-а е почетен с Нобеловата премия за литература. В претекстовете на Шведската академия се споделя: „ Творчеството на Дарио Фо е неповторима комбинация от ирония и съвестност, ориентирана против недъзите на днешното общество. “ Тази оценка с цялостна мощ важи и за комедията „ Марихуаната на мама е най-хубава “, в чиято основа е казусът за наркоманията. Звучи парадоксално – комедия на толкоз мъчителна тематика! Но тъкмо този неочакван ход подсигурява триумфа. Там, където назиданията и поученията провокират противоположна отрицателна реакция, смехът и иронията вършат хората съпричастни. Без да икономисва горчивите истини, заразителният сценичен комизъм прави по-добра работа от всяка нравоучителна проповед. А смехът на Дарио Фо е ослепителен, карнавален и фарсов. Самият той споделя: „ Аз се пробвам да развличам хората, да ги накарам да се смеят, до момента в който настръхнат “, разяснява режисьорът Андрей Аврамов. В функциите на господата са Димитър Баненкин, Ивайло Калоянчев, Асен Мутафчиев, Васил Грънчаров и Богдан Казанджиев.
Ана Вълчанова пък командори компания от петима комплицирани мъже в „ Марихуаната на мама е най-хубава “. Прочутият италиански драматург, артист и режисьор Дарио Фо през 1997-а е почетен с Нобеловата премия за литература. В претекстовете на Шведската академия се споделя: „ Творчеството на Дарио Фо е неповторима комбинация от ирония и съвестност, ориентирана против недъзите на днешното общество. “ Тази оценка с цялостна мощ важи и за комедията „ Марихуаната на мама е най-хубава “, в чиято основа е казусът за наркоманията. Звучи парадоксално – комедия на толкоз мъчителна тематика! Но тъкмо този неочакван ход подсигурява триумфа. Там, където назиданията и поученията провокират противоположна отрицателна реакция, смехът и иронията вършат хората съпричастни. Без да икономисва горчивите истини, заразителният сценичен комизъм прави по-добра работа от всяка нравоучителна проповед. А смехът на Дарио Фо е ослепителен, карнавален и фарсов. Самият той споделя: „ Аз се пробвам да развличам хората, да ги накарам да се смеят, до момента в който настръхнат “, разяснява режисьорът Андрей Аврамов. В функциите на господата са Димитър Баненкин, Ивайло Калоянчев, Асен Мутафчиев, Васил Грънчаров и Богдан Казанджиев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ




