Гъбичка в червата удря белия дроб
" Пазете се от тези, които желаят да ви вменят възприятие за виновност, тъй като те жадуват за власт над вас “ . Тези думи принадлежат на приетия от китайнския народ преподавател на 10 000 генерации - Конфуций.
Е, правилно е, че ние принадлежим към различен, много по-древен народ, имащ своите велики наставници, само че това не ни пречи да признаем гореспоменатите слова за безусловно вярни. И това може да се удостовери най-много от хората, които по един или различен метод са попадали в клопката на тегобата, наречена виновност. Тя преследва мнозина – някои са я заслужили, на други е непсраведливо хвърлена. Но при всички положения тя се явява сполучлив прийом за ръководене на мисли и дейности. А както знаем доста добре, един от най-успешните способи да манипулираш е посредством игра с възприятията на индивида.
Днес прекомерно доста хора се трансформират в жертва на личните си решения, взети под въздействието на желанието да изкупиш виновност. Но дано помним, че човек би трябвало да се управлява повече от делата и по-малко от възприятията. Не на вятъра те спадат и към онази съкровена и неприкосновена част от персоналния живот. Все отново да не забравяме, че покажем ли ги на показ, те са първите, падащи в жертва на жестокия и безсърдечен свят. Естествено, никога не споделяме, че човешкото създание би трябвало да показва липса на усеща, само че, съгласете се, че практиката се пробва да ни научи да бъдем малко по-пестеливи от към изразяването им. Просто тъй като неведнъж оставаме разочаровани и засегнати, а в това време, както споделят старите хора: „ кучетата си лаят, керванът си върви “.
В подтекста на тази звучна снетенция се връщаме към една тематика, която неведнъж се дискутира - за заплахите, които крие тропическото лято, което ни застигна . Освен рисковете, носени от насекомите, чакащи влажното топло време, с цел да покажат своите свръх качества, влагата ни припомня и за едни други същества, постоянно атакуващи организма ни.
Става въпрос за „ баналните “ конфликти с мъчно укротимите гъбични инфекции . А за какво ги дефинираме като такива, ще се опитаме да разбираем в идващите редове. През последните години учените започнаха да отдават все по-голямо внимание на скритите инфекциозни сътрудници, каквито са патогените от гъбичен генезис. А в хода на всяко следващо изследване се установяваше, че този вид болестотворни провокатори крият в себе си чудновати заложби, които на процедура ги вършат съвсем неуловими. Да вземем за образец една много позната и втръснала на всички ни Candida albicans. До в този момент постоянно се е считало, че тя е една от най-безобнидните типове и лекуването й не е по никакъв начин мъчно. Е, това се оказва следващата подправена вест. Всъщност
Candida albicans дотам се е приспособила към новия свят, че съумява да употребява неналичието на О2 и все пак да провокира заболяване . Този факт е подсилен от доказателства на учени, които посредством профилирано проучване демонстрират по какъв начин спорите на микотичния сътрудник могат освен да модулират, само че и да се приспособяват към ниски равнища на О2 в разнообразни ниши на тялото и да предизвикат зараза в организма на домакина.
Подобна информация е доста изненадваща. Особено като се има поради, че досега постоянно се е смятало, че както всеки патоген, по този начин и микотичният има потребност от О2. Сега обаче разбираме, че той не изисква подобен, с цел да извърши сполучливо задачата си. Неочаквано, даже може да употребява среда с ниско наличие на О2, с цел да избегне имунната офанзива и да стане по-вирулентен. Неотдавнашно изследване се ангажира със задачата да обясни по какъв начин акомодацията на патогенните гъбички към среда с невисок О2 въздейства върху разпознаването им от имунните кафези и способността да процъфтяват в организма на хомосапиенс. Интересно е, че C. albicans е бацил, част от стомашно-чревната система и когато естествените защитни бариери се компрометират заради имуносупресивно заболяване или други аргументи /а те не са малко/, може да се популяризира и нахлуе в организма, като провокира животозастрашаващо редовно заболяване. Оказва се, че C. albicans е и задоволително „ образован “ патоген, с цел да експлоатира клетките в организма и по този метод да се множи в затънтени кътчета на тялото, като бързо провокира инфектиране и супресиране на имунните кафези . Интресеното е, че и при двата процеса се следи бързо изпускане на О2, което от своя страна основава кислородна среда – парадайс за микозата.
