Перото е по-силно от сабята, само ако сабята е много

„ Перото е по-силно от сабята, единствено в случай че сабята е доста къса, а перото – доста остро. “  Нима Тери Пратчет не е прав? Докато някои превземат земи с мощта на своите оръжия и физическа мощ, други основават и прекрояват светове единствено със силата на думите си.  Понякога превъзходство взима насилието и даже най-смислените и красиви думи се оказват безсилни. Те обаче единствено чакат точния миг, с цел да възкръснат още веднъж, като феникс от пепелта, по-силни и по-необходими от всеки път. Някои създатели са разбрани още приживе от съвременниците си, до момента в който други, изпреварили времето си, след това биват преоткрити. Едни живеят разточителен живот, а други – тънат в мизерия, някои остро подлагат на критика политиката на страната си, до момента в който други добродушно следват нейния темп. 

Настоящата поредност от публикации ще ви запознае с писатели и поети, отдали живота си на литературата, излели най-съкровените си вярвания и страхове на своите страници и останали в историята с мощта на своето „ перо “.

Той е зелен, замърсен, отблъсващ, заядлив и ядосан. Сякаш сърцето му е изпълнено с ненавист, а действително е претъпкано с горест и самотност. Той е Гринч. Това, което не може да понася е Коледа и цялата помпозност и подправена наслада към празника. Затова един прелестен ден Гринч взема решение, че откакто той не е благополучен на този празник, никой не би трябвало да бъде. Планът му е да я открадне, само че откакто го прави схваща, че Коледа е освен това от лъскави светлинки, дарове под елхата и радостни песни. Празникът е в сърцата на хората. Сгрява ги от вътрешната страна и ги кара да оценят същински значимите неща в живота – фамилията, любовта и грижата един към различен. Проглеждането на Гринч за същината на празника е и мощното обръщение на неговия създател -„ Коледа постоянно ще бъде, до момента в който стоим ръка за ръка “.

Писателят съумява да сътвори воин, който се трансформира в нарицателно за хората, които не харесват Коледа. Но задачата му не е била тъкмо такава. Неговият анти-герой действително би трябвало да подсети на обществото коя е същината на Коледа. Затънали в комерсиализацията на празника, постоянно забравяме за неговите същински значими послания и тук на помощ идва доктор Сюс, който с комизъм и провокация се пробва да ни излекува от материалното разбиране на светлия ден.

Истинското му име е Тиодор Сюс Гайзъл и е роден на 2 март 1904 година в Спрингфийлд, Масачузетс. Майка му – Хенриета работи в пекарна, а татко му – Тиодор държи пивоварна в града. Семейството е с немски корени и когато избухва Първата международна война (1914-1918 г.) дребният Гайзъл и сестра му – Марни, страдат от анти-германското въодушевление в обществото. Връстниците им са безпощадни в непрекъснатите си насмешки. За да „ потвърди “ своята преданост към Съединени американски щати, Гайзъл става един от най-успешните продавачи на бисквити на бойскаутите в цялата страна. За да отличи това достижение, президентът Рузвелт пристигнал на посещаване в града, където трябвало да награди 10-те най-хубави бойскаути. Поради административна неточност, обаче били направени единствено 9 медала. Малкият Гайзел бил десетото по ред дете и с цел да прикрият грешката си, хората от администрацията на Рузвелт просто го свалили от сцената без да го наградят. Това обаче остава трайна диря върху бъдещия публицист и той до края на живота си изпитва смут от обществени изяви и изявления. 

По-късно Гайзъл споделя, че първите му креативен музи идват от майка му. Тя измисляла на децата си римувани песни, когато ги слагала да спят и това го предизвикало да съчинява свои лични стихчета. Баща му, въпреки това, подкрепял сина си да рисува, защото от дребен демонстрира заложби. През 1919 година, с налагането на Сухия режим, пивоварната на Теодор трябвало да затвори порти, което се отразило зле на финансовото състояние на фамилията.

Гайзъл бил усърден възпитаник и показвал високи достижения в часовете по литература, по тази причина неговият преподавател го подкрепил да подаде документи за университета Дартмут Колидж. През 1921 година той бива признат да следва там. Заради ясно изразеното си възприятие за комизъм, Гайзел е поканен да списва комикса на университетския комичен вестник – „ Веселият Джак “, на което той става даже помощник-редактор. Увлечението му към това в допълнение занятие оказва отрицателен резултат върху триумфа му и оценките му стартират да се намаляват. Гайзел даже е заловен да пие алкохол, което е в прорез със възбраните на Сухия режим. Това води до дисциплинарно санкции – отнето му е правото да написа и рисува за университетския вестник. Младият публицист намира по какъв начин да заобиколи това предписание и стартира да разгласява материалите си под псевдонима „ Сюс “, който след това ще се окаже креативното име, с което той ще остане за поколенията. 

След като приключва Дартмут, татко му има огромни упоритости за него, той желае да види сина си като почитан професор по литература и по тази причина го записва в Оксфорд. Желанията на Тиодор обаче са в прорез с това, което Гайзъл желае и за което мечтае. Младежът е трагичен в Окфорд, където се усеща незадоволително ерудиран. Записките му от оня интервал са цялостни повече с рисунки, в сравнение с с същински бележки от лекциите. Само след година в Оксфорт, Гайзъл напуща университета и в продължение на осем месеца обикаля Европа, след което се завръща в Съединени американски щати.

