Пенсионерите на ръба. Парите им отиват само за храна и лекарства
Пенсионерите дават близо половината от парите си за храна и медикаменти. Всеки пенсионер дава приблизително по 908 лева на година за медикаменти, проучвания и лекари, демонстрират данни на Националния статистически институт, представени от „ Труд ”. Това са близо две минимални пенсии. Европейската комисия (ЕК) постоянно ни подлага на критика, че България е страната с най-големи доплащания от страна на пациентите при лечението им в лечебни заведения и при пазаруване на медикаменти. И дава рекомендация това да се промени.
В България Данък добавена стойност за медикаментите е 20%, а в Гърция е 6 на 100. След пандемията медикаментите доста нарастнаха. В резултат семействата, които се състоят единствено от пенсионери, към този момент дават 11,8% от всичките си разноски единствено за опазване на здравето. За съпоставяне в семействата, в които няма пенсионери, за медикаменти, проучвания и лекари отиват единствено 3,5% от всички разноски, или близо три пъти по-малко, демонстрират данните на Национален статистически институт за 2022 година Това е обяснимо, защото младежите са по-здрави. Проблемът е, че пенсионерите, които разчитат главно на пари от държавната хазна, доплащат прекалено много за здравето си, за което сигнализират даже от Европейска комисия.
-->
Само за храна и безалкохолни отиват 35,6% от всички разноски на семействата, които се състоят единствено от пенсионери. Това прави по близо 230 лева на човек на месец. При състояние, че пенсионерите по принцип имат повече свободно време и наблюдават всички промоции в магазините. За съпоставяне, в семействата, в които няма пенсионери, за храна отиват 27,5% от всички разноски. България е измежду страните от Европейски Съюз, в които разноските за храна имат максимален дял в фамилните бюджети. Причината за това е, че доста храни са по-скъпи в сравнение с в редица по-развити страни от Западна Европа, като да вземем за пример млякото и млечните артикули. А заплатите в България са в пъти по-ниски в сравнение с в стопански по-развитите страни.
Второто най-голямо перо в семействата, формирани от пенсионери, са разноските за наеми и заплащане на сметки за ток, вода и отопление. В България множеството пенсионери живеят в лични жилища и не заплащат наем. Но битовите сметки са много високи на фона на пенсиите. В резултат приблизително 18,8% от разноските на пенсионерите отиват за наеми и сметки. За съпоставяне, в семействата, в които няма пенсионери, за заплащане на наем и сметки дават 11,5% от всичките си разноски. За да пестят доста пенсионери отопляват единствено една стая от жилището.
Само за храна, заплащане на сметки и за опазване на здравето пенсионерите харчат над 66% от всичките си пари. По-младите, които живеят в семейства без пенсионери, дават за тези съществени разноски 42,5% от парите си, демонстрират данните на Национален статистически институт.
На пенсионерите не остават пари за облекла, свободно време и културен отдих. За облекла и обувки отиват единствено 2,2% от разноските на пенсионерите, което прави приблизително по 170 лева за цяла година. Разходите на пенсионерите са свободното време са малко повече - по 263 лева на човек на година. Това е два пъти по-малко, в сравнение с харчат за развлечения по-младите.
Пенсионерите харчат по-малко пари от по-младите за телефони и интернет. В семействата на пенсионери дават приблизително по 37 лева на човек на месец за връзки. Същевременно в по-младите семейства месечните сметки за телефон и интернет са приблизително 83 лева на човек на месец. За връзка младите дават повече пари в сравнение с за жилищно обзавеждане и поддържане на дома. Явно за тях е по-важно какъв телефон имат от това по какъв начин е обзаведен домът им.
Пенсионерите живеят приблизително със 726,50 лева на човек на месец.
Пенсиите обезпечават близо 86% от приходите на пенсионерите, демонстрират данни на Национален статистически институт. За да закърпят бюджета си доста пенсионери не престават да работят, а други теглят пари от спестяванията си.
Средният приход на пенсионерите е 726,50 лева на човек на месец, демонстрират данни на Национален статистически институт за 2022 година Средният приход на човек в семействата, в които няма пенсионери, е единствено 870 лева Причината за това е, че постоянно в младите фамилии има едно или две деца, или пък някой е незает. Дори родителите да получават висока заплата, приходите им се разделят на всички членове от семейството. Оказва се, че приходите в по-младите семейства са единствено с 20% по-високи от тези на пенсионерите.
Работните заплати обезпечават приблизително 4,9% от приходите на пенсионерите. Това значи, че огромна част от пенсионерите не престават да работят. Ако към пенсиите прибавим и другите компенсации и помощи, се оказва, че 87,7% от приходите на пенсионерите идват от държавната хазна. За съпоставяне в семействата без пенсионери единствено 3,4% от парите са от бюджета, като максимален дял от тези средства имат фамилните добавки за деца.