Както ни известно от статистиката, систематичната гъбична зараза, която постоянно води до сепсис, лишава живота на по-голямата част от сериозно заболелите по бърз начин и към този момент се пояснява като световна опасност.
Според СЗО, сепсисът визира повече от 30 милиона души в света всяка година, което може да докара до 6 милиона смъртни случаи. От тях 3 милиона са при новородени, а 1,2 милиона при деца. Candida albicans е най-честият гъбичен патоген и постоянно срещана причина за сепсис. Една от стъпките към характеризиране на имунните реакции при ниски равнища на О2 е положение, следено при напрежението в организма, провокирано от и по време на инфектиране и зараза. В този случай функционалностите на неутрофилите, бели кръвни кафези и съществена отбрана против гъбични патогени, са възпрепятствани. Тоест способността им да нападат и унищожават C. albicans при ниски кислородни условия е „ парализирана “.
Гъбичките са доста гъвкави организми, които могат да се развиват съвсем на всяко място. Въпросът е по какъв начин да се преборим с тяхното наличие . За лекуване на Candida albicans, откривателите лимитират достъпа на гъбичките до желязо, детайл от решаващо значение за оцеляването на микроорганизма. Понижаването четири пъти равнищата на желязото в слюнката да вземем за пример е потвърдило, че трансформира експресията на повече от 106 гена от гъбичките, което пък понижава способността им да инфектират оралната мукозна тъкан и двукратно понижават възможностите за оцеляване на микроорганизма. Candida albicans е най-разпространена в устната микробиома и разчита в огромна степен на слюнка като източник на основни детайли.
Желязото, вторият най-разпространен метал в слюнката, е критичен хранителен източник, употребен от гъбичките в няколко клетъчни процеси , в това число произвеждане на сила и възобновяване на ДНК. Също по този начин малко прочут факт е, че гъбичките, обитаващи лигавиците на червата, могат да обиден здравето на белите дробове. Иначе казано, личният ни микробиом е в положение да повреди имунната ни система. Механизмът, посредством който това се случва, е наименуван „ имунна кръстосана реактивност “. Преведено на по-прост език - реакцията на имунната система към Candida albicans в червата усилва патогенните имунни процеси в белите дробове.
Съставът на микробиома - безбройните бактерии, гъбички, вируси и паразити, които колонизират по повърхността на тялото, кожата, в червата или белите дробове - имат решителен принос за човешкото здраве или болест. Въпреки това, биологичните механизми, които предизвикват възпаления в микробиома, са към момента значително незнайни. Но група откриватели съумява да дешифрира механизъм, посредством който характерната чревна микробиома усилва възпалителните реакции в белите дробове. Така излиза наяве, че Candida albicans въздейства върху салдото на нашата имунна система, стимулирайки я да създава характерни защитни кафези, наречени Th17. Някои от които нападат и други гъбични типове, като Aspergillus fumigatus.
Допълнителните проучвания в региона пък демонстрират, че имунокомпрометираните човеци имат нараснало равнище на кръстосано реактивни Th17 кафези в белодробна тъкан. Именно тяхната защитната реакция, разрастваща се в червата, усилва патогенните имунни процеси в белите дробове. С това наблюдаване за първи път се потвърждава по какъв начин един член на микробиома - Candida albicans, въздейства на характерния имунен отговор. Имунната кръстосана реактивност се явява общият механизъм, посредством който микробиома манипулира имунната система - както със защитни, по този начин и с нездравословни резултати. Тъжното е, че последните са тези, които тласкат хората към съдбовен край.
