Майчинският инстинкт – митове и реалност II
Пет истини за майчинския инстинкт
1. Майчинският инстинкт не е задоволителен за вярното развъждане и възпитаване на детето.
Дори и на животните са нужни знания за това по какъв начин да обезпечат храна за дребното, опит в улова, мощно развити инстинкти за самозапазване, с цел да опазят и себе си и него от заобикалящите го рискове и така нататък Има представители на животинския тип, които компенсират неналичието на майчински инстинкт с плодовитост. За да не се трансформира в машина за бебета, пред индивида стоят доста провокации за превъзмогване и знания, които би трябвало да усвои, с цел да отгледа своето поколение.
2. Заради майчинския инстинкт дамата цялостен живот се тормози за детето си и пробужда в съзнанието си невероятни батални подиуми.
Народът споделя „ Малко дете-малки проблеми, огромно дете-големи проблеми ”. Всъщност дали са дребни, или огромни, това няма никакво значение. Проблемите постоянно рефлектират в безсънни нощи, терзанията и нерешителност. Всъщност страховете на майката за това какво може да сполети рожбата й са несравними по мощ и изразност. Често даже се стига до крайности. Провокирана от 10-минутното забавяне на детето си, майката си показва ужасяващи автомобилни произшествия, заболявания, побоища даже и гибел. Желанието да закриля и да бди над детето си следва майката през целия й живот. Именно неговата мощ поражда силата и на страховете. Тези прояви, несъмнено, са обвързани и с характера на родителите. Проявата на сдържаност и здрав разсъдък в действителност биха били потребни и за двете страни.
3. Майчинският инстинкт може да предизвика феноменални прояви.
Историята познава много изумителни случки, при които майката демонстрира нечувани сили без никакво разумно пояснение – да повдигне автомобил, тежащ стотици килограми, когато детето внезапно се е озовало под него, да пробяга дълго разстояние за удивително малко време, да разсъни уменията си да плува, в случай че животът на детето е в заплаха. Поставянето на потребностите на детето над всичко от време на време предизвика качества у майката, които самата тя не подозира, че има. Те не се изясняват със законите на физиката, а по-скоро остават в онази част на живота, в която здравият разсъдък остава на втори проект, за сметка на мощните усеща.
4. Майчинският инстинкт е свързан и хормонално.
Ако си представяте обаче, че просто може да изпиете една опаковка синтетични хормони и от незаинтересована майка да се превърнете в модел за подражателство – лъжете се. Връзката сред майчинския инстинкт и хормоните е по-скоро като заобиколен селски път, в сравнение с като директна автомагистрала. Но доста постоянно селският път е по-сигурен метод за стигане от точка А до точка Б. Майчинският инстинкт се обуславя от хормона пролактин, поради което той постоянно е именуван хормон на майчинството. Неговото деяние е обвързвано с лактацията на гърдите на майката. Пролактинът е виновен и за известното безпокойствие, което при кърменето задейства бдителността на майката и й оказва помощ да сложи преди всичко потребностите на бебето. Самият акт на кърменето построява специфична непосредственост сред майката и детето. В този смисъл засилената лактацията, която подсигурява изобилна кърма, допуска повече такива моменти и респективно по-близка и здрава връзка майка-дете. Окситоцинът е другият хормон, обвързван с майчинския инстинкт у дамата. Наричан е и хормонът на любовта. Синтезът на окситоцин се усилва, когато има физически контакт сред майката и бебето – гледане очи в очи, докосването кожа до кожа. Отделянето на окситоцин спомага за спокойствието на майката и инстинктът й да се храни добре. А нейното здраве и тонус подсигуряват това и на детето.
5. Майчинският инстинкт не изключва яда
Майката доста обича детето си, грижи се за него, само че постоянно 24-часовите бдения към креватчето му й идват допълнително. В подобен случай тя насочва яда си точно към източника на потребността от грижи – бебето. А когато и умората каже тежката си дума, раздразнението към този момент е налице. Въпреки изчетената авансово литература никоя майка не е готова за яда и безсилието, които от време на време изпитва. Заради тях тя се усеща отговорна, а преплитането на мощна майчина обич с дразнения в друга степен, напълно усложнява обстановката. Първоначалното неспокойствие и ядът са напълно естествени феномени, само че тяхното битие не е противотежест на майчинския инстинкт. Напротив – възприятията могат да съществуват паралелно. Разликата е в това, че с установяването на избран режим, ядът изчезва, само че не и майчинският инстинкт. С годините той може единствено да се усилва.