Пенсионерите получават по-големи суми и от наеми и аренда на земя спрямо по-младите. Причината за това е, че пенсионерите са работили дълго, постоянно са вложили парите си в парцел и го дават чартърен или имат земи, от които получават аренда.
В България Данък добавена стойност за медикаментите е 20%, а в Гърция е 6 на 100. След пандемията медикаментите доста нарастнаха. В резултат семействата, които се състоят единствено от пенсионери, към този момент дават 11,8% от всичките си разноски единствено за опазване на здравето. За съпоставяне в семействата, в които няма пенсионери, за медикаменти, проучвания и лекари отиват единствено 3,5% от всички разноски, или близо три пъти по-малко, демонстрират данните на Национален статистически институт за 2022 година Това е обяснимо, защото младежите са по-здрави. Проблемът е, че пенсионерите, които разчитат главно на пари от държавната хазна, доплащат прекалено много за здравето си, за което сигнализират даже от Европейска комисия.
-->
Само за храна и безалкохолни отиват 35,6% от всички разноски на семействата, които се състоят единствено от пенсионери. Това прави по близо 230 лева на човек на месец. При състояние, че пенсионерите по принцип имат повече свободно време и наблюдават всички промоции в магазините. За съпоставяне, в семействата, в които няма пенсионери, за храна отиват 27,5% от всички разноски. България е измежду страните от Европейски Съюз, в които разноските за храна имат максимален дял в фамилните бюджети. Причината за това е, че доста храни са по-скъпи в сравнение с в редица по-развити страни от Западна Европа, като да вземем за пример млякото и млечните артикули. А заплатите в България са в пъти по-ниски в сравнение с в стопански по-развитите страни.
Второто най-голямо перо в семействата, формирани от пенсионери, са разноските за наеми и заплащане на сметки за ток, вода и отопление. В България множеството пенсионери живеят в лични жилища и не заплащат наем. Но битовите сметки са много високи на фона на пенсиите. В резултат приблизително 18,8% от разноските на пенсионерите отиват за наеми и сметки. За съпоставяне, в семействата, в които няма пенсионери, за заплащане на наем и сметки дават 11,5% от всичките си разноски. За да пестят доста пенсионери отопляват единствено една стая от жилището.
Само за храна, заплащане на сметки и за опазване на здравето пенсионерите харчат над 66% от всичките си пари. По-младите, които живеят в семейства без пенсионери, дават за тези съществени разноски 42,5% от парите си, демонстрират данните на Национален статистически институт.
На пенсионерите не остават пари за облекла, свободно време и културен отдих. За облекла и обувки отиват единствено 2,2% от разноските на пенсионерите, което прави приблизително по 170 лева за цяла година. Разходите на пенсионерите са свободното време са малко повече - по 263 лева на човек на година. Това е два пъти по-малко, в сравнение с харчат за развлечения по-младите.
Пенсионерите харчат по-малко пари от по-младите за телефони и интернет. В семействата на пенсионери дават приблизително по 37 лева на човек на месец за връзки. Същевременно в по-младите семейства месечните сметки за телефон и интернет са приблизително 83 лева на човек на месец. За връзка младите дават повече пари в сравнение с за жилищно обзавеждане и поддържане на дома. Явно за тях е по-важно какъв телефон имат от това по какъв начин е обзаведен домът им.
Пенсионерите живеят приблизително със 726,50 лева на човек на месец.
Пенсиите обезпечават близо 86% от приходите на пенсионерите, демонстрират данни на Национален статистически институт. За да закърпят бюджета си доста пенсионери не престават да работят, а други теглят пари от спестяванията си.
Средният приход на пенсионерите е 726,50 лева на човек на месец, демонстрират данни на Национален статистически институт за 2022 година Средният приход на човек в семействата, в които няма пенсионери, е единствено 870 лева Причината за това е, че постоянно в младите фамилии има едно или две деца, или пък някой е незает. Дори родителите да получават висока заплата, приходите им се разделят на всички членове от семейството. Оказва се, че приходите в по-младите семейства са единствено с 20% по-високи от тези на пенсионерите.
Работните заплати обезпечават приблизително 4,9% от приходите на пенсионерите. Това значи, че огромна част от пенсионерите не престават да работят. Ако към пенсиите прибавим и другите компенсации и помощи, се оказва, че 87,7% от приходите на пенсионерите идват от държавната хазна. За съпоставяне в семействата без пенсионери единствено 3,4% от парите са от бюджета, като максимален дял от тези средства имат фамилните добавки за деца.
Пенсионерите получават по-големи суми и от наеми и аренда на земя спрямо по-младите. Причината за това е, че пенсионерите са работили дълго, постоянно са вложили парите си в парцел и го дават чартърен или имат земи, от които получават аренда.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