Но, както се споделя: „ Никога не се опасявай да губиш хора в живота си. Страхувай се от това... да не загубиш себе си, до момента в който се опитваш да угодиш на всички... “!
Е, правилно е, че ние принадлежим към различен, много по-древен народ, имащ своите велики наставници, само че това не ни пречи да признаем гореспоменатите слова за безусловно вярни. И това може да се удостовери най-много от хората, които по един или различен метод са попадали в клопката на тегобата, наречена виновност. Тя преследва мнозина – някои са я заслужили, на други е непсраведливо хвърлена. Но при всички положения тя се явява сполучлив прийом за ръководене на мисли и дейности. А както знаем доста добре, един от най-успешните способи да манипулираш е посредством игра с възприятията на индивида.
Днес прекомерно доста хора се трансформират в жертва на личните си решения, взети под въздействието на желанието да изкупиш виновност. Но дано помним, че човек би трябвало да се управлява повече от делата и по-малко от възприятията. Не на вятъра те спадат и към онази съкровена и неприкосновена част от персоналния живот. Все отново да не забравяме, че покажем ли ги на показ, те са първите, падащи в жертва на жестокия и безсърдечен свят. Естествено, никога не споделяме, че човешкото създание би трябвало да показва липса на усеща, само че, съгласете се, че практиката се пробва да ни научи да бъдем малко по-пестеливи от към изразяването им. Просто тъй като неведнъж оставаме разочаровани и засегнати, а в това време, както споделят старите хора: „ кучетата си лаят, керванът си върви “.
В подтекста на тази звучна снетенция се връщаме към една тематика, която неведнъж се дискутира - за заплахите, които крие тропическото лято, което ни застигна . Освен рисковете, носени от насекомите, чакащи влажното топло време, с цел да покажат своите свръх качества, влагата ни припомня и за едни други същества, постоянно атакуващи организма ни.
Става въпрос за „ баналните “ конфликти с мъчно укротимите гъбични инфекции . А за какво ги дефинираме като такива, ще се опитаме да разбираем в идващите редове. През последните години учените започнаха да отдават все по-голямо внимание на скритите инфекциозни сътрудници, каквито са патогените от гъбичен генезис. А в хода на всяко следващо изследване се установяваше, че този вид болестотворни провокатори крият в себе си чудновати заложби, които на процедура ги вършат съвсем неуловими. Да вземем за образец една много позната и втръснала на всички ни Candida albicans. До в този момент постоянно се е считало, че тя е една от най-безобнидните типове и лекуването й не е по никакъв начин мъчно. Е, това се оказва следващата подправена вест. Всъщност
Candida albicans дотам се е приспособила към новия свят, че съумява да употребява неналичието на О2 и все пак да провокира заболяване . Този факт е подсилен от доказателства на учени, които посредством профилирано проучване демонстрират по какъв начин спорите на микотичния сътрудник могат освен да модулират, само че и да се приспособяват към ниски равнища на О2 в разнообразни ниши на тялото и да предизвикат зараза в организма на домакина.
Подобна информация е доста изненадваща. Особено като се има поради, че досега постоянно се е смятало, че както всеки патоген, по този начин и микотичният има потребност от О2. Сега обаче разбираме, че той не изисква подобен, с цел да извърши сполучливо задачата си. Неочаквано, даже може да употребява среда с ниско наличие на О2, с цел да избегне имунната офанзива и да стане по-вирулентен. Неотдавнашно изследване се ангажира със задачата да обясни по какъв начин акомодацията на патогенните гъбички към среда с невисок О2 въздейства върху разпознаването им от имунните кафези и способността да процъфтяват в организма на хомосапиенс. Интересно е, че C. albicans е бацил, част от стомашно-чревната система и когато естествените защитни бариери се компрометират заради имуносупресивно заболяване или други аргументи /а те не са малко/, може да се популяризира и нахлуе в организма, като провокира животозастрашаващо редовно заболяване. Оказва се, че C. albicans е и задоволително „ образован “ патоген, с цел да експлоатира клетките в организма и по този метод да се множи в затънтени кътчета на тялото, като бързо провокира инфектиране и супресиране на имунните кафези . Интресеното е, че и при двата процеса се следи бързо изпускане на О2, което от своя страна основава кислородна среда – парадайс за микозата.
Както ни известно от статистиката, систематичната гъбична зараза, която постоянно води до сепсис, лишава живота на по-голямата част от сериозно заболелите по бърз начин и към този момент се пояснява като световна опасност.
Според СЗО, сепсисът визира повече от 30 милиона души в света всяка година, което може да докара до 6 милиона смъртни случаи. От тях 3 милиона са при новородени, а 1,2 милиона при деца. Candida albicans е най-честият гъбичен патоген и постоянно срещана причина за сепсис. Една от стъпките към характеризиране на имунните реакции при ниски равнища на О2 е положение, следено при напрежението в организма, провокирано от и по време на инфектиране и зараза. В този случай функционалностите на неутрофилите, бели кръвни кафези и съществена отбрана против гъбични патогени, са възпрепятствани. Тоест способността им да нападат и унищожават C. albicans при ниски кислородни условия е „ парализирана “.
Гъбичките са доста гъвкави организми, които могат да се развиват съвсем на всяко място. Въпросът е по какъв начин да се преборим с тяхното наличие . За лекуване на Candida albicans, откривателите лимитират достъпа на гъбичките до желязо, детайл от решаващо значение за оцеляването на микроорганизма. Понижаването четири пъти равнищата на желязото в слюнката да вземем за пример е потвърдило, че трансформира експресията на повече от 106 гена от гъбичките, което пък понижава способността им да инфектират оралната мукозна тъкан и двукратно понижават възможностите за оцеляване на микроорганизма. Candida albicans е най-разпространена в устната микробиома и разчита в огромна степен на слюнка като източник на основни детайли.
Желязото, вторият най-разпространен метал в слюнката, е критичен хранителен източник, употребен от гъбичките в няколко клетъчни процеси , в това число произвеждане на сила и възобновяване на ДНК. Също по този начин малко прочут факт е, че гъбичките, обитаващи лигавиците на червата, могат да обиден здравето на белите дробове. Иначе казано, личният ни микробиом е в положение да повреди имунната ни система. Механизмът, посредством който това се случва, е наименуван „ имунна кръстосана реактивност “. Преведено на по-прост език - реакцията на имунната система към Candida albicans в червата усилва патогенните имунни процеси в белите дробове.
Съставът на микробиома - безбройните бактерии, гъбички, вируси и паразити, които колонизират по повърхността на тялото, кожата, в червата или белите дробове - имат решителен принос за човешкото здраве или болест. Въпреки това, биологичните механизми, които предизвикват възпаления в микробиома, са към момента значително незнайни. Но група откриватели съумява да дешифрира механизъм, посредством който характерната чревна микробиома усилва възпалителните реакции в белите дробове. Така излиза наяве, че Candida albicans въздейства върху салдото на нашата имунна система, стимулирайки я да създава характерни защитни кафези, наречени Th17. Някои от които нападат и други гъбични типове, като Aspergillus fumigatus.
Допълнителните проучвания в региона пък демонстрират, че имунокомпрометираните човеци имат нараснало равнище на кръстосано реактивни Th17 кафези в белодробна тъкан. Именно тяхната защитната реакция, разрастваща се в червата, усилва патогенните имунни процеси в белите дробове. С това наблюдаване за първи път се потвърждава по какъв начин един член на микробиома - Candida albicans, въздейства на характерния имунен отговор. Имунната кръстосана реактивност се явява общият механизъм, посредством който микробиома манипулира имунната система - както със защитни, по този начин и с нездравословни резултати. Тъжното е, че последните са тези, които тласкат хората към съдбовен край.
Но, както се споделя: „ Никога не се опасявай да губиш хора в живота си. Страхувай се от това... да не загубиш себе си, до момента в който се опитваш да угодиш на всички... “!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