На 23-годишна възраст той стартира да написа хумористични материали за разнообразни списания, измежду които „ Джъдж “, „ Либерти “ и „ Венити Феър “. Първите му възнаграждения са по 75$ на седмица. Той подписва работите си като „ Доктор Теофраст Сюс “, а най-после го редуцира единствено до „ Доктор Сюс “. Част от работата му включва и основаване на рекламни материали. Негова реклама за компания за битка с вредителите му носи национално самопризнание. Този спрей срещу инсекти, носи на Доктор Сюс и контракт за 12 000$ на година. 

През 1927 година Гайзъл се дами за своята университетска обич – Хелън Палмър, която среща в Оксфорд. Именно тя го предизвиква да напусне образователното заведение и да се отдаде на кариера, обвързвана с рисуването. Двамата нямат деца, защото Хелън има здравно заболяване, само че остават дружно до края на живота си. 

Двамата доста обичат да пътуват и по време не едно от тези пътешествия в Европа се ражда и първата му концепция за детска брошура. Пътувайки на транспортен съд, който се бори с бурни морски талази, Доктор Сюс измисля невероятна историята за прибирането на едно момче от учебно заведение у дома. Този първи опит е отритнат от издателите, защото въпреки и занимателна, на историята й липсвало морална стойност. Историята е отхвърлена още 27 пъти и Гайзел бил към този момент подготвен да се откаже вечно от това занятие, когато ориста го сблъсква с негов някогашен съученик от колежа Дармут – издателя Майк Маклинток. Майк харесва историята и предлага да я разгласява. Така първата детска книга на Доктор Сюс излиза със заглавието „ История, която никой не може да победи и да си намерения, че съм я видял на Мълбери Стрийт “. Критиката й дава високи оценки, тъй като е изцяло друга от останалите книги в жанра, издавани по това време.

По време на Втората международна война (1938-1945 г.), под въздействие на световните процеси и промени, Гайзел пренасочва работата си към политически карикатури. През този интервал той рисува над 400 комикса за нюйоркските всекидневници. За да покаже своята честност към страната, през 1942 година той даже се записва доброволец в армията. Там е разпределен в информационно-образователния отдел, където работи с режисьора, притежател на Оскар, Франк Капра. Гайзел взе участие в изработването на редица обучителни материали за военните, с което прави първите си стъпки в телевизионната анимация. За своята работа той е награден с медал „ Легион за заслуги “. След края на войната, два от пропагандните му филми са превърнати в комерсиални и му носят награди на Академията. Оскар за късометражен документален филм получава за „ Хитлер е жив? “, а за най-хубав пълнометражен документален филм – „ Създадени за гибел “. 

По време на войната Хелън следва стъпките на брачна половинка си и също стартира да написа детски истории, някои от които, свързани за патока Доналд. След 1945 година двамата съпрузи се откриват в Ла Хоя, Калифорния и се отдават изцяло на писането на детски книги. В средата на 50-те години излиза материал, в който се подлага на критика равнището на американската детска литература за най-малките, която е окачествена като посредствена. Доктор Сюс взема решение да одобри предизвикването и да я направи по-интересна. За този най-ранен стадий от развиването на децата има избран лист от думи, които те следва да знаят и с които създателите би трябвало да се преценяват. Така през 1957 година се ражда едно от най-известните му творби – „ Котката в шапката “. Книгата трансформира радикално метода, по който стартират да четат децата. Така книгите за този начален стадий на четене стартират да се пишат освен като информативни, само че и занимателни. Историята споделя за брат и сестра и техните завършения с една палава котка. Сюс също по този начин вкарва тематики като отговорността, доверието и честността. По-късно книгата е оценена и от друг ъгъл – като расистка, защото котаракът напомнял на афроамерикански персонаж. Заради това несъгласие преиздаването й е спряно.

Мишел Обама чете от книжката „ Котката в шапката “ на деца във Форт Браг

Петдесетте години носят триумф и с появяването на различен обичан воин от вселената на Сюс – Гринч. Тогава излиза книгата „ Как Гринч открадна Коледа! “, която е остра рецензия към празничния материализъм. След триумфа на тези книги, Сюс получава седем доктората, което предизвика една негова смешка, че към този момент става Доктор Доктор Сюс. Той печели и няколко почетни медали „ Рандолф Калдекот “ за илюстрации на детски книги.

За страдание, в персонален проект, животът на писателя е тежък. В продължение на десетилетия, брачната половинка му – Хелън страда от разнообразни болести, измежду които полиомиелит и Синдром на Гилен-Баре. Изтощена от непрекъснатото утежняване на здравословното си положение и другите лекувания, на които я подлагат, през 1967 година тя се самоубива. В предсмъртната си записка тя се обръща към брачна половинка си – „ Скъпи, какво се случи с нас? Не знам. “ Осем месеца по-късно той се дами наново – за Одри Стоун Димънд, дамата, с която се допуска, че е имал спекулация по време на брака си. Въпреки тези клюки за неговата невярност, след гибелта на Хелън, Гайзъл е сломен и даже споделя, че желае да постави завършек на личния си живот.

По-късните му детски творби стартират да съдържат все по-голяма доза политика. В „ Книга за борбата с маслото “ се визира твърдата позиция на писателя против непрекъснатата война сред международните нуклеарни сили, а в „ Лоракс “, се засягат тематики, свързани със замърсяването и опазването на околната среда. Последната му книга „ О! Местата, които ще посетиш “, става бестселър на Ню Йорк Таймс и до ден сегашен е един от най-популярните дарове при довеждане докрай на учебно заведение.

Доктор Сюс умира година откакто излиза тази последна книга – на 24 септември 1991 година, след тежка битка с рак на гърлото. Той разгласява 46 детски книги. Част от тях са приспособени за киното и малкия екран и са обичани на генерации деца. В знак на почитание към приноса му към американската литература, рождената му дата – 2 март е оповестена за Ден на националното четене в Съединени американски щати.