Продължава:
Майчинският инстинкт – легенди и реалност
1. Майчинският инстинкт не е задоволителен за вярното развъждане и възпитаване на детето.
Дори и на животните са нужни знания за това по какъв начин да обезпечат храна за дребното, опит в улова, мощно развити инстинкти за самозапазване, с цел да опазят и себе си и него от заобикалящите го рискове и така нататък Има представители на животинския тип, които компенсират неналичието на майчински инстинкт с плодовитост. За да не се трансформира в машина за бебета, пред индивида стоят доста провокации за превъзмогване и знания, които би трябвало да усвои, с цел да отгледа своето поколение.
2. Заради майчинския инстинкт дамата цялостен живот се тормози за детето си и пробужда в съзнанието си невероятни батални подиуми.
Народът споделя „ Малко дете-малки проблеми, огромно дете-големи проблеми ”. Всъщност дали са дребни, или огромни, това няма никакво значение. Проблемите постоянно рефлектират в безсънни нощи, терзанията и нерешителност. Всъщност страховете на майката за това какво може да сполети рожбата й са несравними по мощ и изразност. Често даже се стига до крайности. Провокирана от 10-минутното забавяне на детето си, майката си показва ужасяващи автомобилни произшествия, заболявания, побоища даже и гибел. Желанието да закриля и да бди над детето си следва майката през целия й живот. Именно неговата мощ поражда силата и на страховете. Тези прояви, несъмнено, са обвързани и с характера на родителите. Проявата на сдържаност и здрав разсъдък в действителност биха били потребни и за двете страни.
3. Майчинският инстинкт може да предизвика феноменални прояви.
Историята познава много изумителни случки, при които майката демонстрира нечувани сили без никакво разумно пояснение – да повдигне автомобил, тежащ стотици килограми, когато детето внезапно се е озовало под него, да пробяга дълго разстояние за удивително малко време, да разсъни уменията си да плува, в случай че животът на детето е в заплаха. Поставянето на потребностите на детето над всичко от време на време предизвика качества у майката, които самата тя не подозира, че има. Те не се изясняват със законите на физиката, а по-скоро остават в онази част на живота, в която здравият разсъдък остава на втори проект, за сметка на мощните усеща.
4. Майчинският инстинкт е свързан и хормонално.
Ако си представяте обаче, че просто може да изпиете една опаковка синтетични хормони и от незаинтересована майка да се превърнете в модел за подражателство – лъжете се. Връзката сред майчинския инстинкт и хормоните е по-скоро като заобиколен селски път, в сравнение с като директна автомагистрала. Но доста постоянно селският път е по-сигурен метод за стигане от точка А до точка Б. Майчинският инстинкт се обуславя от хормона пролактин, поради което той постоянно е именуван хормон на майчинството. Неговото деяние е обвързвано с лактацията на гърдите на майката. Пролактинът е виновен и за известното безпокойствие, което при кърменето задейства бдителността на майката и й оказва помощ да сложи преди всичко потребностите на бебето. Самият акт на кърменето построява специфична непосредственост сред майката и детето. В този смисъл засилената лактацията, която подсигурява изобилна кърма, допуска повече такива моменти и респективно по-близка и здрава връзка майка-дете. Окситоцинът е другият хормон, обвързван с майчинския инстинкт у дамата. Наричан е и хормонът на любовта. Синтезът на окситоцин се усилва, когато има физически контакт сред майката и бебето – гледане очи в очи, докосването кожа до кожа. Отделянето на окситоцин спомага за спокойствието на майката и инстинктът й да се храни добре. А нейното здраве и тонус подсигуряват това и на детето.
5. Майчинският инстинкт не изключва яда
Майката доста обича детето си, грижи се за него, само че постоянно 24-часовите бдения към креватчето му й идват допълнително. В подобен случай тя насочва яда си точно към източника на потребността от грижи – бебето. А когато и умората каже тежката си дума, раздразнението към този момент е налице. Въпреки изчетената авансово литература никоя майка не е готова за яда и безсилието, които от време на време изпитва. Заради тях тя се усеща отговорна, а преплитането на мощна майчина обич с дразнения в друга степен, напълно усложнява обстановката. Първоначалното неспокойствие и ядът са напълно естествени феномени, само че тяхното битие не е противотежест на майчинския инстинкт. Напротив – възприятията могат да съществуват паралелно. Разликата е в това, че с установяването на избран режим, ядът изчезва, само че не и майчинският инстинкт. С годините той може единствено да се усилва.
Продължава:
Майчинският инстинкт – легенди и реалност Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