Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп.

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

„ На растеж беше над метър и осемдесет, само че бе толкоз слаб, че изглеждаше доста по-висок. Очите му бяха остри и пронизващи, като се изключи тези интервали на устойчивост, за които към този момент загатнах, а удълженият като клюн на сокол нос придаваше на цялото му изражение безсънен и съдбоносен тип. Брадичката му бе изпъкнала и четвъртита като на решителните хора. По ръцете непроменяемо имаше петна от мастило и химикали, само че пък пипаше всичко с извънреден финес… “

Великият детектив Шерлок Холмс е прочут на дребни и огромни. Откакто се появява на литературната сцена буди интерес и удивление. Негови прототипи се откриват в анимационните и игрални филми, сериалите, песните и романите. От смелия мишок детектив до Енола Холмс, вселената на Шерлок е многолика и става все по-обширна. Всичко стартира от един учител, една концепция и един основател.

Той е доктор, публицист и непрофесионален състезател. През другите интервали от живота си, той с въодушевление играе крикет, голф, бейзбол, бокс, спуска се със ски и кара колело. Силно пристрастен по спиритуализма, той до последно има вяра в съществуването на паранормални феномени, духове и феи. Висок е към 1.85 м., стабилен, с буйни мустаци. На 24 октомври 1902 година е отдаден в рицарство от британския крал Едуард VII, само че той не обича да се обръщат към него със „ сър “, а най-вече се гордее с купата си – „ лекар “. Той остава своето име в историята като „ бащата на Шерлок Холмс “.

Артър Игнейшъс Конан Дойл се ражда на 22 май 1859 година в Единбург, Шотландия в семейство на ирландски католици. Той е трето от общо 10 деца в фамилията и най-големият наследник. За страдание, три от децата умират още в ранна възраст. Баща му –  Чарлс Алтамънт Дойл е не изключително сполучлив художник, чиято уязвимост е чашката. Майка му – Мери Джозефин Елизабет Фоли е стожерът на фамилията.

Тя обожава книгите и непрекъснато споделя най-различни истории на децата си. В своите мемоари, Артър разказва по какъв начин тя постоянно съумява да промени гласа си и да се превъплъти в най-различни герои: „ Това, което се откроява в спомените ми от детството, доколкото въобще мога да си спомня нещо, са изпълнените с живот приказки, които майка ми ми разказваше. Те замъгляваха действителните обстоятелства в живота ми. “ Именно Мери предизвика любовта на сина си към книгите и разказването на истории.

Когато е на 9 години, той е изпратен да учи в Англия. За образованието му заплащат неговите по-заможни чичовци, защото родителите му нямат задоволително средства. Това е тежък миг за Артър. От една страна, тъй като се разделя с майка си, а от друга – тъй като се сблъсква със суровата британска просветителна система, в която с изключение на суровост, доста постоянно се постановат телесни санкции. Първоначално Артър учи в учебно заведение Ходер, в графство Ланкашър, а по-късно – в Стонихърст колидж.

Отдушник на тягостните дни се явява както непрекъснатата преписка с майка му (навик, който резервира за цялостен живот), по този начин и разказването на истории, защото и на двете места той събира кръг от правилни слушатели. Този първи стадий от образованието си Артър приключва в йезуитското учебно заведение „ Стела Матутина “, което се намира в Австрия и където усъвършенства своите познания по немски език. В този интервал той се отхвърля от католицизма. Това не се оказва прищявка на един юноша, а умишлено взето решение.

След този първи стадий на образованието му, фамилията му чака, че той ще последва креативните стъпки на татко си, само че за тяхно най-голямо удивление, Артър декларира, че желае да следва медицина. По това време здравето на бащата на Артър се утежнява, защото той развива деменция и е изпратен в лудница. По-късно Артър отбелязва в спомените си, че тежката реалност, както и желанието да не разочарова майка си, обуздават младежкия му дух и неговото неблагоразумие.

В интервала 1876 – 1881 той следва в Медицинското учебно заведение към Единбургския университет. Там Артър среща доста бъдещи писатели измежду които Робърт Луис Стивънсън и Джеймс Бари. Човекът обаче, който оказва най-голямо въздействие върху Дойл е доктор Джозеф Бел, прототипът зад облика на Шерлок Холмс. Той е извънредно бдителен, има непоклатима логичност и също по този начин е брилянтен диагностик. Методът, който той употребява и с който среща учениците си е дедукцията.

През университетските си години, Артър прави своите опити в писане на къси разкази. През 1879 година излиза както първата му оповестена художествена творба – „ Мистерията на долината Саласа “, по този начин и първата му научна публикация – „ Гелсемиус като отрова “. Тази негова първа творба е мощно повлияна от творчеството на Едгар Алън По. Не закъснява и вторият му роман – „ Американска история “. Докато следва, Артър подхваща и първото от редица други приключенския пътешествия. Той се качва на транспортен съд за Арктика, където за първи път лови и тюлени. Това негово пътешестване въодушевява първият му морски роман – „ Капитанът и полярната звезда “.

Тези плахи литературни стъпки обаче към момента не дават убеденост на Артър да се отдаде единствено на литературата. След като приключва, той стартира да практикува като доктор на борда на няколко кораба. През 1882 година, дружно с сътрудника си от университета, той отваря кабинет в град Плимът, само че скоро се отделя и стартира да практикува независимо. Работата му не е изключително сполучлива, Артър даже се преквалифицира и учи в допълнение за офталмолог. За да добави приходите си, Артър още веднъж стартира да написа.

На 27 години, в недобро финансово положение и без необикновен триумф на попрището на медицината, Артър Дойл предава на издателство Уорд Лок ръкописът на „ Етюд в алено “ (1887), който за първи път показва на света героите Шерлок Холмс и лекар Уотсън. Написването на книгата му лишава 3 седмици и той я продава за 25 паунда (ок. 3100 дн. паунда). След 3 години той написа и продължение – „ Знакът на четиримата “ (1890). По това време Артър стартира да схваща, че издателството се възползва от неналичието му на опит и не му заплаща задоволително, по тази причина той приключва работата си с тях.

Следващите си истории, още веднъж свързани с господин Холмс, са оповестени на страниците на списание „ Странд “, точно тогава, през 1891-1892 година, избухва големият интерес на публиката към този воин и Артър Дойл става прочут. Той изоставя здравната процедура и се отдава единствено на писателска активност.

Това, което последва е международна популярност. Образът, с който свързваме героя е нарисуван от илюстратора Сидни Педжът, който употребява своя хубав брат за първообраз. Артър Конан Дойл написва над 60 истории свързани с Шерлок Холмс, само че връзката му с героя е биполярна. Той го обича и се възхищава на индивида, който го е въодушевил. От друга страна, Артър ненавижда Холмс, защото той го обезличава като публицист.

Портрет на Шерлок Хоумс

Дойл се пробва да „ убие “ Холмс и неговия съперник Мориарти, чиито тела потъват във водите на водопада Райхенбах. Публиката обаче е в печал и не може да понесе загубата на обичания си воин. Така, Артър е заставен да го „ възкреси “ в „ Баскервилското куче “ (1901), разказ, който става един от най-любимите на генерации читатели.

Огромната известност на великия детектив, хвърля сянка върху останалото творчество на Дойл, за което рядко се приказва. Той е създател на хумористични разкази за Наполеоновите войни, научно-фантастични книги като – „ Изгубеният свят “ и разкази за призраци в типично викториански жанр. Освен тези художествени творби Артър Дойл има и научни писания. Той написа история на Боерските войни и на Първата международна война.

Първата се счита за самобитен шедьовър в областта на военните проучвания. Спиритуализмът дава друга тенденция на неговото творчество – той разгласява редица научни публикации в поддръжка на паранормалното. През 1924 година излиза неговата автобиография „ Мемоари и завършения “, която толкоз бързо се изчерпва, че е пуснат втори тираж, за жалост, в годината на гибелта му.

Зад кулисите на международната популярност, персоналният живот на Артър Конан Дойл е комплициран. Докато още практикува медицина той се среща с Луиза Холкинс, сестра на негов пациент. Двамата се женят през август 1885 година и имат общо две деца. Точно, когато той е на върха на славата си и даже се отървава от Холмс за малко, ориста му нанася два тежки удара. След дълго и несполучливо лекуване – татко му умира, а скоро по-късно Дойл схваща, че Луиза страда от туберкулоза. През идващите години Артър е повече болногледач на жена си, в сравнение с неин брачен партньор и съумява да я закрепи жива до 1906 година, когато заболяването в последна сметка надвива.

Макар да не нарушава брачната си клетва още от 1897 година Дойл се влюбва мощно в тогава 24-годишната Джейн Леки. Тя е извънредно красива, с тъмно-руса коса и ярко зелени очи. Тя не се побира в общоприетите за това време рамки за дамите. Джейн е интелектуалка, мецо-сопрано и обича интензивно да спортува. Година, след гибелта на първата си брачна половинка, Артър подписва брак с мис Леки. Двамата имат общо пет деца.

Артър Конан Дойл е запленен от спиритуализма още от млади години. Първите му писания в тази област излизат още през 80-те години на XIX в. Това облаче, което се трансформира в катализатор за усилване на вярата му е Първата международна война. Артър губи доста близки хора за него в Голямата война, в това число сина си – Кингсли, участник в борбата при Сома, брат си, който умира от пневмония и двама от племенниците си. Дойл търси разтуха в християнския спиритуализъм, в опит да преодолее болката си. Артър стартира да написа полемични текстове, с които оборва лекари и скептици, потвърждавайки да вземем за пример, че хората не страдат от избрани ментални болести, а в действителност са обладани от духове.

Сприятелява се със самия Худини, който му споделя, че не прави същинска магия, а номера, само че това не трансформира вярата на Артър, че фокусите са вълшебен. Макар пресата да стартира намерено да му се подиграва, а църквата да го подлага на критика – нищо не трансформира убежденията на Артър. След 1918 година Дойл написа все по-малко художествена литература и творбите му стават съвсем напълно отдадени на спиритуализма.

В своите духовни търсения Артър подхваща пътешествия до Съединени американски щати, Австралия и Африка, дружно със брачната половинка си и трите им деца. За малко, през 20-те години на XX в., Дойл се завръща още веднъж към Шерлок с последната си алманах с разкази „ Архивът на Шерлок Холмс “ (1921-1927). През есента на 1929 година, въпреки и с сложена диагноза стенокардия (гръдна жаба), Артър подхваща следващото си спиритуално пътешестване в Холандия, Норвегия, Дания и Швеция. Едва завърнал се жив, той е в толкоз тежко положение, че е прикрепен към леглото.

Той съумява да стане от това легло единствено още един единствен път. През една мразовита пролетна заран на 1930 година, Артър се разсънва и самичък съумява да отиде в градината си. Намерен е легнал на тревата с една ръка, притисната към сърцето и друга – държаща кокиче, като умира няколко месеца по-късно. Според други сведения това се случва през един летен ден и той държи в ръката си роза. Което и да е от цветето, фактът остава, че този огромен публицист напуща света на 7 юли 1930 година Според сведенията той е бил заобиколен от фамилията си, а последните му думи са отправени към жена му – „ Прекрасна си “.

Макар да има пет деца, нито едно от тях няма свои лични и през днешния ден няма директни наследници на Артър Конан Дойл. Освен един от най-великите облици в литературата, той завещава и една традиция. През 1903 година Дойл основава частния „ Криминален клуб “, чиято цел е да се разискват закононарушения, нарушители и способи за залавянето им. Този клуб просъществува до ден сегашен под името „ Нашето общество “, като членовете му са 100 на брой и се събират четири пъти в годината в хотел „ Империъл “ в Лондон.